№ 284
гр. Бургас, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200474 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „Старт 3 - 2017“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **********, срещу Наказателно
постановление №02-2200279/30.12.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5,
вр. с чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на
1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат доводи в тази насока. В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.06.2022г., около в 10:20 ч. свидетелката А. З. Д. – главен инспектор при Д
„ИТ”-Бургас, извършила проверка на обект: щанд за парфюми, находящ се в магазин
„Кауфланд”, гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, ул.“Транспортна“ №23, стопанисван от
жалбоподателя. На място било установено лицето *. *. *., ЕГН: **********, която полагала
труд като „продавач-консултант“ - обслужва клиенти на обекта. При проверка на документи
30.06.2022г. и 19.08.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас се установило, че към
момента на проверката, дружеството жалбоподател е приело на работа непълнолетното лице
1
- *. *. *., без разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас.
Горните факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл.303,
ал.3 от КТ, поради което и на 19.08.2022г. същият съставил срещу „Старт 3 - 2017“ ООД,
ЕИК: *********, АУАН с № 02-2200279. Актът бил връчен на представител на
жалбоподателя.
Въз основа на АУАН-а, на 30.12.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното в депозираното от
жалбоподателя възражение, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на
чл.303, ал.3 от КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ,
наложил на същия „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя
бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0693/15.08.2022г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл.303, ал.3 от КТ,
съгласно която разпоредба лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай. От фактическа страна по делото се
установява, че на 22.06.2022г., около в 10:20 часа, 17-годишната *. *. *. полагала труд в
стопанисван от жалбоподателя търговски обект, като декларирала в попълнена лично от нея
декларация всички елементи на трудовото правоотношение (длъжност, работно време,
почивни дни, почивки в работния ден, трудово възнаграждение) и посочил за свой
работодател „Старт 3 - 2017“ ООД.
Възраженията на жалбоподателя, че служителят *, е била в обекта към момента на
проверката, но не е обслужвала клиенти са неоснователни и недоказани. На първо място в
тази насока съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка А. Д.. Същата заяви в
2
съдебно заседание, че работничката *, към момента на проверката е обслужвала клиенти,
като е била „зад щанда и е показвала парфюм на клиент“. Фактът, че към момента на
проверката работничката е полагала труд се установява и от представения по делото справка
– декларация, изходяща от самия работник, видно от която *, е постъпила на работа през
юни 2022г. Така посочената декларация е попълнена собственоръчно от работника в
момента на извършване на проверката. Ето защо, съдът даде вяра на отразеното в същата.
Крайният извод на съда е, че *. *. *. е полагал труд за жалбоподателя и въпреки, че към
22.06.2022г. е била на 17 години, не е било издадено разрешение за приемането й на работа от ДИТ
Бургас в полза на този работодател т.е. фактическият състав на нарушението по чл.303, ал.3 от КТ
е осъществен.
Съдът намира също така, че АНО правилно е индивидуализирал и размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. За извършеното нарушение
в чл.414, ал.1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000
лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв. Същата е в
минимално предвидения в закона размер, поради което и не може да се намалява от съда.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
ДИТ Бургас и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се
присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да
се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл.143, ал.3 от
АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010г. по
тълкувателно дело №5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието,
че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от
юрисконсулт в производството. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото,
съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл.63,
ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №02-2200279/30.12.2022.г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.303,
ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя - „Старт 3 -
2017“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **********, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Старт 3 - 2017“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – гр.София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4