Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Цветелина Димитрова, като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 591 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118 от КСО.
Образувано
е по жалба на Г.Т.Г. *** против решение № 2153-17-62/02.09.2019 г. на директора
на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане
№ 2/07.06.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе.
С потвърденото разпореждане, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на жалбоподателя
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на
заявлението – 25.09.2018 г. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че
пенсионният орган неправилно е определил размера на отпуснатата пенсия като е зачел
осигурителен стаж и доход в периоди след 01.11.1989 г., когато е приключила
последната му трудова заетост в Република България. В периода 2000-2005 г.
жалбоподателят посочва, че е работил в Испания, но при отпускането на исканата
пенсия не е заявил желание да се ползва от стажа в чужбина. Твърди, че
определеният му размер на пенсията, съобразно зачетеният в повече стаж, е
по-голям от полагащият му се, при което евентуално би възникнало основание за връщане
на изплатените му в повече суми, което обосновава правния му интерес от
обжалване на решението на директора на ТП на НОИ - Русе. Моли съда да отмени
оспореното решение и да върне преписката за ново произнасяне, при което да му
бъде определен съответстващ размер на пенсията при правилно зачитане на осигурителния му стаж и доход.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител,
в хода на делото по същество, взема становище за неоснователност на жалбата и
моли тя да бъде отхвърлена като поддържа мотивите, изложени в оспорения
административен акт.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
включително и от изпратената от ответника по жалбата административна преписка,
намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство пред пенсионния орган е започнало по заявление вх. № 2113-17-1765/26.09.2018
г., с което жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В хода на производството пенсионният орган е изискал от
жалбоподателя представяне на допълнителни доказателства за положения от него
стаж, като освен е предприел и действия за служебно събиране на доказателства с
цел установяване осигурителния стаж на жалбоподателя. В резултат на извършените
проверки и след представена декларация от жалбоподателя (л.17 от преписката),
че не може да представи удостоверения УП-3 от „Монтажи“ АД и „Дунарит“ АД, бил
изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателя (л.6 от преписката),
според който му бил зачетен стаж от втора категория – 1 месец и 5 дни и от
трета категория – 16 години, 11 месеца и 23 дни, или общ осигурителен стаж,
превърнат към ІІІ категория – 17 години, 1 месец и 7 дни. От този стаж, като
действителен, е определен стаж с продължителност 14 години, 11 месеца и 17 дни.
Въз основа на тези данни с разпореждане № 2140-17-13/14.01.2019 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване (л.27 от преписката), на основание чл.68,
ал.3 от КСО, на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО, поради това, че същият
не притежава 15 години действителен стаж. В срока за обжалване на това
разпореждане жалбоподателят представил допълнително удостоверение от „Монтажи“
АД за стаж от 25 дни от втора категория, поради което с решение №
2153-17-26/19.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе разпореждането е
отменено и преписката върната на пенсионния орган за ново произнасяне. След
връщане на преписката бил изготвен нов опис на осигурителния стаж на
жалбоподателя (л.29 от преписката), според който е зачетен стаж от втора
категория – 2 месеца и от трета категория – 16 години, 11 месеца и 23 дни или
общо осигурителен стаж, превърнат към трета категория – 17 години, 2 месеца и 8
дни, от които действителен стаж – 15 години и 12 дни. Последвало е
постановяване на разпореждане № 2/07.06.2019 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което на жалбоподателя била отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 25.09.2018 г. (датата на навършване на
изискуемата възраст и придобиване на право на исканата пенсия). С
разпореждането е изчислен размера на пенсията – 216,56 лв. (от 25.09.2019 г.) и
228,90 лв. (от 01.07.2019 г. – след преизчисление). В мотивната част на
разпореждането е посочено, че за изчисляване на индивидуалния коефициент на
лицето, респективно и на размера на пенсията, е взет предвид осигурителния му
доход за периода 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г., както и за периодите 01.08.1998
г. – 30.06.1999 г. и 01.07.1999 г. - 30.10.2009 г., както и посочения по-горе
като зачетен осигурителен стаж. Въз основа на разпореждането на жалбоподателя с
пощенски запис била изплатена сумата от 2301,25 лв., представляваща дължимата
му пенсия (и допълнителни еднократни суми) за периода 25.09.2018 г. –
31.07.2019 г.
