Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
02.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на пети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №108 по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на И.А.И. ЕГН ********** *** и „И.И.“ ЕООД ЕИК *******, с която при
условията на субективно и обективно кумулативно съединяване са предявени искове
за осъждане на Софийски районен съд да им
заплати на основание чл.4 §3 от ДЕС във вр.чл.47 от Хартата за основните права
на ЕС обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди за първия
ищец - сумата от 19 000 лева обезщетение за имуществени вреди /пропуснати
ползи/ за периода 19.10.2011 г до 03.01.2018 г и сумата от 10 000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания/ от нарушаване правото на Европейския
съюз за осигуряване право на ефективни
правни средства за защита и на справедлив съдебен процес при издаване на
изпълнителен лист от 12.08.2011г. по гр.дело №34165/11г. на СРС, 65 състав
/заповедно производство/ и липса на достъп до делото до 01.03.2014г., ведно със
законната лихва от 04.01.2018г до окончателното плащане на сумите и за втория
ищец „И.И.“ ЕООД - сумата от 34 200 лева обезщетение за имуществени вреди
/пропуснати ползи/ за периода 19.10.2011г. до 03.01.2018г. и сумата от 10 000
лева неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз за
осигуряване право на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес; при издаване на изпълнителен
лист от 12.08.2011г. по гр.дело №34165/11г. на СРС /заповедно производство/ и
липса на достъп до делото до 01.03.2014г., ведно със законната лихва от
04.01.2018г до окончателното изплащане на сумите.
Ищците
твърдят, че изпълнителният лист не им е бил връчен и за него са разбрали едва
от поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. Сметките на
дружеството /включително клиентска сметка/ били запорирани, имотът му бил
възбранен и същото е било принудено да прекъсне дейността си. До 01.03.2014г.
делото било „на доклад“, а на 22.05.2014г. СРС приел, че възражението срещу
заповедта за изпълнение е процесуално недопустимо. Нарушен е чл.41 от Хартата
за основните права на ЕС за добра администрация. Клиентите се съмнявали, че
ищците извършват злоупотреби и се увредила репутацията и доброто им име. Ищците
останали без бизнес, доходи и с неосъществени професионални мечти.
В законов срок ответникът е упражнил правото
си на писмен отговор. Оспорва исковете по основание и размер. Счита, че издаването
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист не противоречи на
правото на ЕС, а връчването на заповедта за изпълнение се извършва от съдебния
изпълнител. Ищците са пропуснали своевременно да подадат възражение срещу
заповедта за изпълнение и едва на 04.03.2014г. е поискал да се запознае с
материалите по делото. Не било доказано, че ищците са понесли имуществени и
неимуществени вреди.
Контролиращата страна Прокуратурата на РБ
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
От приложеното към делото ч.гр.дело
№34165/11г. на СРС, /заповедно производство, архивен номер №15982/15г./ и
гр.дело №20148/14г. на СРС се установява, че на 08.08.2011г. СРС е бил сезиран
от „Ю.И Е.Д.Б.“ АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК срещу длъжника „И.И.“ ЕООД, представлявано от И.А.И. за суми,
дължими на основание Договор за банков кредит от 20.02.2008г. Към заявлението е
било приложено извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на
кредитополучателя-длъжник „И.И.“ ЕООД.
На 12.08.2011г. е била издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен
лист. Връчването на тези документи на длъжника съгласно чл.418 ГПК се извършва
от съдебен изпълнител, избран от кредитора и пред когото се образува
изпълнително дело за събиране на дължимите суми.
От приложената към делото покана за
доброволно изпълнение се установява, че е било образувано изпълнително дело
№20118380407356 по описа на ЧСИ М.Б.. Установява се, че поканата е била връчена
на 09.11.2011г. на И.А.И.. Същата е представена по делото в заверен препис от ЧСИ
М.Б.рег.№838.
По делото няма данни, нито твърдения ищците
да са упражнили правата си да възразят срещу издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и не са подали жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение или пък възражение по реда на чл.423 от ГПК в съответните срокове.
На 04.03.2014г. с молба вх.№3110561 ищците са
поискали запознаване със заповедното дело.
На 14.04.2014г. ищцата И.И. е депозирала
искова молба, с която са били предявени искове с правно осн. чл.424 от ГПК срещу
„Ю. Б.“ АД за недължимост на парично задължение по издадена в полза на банката
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, пред СРС, въз основа
на която е било образувано гр.дело №20148/2014г. по описа на съда. С
определение от 02.02.2015г. съдът е приел, че предявените искове са
недопустими, прекратил е производството по делото и е върнал исковата молба. С
определение №13514/28.05.2015г. по ч.гр.дело №5753/2015г. СГС е потвърдил
прекратителното определение.
