№ 459 / 15.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П. Господинова к.а.н.дело №205 по описа на съда
за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Ю.Ю.Б.
***, срещу Решение №28 от 26.01.2023г., постановено по анд №1060 по описа за
2022г. на Районен съд Хасково в частта, с която е потвърдена т.1 от Наказателно
постановление №22-1253-001558 от 04.10.2022г., издадено от Началник група в сектор
Пътна полиция при ОДМВР Хасково. Твърди се, че в обжалваната част решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както било и необосновано. В
наказателното постановление не било направено ясно, точно и пълно описание на
нарушението. Също така не ставало ясно при какви обстоятелства и въз основа на
какъв документ, административнонаказващият орган приел, че наказаното лице виновно
нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗДвП и станало причина за настъпилия
съставомерен резултат на деянието по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съществено
нарушение на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН било непосочването
в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят, управлявайки МПС, създал
непосредствена опасност за движението по смисъла на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Неправилно
РС бил приел, че жалбоподателят извършил нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП. За
извършеното нарушение били налице само твърдения на свидетеля М., която дори не
управлявала автомобила, за който се твърдяло, че имал леки материални щети.
Нямало и непосредствени възприятия от актосъставителя, който също дал показания
в хода на делото. От събраните доказателства не можело да се направи
категоричен извод Ю.Ю.Б. да бил извършил нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП. Иска
се отмяна на решението на РС в обжалваната част, както и заплащане на разноски по
делото.
Ответната страна – Началник група в
сектор Пътна полиция към ОДМВР Хасково, не изразява становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че
жалбата е неоснователна, а решението на РС Хасково е правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваната част на решението Районен
съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление №22-1253-001558 от 04.10.2022г.
на Началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР Хасково, с което на Ю.Ю. Б.
за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл.179, ал.2 във вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 200,00 лева. Въззивният съд приел, че актът за установяване на
административно нарушение бил издаден от компетентен орган и съдържал необходимите
реквизити в частта относно деянието по чл.44, ал.1 от ЗДвП. Описаното в АУАН и
НП административно нарушение по посочената норма било правилно правно
квалифицирано. Изложеното в актовете по отношение това нарушение се
потвърждавало от събраните по делото гласни доказателства – показания на
свидетел очевидец, и от установеното при извършването на проверка от
контролните органи. Неспазването на правилото на посочената разпоредба относно
разминаването с насрещно движещо се ППС, се явявало в причинна връзка с
настъпилия резултат, а именно причинено ПТП. Налице било необходимото
фактическо съдържание на НП, описанието на фактите обосновавало като релевантна
именно предложената квалификация по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а по същество се
установило по категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат и
авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на
разминаването в отклонение от правилата за движение, бил именно жалбоподателят.
Последното
обосновавало и извода, че същият бил субект на нарушение, чиято отговорност била
законосъобразно реализирана. Необходимо било водачът на автомобила да прояви дължимата
грижа в това му качество при управлението на МПС, като същият могъл и бил
длъжен да предвиди, настъпването на ПТП. Вместо това по непредпазливост реализирал
състава на коментираното административното нарушение. Затова обосновано и в
съответствие с доказателствата по делото, и материалния закон, лицето било санкционирано
с процесното НП за описаното в него нарушение по пункт 1, а глобата била определена
съобразно предвиденото в наказващата норма наказание.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно
описана фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен
извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП.
Същите съдържат всички необходими реквизити и са издадени от компетентни
органи, при спазване на процесуалните срокове. Налице е и съответствие между
АУАН и НП относно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Наказващият орган
е квалифицирал така извършеното нарушение, както и правилно и законосъобразно е
приложил съответната санкционна норма.
По възраженията на жалбоподателя
въззивният съд е изложил мотиви, като настоящият състав изцяло се солидаризира
с изложените в тази насока съображения. Следва изрично да бъде отбелязано, че
няма спор относно управлението на МПС от жалбоподателя на вписаните в АУАН и НП
дата и място, а в това си качество на водач жалбоподателят е следвало да спазва
задължението си по чл.44, ал.1 от ЗДвП – при разминаване на насрещно движещите
се ППС да се осигури достатъчно странично разстояние между ППС. Не е спорно и
че е реализирано ПТП. В показанията си очевидецът С. М. сочи, че водачът Б.,
управляващ насрещен автомобил, е навлезнал в тяхното платно и се ударили
огледалата на двете коли, а бил длъжен да спре заради контейнера за смет, който
бил в неговата част на платното. Свидетелят Ч., А. и Х. дават непротиворечиви и
еднопосочни показания, че при извършената впоследствие проверка двамата водачи
не спорили, че имало контакт между автомобилите и че било ударено огледалото на
МПС с марка Опел от управляваното от жалбоподателя МПС с марка БМВ. Свидетелят
Чернев си спомня и че разногласие между водачите възникнало едва след
съставянето на АУАН. Относно
възраженията за недоказаност на нарушението следва да се имат предвид именно показанията
на свидетелите и съставеният констативен протокол, които не са били оспорени и
са ценени от въззивния съд при изграждане на извода относно осъщественото ПТП и
щети върху МПС с марка Опел, причинени от жалбоподателя.
При безспорно доказаното по делото, че
на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение, то настоящият
касационен състав напълно споделя изводът на РС Хасково, че на нарушителя
законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.179,
ал.2 във вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона
за движението по пътищата.
Като е потвърдил наказателното
постановление в обжалваната част, районният съд правилно е приложил материалния
закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не
са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28 от
26.01.2023г., постановено по анд №1060 по описа за 2022г. на Районен съд
Хасково в частта, с която е потвърдена т.1 от Наказателно постановление
№22-1253-001558 от 04.10.2022г., издадено от Началник група в сектор Пътна
полиция при ОДМВР Хасково, с което на Ю.Ю. Б. за нарушение на чл.44, ал.1 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл.179, ал.2 във вр. чл.179,
ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.