Р Е Ш Е Н И Е
№……/….11.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 937 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, срещу решение №1015/12.03.19г.,
постановено по гр.д. № 10733/18г. на ВРС,
XХ състав, В ЧАСТТА, в която е осъдено Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, да заплати на Х.Я.М. ***, сумата от 20лв,
представляваща частичен иск от общия в размер на 430,61лв, от които 10лв от сумата
в размер на 351,63лв, представляваща лихва за забава за периода от 30.05.17г.
до 27.07.17г. върху сумата от 13059,60лв, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди ,
вследствие на ПТП, настъпило на 02.05.17г. по вина на водач на л.а.,
застрахован по договора за ГО при ответника, и 10лв от сумата в размер на
78,98лв, представляваща лихва за забава за период от 28.07.17г. до 03.09.17г.
върху сумата от 7481,40лв, представляваща неплатения остатък от дължимото
застр.обезщетение, след доброволно извършеното частично плащане на сумата от
5578,20лв на 28.07.17г., на осн. чл.86 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно съдът е изчислил
периода на дължимата законна лихва, като не е съобразил сроковете по чл.497,
ал.1 от КЗ. Излага доводи, че след като на застрахователя е представен документ
за прекратяване на регистрацията на 23.05.17г., то лихвата за забава се следва
от 15.06.17г. Счита, че неправилно съдът е изчислил дължимата законна лихва за
периода 29.07.17г. до 03.09.17г. Предвид неправилното изчисление на общия
размер на дължимата лихва, намира за неправилно решението и по отношение на
частичния иск. Счита за нарушен принципа на равнопоставеност на страните,
доколкото било оставено без уважение искането му за задължаване на ищеца да
представи информация за банкова сметка. ***тхвърлен иска, евентуално да бъде
изменено решението, като бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Въззиваемата страна Х.Я.М. ***, действащ чрез адв.Й.А., е депозирала
отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Към настоящото производство е
присъединена за разглеждане и постъпила частна жалба, подадена от Х.Я.М. ***, действащ чрез адв.Й.А., срещу определение №4945/15.04.19г.,
постановено по гр.д. № 10733/18г. на ВРС, XХ състав, с което е оставена без уважение молба
вх.№22066/26.03.19г. от Х.Я.М. за изменение на Решение №1015/12.03.19г. по
гр.д.№10733/18г. на ВРС в частта за разноските. В нея са наведени твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. Счита, че след като
искът е уважен в пълен размер, то на ищеца следва да се присъдят разноските,
така както ги е сторил, като на ответника не се следвали такива, тъй като няма
отхвърлена част от иска. Счита още, че обезщетението за забава се дължи от
застрахователя от датата на увреждане. Моли да бъде отменено обжалваното
определение като бъде изменено решението в частта за разноските.
В срока за отговор на депозираната
частна жалба от Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, чрез ю.к.Д.В., е постъпил
отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен от Х.Я.М. ***, срещу Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД иск с правно основание
чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20лв., предявен като частичен иск от иск в общ размер на
430,61лв, от които 10лв от сума в размер на
351,63лв, представляваща лихва за забава за периода от 02.05.17г. до 27.07.17г.
върху сумата от 13059,60лв, и 10лв от сума в размер на 78,98лв, представляваща
лихва за забава за период от 28.07.17г. до 03.09.17г. върху сумата от
7481,40лв.
В исковата молба се
твърди, че въз основа на
подадено от ищеца уведомление до застрахователя за настъпило на 02.05.17г. ПТП
бил съставен опис –заключение за наличие на тотална щета, както и че на
17.05.17г. ищецът получил удостоверение , че следва да прекрати регистрацията
на автомобила с оглед изплащане на застр.обезщетение. Твърди, че на 22.05.17г.
регистрацията била прекратена и били представени необх.документи, като на
28.07.17г. било изплатено обезщетение. Излага, че по заведен от него срещу
застрахователя иск с Решение №1642/18.04.18г. по гр.д.№13131/17г. на ВРС
ответникът бил осъден да му заплати сумата от 6811,60лв, представляваща
неплатен остатък от стойността на претърпените имущ.вреди , вследствие на
настъпилото ПТП, сумата от 621,80лв – разходи за пускане в движение и
регистриране на подобен автомобил и 48лв-разходи за репатриране на автомобила,
ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата
молба-03.09.17г. до оконч.изплащане. Счита, че застрахователят е в забава от
настъпване на увреждането като за периода 02.05.17г.-27.07-17г. дължал лихва за
забава в размер на 351,63лв, изчислена върху задължение от 13059,60лв, а
след извършеното плащане на 27.07.17г.
на сумата от 5578,20лв бил в забава за задължение в размер на 7481,40лв като
дължал лихва за периода 28.07.17г.-03.09.17г. в размер на 78,98лв.
В отговор на исковата молба Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве АД, поддържа становище за неоснователност на иска. Не
оспорва наличието на валидно застр.правоотношение, както и факта, че на
28.07.17г. е изплатил на ищеца сумата от 5578,20лв, а на 14.05.18г. е изплатил
сумата от 9051,54лв. Оспорва претенцията по размер и период, като счита, че с
оглед разпоредбите на КЗ / в сила от 01.01.16г./ и доколкото изискания от
застрахователя документ е бил представен на 23.05.17г., то лихвата била дължима
от 15.06.17г. и същата възлиза в общ размер на 266,66лв.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за процесуално допустим, поради което
и дължи произнасяне по същество на спора.