Делата са приложени към материалите по
делото.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Правното основание на исковите претенции се базира
на директно приложимото право на ЕС и
по-конкретно от чл. 4, § 3 от ДФЕС и особено на решенията по делата Francovich
и Köbler. В тях СЕС извежда правилото, че всяка държава-членка е длъжна да
поправи вредите от нарушение на правото на ЕС, извършени от държавен орган,
включително от национален съд, действащ като последна инстанция.
Фактическият състав на обективната
отговорност на държавата включва следните три кумулативни предпоставки: дали
твърдяното нарушение е на правна норма, предоставяща права на частно-правни
субекти; дали нарушението й е достатъчно съществено и явно, и дали съществува
пряка причинна връзка между нарушението и вредата. В хипотезата на отговорност
за действия на национален съд от последна инстанция СЕС използва термина
"очевидно нарушение". Преценката дали нарушението е
"очевидно" е комплексна и зависи от множество фактори, вариращи
според конкретния случай.
Съгласно цитираната по-горе разпоредба,
държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или
специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от
договорите или от актовете на институциите на Съюза. Ако не е изпълнила това
свое задължение, държавата членка трябва да предприеме всички необходими мерки
да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение. В
това се включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили в
следствие от това неизпълнение.
Както вече се посочи по-горе, съгласно
общностното право, в частност делото Kobler, отговорност на държавата за
нарушение на общностното право може да се търси и от национална юрисдикция, но
тогава, когато действа като последна
инстанция, респ. е налице окончателен съдебен акт, постановен в
противоречие с правото на ЕС.
В случая не се установи по предявените от ищците
искове постановените актове на съда да са в противоречие с общностното право
или да не са несъобразени с практиката на СЕО. В случая ищците основават
претенцията си против Софийски районен съд с неизпълнение на задълженията му да
им връчи книжа по делото, а именно заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист, след което им било нарушено правото на иск.
От приложените по делото граждански дела се установява, че ищците са пропуснали всякакви срокове за реализиране на предоставените им законови възможности за упражняване на правата им. Връчването на процесните книжа заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по реда на чл.417 от ГПК се връчват от съдебния изпълнител. Следователно съдът не носи отговорност, че е бездействал и не е изпълнил свои задължения. Освен това установява се, че тези книжа от съдебния изпълнител са надлежно връчени на страните, но в законовите срокове те не са упражнили правата си. Неоснователно и необосновано е да се поддържа незнание като форма на извинение, с което съдът следва да се съобрази. Некоректно е позоваването на ДЕС и Хартата на основните права на ЕС като единствена възможност за водене на допустими производства.
При съобразяване на гореизложеното съдът
намира, че по делото не се доказва нарушение на правото на ЕС, поради което не
е налице първата от предвидените в закона предпоставки за да бъде ангажирана
отговорността на ответника, което изключва обсъждането на останалите.
В този смисъл, предявените от ищците искове се
явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят като такива.
С оглед изхода на спора на ответника следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 23, т.4 от НЗПП.
На основание изложеното Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.И.
ЕГН ********** *** и „И.И.“ ЕООД ЕИК *******, с която при условията на
субективно и обективно кумулативно съединяване са предявени искове за осъждане
на Софийски районен съд да им заплати на
основание чл.4 §3 от ДЕС във вр.чл.47 от Хартата за основните права на ЕС
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди за първия ищец -
сумата от 19 000 лева обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ за
периода 19.10.2011 г до 03.01.2018 г и сумата от 10 000 лева неимуществени
вреди /болки и страдания/ от нарушаване правото на Европейския съюз за
осигуряване право на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес при издаване на изпълнителен
лист от 12.08.2011г. по гр.дело №34165/11г. на СРС, 65 състав /заповедно
производство/ и липса на достъп до делото до 01.03.2014г., ведно със законната
лихва от 04.01.2018г до окончателното плащане на сумите и за втория ищец „И.И.“
ЕООД - сумата от 34 200 лева обезщетение за имуществени вреди /пропуснати
ползи/ за периода 19.10.2011г. до 03.01.2018г. и сумата от 10 000 лева
неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз за
осигуряване право на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес; при издаване на изпълнителен
лист от 12.08.2011г. по гр.дело №34165/11г. на СРС /заповедно производство/ и
липса на достъп до делото до 01.03.2014г., ведно със законната лихва от
04.01.2018г до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.
23, т.4 от НЗПП И.А.И. ЕГН ********** *** и „И.И.“ ЕООД ЕИК ******* да заплатят
на Софийски районен съд разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: