РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Кюстендил, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520101955 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от М. Д. Й., ЕГН **********, с адрес в с.Н.,
обл. К., махала „С.“ №*, чрез адв. Д. М. от САК, със съдебен адрес в гр. С.,
бул. „Ал. Ст.“ №***,*, ет.*, офис *-*, против ответниците „Вивус.БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., ул. „Д.
Х.“ №**-**, представлявано от Здр. Ст. Р. и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район Л., бул. „Д-р П. Д.“ №**, офис-сграда Л. ет.*, офис *, представлявано от
Ю. Юрг..
В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.02.2022г. между М.
Й. и „Вивус.Бг“ ЕООД (с предходно наименование „финанс“) е сключен
договор за паричен заем №******4002, като размерът на заема бил 500 лева,
при погасяване в срок до 25.03.2022г. ГПР бил в размер на 49,70%, лихвен
процент на кредита – 41,00%, сума на лихвата за срока на договора – 16,85
лева. Ищецът-длъжник дължала и сума в размер на 80,05 лева – такса за бързо
разглеждане.
Ищецът получила уведомление от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с което я уведомяват, че на основание договор за продажба и
прехвърляне на вземания „Вивус.БГ“ ЕООД е прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД изцяло вземането по договора.
Ищецът навежда доводи за нищожност на процесния договор, тъй
1
като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР
по кредита, тъй като в договора бил посочен грешен размер, като
действителния бил по-висок от посочения и бил над максимално установения
праг в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Грешното посочване на размера на
ГПР следвало да се приравни на хипотеза на непосочване на ГПР по смисъла
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и целият договор следвало да се обяви за
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
Нищожна била и клаузата, с която била начислена такса за експресно
разглеждане. Налице била изрична забрана в ЗПК да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В
случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Клаузата в договора, с която е начислена такса за експресно разглеждане, била
нищожна. Клаузата била неравноправна и противоречаща на добрите нрави, в
пряко нарушение на чл.143, т.19 от ЗЗП.
Поради посоченото, ищецът предявява иск срещу „Вивус.БГ“ ЕООД с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит №
*****4002/23.02.2022г., поради накърняване на добрите нрави и неспазване на
нормите на чл. 11, т. 10, във вр. с чл. 22 от ЗПК.
При условията на евентуалност на предходния иск и при негова
неоснователност, е предявен иск от ищеца срещу „Вивус.БГ“ ЕООД по чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4, във вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 от
ЗПК за прогласяване нищожността на клауза в процесния договор,
предвиждаща заплащане на пакет от допълнителни услуги.
Предявен е от ищеца срещу втория ответник - „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да
бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника (в качеството
на цесионер на вземането по процесния договор) сумата в размер на 5,00 лева
(частично от 399,30 лева), представляваща допълнително възнаграждание за
кредитора по повод договор за заем № ******02/23.02.2022г.
В хода на съдебното дирене и съобразно изискванията на чл.214 от
ГПК, ищецът е увеличил размера на отрицателния установителен иск на
399,30 лева.
Претендира направените съдебни разноски.
Ответниците оспорват предявените искове.
Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД не спори, че между ищеца и
дружеството е сключен договор за кредит №*****4002 от 23.02.2022г., по
силата на който е отпусната заемна сума в размер на 500 лева, кредитът е бил
за период от 30 дни и падежна дата 25.03.2022г., с обща дължима стойност
2
596,90 лева, от които главница в посочения размер, 16,85 лева договорна лихва
и 80,05 лева за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане.
От 25.03.2022г. ищецът изпаднал в забава, в резултата на
неизпълнение на договорното си задължение. След повече от 365 дни на
просрочие, задължението е прехвърлено с договор за цесия на втория
ответник по делото.
Ответникът прави възражение, че ищецът нямал правен интерес да
бъде постановено решение и по отношение на „Вивус.БГ“ ЕООД, тъй като
към датата на исковата молба дружеството не се намирало в договорно
правоотношение с ищеца. След като процесния кредит бил предмет на
договор за цесия от 02.11.2023г., ответник по делото следвало да бъде само
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С цесията се прехвърляли както
вземанията, така и всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди се, че приложимите в случая общи условия по договора за
кредит били предварително одобрени и съгласувани с КЗП. В чл.4.1. от
общите условия заявителят (за кредит) разполагал с възможност да заяви
допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, като по този начин
заемодателят следвало да даде отговор в рамките до 15 минути от подаване на
заявлението.
В чл.4.4 от ОУ изрично било посочено как се формира таксата за
бързо разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, като в чл.4.5 било
изрично посочено, че заявяването на същата услуга нямало отношение към
преценката по отпускане на кредита (оценката на кредитоспособност на
заявителя). Конкретния размер на таксата и правното основание за дължимост
били посочени изрично и конкретно в самия договор за кредит.
