№ 37
гр. гр. Червен бряг, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Ваня Б. Дакова
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно
наказателно дело № 20244440200043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Н. Д. Г., срещу Наказателно
постановление № 23-0374-000586/31.07.2023г., издадено от РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Червен
бряг, с което за извършени две нарушения, съответно по чл.40, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба от 20.00 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП са му наложени административни
наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното НП, както и, че същото е неправилно. На база тези
доводи се иска и цялостна отмяна на НП.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по
жалбата. В придружителното писмо към преписката се прави бланкетно искане за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, против
подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява изцяло неоснователна, при следните съображения:
На 27.06.202Зг. в 10.50ч. в град Червен бряг на кръстовището на ул. Шипка и ул. Стефан
1
Караджа Н. Д. Г. управлява лек автомобил Фолксваген Голф с peг. номер ЕН ***
собственост на Д* ЕГН **********. Като извършва маневра движение на заден ход не се е
убедил че пътя зад него е свободен, в следствие на което блъска паркираният т. а Шкода
Октавия с peг. номер СВ*** собственост на Р. Б. Ц. гр. Ловеч като реализира ПТП с
материални щети. Напуска мястото на ПТП без да изпълни задължението си като виновен
участник в ПТП, като не изчаква на мястото на събитието или уведоми органите на МВР.
Водачът е уставен на 28.06.2023. в 09.00ч. в сградата на РУ-Червен бряг, с което виновно е
нарушил чл.40 ал. 1 от ЗДвП и чл.123 ал. 1 т.З от ЗДвП.
Това му поведение било забелязано от случайни очевидци, жалбоподателят не спрял и
продължил движението си с автомобила. Подаен е сигнал в РУ – Червен бряг. На
местопроизшествието бил изпратен дежурен полицейски екип и след обективна преценка на
ситуацията, оглед на местопроизшествието и на паркираното МПС, издирили и установили
и другия участник в ПТП-то- настоящ жалбоподател.
Оперативният дежурен се свързал същия ден по телефона с водача Г., който на следващия
ден дошъл на място, като е казал, че е изчакал на място да дойде някой за изясняване на
ситуацията, дал е сумата от 100,00 лв. на човек, представил се, че блъснатия автомобил е
негов и си е заминал.
Свидетелят И. В. В. – младши автоконтрольор при РУ Червен бряг, съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 928545/28.06.23 г., за следните нарушения: за това, че се движи на заден ход, без
да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, и за това, че
нарушава задълженията си, като участник в ПТП, с които нарушил съответно разпоредбите
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения
против него акт без възражения и получил срещу разписка препис от акта.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
В законоустановения срок Г*** – * РУ в ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, упълномощен с
Заповед № 8121з -515 – 14.05.2018г. и Заповед № 8121з -825 – 19.07.2019г. на Министъра
на МВР издал против Н. Д. Г. Наказателно постановление № 23-0374-000586/31.07.2023г., с
което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му наложил административно наказание –
глоба в размер на 20 лева, за това, че е нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП му наложил административни наказания – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че е нарушил чл. 123, ал.
1, т. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят без да отрича по същество фактите относно инцидента, е изложил
твърдения за това, че не е действал виновно, умишлено, за да не задръсти движението
паркирал автомобила си на около 15-20 м. от другата кола. В този момент към него дошъл
мъж около 40 годишен с татуировка на лявата ръка под форма на кръст, който заявил, че
ударената кола е неговата и започнал да вика. Той слязъл от колата и го попитал колко
струва ремонта на колата и му дал 100лв. и тръгнал за гр. София. Последвало издаването на
2
обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на
нарушенията, на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания в
максимален законов размер по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Гореизложените фактически положения съдът възприе след съвкупна оценка и анализ на
приобщените по делото по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства.
Към изложените в протокола фактически констатации, съвпадащи и с тези изложени в
процесните АУАН и НП, в случая са налице и преките свидетелски показания на на двамата
полицейски служители И. В. и В. В., които на свой ред също са последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви.
При така описаното състояние и обем на ангажираната от АНО доказателствена съвкупност,
съдът я кредитира изцяло, още повече, че в случая от страна на жалбоподателя не са
противопоставени никакви оборващи я други доказателства. В тази връзка са налице и
свидетелските показания на шофиралата блъснатия автомобил свидетелка В. Б., която на
свой ред, с показанията си, с нищо не променя установената по делото от другите
доказателствени източници фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В процесуален аспект съдът не констатира никакви нарушения на процесуалните правила
при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, още по-малко съществени такива,
представляващи формално основание за отмяна на НП:
АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП,
видно от приложената към адм.преписка Заповед № 8121з -515 – 14.05.2018г. и Заповед №
8121з -825 – 19.07.2019г. на Министъра на МВР. Двата акта съдържат и всички
задължителни реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в това число дата и място на
извършване на нарушенията със съответните обективни и субективни признаци и на
обстоятелствата, при които са констатирани.
Налице е и пълно съответствие на фактическото описание на двете нарушения с цифровата
им квалификация по чл.40 ал. 1 от ЗДвП и чл.123 ал. 1 т.З от ЗДвП, както и с последващата
им правна санкция по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В случая се установява, че водачът на МПС, причинило ПТП, при движението си по
кръстовището на ул. Шипка и ул. Стефан Караджа, не е контролирал управляваното от него
МПС - извършва маневра движение на заден ход, като блъска паркиралият т.а „Шкода“. По
този начин жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
визирано в чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
Не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, доколкото
административнонаказателна отговорност е ангажирана на основание чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП за нарушението по чл.40 ал. 1 от ЗДвП е в абсолютно определен размер - глоба 20
лева, поради което отсъстват предпоставки за обсъждане размера на наказанието за това
3
нарушение.
След настъпилото ПТП неизвестният водач е напуснал местопроизшествието, без да
изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП да уведоми съответната служба
за контрол на МВР, като водач, който е участвал в ПТП, от което са причинени само
имуществени вреди, при положение че между него и другия водач не е имало съгласие за
причините за настъпването му. Категорично се установява, че водачът е разбрал за ПТП, но
не е останал на място и службата за контрол не е била уведомена. Отново не следва да бъде
обсъждана субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на жалбоподателя е
ангажирана, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
За така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП, като наложените административни наказания глоба и лишаване от право на
управление на МПС са в максималния размер, като размерът на наказанията е правилно
определен и съответства на обществената опасност на нарушението.
От материалноправна страна:
Предвид гореизложения доказателствен анализ, в случая по делото безспорно се установи
факта на извършено нарушение по чл.40 ал. 1 от ЗДвП, като вследствие извършвайки
маневра движение на заден ход, блъска друго паркирано МПС, причинявайки ПТП, с
материални щети и по двата автомобила. За така извършеното нарушение, жалбоподателят
следва да понесе административно-наказателна отговорност по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
Безспорно се установи и че след причиняване на ПТП-то, жалбоподателят не е спрял, за да
установи последиците от неправомерното си поведение в нарушение на чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП, за което същият следва да понесе отговорност и съгласно чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Понастоящем в действащия ЗДвП е налице специална разпоредба- чл.189з ЗДвП /в сила от
23.12.21 г./, която изрично изключва приложението на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. В
този смисъл, в процесния казус остават без правно значение фактите дали и доколко
процесното ПТП е било „леко“ и с „незначителни материални щети“, съответно дали поради
тези факти е налице „маловажен случай“ на нарушение, изключващо наказуемостта му.
На последно място, по делото безспорно се установи, че и двете нарушения са извършени
от жалбоподателя виновно-непредпазливо, в конкретна форма-небрежност по смисъла на
чл.11, ал.3, пр.1 НК. Това на свой ред е достатъчно за субективната съставомерност на
нарушенията и тяхната наказуемост, съгласно изричните разпоредби на чл.7, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.11 ЗАНН.
При така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0374-000586/31.07.2023г.,
издадено от РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Червен бряг, с което на Н. Д. Г. с ЕГН ********** от
гр. К*, за извършено нарушение по чл.40 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лв., както и за
извършено нарушение по чл.123 ал. 1 т.З от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-
дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5