С
влязло в сила решение №1642/18.04.18г. по гр.д.№13131/17г. на ВРС е осъден
ответникът на основание чл.
432
ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД да
заплати на ищеца сумата
от 6811,60
лева, представляваща неплатен
остатък от стойността на претърпени
имуществени вреди,
вследствие на настъпило на 02.05.2017г. в гр.Варна ПТП по вина на водач на л.а.
„Мерцедес Е250”, застрахован по договор за гражданска отговорност при Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД
в общ размер на: 11990лв. - тотална щета
на собствения на ищеца л.а. „Опел Зафира”,
621,80лв - разходи за пускане в движение и регистрация на подобен автомобил и
48лв. - разходи за репатриране на автомобила, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Предвид това
въпросите за наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя, са разрешени с влязлото в сила
решение, поради което и тези правопораждащи факти следва да бъдат зачетени.
Съгласно
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ / намиращ
приложение в разглеждания случай/ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
По общите правила за деликта и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без покана. Доколкото отговорността на
застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност
на причинителя на вредата, то същият ще отговаря за онези вреди, за които би
отговарял деликвента, и то при условията, при които би отговарял и последния, в
т.ч. и за лихвите за забава. Съгласно нормата на чл.429, ал.3 КЗ обаче
отговорността на застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента
лихви върху обезщетението е ограничена като началото на периода на забава се
поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото
лице за настъпилото застр.събитие. В случая няма спор, че ищецът е заявил претенция за
обезвреда пред застрахователя на 04.05.17г., от който момент в тежест на застрахователя
е възложена отговорността за вредите от забавата. С обжалваното решение е
отхвърлен предявения иск за заплащане на законна лихва за периода
02.05.17г.-29.05.17г., и доколкото не е налице подадена въззивна жалба от
насрещната страна, то в тази част същото е влязло в сила и е изключено от
предмета на въззивната проверка.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че началния момент на забавата
следвало да бъде от 15.06.17г. предвид изтичането на 15 дневен срок от
представянето на доказателства по чл.106, ал.3 КЗ. Съгласно последната
разпоредба когато
ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
"Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Изискваното от застрахователя
удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила не е
доказателство, което би допринесло за установяване на основанието и размера на
дължимата застр.претенция за обезщетение, дължимо по договора за ГО, поради
което и същото не попада в приложното поле на нормата на чл.106, ал.3 КЗ. Ето
защо и представянето на този документ не е обстоятелство, определящо различен
начален момент на забавата на застрахователя за изплащане на обезщетение по
договора за ГО.
По делото няма спор, че на 28.07.17г. ответникът е заплатил на ищеца сумата
от 5578,20лв обезщетение. Така за периода от 30.05.17г. до 27.07.17г. дължимата
законна лихва за забава, изчислена с лихвен калкулатор, върху размера на
обезщетението от 12389,80лв възлиза на 203,07лв, а за периода от 28.07.17г. до
03.09.17г., изчислена върху дължимия остатък от 6811,60лв лихвата възлиза на
сумата от 71,91лв. Предявеният по делото частичен иск за сумата от 20лв се
покрива от така установения размер на законната лихва, което обуславя неговата
основателност. Решението на ВРС като правилно следва да се потвърди.
Що се касае до присъединената за
разглеждане в производството частна жалба, подадена от Х.Я.М. ***, срещу определение №4945/15.04.19г., постановено по
гр.д. № 10733/18г. на ВРС, XХ състав,
с което е оставена без уважение молба вх.№22066/26.03.19г. от Х.Я.М. за
изменение на Решение №1015/12.03.19г. по гр.д.№10733/18г. на ВРС в частта за
разноските, съдът съобрази следното: Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от
ищеца такси, възнаграждение за един адвокат и разноски по производството, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкр.случай
предявеният иск е уважен изцяло по размер, поради което и в тежест на ответника
следва да се възложат сторените от ищеца разноски в пълен обем, възлизащи на
сумата от 410лв, съответно на ответника разноски не се следват. При така
изложеното обжалваното определение №4945/15.04.19г. по гр.д. № 10733/18г. на
ВРС като неправилно следва да бъде отменено.
При този изход на спора в тежест на
въззивникът следва да бъдат възложени сторените от възз.страна във
възз.производство разноски в размер на 360лв.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1015/12.03.2019г., постановено
по гр. д. № 10733/2018г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав.
ОТМЕНЯ определение №4945/15.04.19г.,
постановено по гр. д. № 10733/18г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 278, ал. 2
във вр. чл. 248 ГПК
решение №1015/12.03.2019г., постановено
по гр. д. № 10733/2018г. по описа на Варненски районен съд, в частта , в която са присъдени разноски в полза на Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, и Х.Я.М.
***, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, да заплати на Х.Я.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 410лв, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, да заплати на Х.Я.М., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 360лв, представляваща направени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: