РЕШЕНИЕ
№ 1716
Сливен, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА |
При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20247220700347 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от П. С. И. от [населено място], общ.Сливен, подадена чрез адв.Т. Т. АК Сливен срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000206/13.06.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОД МВР Сливен, с която му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, изразяваща се в изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила; оспорва, че посочените в ЗППАМ наказателни постановления не са издадени от Началник сектор „Пътна полиция“, а от началник РУ Сливен, което води до противоречие и неяснота във фактическата обстановка послужила за издаване на ЗППАМ. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият не се явява. Представлява се от пълномощник - адв. Т. Т. АК С., който поддържа жалбата, представя доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед. Претендира разноски.
Ответникът - Началник сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОД МВР Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото моли за отхвърляне на жалбата, като изтъква, че заповедта е материално и процесуално законосъобразна. Представя административната преписка. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от отбелязване оспорената ЗППАМ е връчена лично на жалбоподателя на 27.06.2024 г., а жалбата против нея е депозирана в съда на 02.07.2024 г., следователно и в преклузивния 14-дневен срок. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на П. С. И. като водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в законна сила наказателни постановление както следва: НП № 23-0804-000878/07.03.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ , влязло в сила на 30.03.2023 г., с което са отнети 6к. т.; НП № 23-0804-002842/09.06.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“, влязло в сила на 29.06.2023г., с което са отнети 24к. т. и НП №24-0804-002643/20.03.2024г., влязло в сила на 28.05.2024 г., с което са отнети 18к. т., поради което е прието, че последният е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. Наказателните постановления са представени по делото и видно от съдържанието им са връчени лично на жалбоподателя срещу подпис с посочени дати на връчване в разписките за връчване.
По делото е представена и справка от картона на водача, според която на жалбоподателя е било валидно издадено СУМПС [номер] на 03.11.2015 г., като е посочено, че към тази дата водачът е издържал изпит и по протокол има 36 к. т.
Като доказателство по делото е приета Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г., подписана от директор на ОДМВР Сливен, с чиято т. 1. 4. Началниците на сектор "Пътна полиция" са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з-1516/05.06.2023 г на директора на ОД МВР – Сливен, точка 1. 4, Началника на сектор "Пътна полиция" е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Спазена е предвидената от закона писмена форма.
Административният орган е приел, че са налице основанията на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Според разпоредбата на чл. 2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.
В настоящия случай, органът е приел, че срещу оспорващия има издадени и влезли в сила три наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 07.03.2023- 20.03.2024 г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.
Съдът намира, че заповедта е процесуално незаконосъобразна, защото липсва годно фактическо основание за издаването й. В случая не е доказана първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед. Видно от приложените по преписката НП две от тях са издадени не от Началник сектор „Пътна полиция“, както се сочи от заповедта, а от Началник РУ Сливен. В случая самият административен орган се е позовал в заповедта и е представил взаимно изключващи се доказателства, всички съставени от него. Дали се касае за очевидна фактическа грешка може да е само обект на предположения, предвид, че до приключване на съдебното производство не са представени доказателства да е проведена процедурата по чл. 62, ал. 2 от АПК. Това разминаване създава съществено объркване относно фактическото основание, послужило за издаване на заповедта. Същото представлява противоречие, водещо до неяснота и объркване, а и не може да се преодолее с обясненията на ответника, дадени в писменото становище.
Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено процесуално нарушение, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представен списък в размер на 500 лв. за заплатен по представеното адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие адвокатски хонорар, който е определен в минималния предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, поради което съдът приема, че не е налице прекомерност на същия.Тези разноски следва да се възложат в тежест на ответния административен орган.
С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000206/13.06.2024 г. на Началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР Сливен, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на П. С. И. с [ЕГН] от [населено място], м. “П.“ № ** направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева за заплатен адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
решението да се съобщи на страните.
| Съдия: | |