Ето защо, неприложимо било изискването на §1, т.1 от ЗПК – към
общия разход по кредита за потребителя да се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, вкл. разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Процесната клауза не била нищожна на нито едно от основанията, посочени в
исковата молба и исковата претенция следвало да бъде отхвърлена.
Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не спори, че
между ищеца и „4финанс“ ЕООД (понастоящем „Вивус.БГ“ ЕООД) е сключен
договор за кредит №********** от 23.02.2022г., по силата на който е
отпусната заемна сума в размер на 500 лева, при ГПР 49,70%, фиксиран ГЛП
41,00%. Не се спори, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2023г., със страни „Вивус.БГ“ ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, вземането по кредита, ведно с всички привилегии,
обезпечения и лихви, е прехвърлено на цесионера.
Ответникът намира иска за неоснователен, поради следното:
3
Годишният процент на разходите по кредита бил ясно, точно и
константно дефиниран, а договорът нямал клауза за промяна на ГПР. Нормата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК изисквала ГПР изобщо да не е посочен, което не
било така в процесния договор. Към датата на сключване на договора лихвата
за забава е била в размер на 10%, поради което ГПР не недвишавал пет пъти
размера на законната лихва.
ГПР не следвало да включва цената на услугата, когато същата не
била задължително условие за сключване на договора и получаване на
кредита. Налице била легална дефиниция на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, като таксата за предоставяне на услуга не
представлявало задължително условие за получаване на кредит.
Възразява се срещу твърдението в исковата молба, че била налице
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП. Претендира се отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2022г. между „4финанс“ ЕООД (с последващо наименование
„Вивус. БГ“ ЕООД), и М. Д. Й., ЕГН **********, е бил сключен Договор за
кредит № *****94002.
Видно от договора за кредит, ищецът е получила заемна сума в размер
на 500 лева, със срок на връщане от 30 дни. Лихвеният процент по кредита е
41%, а годишният процент на разходите (ГПР) – 49,70%. По договора е
предвидена и такса за експресно разглеждане в размер на 80,05 лева, като
общо дължимата сума по кредита към момента на подписването му възлиза на
596,90 лева. Съобразно договора, страните са постигнали съгласие ищецът да
се ползва от допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем, за която е следвало да заплати такса в размер на
80,05 лева.
Съгласно Общите условия на кредитодателя, за допълнителната
незадължителна услуга за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит, така и за допълнителна сума по кредит, кредитополучателят дължи
такса за експресно разглеждане при срокове и условия, посочени в общите
условия и съгласно тарифа на кредитора.
Съгласно т.4.2 от Общите условия, кредиторът предоставял
възможност кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит, при което се дължал отговор до 15
минути от изпращането на искането. Според т.4.4 от Общите условия, при
заявка за ползване на допълнителна услуга, кредитополучателят дължи такса
за бързо разглеждане съобразно тарифа на кредитора, препис от която не е
представен по делото. Съгласно т.4.5 от Общите условия, допълнителната
услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на
кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.
4
Изрично е отразено в договора за заем (както и в т.7.1 от Общите условия към
него), че посочения в него ГПР не включва таксите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово
искане.
Видно от разписка, находяща се на лист 48 от делото, чрез паричен
превод през Изипей е усвоена заемната сума в размер на 500 лева от ищеца.
На 10.05.2022г. от отдел „Събиране на проблемни вземания“ при
ответника „Вивус.БГ“ ЕООД е изпратено уведомително писмо до ищеца М.
Й., като й е предоставен тридневен срок за доброволно погасяване на
задълженията по процесния договор в общ размер на 688,40 лева, включваща
както главница и такса за допълнителна услуга, така и наказателна лихва и
други наказателни такси. До дата 31.01.2023г. погасяване на задължението не
е настъпило, поради което на същата дата е изпратено повторно уведомително
писмо, като ищецът е уведомена, че следва до 25.03.2022г. (вече настъпила
дата) да заплати сума в общ размер на 899,30 лева за погасяване на всички
задължения по договора, която сума включва освен главница и наказателна
такса, комисионна, допълнителна услуга и лихва, всичките в размер на 399,30
лева.
По делото не са представени доказателства, но е признато и няма спор
от страните, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.11.2023 г. задължението на ищеца, произтичащо от договора, е било
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
В хода на съдебното дирене съдът е допуснал изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, като вещото лице е следвало да посочи какви суми по
вид и размер са начислени и дължими от ищеца и какъв е действителният
размер на годишния процент на разходите след включване на таксата за
експертно разглеждане.