Поради факта, че към момента на получаване
на пощенския запис жалбоподателят не бил запознат с решение №
2153-17-26/19.04.2019 г. и с разпореждане № 2/07.06.2019 г., той подал
възражение вх. № 1054-17-8/01.08.2019 г. (л.34 от преписката), посочвайки че не
е наясно с произхода и основанието, на което му е преведена посочената сума.
След запознаване с цитираните административни актове, Г. подал ново възражение №
1012-17-150/28.08.2019 г. (л.35 от преписката), според което разпореждането, с
което му е отпусната пенсията, е невярно. Посочените две възражения били приети
и разгледани от директора на ТП на НОИ – Русе като жалба по чл.117 от КСО, по
която горестоящият орган се произнесъл с обжалваното в настоящото производство
решение № 2153-17-62/02.09.2019 г. В решението си директорът описва подробно
както изложената по-горе хронология на административното производство по
заявлението на жалбоподателя за отпускане на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, така и начина на изчисляване на размера на пенсията и на
формиране на изплатената сума. Посочен е зачетеният стаж на жалбоподателя,
съгласно изготвения втори опис на осигурителния стаж (л.29 от преписката).
В жалбата до съда, с която е оспорено
решението на директора на ТП на НОИ – Русе, жалбоподателят твърди, че
неправилно в разпореждането е посочено, че е взет предвид осигурителен доход в
периодите 01.08.1998 г. до 30.06.1999 г. и от 01.01.1999 г. до 30.10.2009 г.,
тъй като в този период той не е полагал труд в България, а напротив дори за
част от периода е бил в чужбина. В първото по делото заседание жалбоподателят е
заявил, че не е работил в осигурителите ЕТ „Руми – Р.А.“ и „Интер БГ“ ООД,
какъвто стаж е включен в изготвения от пенсионния орган опис и че точно в тази
част оспорва административния акт.
От съдържанието на описа на осигурителния
стаж (л.29 от преписката) е видно, че в зачетения стаж на жалбоподателя са
включени следните периоди: 01.08.1998 г. – 31.12.1998 г. (5 месеца) в
осигурител ЕТ „Руми – Р.А.“, Булстат ********* (ред 7 от описа) и 02.10.2009 г.
– 31.10.2009 г. (29 дни) в осигурителя „Интер БГ“ ООД (ред 9 от описа). Първият
период е зачетен въз основа на осигурителна книжка, а вторият - на
удостоверение обр. УП-3, издадено от осигурителя. Освен това в описа на стажа
са отразени и периодите от 01.01.1999 г. -31.03.1999 г. и 01.11.2009 г.
-14.12.2009 г., които не са зачетени за осигурителен стаж, като за първия
период с осигурител ЕТ „Руми – Р.А.“ е посочено, че са налице данни в РОЛ, но
стажът не е зачетен на основание данните от писмо № 2113-17-1765/8/07.12.2018
г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Русе, а за втория период с осигурител „Интер
БГ“ ООД стажът не е зачетен въз основа на данните от издаденото от осигурителя
удостоверение обр. УП-2, тъй като посочения период е квалифициран като
самоотлъчка.
В хода на съдебното производство от страна
на ответника са представени доказателства, че жалбоподателят е бил регистриран
като ЕФ „Везувий“ с решение от 21.06.1991 г. на Русенския окръжен съд. Подал е
декларация от 13.06.1995 г., че няма да упражнява дейност като самоосигуряващо
се лице, а в последствие, че възобновява дейност като ЕТ „Везувий“, Булстат *********
и осиг. № 7470, от 01.08.1998 г. като избира да се осигурява върху минималната
работна заплата за всички осигурителни случаи без трудова злополука, след което
с декларация от 02.02.1999 г. е променил избрания вид осигуряване, считано от
01.01.1999 г. и е продължил да се осигурява само за пенсия за изслужено време и
старост, инвалидност и наследствена пенсия. Приложения по преписката и по
делото отрязък от заверена осигурителна книжка на жалбоподателя е с посочен
осигурителен № 7470 и е за периода 01.08.1998 г. – 31.12.1998 г. с отразени
внесени осигурителни вноски върху минималната работна заплата в избрания от Г.
процент.
Представено е и писмо изх. № 2113-17.1765#8/07.12.2018 г. (л.30 от делото), на което пенсионният
орган се е позовал за да откаже зачитането на осигурителния стаж в периода
01.01.1999 г. – 31.03.1999 г., според което ЕТ „Руми – Р.А.“ е регистриран на
18.04.1994 г., не е пререгистриран в ТР и е служебно прекратен от 01.01.2012 г.
В досието на фирмата в ТП на НОИ – Русе липсва декларация за започване на
дейност от жалбоподателя като самоосигуряващото в тази фирма лице, а той и не
би могъл да има такова качество предвид факта, че не е нито собственик на
едноличния търговец, нито е в роднинска връзка със собственичката. От трето,
неучастващо в производството лице – „Интер БГ“ ООД, по делото са представени
доказателства за положения труд в това предприятие от жалбоподателя.
Доказателствата съответстват на представените такива и пред административния
орган като жалбоподателя в съдебно заседание на 12.12.2019 г. изрично заявява,
че поставените подписи върху представените трудов договор и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение са негови. В същото съдебно заседание
е направено и изявление от страна на процесуалния представител на ответника по
жалбата, че в обсъждания по-горе опис на осигурителния стаж е допусната
техническа грешка като за периода 01.08.1998 г. – 31.12.1998 г., който е
зачетен за осигурителен стаж, неправилно е посочен като осигурител ЕТ „Руми – Р.А.“,
а този стаж е зачетен по осигурителната книжка и е в ЕТ „Везувий“.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима. Тя е насочена
срещу решение № 2153-17-62/02.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е потвърдено разпореждане № 2/07.06.2019 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в същото териториално поделение на НОИ. С нормата на чл. 118, ал. 1
от КСО е предвидена изрична възможност за съдебно обжалване на решенията на
директора на ТП на НОИ, постановени по реда на чл. 117 КСО, като процесното
решение не попада в изброените в нормата изключения. Жалбоподателят е адресат
на оспорения административен акт, и макар последния да е благоприятен за него –
отпусната му е исканата пенсия, обосновава своя правен интерес с твърдения за
неправилно определен размер, който въпреки че е в негова полза би могъл да бъде
основание за последващо искане от страна на административния орган за неговото
връщане. Съдът намира, че в конкретния случай за жалбоподателя е налице правен
интерес да иска отпуснатата му пенсия да бъде определена в законосъобразен
размер. Жалбата е подадена и в предвидения законов срок.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Решение № 2153-17-62/02.09.2019 г. е издадено от
материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„а” от КСО орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма като
решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
От данните по делото се установява, че в
хода на административното производство са събрани всички относими
доказателства, касаещи отпускането и определянето на размера на исканата от
жалбоподателя пенсия. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Спорно по делото е само правилното
приложение на материалния закон по отношение на зачетения осигурителен стаж
след 01.11.1989 г., т.е. в осигурителите ЕТ „Руми – Р.А.“ и „Интер БГ“ ООД. Както вече се посочи, според описа на
осигурителния стаж в тези осигурители са зачетени два периода – от 01.08.1998
г. до 31.12.1998 г. (5 месеца) и от 02.10.2009 г. до 31.10.2009 г. (29 дни).
Жалбоподателят първоначално твърди, че въобще не е работил в тези предприятия,
като впоследствие, с оглед изявлението си по отношение на документите,
представени от „Интер БГ“ ООД, че съдържат неговия подпис, очевидно не поддържа
това становище досежно този осигурител.
От съвкупния анализ на целия събран по
делото доказателствен материал съдът намира, че представените доказателства
категорично доказват, че в периода 02.10.2009 г. – 31.10.2009 г. жалбоподателят
е полагал труд в „Интер БГ“ ООД, който правилно е зачетен от пенсионния орган.
По отношение на стажа в ЕТ „Руми Р.А.“
съдът счита, че правилно е отказано зачитане на стаж в периода 01.01.1999 г. –
31.03.1999 г., макар за този период да са подавани данни в Регистъра на
осигурените лица за осигуряване на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице,
тъй като административният орган, чрез извършена от контролен орган проверка, е
установил, че липсва основание за такова осигуряване.
Не така стои въпросът с периода 01.08.1998
г. – 31.12.1998 г. За този период е безспорно установено, че жалбоподателят е
осъществявал дейност като самоосигуряващо се лице – едноличен търговец, като е
декларирал че започва тази дейност от 01.08.1998 г. Съгласно чл.9, ал.1, т.4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за
което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8. В настоящия
случай безспорно е установено, че за жалбоподателя, като самоосигуряващо се
лице, са внесени осигурителни вноски именно за периода от 01.08.1998 г. до
31.12.1998 г., което се доказва с извършената заверка на осигурителна книжка,
отрязък от която се съхранява от ТП на НОИ – Русе. На това осигуряване
съответстват и подадените данни в Регистъра на осигурените лица, макар там като
осигурител да е посочен друг едноличен търговец, а именно „Руми – Р.А.“. В тази
връзка съдът възприема становището на ответника, че в случай е налице именно
техническа грешка при изписването на осигурителя в съставения опис на
осигурителния стаж на жалбоподателя, доколкото събраните както в хода на административното,
така и в хода на съдебното производство доказателства сочат, че се касае за
осигурителен стаж в ЕТ „Везувий“, чийто собственик е жалбоподателя. Посочената
грешка обаче не намира отражение върху зачетения стаж, поради което не би могла
да обоснове отмяна на оспорения административен акт, какъвто довод застъпва
процесуалния представител на жалбоподателя. Така твърдението на жалбоподателя,
че не е осъществявал трудова дейност след 01.11.1989 г. се опровергава от
доказателствата по делото. Следва да се допълни още, че зачетените от
пенсионния орган периоди не съвпадат с периода, който жалбоподателя твърди, че
е работил в чужбина.
При така установения осигурителен стаж и
съответстващия му осигурителен доход, отразен в опис на осигурителния доход (л.30
от преписката), правилно отпуснатата на Г. пенсия е изчислена по реда на чл.70
от КСО. Съгласно чл. 70, ал. 4, изр. първо от КСО за пенсиите,
отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г. (каквато е пенсията на
жалбоподателя), индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход
на лицето за период от три последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на
отпускане на пенсията. Въз основа на тази норма административният орган е
длъжен да вземе предвид осигурителния доход на лицето от 01.01.1997 г. до
25.09.2019 г. В случая в този период жалбоподателят е бил осигурено лице
единствено в периодите от 01.08.1998 г. до 31.12.1998 г. и от 02.10.2009 г. до
30.10.2009 г., т.е. от периода по чл. 70, ал. 4, изр. І, предл. второ от КСО
релевантен е само периодът от 01.08.1998 г. до 30.10.2009 г. (със съответното
прекъсване). Именно това е и периодът, посочен в разпореждане № 2/17.06.2019 г.
(разделен на две части – преди и след деноминацията на лева от 01.07.1999 г.),
за който е взет предвид осигурителен доход, съответстващ на посочения в описа
на осигурителен доход.
Всичко изложено до тук сочи, че в процесния
случай не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения. Съдът намира, че
възраженията на последния са породени предимно от обстоятелството, че начина на
изготвяне на разпорежданията за отпускане и изчисляване на пенсиите, свързани с
трудова дейност (тяхната форма и съдържание), не позволява на лицата, на които
се отпуска пенсия, да разберат в пълна степен кои и какви данни са използвани
за извършените изчисления, особено когато последните не са запознати с
останалите, съдържащи се в преписката доказателства – опис на осигурителен стаж
и опис на осигурителен доход. Депозираната жалба се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид липсата на направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова на ответника по жалбата не
се следва.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.Г., с ЕГН **********,***, против решение № 2153-17-62/02.09.2019
г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 2/17.06.2019
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: