Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….11.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Капка Микова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 947 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба подадена от Г.М.Г. срещу Д.П.Д. за
приемане за установено по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че ответникът дължи
на ищеца на основание чл. 538, вр. чл. 481, ал. 1 от ТЗ
сумата от 36 000,00 лева, представляваща неплатено парично задължение по
запис на заповед, издаден на 26.04.2015 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.12.2017
год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д №
18547/2017 год. на Варненски районен съд е издадена Заповед № 10085/08.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Ищецът
твърди, че на 26.04.2015 год. ответникът е издал запис на заповед с падеж
26.04.2016, по силата на който се е задължил да му заплати сумата от 36 000,00
лева. Тъй като длъжникът не изплатил задължението си, на 06.12.2017 г. ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, което
било уважено от съда. Ищецът завел изпълнително дело № 60 / 2018г. по описа на ч.с.и.
Н. Д., но длъжникът подал възражение и изпълнителното дело било спряно по
силата на закона. До настоящия момент дългът не бил погасен, поради което за
ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването
на вземането. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
извършените в производствата разноски.
Ответникът
Д.П.Д. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание
и размер. Излага факти и обстоятелства, касаещи отношенията между него и ищеца
от момента на тяхното възникване – 2005 г. и по-рано. Сочи, че няма неуредени
финансови отношения с ищеца. Излага още, че през 2007 г. по негово предложение
той и ищеца предоставили на А. Т. Г. – майка на служителка в дружеството на
ответника, заем в размер на 24 000,00 лева, който бил обезпечен със запис
на заповед издаден от заемателката в полза само на ответника. Заемът не бил
върнат, поради което ответникът се снабдил с изпълнителен лист и завел
изпълнително дело, но сумата не била събрана и до момента. След като станало
ясно, че А. Г. няма да върне заема, по настояване на ищеца ответникът издал в
негова полза запис на заповед като гаранция за дадената от ищеца сума,
увеличена с лихва, която ответникът не посочва. Тъй като заведеното срещу Г.
изпълнително дело не давало резултат ищецът започнал да притеснява ответника за
пари, като го заплашвал, в т.ч., че ще го даде на „мутрите“ докато не му
възстанови парите, които бил дал на А. и дъщеря и́. Няколко пъти през две
години приблизително ищецът настоявал ответникът да издава нови и нови записи
на заповед за суми, увеличени с лихви, като прибягвал до заплахи и притеснявал
ответника и семейството му. Ищецът предоставял на ответника бланки, които последният
попълвал под негова диктовка само и само да престане да притеснява него и
семейството му. През 2015 г. ответникът подписал процесния запис на заповед,
тъй като ищецът следял падежите и настоявал за издаване на нови (записи на
заповед). Процесният запис на заповед отново бил попълнен под диктовката на
ищеца, което се потвърждавало от факта, че в него били записани данни от лична
карта, която не била актуална и, което потвърждавало механизма и причините за
издаване на записите на заповед. През 2015 г. ответникът не бил получавал пари
от ищеца и страните не са имали други отношения. Ответникът не се
противопоставил на такъв род изнудване, тъй като след 1997 г. бил в тежко
здравословно състояние, а от 2000 до 2008 г. бил освидетелстван от ТЕЛК за
неработоспособност, в т.ч. имал пристъпи на изпадане в безпомощно състояние.
Ответникът възразява още, че обстоятелството, че е обезпечил чуждо задължение с
издаването на първия запис на заповед и със следващите такива, не го прави
автоматично задължено лице, тъй като условие за действителността на договора за
поръчителство е същият да бъде сключен в писмена форма, а такъв не е подписан,
като с издаването на запис на заповед не може да се приеме, че е спазена
предписаната от закона форма, тъй като последният като едностранна сделка не
съдържа данни относно насрещната воля. Изтъква, че когато записът на заповед
гарантира изпълнението на задължения, произтичащи от каузална сделка,
последната трябва да е действителна. В изпълнение на дадени от съда указания
ответникът е уточнил с нарочна писмена молба, че посочените в отговора на
исковата молба факти и обстоятелства, свързани с действия на ищеца по отношение
на ответника и членовете на неговото семейство, изразяващи се в „заплашване,
притесняване... изнудване и пр." са изложени, от една страна, във връзка с
твърдяното каузално правоотношение между страните и свързаното с него
многократно разсрочване на „задължението", а от друга, се поддържат и като
възражение за унищожаемост на процесния запис на заповед поради заплаха.
В съдебно
заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените твърдения. Ответникът
излага обстоятелства касаещи отношенията между него и ищеца и моли съдът да
постанови справедливо решение. Представени са и писмени защити, в които страните
поддържат изложените доводи и възражения.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към
настоящото дело за послужване гр.д. № 18547/2017 год. на ВРС, по подадено от Г.М.Г.
заявление от 06.12.2017 г. е издадена Заповед № 10085/08.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като е
разпоредено длъжникът Д.П.Д. да заплати на кредитора Г.М.Г. сумата от 36 000,00
лева – главница дължима по запис на заповед, издаден на 26.04.2015 год. от
длъжника в полза на кредитора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.12.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни
разноски в общ размер 1 120,00 лева. Видно от заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, кредиторът е претендирал парично
вземане в размера, посочен в приложения документ – запис на заповед, и искането
е било изцяло уважено.
Видно от приложената по
ч.гр.д. № 18547/2017 г. на ВРС покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20188070400060,
същата е връчена лично на длъжника на 15.02.2018 г. На същата дата – 15.02.2018
г., длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което срокът по чл. 414,
ал. 2 от ГПК е спазен. Заявителят, след като на 28.02.2018 г. е бил уведомен от
заповедния съд за подаденото възражение, е предявил в законоустановения
едномесечен срок – на 22.03.2018 г. – иск по реда на чл. 422 от ГПК, който е
предмет на настоящото производство.
Искът е допустим.
Направеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост в частта
на претендираните съдебно-деловодни разноски в заповедното производство е
неоснователно. Видно от исковата молба, същата не съдържа искане за
установяване на размера на разноските в заповедното производство. Петитумът е
за осъждане на ответника да заплати тези разноски, което е допустимо съгласно
разрешението, дадено в т. 10.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
От приложения по ч.гр.д. №
18547/2017 г. на ВРС (л. 7) заверен препис от документ по чл. 417,т. 10 от ГПК се
установява, че на 26.04.2015 год. ответникът Д.П.Д. е издал запис на заповед, с
който се е задължил да заплати на Г.М.Г. сумата от 36 000,00 лева при падеж на
задължението определен на конкретна дата – 26.04.2016 г. Посочено е място на
плащането гр. Варна и е включена клауза „без протест“. Записът на заповед е
подписан от издателя. Оригиналът на документа е представен в заповедното
производство и е приет за съхранение, което е видно от отбелязването на л.
393/08.
От приетите по делото заверени
преписи от експертни решения на ТЕЛК от 2000г., 2002 г., 2005 г. и 2008 г. се
установява, че ответникът в периода м. май 2000 г. до м. май 2008 г. е бил с
намалена работоспособност, първоначално освидетелстван с втора група инвалидност,
а в последствие – от м. май 2002 г. до м. май 2008 г. – с 60 %
работоспособност. Видно от експертно решение № 1044/08.05.2008 г. на ТЕЛК към
датата на освидетелстването ответникът е бил напълно работоспособен.
По делото е приет като
доказателство и запис на заповед за сумата 36 000,00, издаден на
17.05.2012 г. от ответника в полза на ищеца лева, с падеж 17.05.2013 г. който е
зачертан по диагонал с две успоредни линии.
По делото са допуснати и
разпитани двама свидетели в режим на водене от ответника, за установяване на
фактическите твърдения на ответника за опорочаване на волята му при издаване на
процесната ценна книга чрез извършено от ищеца заплашване.
От показанията на
свидетеля Т.Д.Д., син на ответника Д.Д., които съдът цени при условията на чл.
172 от ГПК, се установява, че ищецът и ответникът са били колеги на държавна работа, където Г.Г. е бил началник на Д.Д., като след напускането на тази служба от
ответника взаимоотношенията им са били приятелски.