Вещото лице е стигнало до извод, че общата дължима сума от ищеца
по договора е в размер на 1138,14 лева, която сума включва 500 лева главница,
376,60 лева лихва за забава за периода до 02.11.2023г., 80,64 лева лихва за
забава за периода от 02.11.2023г. до 23.01.2025г., 16,85 лева договорна лихва и
164,05 лева допълнителни такси. Сумата от 164,05 лева се формирала както
следва: 80,05 лева такса за бързо разглеждане, 60,00 лева такса по т.15.4 от
Общите условия и тарифа на таксите за изпратени 3 броя напомнителни
писма за просрочени плащания, 24 лева за предаване на досието на трето лице,
в случая цесионера по договора за цесия. Ищецът заплатила сумата от 200
лева, поради което дължала общо сумата от 938,14 лева. При включване на
таксата за бързо разглеждане в стойността на ГПР, същият бил в размер на
1114%, като изрично е отразено от експерта, че процента е толкова голям,
защото кредитът е за един месец и цялата стойност на таксата била разход
само за този месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
5
Предявен е установителен иск от ищеца срещу „Вивус.БГ“ ЕООД с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит №
******4002/23.02.2022г., поради накърняване на добрите нрави и неспазване
на нормите на чл. 11, ал.1, т. 10, във вр. с чл. 22 от ЗПК.
На първо място, съдът намира за нужно да отбележи, че в случаите, в
които кредиторът по договор за кредит е прехвърлил своето вземане на трето
лице, съдебната практика приема, че надлежен ответник е цедента, а не
цесионера. Така ВКС в свое решение № 127/30.07.2018 г., постановено по т.д.
№ 1103/2017 г., ТК, ІІ т.о., приема, че при цесията длъжникът не се лишава от
правата, които има към цедента, както и от възраженията, които може да му
противопостави – по арг. от чл.103, ал.3 от ЗЗД. Според ВКС, това означава, че
цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора,
от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във
връзка с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на
възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера
отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да
иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва
да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По
аргумент от по–силното основание следва да се приеме, че при наличие на
правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване
нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото
на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената,
който е страна по същия.
Ето защо този иск спрямо „Вивус.БГ“ ЕООД се явява допустим.
Процесният договор е потребителски, доколкото кредитодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните
институции, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т. е. страните по договора имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК. Процесният договор представлява потребителски
договор и на още едно основание - ищецът е потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, следователно приложим е и Закона за защита на
потребителите и по-конкретно чл. 143 от ЗЗП, която урежда общата клауза за
неравноправност на уговорките в потребителските договори, както и
разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП, която регламентира нищожност на такава
клауза, освен ако не е била уговорена индивидуално.
Глава VI от ЗПК урежда недействителността на договора за
6
потребителски кредит и неравноправните клаузи. Чл.22 от ЗПК прогласява, че,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 и 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Т.е., ако правните последици на сключения договор са в
противоречие с някои от изброените в чл. 22 от ЗПК императивни разпоредби,
то договорът е недействителен. Ирелевантно е съгласието на страните по
договора относно отделни негови клаузи, в частност това на ищеца, която го е
подписала, въпреки свободата на договарянето, прогласена в чл. 9, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като същата разпоредба го ограничава, когато е в противоречие с
повелителни норми на закона, каквито са посочените по-горе. Ищецът е
навела довод, че таксата за експресно разглеждане на документи не е посочена
като включена в ГПР, което има за последствия неправилно посочен ГПР,
респ. представлява заблуждаваща търговска практика и противоречи на
разпоредби от ЗЗП. По отношение на тази такса съдът намира, че същата е в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с
усвояването на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана
за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването
или управлението на кредита. Таксата е такава по усвояването на кредита, тъй
като заплащането й и е свързано със срок, в който ще бъде заплатена заемната
сума, т. е., ако таксата за експресно разглеждане на кредита бъде заплатена,
заемната сума ще бъде отпусната в по-кратък срок. Освен това, тази клауза е
неравноправна, доколкото е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата и
задълженията на потребител и търговец (стойността й е почти 20% от цената
на договора за потребителски кредит). Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗПК
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Ако клаузите са били изготвени предварително, се счита, че
същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал
възможност да въздейства върху съдържанието им. Точно такъв е настоящият
случай, доколкото по делото няма доказателства, които да оспорват този
извод. Ищецът е навела довод, че таксата за експресно разглеждане на
документи не е включена в ГПР, което водело до неправилно му посочване,
като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
повеляваща, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съдът намира този довод за основателен по следните съображения -
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на
разходите по кредита - общите настоящи или бъдещи разходи по кредита за
потребителя. А чрез §1, т.1 от ДР на ЗПК е обяснено какво представлява „общ
разход по кредита за потребителя“ всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
7
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, т.е. таксата за експресно разглеждане от кредитора на искането за
отпускане на кредит представлява общ разход. При това положение,
единственият възможен извод е, че е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, което пък съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗПК прави клаузата, задължаваща
ищеца да заплаща възнаграждение за експресно разглеждане на документи,
нищожна.
Налице е нарушение на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК,
тъй като в договора и в ОУ не е посочен лихвен процент на ден. Посочените
лихвени проценти са на годишна база, но не и на ден.
От всичко изложено по-горе може да бъде направен извод, че
сключеният на 23.02.2022 г. между „4финанс“ ЕООД (сегашно наименование
„Вивус.БГ“ ЕООД) и М. Й. Договор за кредит № ******94002 не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК. Следователно процесният
договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 20 от ЗПК и предявеният иск за прогласяване нищожността на договора
следва да бъде уважен. Предвид това, съдът не дължи произнасяне по
евентуално предявения иск за недействителност на конкретна клауза в
договора.
По предявеният отрицателен установителен иск съдът намира, че
резултатът по него е пряко обвързан от иска за прогласяване
недейсвителността на договора за кредит. Предвид установената
недействителност, на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи
само чистата стойност на кредита – в случая 500 лв., но не дължи лихва и
други разходи по кредита. Предявеният в процеса отрицателен установителен
иск коректно е насочен срещу цесионера, доколкото към настоящия момент
именно той се явява активно легитимиран да претендира вземанията по
договора за паричен заем, т.е. той е носител на притезанието. Следва да се
посочи и че доколкото цесията е каузална сделка, то длъжникът може да
противопостави на цесионера всички възражения, които е имал срещу
първоначалния кредитор - цедент. В конкретния случай не се спори, че ищецът
е получила покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с която е уведомена за осъществената цесия и с която
цесионерът по недвусмислени за длъжника обстоятелства се явява титуляр на
претендираните в поканата вземания. В случай, че беше предявен
положителен установителен или осъдителен иск от втория ответник срещу
ищеца, с предмет – настоящия договор за паричен заем, съобразно
изложените до момента мотиви съдът следваше да уважи иска до размера от
500 лева (чистата стойност на полученото от длъжника по договора). Тъй като
вещото лице е установило дължимост по договора на сума в общ размер от
1138,14 лева, предявеният отрицателен установителен иск за сумата от 399,30
лева се явява основателен.
По разноските:
8
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на
550 лева, представляваща платена държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
Ищецът е упълномощила адвокат по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл.38 от ЗА – адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА на адвоката се
определя възнаграждение от съда в размер, не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според
чл.2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо
от формата на съединяване на исковете.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. Д. М. в общ размер на 960,00 лева с ДДС (с оглед
произнасянето по два от трите предявени иска), която сума следва да бъде
заплатена поравно и разделно от всеки от ответниците, тъй като първият
предявен и уважен иск срещу „Вивус.БГ“ ЕООД е с цена 596,90 лева, а
вторият отрицателен установителен иск срещу „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е на стойност 399,30 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем
№**********/23.02.2022г. сключен между М. Д. Й., ЕГН **********, с адрес
в с.Н., обл. К., махала „С.“ №* и „Вивус.БГ“ ЕООД (с предходно
наименование „4финанс“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., район Л., ул. „Д. Х.“ №**-**, поради противоречие със
закона и добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , във вр. с чл. 22, във
вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Д. Й., ЕГН
**********, с адрес в с.Н., обл. К., махала „С.“ №* и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район Л., бул. „Д-р П. Д.“ №**, офис-сграда Лабиринт, ет.*, офис *,
представлявано от Юл. Юрг., че ищецът М. Д. Й., ЕГН ********** не дължи
на ответника сумата в размер на 399,30 лв. (триста деветдесет и девет лева и
тридесет стотинки), представляваща допълнително възнаграждение в полза на
кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по
договор за паричен заем №**********/23.02.2022г.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД (с предходно наименование „4финанс“
ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район
9
Л., ул. „Д. Х.“ №**-** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., бул. „Д-р П.
Д.“ №**, офис-сграда Лабиринт, ет.*, офис *, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплатят на М. Д. Й., ЕГН **********, с адрес в с.Н., обл. К., махала
„С.“ №*, сумата в размер на 550 лева, представляваща направени разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД (с предходно наименование „4финанс“
ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район
Л., ул. „Д. Х.“ №**-**, да заплати на адв.Д. М., БУЛСТАТ *********, с адрес в
гр. С., бул. „Ал. Ст.“ №***-*, ет.*, офис *-*, сумата от 480 (четиристотин и
осемдесет) лева с ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
по делото за уважения установителен иск за недействителност на договор за
паричен заем №******4002/23.02.2022г.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ №**,
офис-сграда Л., ет.*, офис *, да заплати на адв.Д. М*, БУЛСТАТ *********, с
адрес в гр. С., бул. „Ал. Ст.“ №***-*, ет.*, офис *-*, сумата от 480
(четиристотин и осемдесет) лева с ДДС, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по делото за уважения отрицателен установителен иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10