РЕШЕНИЕ
№ 2330
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110200981 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Ц. К. от гр. София, кв. Левски, ул. 542-ра
№12 против Наказателно постановление № 22-4332-020844/17.10.2022 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са
наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че жалбоподателят К. не знаел, че
управлявания от него на инкриминираната дата лек автомобил е бил със
служебно прекратена регистрация, същият му бил предоставен от трето лице,
като притежавал всички нужни за управлението му документи. Нямало как да
знае, че автомобилът не е регистриран, тъй като не бил негова собственост.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с
1
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, явява се лично. Поддържа жалбата. Заявява, че не е знаел, че
управлявания от него автомобил бил спрян от движение, доколкото към
момента на управлението му автомобилът имал номера, застраховка
„Гражданска отговорност“, с документи. Жалбоподателят я бил взел, за да си
купи части.
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2018 г., около 10:50 часа, в гр. С., по ул. „Б. М.“ от ул. „С.“ към
ул. „В.А.“ жалбоподателят И. Ц. К. управлявал моторно превозно средство
„М.“, с рег. № .... , собственост на С. С.
Автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип
на СДВР –ОПП, при което било установено, че водачът управлява
дерегистриран автомобил.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, серия Д, №
941734/09.10.2018 г., АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който
след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 140, ал.1, пр.1 ЗДвП.
По случая било образувано досъдебно производство с Постановление от
18.02.2019 г. за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Досъдебното
производство №481/2019 по описа на 01 РУ-СДВР е било прекратено в
Постановление от 04.10.2022 г. на наблюдаващия прокурор. В
постановлението като причина за прекратяване на досъдебното производство
е посочено, че в хода на производството са събрани данни, че процесното
МПС е било регистрирано, но е със служебно прекратена регистрация, което
деяние предствлявало нарушение на ЗДвП, но не и престъпление от общ
характер. С постановлението наблюдаващият прокурор разпоредил препис от
2
постановлението и досъдебното производство да бъдат изпратени на ОПП-
СДВР по компетентност за евентуално реализиране на административно-
наказателната отговорност на лицето И. Ц. К..
В изпълнение на правомощията си, Началник група към СДВР, отдел
„Пътна Полиция” на 17.10.2022 г. издал атакуваното в настоящото съдебно
производство наказателно постановление, с което жалбоподателят И. Ц. К. е
санкциониран за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН–АУАН, серия Д, № № 941734/09.10.2018 г.,
постановление на СРП за прекратяване на досъдебно производство от
04.10.2022 г. по пр.преписка № 47367/2018 г. по описа на СРП, Заповед №
8121К–13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър
на вътрешните работи.
Съдът намира, че достоверността на събраните писмени доказателства не
е опровергана или поставена под съмнение, поради което формира
вътрешното си убеждение за фактите изцяло въз основа на тях.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечива,
като следва да се отбележи, че в случая не е налице спор относно
правнорелевантните факти.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
3
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставения
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповед № 8121К–
13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на
вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена форма и
задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Спазени
са и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН срещу подпис на жалбоподателя. НП не е
връчено на жалбоподателя, което обстоятелство е отразено и в изпратената по
делото административно-наказателна преписка, от което следва, че по
отношение на същото не е започнал да тече и не е изтекъл срокът за
обжалването му.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил с прекратена
служебно регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 10.01.2018г., както
и че негов собственик е лицето С. С. Установява се, че автомобилът е закупен
от лицето А. В. А., който не го регистрирал в законоустановения срок, а
именно – 27.06.2018 г., поради което реистрацията на МПС е прекратена
служебно с отбелязване в автомотизираната информационна система на АИС-
КАТ.
От доказателства по делото, обаче не се установява фактът, че водачът
на лекия автомобил – жалбоподателят К. е знаел гореописаните
обстоятелства.
Ето защо, съдът намира, че в конкретиката на казуса макар да са налице
обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят И. Ц.
К. не е собственик на автомобила, а работи в дружеството ползвател на
същия, в деня на установяването му от органите на „Пътна полиция“
последният е бил взел процесният автомобил за послужване от трето за
делото лице, като в настоящия случай служебно прекратената регистрация на
лекия автомобил, като факт от обективната действителност не е бил известен
на К., макар и да е бил водач на автомобила на процесната дата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
4
неправилно е била ангажирана административно–наказателната отговорност
на жалбоподателя, което налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебните прения не е
поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-020844/17.10.2022 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на И.
Ц. К. на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5