Извършвали са дейност по покупки на недвижими имоти с цел препродажба. От баща си
свидетелят знаел, че около 2007 година
или 2008 година ответникът е поел гаранция за заем към трето лице – А. и
М.. Според свидетеля, в течение на 10 години ищецът тормозел баща му. Това
ставало като Г. се обаждал лично на свидетеля Д. с въпроси къде се намира баща
му и защо се крие. Ищецът казвал на свидетеля, че баща му му дължи тези пари, и
ако баща му умре свидетелят ще ги плаща. Според свидетеля, Г.Г. е минавал
покрай местоработата на майка му и на живо и́ е говорил подобни неща, а на
баща му се обаждал почти ежедневно. Когато свидетелят питал баща си за какви
работи толкова го заплашва и го притеснява, баща му отговорил, че ищецът отправя
реплики като „донеси си пистолета, аз ще те гръмна“, „ще те дам на мутрите“,
„внимавай какво правиш имаш деца“. Според свидетеля здравословното състояние на
баща му в периода на негативните отношения било доста лошо. Не можел да стане
от леглото, имал тежки депресии, безволие, не виждал смисъл за живот. Обажданията
на Г.Г. се отразявали зле на състоянията му, ежедневието било постоянен,
непрекъснат тормоз.
От показанията на свидетеля Г.Т.Д., бивша съпруга на ответника Д.Д.,
които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че двамата с
ответника не живеят заедно от почти пет години. Свидетелката излага, че Г.Г.
бил някога началник на бившия и́ съпруг. Имали общ бизнес, Г.Г. често
посещавал офиса на ответника, който имал кантора за недвижими имоти. Обсъждали евентуално
покупка на селски имоти понякога, но какво точно свидетелката не знаела.
Излага, че Г.Г. и́ се обаждал по телефона в случаите, когато Д. не му
вдигне телефона или не може да го намери по някакъв начин. С леко заплашителен
тон питал „къде е господина, пак ли се крие“, „и да умре вие ще ми плащате нали
знаеш“. Понякога Г. идвал и на местоработата на свидетелката казвайки, че отива
на пазара, седял, оглеждал се, сумтял и пак питал „къде е господина“, „къде е Д.“.
Според свидетелката заплахите се изразявали предимно в „нали знаеш, че и вие ще
плащате“, както и разни заплахи под формата, че има връзки и ако не му се
издължат някакви пари, които Г. смятал, че Д. му дължи, ще предприеме
по-сериозни мерки. Свидетелката знаела, че са дали пари на бивша брокерка, но
всички документи били подписани към Д. с цел той после да гарантира това
вземане понеже била негова брокерка. Според свидетелката здравословното състояние
на Д. през последните десет, а може би и повече години било влошено. Изпадал в
невъзможност на моменти да разсъждава, не бил адекватен понякога. Имало
моменти, които не помни. Психически и физически бил отпаднал, сринал се имал бели
петна в поведение и памет. Свидетелката сочи,че след развода, по взаимно
съгласие не са делили нищо. Имали около четири селски имота.
Правни изводи:
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца
доказване на твърдените от него факти, а именно: наличие на вземане от
ответника, произтичащо от редовен от външна страна менителничен ефект. Съгласно
разрешението дадено с т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при редовен от външна страна менителничен ефект
и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да
сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването
и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател
и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си
за несъществуване на вземането поради пороци във формата и съдържанието на
документа, послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение,
наличието на твърдяно каузално правоотношение, за обезпечаването на вземането
по което е издадена ценната книга, погасяване на задължението по каузалното
правоотношение, порок във волята на издателя на ценната книга.
Предметът на въведения с иска по чл. 422 ГПК правен
спор се свежда до установяване на паричното вземане, за което ищецът – кредитор
се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното
производство документ по чл. 417 ГПК. Когато вземането произтича от документ,
чиято формална редовност е условие за действителност на обективираната в него
правна сделка и съответно за възникване на вземането, съдът следва да се
произнесе относно съществуването на вземането след като извърши преценка за
спазване на особените изисквания, които законът поставя към формата и
съдържанието на документа. За да удостовери валидна абстрактна менителнична
сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума,
записът на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл.
535 ТЗ. Ищецът носи доказателствената тежест да установи редовен от външна
страна запис на заповед. Поради това, независимо дали е налице възражение от
ответника относно редовността на документа, при разглеждане на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане, породено от запис на заповед, съдът следва да
съобрази доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря на формалните
изисквания на чл. 535 ТЗ, които му придават значението на запис на заповед (чл.
536, ал. 1 ТЗ) и на източник на вземане по абстрактна менителнична сделка.
Същата проверка дължи съдът и в заповедното производство, което се развива без
участието на длъжника.
По отношение на редовността на представения запис
на заповед съдът намира следното:
Волеизявлението за задължаване на издателя е
направено от ответника Д.П.Д., който е поел менителнично задължение. Ответникът
не е направил възражения, основаващи се на редовността на менителничния ефект
от външна страна. Не се оспорва качеството на ответника на издател на ценната
книга, не се сочат пороци във формата. Налице са реквизитите, посочени в т.т.
1, 2, 3, 4, 5 и 6 на чл. 535 от ТЗ. Съобразно нормата на чл. 536, ал. 4 от ТЗ
за място на издаването се смята посоченото до името на издателя място – адресът
му в гр. Варна. Следователно, представеният от ищеца в качеството му на
заявител в заповедното производство документ по чл. 417, т. 10 от ГПК запис на
заповед отговаря на предвидените в закона изисквания за форма.
Въведеното от ответника възражение за наличие на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден процесния
запис на заповед, остана недоказано. Ответникът не посочи и не представи
допустими доказателствени средства за установяване на твърдението, че ценната
книга обезпечава задължение на трето лице към ищеца. Не се представиха писмени
доказателства за наличието на договор за заем в размер на 24 000 лева,
предоставен от ищеца на трето лицe – А. Г.. С
оглед изричното противопоставяне от страна на ищеца, на основание чл. 164, ал.
1, т. 3 вр. чл. 164, ал. 2 от ГПК, свидетелски показания за установяване на
това обстоятелство са недопустими.
Следва да се отбележи, че съществуването на
каузално правоотношение, спрямо което задължението по ценната книга има
характер на обезпечение, само́ по себе си не е достатъчно да освободи от
отговорност за плащане издателя на записа на заповед. Последното е възможно в
хипотезата на доказано погасяване на обезпеченото с ценната книга вземане,
което в настоящото производство дори не се твърди от ответника. Напротив,
изричното твърдение на ответника е, че вземането от А. Г. не е било събрано
дори по реда на принудителното изпълнение срещу нея. Ето защо, възражението за
наличие на каузално правоотношение с оглед самите твърдения на ответника в тази
връзка не е в състояние да обуслови извод за несъществуване на вземането по
процесния запис на заповед.
По възражението за унищожаемост на сделката поради
заплаха, съдът съобрази следното:
Възражението е въведено с отговора на исковата
молба посредством описване на факти и обстоятелства касаещи отношенията между
страните във връзка с твърдяното от ответника каузално правоотношение, които
включват и отправени към ответника заплахи във връзка с издаване на процесния запис
на заповед. Макар и да не е конкретизирано в достатъчна степен, съдът намира,
че същото е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Възражението намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 30 от ЗЗД, съгласно която заплашването е основание за
унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна
или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Съгласно
чл. 44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към
едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения. Предмет на настоящия спор е
едностранно волеизявление на ответника обективирано в процесната ценна книга.
Фактическият състав на заплашването като основание
за унищожаемост на сделките включва: упражняване на психическо насилие върху
определено лице, което има за цел да принуди това лице да извърши определено
волеизявление; наличие на основателен страх у заплашения от причиняване на
бъдеща материална или морална вреда; причинна връзка между заплашването,
предизвикания страх и извършването на сделката. Релевантно е това заплашване,
което е сериозно и е от естество да уплаши човек с нормален интелект и воля.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства се установява, че твърдяното заплашване се е състояло преди всичко в
системно търсене на ответника и настояване да изпълни поето към ищеца задължение.
Според свидетеля Траян Д., ищецът е отправял
реплики включващи директни заплахи за убийство с пистолет, предстоящи
насилствени действия от трети лица – „мутрите“, предупреждения за възможна
разправа с децата на ответника. Свидетелят е син на ответника и заявява, че за тези
заплахи е чул от баща си. Свидетелят не ги е чувал директно от ищеца, въпреки, че
както сам подробно описва, ищецът многократно лично е разговарял със свидетеля.
Като се има предвид близката родствена връзка между ищеца и свидетеля, респ. заинтересоваността
на свидетеля от изхода на делото, изложеното от него само по себе си не е
достатъчно, за установяване на упражнено върху ответника сериозно психическо
насилие, което да е в състояние да опорочи волята му чрез предизвикване на основателен
страх от увреждане на нематериални и материални блага.
От показанията на другия разпитан
свидетел – бивша съпруга на ответника се установява преди всичко системно
настояване от страна на ищеца ответникът да изпълни поето задължение. Не се
констатират заплахи свързани с живота, здравето и имуществото (извън
претенцията за изплащане на задължението) както на ответника, така и на
неговите близки.
Показанията на свидетелите за влошено
здравословно състояние на ответника кореспондират с представените писмени
доказателства единствено за един много по-ранен период – преди 2008 г., тъй
като след това, според представеното решение на ТЕЛК, ответникът е бил напълно
работоспособен. От друга страна, ответникът не е въвел възражения за
унищожаемост поради неспособност за разбиране и ръководене на постъпките,
поради което здравословното състояние следва да се преценява единствено в
контекста на податливостта на ответника на заплашване. Свидетелите не дават
сведения конкретно за времето на подписване на процесния запис на заповед,
което да обуславят извод за податливост на заплахи от рода на изложените, които
да са довели до опорочаване на волята на ответника.
В момента на извършване на сделката
ответникът е бил в зряла възраст – 48 г., докато ищецът е бил на 77 години,
което от житейска гледна точка прави трудно приемлива тезата за осъществена от
ищеца психическа принуда.
Ответникът заявява още, че след 2008 г.
е подписвал няколко на брой записа на заповед, след като падежът на предходната
трата е бил настъпил. От изложеното от ответника става ясно, че с издаването на
всеки следващ запис на заповед на практика се извършвало отсрочване на
задължението, което само по себе си е действие в полза на длъжника и не може да
се приеме като резултат от заплашване. В случай, че ответникът не подпише нов
запис на заповед ищецът би следвало да предприеме действия по събиране на
сумата по документа с настъпил падеж. Самият ответник представя като
доказателство запис на заповед издаден от него за същата сума на 17.05.2012 г.,
който не твърди да е изплатил, но същият е унищожен чрез зачеркване, т.е.
извършено е отсрочване на дълга. Ответникът сочи в отговора, че текстът на
записа на заповед бил попълнен под диктовката на ищеца, доказателство за което
били погрешно вписани данни от документ за самоличност с изтекъл срок на
валидност. Това обстоятелство, дори да е вярно, също не сочи на заплашване.
В хода на устните състезания,
ответникът заявява, че в резултат от постоянните обаждания бил готов да подпише
и смъртната си присъда. Същевременно, потвърждава, че има задължение към ищеца,
което се опитвал да погаси.
Както в изложените в отговора на
исковата молба обстоятелства, така и в показанията на двамата свидетели липсва
каквато и да било конкретика, свързана с процесната сделка, а именно издаването
на 26.04.2015 г. на процесния запис на заповед. Не са описани факти и
обстоятелства осъществени при самото подписване на ценната книга или в близки
предходни моменти, които да установяват, че волеизявлението от 26.04.2015 г. е
направено под въздействие на заплашване. Следователно, не е налице и третият
елемент от фактическия състав на заплашването, а именно причинна връзка между твърдяното
заплашване, евентуално предизвикан страх и извършването на сделката –
издаването на процесния запис на заповед.
Ето защо, въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, възражението за
унищожаемост на ценната книга се преценява от съда като неоснователно.
Искът е основателен, поради което ще се уважи.
Отговорност
за разноски.
С оглед изхода от делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното производство,
както и сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер
на 1022,00 лева, съгласно своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК с
доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на Г.М.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 36 000,00 (тридесет и шест хиляди) лева, представляваща неплатено парично задължение по запис на
заповед, издаден от Д.П.Д. на 26.04.2015 год. с падеж 26.04.2016 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.12.2017 год. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми по ч.гр.д № 18547/2017 год. на Варненски районен
съд е издадена Заповед № 10085/08.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 538, вр. чл. 481, ал. 1 от ТЗ.
ОСЪЖДА
Д.П.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.М.Г., ЕГН **********,***, сумата 1120,00 лева – разноски в
заповедното производство и сумата 1022,00 лева – сторени разноски в настоящото
производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните и синдика.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: