Р
Е Ш Е Н И Е
№ 854
Гр. Пловдив, 12.05.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXVI
касационен състав, в публичното заседание на четиринадесети април пред две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдия Златанова по КАНД № 533 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 от АПК.
Обжалвано
е Решение № 260055/09.11.2021 г., постановено по АНД № 17/2021 г. по описа на Районен съд - Първомай,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 98/29.12.2020 г. на директора
на РИОСВ – Пловдив, с което за нарушение на чл.200 ал.1 т.2 във връзка с чл.48
ал.1 т.11 от ЗВ, на община Първомай е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
Жалбоподателят
Община Първомай твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че в разрез
с правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в НП е посочена единствено датата на
проверката – 05.08.2020, която е вписана и като дата на извършване на
административното нарушение, което не е достатъчно да се приеме за дата на
извършване на нарушението, като не е посочено и от кога не работят SBR-те. Твърди се и, че НП е в
противоречие с чл.17 от ЗАНН, тъй като вече има издадено НП за същото
нарушение, което обстоятелство не е обсъдено от първоинстанционния съд. Иска се
отмяна на решението на РС – Първомай, алтернативно, отмяна или изменение на
наказателното постановление, като се определи санкция в минимален размер.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – РИОСВ – Пловдив, чрез процесуалния
си представител юриск. С., оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
обжалваното решение. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е сезиран с жалба против Наказателно постановление № 98/29.12.2020 г. на
директора на РИОСВ – Пловдив, с което за нарушение на чл.200 ал.1 т.2 във
връзка с чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, на община Първомай е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
От
фактическа страна е установено, че Община Първомай не изпълнявала условие,
определено в раздел "Изисквания към пречиствателната станция/пречиствателните
съоръжения“ на издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води № 33140211/06.122016 г. от директора на
Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, с краен срок
на действие – 06.12.2022 г.
Технически
неизправни били биологично стъпало, включващо 4 бр. SBR-ра. Налице бил недовършен монтаж на
модула за третиране на отпадъчната вода с железен трихлорид за отделяне на
фосфора, в резултат на което модулът не е пуснат в експлоатация; не са
монтирани UW
лампи на инсталацията за обеззаразяване на водата, последната не е
тествана и не се ползва за
обеззаразяване при необходимост.
Констатирано
е също така, че при съоръженията по пътя на утайката не е монтирана газоотводна
тръба за извеждане на взривоопасни газове навън от помещението за третиране на
утайката и центрофугата не е пусната в експлоатация.
Прието
е нарушение на нормата на чл.200,ал.1,т.2 от ЗВ и чл.38 ал.2 т.2 от Наредба № 2
от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индвидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване.
За
да потвърди обжалваното НП, районният съд, след като е обсъдил всички
доказателства по приложената административнонаказателна преписка, е приел, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението като
такова по чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ и правилно е приложил санкционната норма на чл.200
ал.1 т.2 от ЗВ. Изложил е подробни мотиви по всяко едно от възраженията на
жалбоподателя, като е обсъдил и липсата на условия за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационния
съд изцяло споделя изводите на въззивната инстанция и препраща към мотивите.
Съгласно
чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им
разрешителни по реда на ЗВ и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.
Съгласно
чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и
системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение
от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.
От
своя страна, чл.38 ал.2 т.2 от Наредбата гласи, че по смисъла на чл.200 ал.1
т.2 от ЗВ за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в
отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита заустването на
отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за
заустване.
Несъмнено
е установено неспазването на изискванията, заложени в издаденото на
жалбоподателя разрешително. Видно от Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33140211/06.122016 г. целта е
ползването на водния обект за заустване на смесен поток пречистени
битово-фекални и производствени отпадъчни води след градската пречиствателна
станция и дъждовните отпадъчни води. В раздел „Условия при които се предоставя
правото на ползване“, подраздел „Изисквания към пречиствателната
станция/пречиствателните съоръжения“ е посочено, че титулярът на
разрешителното следва да поддържа в
технологична и експлоатационна изправност пречиствателното съоръжение, като
всички ремонтни, възстановителни и профилактични дейности трябва да се
отразяват в експлоатационен дневник, а в подраздел „Специфични изисквания към
местата за мониторинг и програмата за мониторинг – да осигури измерване на
количеството зауствани отпадъчни води.
Впрочем,
тези обстоятелства не се и оспорват с касационната жалба.
По
наведените пред настоящия съд възражения следва да се отбележи, че в
обжалваното НП не липсва дата на извършване на нарушението. Изискването за
посочване на дата на извършване на нарушението е предвидено във връзка с
правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за
законосъобразност, тъй като само с посочване на точна дата може да се прецени
приложимостта на чл.34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се
състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и
извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване
на наказателното постановление. Тези срокове са преклузивни, и изтичането им е
абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респ.
абсолютно основание да се прекрати вече образуваното такова. С тяхното изтичане
се погасява правото на субектите, оправомощени от закона, да осъществяват
наказателно преследване. В АУАН № 69/23.10.2020 г. е посочено, че нарушението е
извършено на 05.08.2020 г. и установено на 05.08.2020 г. Съответно в
обстоятелствената част на НП е описано, че нарушението е извършено и установено
на 05.08.2020 г. В случая, датата извършването съвпада с датата на проверката,
защото именно на тази дата проверяващите са открили, че общината не изпълнява
вменените й с разрешителното условия.
Наред с това, замърсената проба отпадъчна вода е взета именно на датата
на извършване на проверката, видно протокола за проверка № 0000915. Касае се за
нарушение, извършено чрез бездействие, което е налице във всеки един момент
преди и след неговото установяване.
Неоснователно е възражението и в насока
наличие на друго наказателно постановление, с което на общината е наложена
имуществена санкция за същото нарушение. Безспорно, с НП № 23/13.03.2020 г., с
което на община Първомай е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лв. на основание чл.200 ал.1 т.2 във връзка с чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, е за нарушение от същия вид, но не е същото
нарушение. Нарушенията, санкционирани с това НП, се изразяват в следното: - от
община Първомай не са осигурени технически изправни пречиствателни съоръжения,
които ефективно за пречистват отпадъчните води с цел постигане на индивидуални
емисионни ограничения, заложени в разрешителното за заустване; - общината не е
осигурила измерване и изследване на отпадъчните зауствани води, след повреда на
измервателното устройство; - общината не е осигурила пробовземане и изследване
на отпадъчните води от акредитирана лаборатория, съгласно плана за собствен
мониторинг и разрешителното за заустване. Т. е. независимо, че се касае да
неизпълнение на изисквания от подраздели „Изисквания към пречиствателната
станция/пречиствателните съоръжения“ и „Специфични изисквания към местата за
мониторинг и програмата за мониторинг, очевидно е, че се касае до нарушение на
различни изисквания от тези подраздели, т.е. налице са различни фактически
обстоятелства,а е налице и друг момент на извършване на нарушение. Затова и не
е налице нарушение на чл.17 от ЗАНН, поради което и правилно районния съд е
приел, че наложената санкция е правилно определена, съобразно разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН.
Ето
защо обжалваното решение ще се остави в сила.
При
този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лв., съобразно разпоредбата на
чл.27а от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260055/09.11.2021 г.,
постановено по АНД № 17/2021 г. по описа
на Районен съд – Първомай, I н.с.
ОСЪЖДА Община Първомай да заплати на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив сумата от 80
(осемдесет) лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: