Р Е Ш Е Н И Е
260193/20.11.2020г.
20.11.2020г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря М.Найдева, като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело № 504 по описа за 2018
год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В
производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „ДЕЛТА КРЕДИТ„ АДСИЦ с ЕИК ***, седалище:
гр. София, адрес на управление: гр. София 1592, общ. Столична, район ***,
представляван по закон от Г.А.Г., представляван по пълномощие от адв. Г.Б.М. АК
– гр. София срещу В.З.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
В
исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора
е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в
законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
ответникът-длъжник е осъден да плати на ищеца-кредитор, сумата от 669,23 лева
/шестстотин шестдесет и девет лева и 23 стотинки/ главница за непогасено задължение по Споразумение от
28.02.2014 г. за признаване и разсрочване на задължение по договор за кредитна
карта BG EUROLINE от 18.07.2003 г., с
МОРАТОРНА ЛИХВА за забава върху главницата, в размер на 204,32 лева /двеста и
четири лева и 32 стотинки/ за периода от 27.10.2014 г. до 06.11.2017 г. и законната лихва върху главницата от 06.11.2017
г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА - 25,00 лева /двадесет и пет лева/
– платена дължима държавна такса по заявлението и 120,00 лева /сто и двадесет
лева/ – адвокатско възнаграждение. Вземането
произтичало от непогасено задължение по Споразумение от 28.02.2014 г. за
признаване и разсрочване на задължение по договор за кредитна карта BG EUROLINE от 18.07.2003 г.
Видно от материалите по делото ответникът не е бил открит на посочения в
исковата молба адрес, като е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. До Адвокатска колегия-Шумен е изпратено
искане за определяне на адвокат от националния регистър за правна помощ за
осъществяване на особено процесуално представителство по делото, на
непребиваващия на постоянния си адрес ответник по иска. На ответника е назначен
особен представител на разноски на ищеца, М.Д. – адвокат от Адвокатска колегия
- гр.Шумен.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез
особения си представител е подал отговор на исковата молба и застъпва
становище, че предявената искова молба е неоснователна и недоказана. В
отговора, ответникът е изразил и становище по обстоятелствата, на които се
основава искът и възраженията си срещу него. Посочва, че искът е неоснователен,
посочените обстоятелства не отговарят на обективната истина и твърди, че няма
задължения в паричен размер. От ответната страна е
направено и възражение за настъпила погасителна давност.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си представител в съдебно
заседание по същество на делото. В писмена молба посочва, че поддържа
предявените искове като основание и размер. Във връзка с възраженията на
ответника, сочи, че същите са неоснователни.
В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения особен представител
приема исковете по същество са допустими, но неоснователни, тъй като същият не
дължи претендираните суми за плащане.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата молба
писмени доказателства: споразумение от 28.02.2014 г., извлечение от сметка
№9502325908471000 към 15.11.2007 г. от Пощенска банка, пълномощно с нот.
заверка на подписите от 24.10.2017 г. на пом.нотариус при В.Г., с район на
действие гр. София, удостоверение от 24.01.2018 г. на СГС по ф.д. №15342/2007
г., отчет по сметка №70/11.04.2008 г. от Пощенска банка, анекс №АБ-3 във връзка
с Анекс А-1/10.10.2017 г. към Договор за осъществяване на процесуално
представителство от 07.07.2010 г. ведно с Приложение №1, фактура /копие/
№**********/08.02.2018 г., платежно нареждане за сумата от 6685.20 лв. от Банка
ДСК от 06.03.2018 г.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Същата е
дала заключение, че размера на задължението до датата на подаване на
заявлението е главница в размер на 669,23 лева. Законната лихва за тригодишния
период от 06.11.2014 г. до датата на подаване на заявлението 06.11.2017г. е в размер на 204,10 лева.
В съдебно заседание на 08.01.2019 г. е открито производство по реда на
чл.193 от ГПК, за проверка на истинността на писмен документ, а именно: „Споразумение
от 28.02.2014 г. между „Делта Кредит“ АДСИЦ и В.З.А., с положени подписи за
кредитор и за длъжник“, като е указано, че тежестта на доказване е на ответната
страна. Съдът е допуснал провеждане на съдебно-графическа експертиза, на
основание чл. 195, ал. 1 от ГПК. В хода на производството по чл.193 от ГПК е
постъпила заключение от вещото лице, в което е посочено, че почеркът, с който е
положен подписа в представеното споразумение принадлежи на ответника.
Ето защо и предвид гореизложеното, съдът намира, че в производството по
реда на чл.193 от ГПК не бе установена твърдяната от ответника неавтентичност
на така оспорения документ, като в този смисъл формира мнение, че оспорването
не е доказано и документът не следва да се изключва от доказателствения
материал по делото.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от „ДЕЛТА КРЕДИТ„ АДСИЦ с ЕИК ***, седалище: гр. София, адрес на
управление: гр. София 1592, общ. Столична, район ***, представляван по закон от
Г.А.Г., представляван по пълномощие от адв. Г.Б.М. АК – гр. София срещу В.З.А.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***
положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на
2139,02 лв., от които сумата от 669,23 лева /шестотин шестдесет и девет лева и
23 стотинки/ главница за непогасено
задължение по Споразумение от 28.02.2014 г. за признаване и разсрочване на
задължение по договор за кредитна карта
BG EUROLINE от 18.07.2003 г., с МОРАТОРНА ЛИХВА за забава върху
главницата, в размер на 204,32 лева /двеста и четири лева и 32 стотинки/ за
периода от 27.10.2014 г. до 06.11.2017 г. и
законната лихва върху главницата от 06.11.2017 г. до изплащане на
вземането.
Между ответника и „Българска пощенска банка“ АД е
сключен договор за кредитна карта BG
EUROLINE от 18.07.2003 г., по който имало непогасено задължение. Впоследствие
вземането по договора е прехвърлено в полза на „ДЕЛТА КРЕДИТ„ АДСИЦ по
силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия). На 28.02.2014 г., между ищеца и ответника било
сключено споразумение за признаване и разсрочване на задължение по посочения договор
за кредитна карта BG EUROLINE от
18.07.2003 г.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което
в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Същата е връчена с уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. „Делта Кредит“
АДСИЦ основава претенцията си на Споразумението от 28.02.2014 г. Преди датата
на това споразумение длъжникът е извършил частично плащане в размер на 50,00
лв.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
съдът намира за установени следните правни изводи:
Правна квалификация
на правата, претендирани от ищеца са чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415,
ал.1, т.1 и чл.124 от ГПК.
Ищецът иска да
реализира защита, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че в полза на дружеството ищец съществува посоченото вземане против ответника като
главница и обезщетение за забава.
Предявеният
установителен иск, съдът е приел за допустим, във връзка с редовно проведеното
заповедно производство. Ищецът следва да установи и да докаже наличието на
основание, по силата на което се твърди, че ответникът дължи процесната сума в
негова полза по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж.
За уважаването на
главният иск, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на формално споразумение между страните, със съдържание, съобразно
твърденията в исковата молба.
Исковата претенция,
която е последвала заповедното производство се основава на това, че между
страните е сключено споразумение в писмен вид, с поемане на задължение от
страна на ответника, което той е изпълнил частично, а именно: допълнително
споразумение от 28.02.2014 г. Това споразумение представлява частен документ по
смисъла на закона. Документът е оспорен по реда на чл.193 от ГПК, като съдът
приема, че оспорването е неоснователно.
Съдът приема
исковата претенция за основателна, поради следното:
В хода на делото се
установи факта, че ответникът е подписал посоченият документ. Допълнителното
споразумение от 28.02.2014 г., представлява частен документ, подписан от
лицето, което го издава. В този смисъл, съставлява доказателство, че
съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Всеки признат за неоснователно
оспорен по реда на чл.193 от ГПК частен писмен документ, е автентичен и
истински, като същият има формална доказателствена сила относно съдържащото се
признание. Налице е извънсъдебно признание на факти, което е обективирано в
писмена форма и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК. В този смисъл е и постоянната
съдебна практика, в частност: Решение №261/2013/22.01.2014 по дело №2354/2013
на ВКС, ГК, III г.о.Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012
г., IV г. о., ГК и др.
Задължението на
ответника е безспорно установено и предвид сроковете на плащане е и изискуемо.
Поради което, исковата претенция по същество следва да бъде уважена.
По отношение на направените възражения от ответника във връзка с главницата,
съдът намира същите за неоснователни. Относно направените възражения за
погасителна давност, съдът приема, че същите са основателни за периода от 27.10.2014
г. до 06.11.2014 г., с оглед приложението на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното
и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно адвокатското
възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са
дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.З.А. с ЕГН **********,***, дължи на кредитора „ДЕЛТА КРЕДИТ„ АДСИЦ с ЕИК ***, седалище: гр. София, адрес на
управление: гр. София 1592, общ. Столична, район ***, представляван по закон от
Г.А.Г., представляван по пълномощие от адв. Г.Б.М. АК – гр. София, следните
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№3383/2017г.
по описа на РС-Шумен:
сума в размер на 669,23 лева /шестстотин шестдесет и девет лева
и 23 стотинки/ главница за непогасено
задължение по Споразумение от 28.02.2014 г. за признаване и разсрочване на
задължение по договор за кредитна карта
BG EUROLINE от 18.07.2003 г., с МОРАТОРНА ЛИХВА за забава върху
главницата, в размер на 204,10 лева /двеста и четири лева и 10 стотинки/ за
периода от 07.11.2014 г. до 06.11.2017 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда 06.11.2017г., до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЕЛТА КРЕДИТ„ АДСИЦ с ЕИК ***,
седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1592, общ. Столична, район ***,
представляван по закон от Г.А.Г., представляван по пълномощие от адв. Г.Б.М. АК
– гр. София
срещу В.З.А. с ЕГН **********,***, иск за
признаване за установено съществуването на вземането за сумата в размера над
204,10 лева /двеста и четири лева и 10 стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата като погасен по
давност на основание чл.111,
б.“в“ от ЗЗД.
ПРИЗНАВА
на основание чл. 194, ал. 2 ГПК ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на
представения като писмено доказателство документ – а именно „Споразумение от
28.02.2014 г. между „Делта Кредит“ АДСИЦ и В.З.А., с положени подписи за
кредитор и за длъжник“.
ОСЪЖДА В.З.А. с ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ„ АДСИЦ с ЕИК ***,
седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1592, общ. Столична, район ***,
представляван по закон от Г.А.Г., представляван по пълномощие от адв. Г.Б.М. АК
– гр. София, сума в общ размер на 1080,00 лева, от които 935,00 лева,
представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 145,00 лeва - разноски в
заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.З.А. с ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, да заплати в полза на Държавата, към бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“
АД – Шумен, сумата от 100,00 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице и 5,00 лева такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на
решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№3383/2017г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: