РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. K., 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Р.Г.А.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510102465 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че сключили с ответника граждански брак на *** в гр.K.,
първи и за двамата, от който нямат родени деца. Преди това се запознали във
Ф.. Ответникът живеел в Г. и общували по интернет. В началото на м.***г.
той дошъл на гости, а тя го поканила в дома на своята майка в гр.K., ******
където живеела. След две седмици с ответника решили да сключат
граждански брак и на *** го сключили. Седмица след това, той заминал
отново да работи в Г. и оттогава не са се виждали, много рядко се чували,
като последният им разговор бил за да уточнят процедурата по развода.
Между нея и ответника липсвала всякаква връзка. Двамата били абсолютно
чужди един спрямо друг. Всеки от тях живеел своя собствен живот. Бракът
им съществувал формално и следвало да бъде прекратен. Желае бракът им да
бъде прекратен, без да се третира вината. Сочи, че двамата желали да
прекратят брака си, но тъй като ответникът живеел в Г. и бил възпрепятстван
да присъства, упълномощил адвокат. Моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен,
без да се третира вината, претендира ползването на семейното жилище,
находящо се гр.K., ***, **** собственост на нейната майка. Не претендира
съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът чрез пълномощника си не оспорва предявеният иск. Счита същия
за допустим и основателен. Сочи, че сключили с ищцата граждански брак на
*** в гр. K., първи и за двамата. От брака си нямали деца. Живели една
1
седмица в дома на майката на ищцата в гр.K. и той заминал да работи в Г.. От
близо две години и седем месеца с ищцата не са се виждали, чували се много
рядко. Последният им разговор бил по повод развода. Заявява, че помежду им
липсва всякаква връзка и се отчуждили един към друг, като всеки живеел
свой собствен живот. Бракът им съществувал формално и желае да бъде
прекратен, без да се третира вината. Тъй като работел в Г., и не можел да се
яви в съдебно заседание, упълномощил адвокат, който да го представлява по
делото. Бил запознат изцяло с исковата молба. Не претендира ползване на
семейното жилище, в което живели с ищцата само една седмица. Моли съда
разноските по дело да се поемат от двамата по равно.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак на *** в гр.K. първи и за двамата,
от който нямат родени деца. /удостоверение за граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак №*/***, декларация за материално и
семейно положение и имотно състояние/.
От показанията на свидетеля Е.Ф.М. и свидетеля К.С.А. се установява, че
страните се запознали във Ф.. В началото на *** г. ответникът пристигнал в Б.
за да се срещне с ищцата. Отседнал в дома й в гр.K. и на *** двамата
сключили граждански брак. В средата на *** г. ответникът заминал на работа
в Г., а ищцата останала за да се грижи за малолетните си децата си, родени от
съжителство с друг мъж. Оттогава съпрузите не поддържат контакти помежду
си. Ищцата заживяла с бащата на децата си. /“… Не познавам Х. Й., но знам,
че той е съпругът и… Нямат деца. От А. знам, че мъжът и е в Г.. Заминал е
след като са се оженили. От тогава той не се е връщал при нея…*** “
Познавам А. Т. от детството ни. Живеем в една махала. Тя живее в жилището
на нейната майка. Тя сключи граждански брак с Х. Й. през 2020г. Познавам
го, той е турчин. Живяха в апартамента на майка й и близо месец. Тогава се
запознах с него и той каза, че ще ходи в Г. да работи, след което замина. А.
остана с децата си от друг мъж в Б.. Когато говорихме с Х. Й. той каза, че ще
се върне при А., но от тогава не е идвал….А. ми е споделяла, че след като Х.
заминал за Г. не са се чували и не са се виждали. Скоро ми каза, че са
говорили по месинджър с Х. Й. и се разбрали да се развеждат...А. иска да се
развежда.. тя се събра с първия си мъж, от когото са децата й и в момента
живее с него и с децата им…“ св.К.С.А./. Страните са е категорична в
решението си за развод и не желаят съдът да се произнася по въпроса за
вината.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на
основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. От събраните по делото доказателства и неоспорени
обстоятелства съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Установи се, че от три години съпрузите са във
фактическа раздяла. Те не живея заедно, не поддържат връзка и съпружески
контакти като всеки устроил живота си самостоятелно. Краткото
съжителство, различното местоживеене, различията във вижданията им,
нежеланието им за съвместен живот и липсата на ежедневни съпружески /
духовни и интимни/ контакти са довели до отчужденост и разпадане на
2
брачната връзка. Следва да се посочи, че създадената семейна атмосфера не е
случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и
преходни недоразумения. Това е така защото, съпрузите чрез взаимно
разбирателство не са проявили и не проявяват общи усилия да осигурят
благополучието на семейството. Поведението им на дезинтересованост е
трайно установено, което доказва, че те не желаят да постигнат това.
Съпрузите нямат както общо домакинство и семеен бюджет, така и грижа
един към друг. При това състояние на брачната връзка следва извода, че
бракът съществува само формално, лишен е от дължимото се според морала и
закона съдържание, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В случая съпрузите не желаят
произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в тази връзка
не са събирани доказателства, поради което съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
Относно семейното жилище:
Безспорно ищцата живее в семейното жилище, находящо се в гр.K., *, *,
*, * и предвид заявената единствено от нея претенция, ползването на
семейното жилище следва да бъде предоставено на нея.
Нормата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска
разводът съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще носят за в бъдеще. Съгласно чл.53 от СК „след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“, т.е.
законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг,
както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната
си фамилия. По делото обаче се установява, че при сключването на
гражданския брак всеки един от съпрузите е запазил предбрачното си
фамилно име и не е приемал или добавял към него фамилното име на другия
съпруг, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина
разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили.
Такъв е настоящия случай затова, ищцата и ответникът следва да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-K. по 25 лв.
окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА сключения на * г. в гр.K. граждански брак между А. Ф.
Т., с ЕГН-********** от гр.K., *, *, *, * и Х. Й., роден на ********** г. в Р.Т.,
със съдебен адрес гр.K., *** адв.К. М. като дълбоко и непоправимо разстроен,
на основание чл.49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.K.,
*, *, *, * на съпругата А. Ф. Т., с ЕГН-**********.
ОСЪЖДА А. Ф. Т., с ЕГН-********** от гр.K., *, *, *, * да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-K. 25 лв.
окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Х. Й., роден на ********** г. в Р.Т., със съдебен адрес гр.K.,
*** адв.К. М., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-K. 25 лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – K.: _______________________
4