Решение по дело №3250/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 714
Дата: 29 септември 2023 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20232230103250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Сливен, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230103250 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на А. П. С. от гр. Сливен против сина й Б. М. С.,
с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита
от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на
10.08.2023 г. в гр. ................... от ответника спрямо молителката, изразил се в
упражняване на емоционално и психическо насилие спрямо молителката чрез
упражняване на принуда да му даде пари, заплашване с побой, както и с това,
че ще запали жилището й, че ще я изгони от жилището и ще го продаде.
Моли да бъде издадена заповед за защита, с която съдът да задължи
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и да му забрани да приближава молителката, както и жилището
й и местоработата й, както и ответникът да бъде отстранен от съвместно
обитаваното с молителката жилище за максималния законов срок от
осемнадесет месеца.
На 14.08.2023 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита, с която е
задължил ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, отстранил е ответника от съвместно обитаваното с
молителката жилище и е забранил на ответника да приближава молителката
1
на разстояние по - малко от 50 метра, както и жилището й на адрес гр.
..................... и адреса на нейната месторабота - .....................
В откритото съдебно заседание, молителката лично, както и чрез своя
пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице,
визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено
от низходящ (син) - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация
от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат ответникът и молителката.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на
ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
молителката е майка на ответника.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
установява, че на 10.08.2023 г. в гр. ................... ответникът упражнил спрямо
молителката принуда да му даде пари чрез заплашване с побой, както и с
това, че ще запали жилището й, че ще я изгони от жилището и ще го продаде.
2
Отправените от ответника закани, породили действителен страх у
молителката, безспорно могат да се квалифицират като акт на емоционално и
психическо насилие по смисъла на ЗЗДН.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо
молителката е доказан посредством подадената от нея декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника е да проведе
успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията
твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
осъщественият акт на домашно насилие от ответника спрямо молителката се
доказва по безспорен начин и от показанията на свид. С.Й., които съдът
кредитира изцяло като обективни и незаинтересовани, логични и
последователни. От тях се установява, че на посочената в молбата дата
ответникът разбил вратата на дома на молителката, блъснал я, ритнал я,
принуждавал я да му даде пари и я заплашвал, че ще запали жилището й, че
ще я изгони и ще го продаде. Молителката извикала полиция. Свидетелката
описва, че често е ставала свидетел на агресивно поведение от ответника,
като молителката и преди е имал издадена заповед по ЗЗДН срещу него. Свид.
Йорданова описва дори, че всички съседи от входа са подписали оплакване
срещу ответника, заради заплахите му, че ще запали входа.
Твърденията на молителката за осъществения акт на домашно насилие
3
от ответника спрямо нея, както и склонността на ответника към насилие и
неспазване на установения правов ред се установяват косвено и от служебно
известните на съда обстоятелства, че по НОХД № 1457/2022 г. по описа на
СлРС ответникът е признат за виновен и му е наложено наказание за държане
на високорисково наркотично вещество, а по гр. д. № 1624/2021 г. по описа на
СлРС в полза на молителката е издадена Заповед за защита срещу ответника
за срок от 18 месеца.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителката следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи,
за да гарантира нейната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката.
Подходящи са и исканите от молителката мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3
от закона, а именно ответникът да бъде отстранен от съвместно обитаваното
с молителката жилище, както и да му бъде наложена забрана да доближава
молителката, жилището й и адреса на нейната месторабота на разстояние по-
малко от 50 м. като мерките следва да бъдат наложени за максималния срок
от осемнадесет месеца. Обстоятелствата по делото сочат, че агресията на
ответника към молителката е трайна и прогресира във времето, поради което
ефективната защита на пострадалото лице изисква трайното отделяне на
ответника от близки контакти с молителката. Този срок съдът намира за
достатъчен за постигане целта на закона, а именно както молителката да
възстанови емоционалната си стабилност, така и ответникът да преосмисли
поведението си спрямо своята майка.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена и
глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева. Съдът намира, че предвид липсата
на доказателства, събрани по делото за трудовата заетост на ответника, в
настоящия случай глобата следва да бъде определена в минималния размер от
200,00 лева.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди
за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
4
следва да се връчат на страните и на РУ МВР - Сливен.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. М. С., ЕГН: **********, с
адрес гр. ..................., е осъществил на 10.08.2023 г. в гр. ................... акт на
домашно насилие спрямо А. П. С., ЕГН: **********, с адрес гр. ...................,
изразил се в упражняване на емоционално и психическо насилие спрямо
молителката чрез упражняване на принуда да му даде пари, заплашване с
побой, както и с това, че ще запали жилището й, че ще я изгони от жилището
и ще го продаде.
НАЛАГА на Б. М. С., ЕГН: ********** следните мерки за защита от
домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА Б. М. С., ЕГН: ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А. П. С., ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА Б. М. С., ЕГН: ********** от съвместно обитаваното с
молителката А. П. С., ЕГН: ********** жилище на адрес гр. ................... ЗА
СРОК ОТ 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на Б. М. С., ЕГН: ********** да приближава на
разстояние по - малко от 50 /петдесет/ метра А. П. С., ЕГН: **********,
както и жилището й на адрес гр. ................... и адреса на нейната месторабота
- .................... ЗА СРОК ОТ 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Б. М. С., ЕГН: **********
ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, платими по сметка на РС -
Сливен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита в полза на А. П. С., ЕГН:
********** с цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно
изпълнение.
5
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН извършителя Б.
М. С., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Б. М. С., ЕГН: **********, с
адрес гр. ................... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на Районен съд - Сливен сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ -
държавна такса за производството по делото, както и държавна такса от 5,00
лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ на МВР - Сливен за сведение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6