О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..../…………..07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията
въззивно
търговско дело №1045 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от К.Г.Т., с ЕГН **********, против Решение №195/21.12.2018г. по гр.д.№596/2017г. по
описа на ДРС, в частта, с която е уважен
иска на “Аписселект“ ЕООД, с
ЕИК *********, за осъждане на въззивника да заплати сумата от 900лв.,
представляваща цена по договор за продажба на 150кг. пчелен мед, сумата от
175.35лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода
от 21.07.2015г. до 19.06.2017г., сумата от 1300лв., представляваща задължение
по договор за заем от 12.06.2016г. и сумата 2500лв., представляваща получено от
ответника парично плащане без основание, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяване на иска-19.06.2017г. до окончателното им
плащане.
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивният двуседмичен
срок, считано от връчване на обжалваемото решение. Жалбата съдържа изискуемо по
чл.260 от ГПК съдържание и приложения по чл.261 от ГПК и е надлежно
администрирана. Внесена е авансово дължимата такса за обжалване, съответна на
цената на иска.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемия, чрез пълномощникът си е заявил
становището си по жалбата.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на страните, съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение по иска. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на този подлежащ на обжалване акт. Ето защо въззивното производството,
е допустимо.
По предварителните въпроси:
Обжалваният акт е постановен по искова молба на “Аписселект“ ЕООД, с която са предявени
обективно, кумулативно и евентуално съединени искове, с правно основание
чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на К.Г.Т., да
заплати, както следва: -сумата от 990лв., представляваща неплатена цена по договор
за продажба на 150кг. пчелен мед; -сумата от 192.89лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.07.2015г. до 19.06.2017г.;
-сумата от 3800лв., представляваща задължение по договор за заем, предоставен в
периода от 07.05.2015г. до 12.06.2016г., като в условията на евентуалност, в
случай, че претенцията по договора за заем бъде отхвърлена, се претендира
сумата от 3800лв., представляваща дадена от ищеца и получена от ответника,
парична сума при изначално липсващо основание. Претендира се и законната лихва
върху главниците, считано от предявяване на иска-19.06.2017г. до окончателното
им плащане.
При запознаване със съдържанието на исковата молба, съдът констатира, че
по отношение на евентуалната си претенция ищеца, не е изложил фактически
твърдения за вида на неоснователно обогатяване на ответника, в хипотезата на
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД-отпадане на основанието за получаването на сумата от
3800лв. Това е така защото липсва описание на правоотношението /облигационната
връзка/, което е престанало да съществува и причините за отпадането. В първото
по делото открито съдебно заседание страната е уточнила, че сумата е предадена
на несъществуващо основание /без основание/ и е предприела изменение на
основанието на иска, като при формулиране на искането за изменение е посочено,
че сумата е предадена без основание във връзка с планувана съвместна дейност. Така
формулираното фактическо твърдение освен, че е вътрешно противоречиво, тъй като
попада едновременно в две хипотези на неоснователното обогатяване-без основание
и на несъществено основание, е и непълно, доколкото ако е налице втората
хипотеза следва да се уточни бъдещата дейност, която не се е осъществила. Наред
с това в ищеца не е навел фактически твърдения, които са от значение за
произнасянето по претенцията за мораторна лихва върху цената на пчелният мед.
По конкретно ищеца не е конкретизирал как, къде и кога е станало предаването на
стоката-пчелен мед или на документите, които му дават право да я получи, което
е от значение за определяне на падежа на задължението за плащане на цената.
Ето защо в случая е налице неясното на евентуалната претенция за неоснователно
обогатяване и на акцесорната претенция за мораторна лихва, която следва да се
преодолее от въззивния съд, като инстанция по същество, чиято дейност има за
предмет разрешаване на самия материалноправен спор, чрез даване на указания за
поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на
допустим съдебен акт по съществото на спора, чрез служебно приложение на
разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК, (т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013).
След отстраняване на противоречията в твърденията,
респективно допълването им, въззивният съд съответно ще продължи произнасянето
си по предварителните въпроси и подготовката на откритото заседание.
По
изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като дава на ищеца-въззиваем в настоящото производство,
едноседмичен срок, считано от получаване на препис от настоящото определение,
да отстрани с писмена молба, с преписи за насрещната страна, нередовностите по евентуалният
иск и акцесорният иск, които са уважени с обжалваното решение, като поясни и допълни
фактическите си твърденията за неоснователно обогатяване на ответника, чрез
еднозначно посочване на факта съществувала ли е облигационна връзка между
страните по повод на предаването на процесната сума или същите са имали
намерение за договорно обвързване, което обаче не се е осъществило. В случай,
че страните са били обвързани от договор или са имали намерение да встъпят в
такъв, следва да се посочат параметрите на облигационната връзка или на
възнамеряваната сделка, съответно как е прекъснато договорното или
преддоговорното правоотношение. На следващо място с оглед претендираната
мораторна лихва, ищеца следва да наведе фактически твърдения за начина, мястото
и времето на предаване на процесният пчелен мед от продавача на купувача, или
на документите, които са дали право на вторият да получи стоката.
ПРИ неизпълнение въззивният съд ще счита, че
нередовностите не са отстранени и ще разгледа жалбата, срещу обжалвания съдебен
акт, като постановен по нередовно сезиране в изпълнение
на общо предоставеното му правомощие по чл.270, ал.3 от ГПК.
ОСТАВЯ в.т.д.№1045/2019г. по описа на Окръжен съд
Варна, без насрочване.
Делото се докладва при изпълнение или след изтичане на срока за това, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
До ищеца-въззиваем в настоящото производство да
се изпрати препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.