Присъда по дело №87/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 54
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640200087
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 54
гр. гр. Хасково, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело частен
характер № 20225640200087 по описа за 2022 година
и след като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Г. В., на *******, с адрес: град Хасково,
пл. „*******, ЕГН: ********** за виновна в това, че на 02.09.2021 г., в град
Хасково, казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. Н. Р. от
град Хасково, пл. „*******, ЕГН: **********, в негово присъствие и в
присъствие на лицето В. Я. С. от град Хасково, а именно: „този тъп военен да
си пие хапчетата и да скочи от осмия етаж“ и „…като те знам колко си тъп в
тази униформа, ще крещя колкото си искам“, като обидата е нанесена
публично – престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от
Наказателния кодекс, като на същата дата и на същото място обиденият Д. Н.
Р., ЕГН: ********** отвърнал на подсъдимата С. Г. В., публично с обида,
като й казал: „ти не си никаква майка! …ти не си майка на това дете!“,
поради което и на основание чл. 148, ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс ОСВОБОЖДАВА и двамата от
наказание, като признава подс. С. Г. В., ЕГН: ********** за виновна в това,
1
че на 03.09.2021 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група, озаглавена
„Хасково – нередности“, под снимка на тъжителя публично употребила
изрази, унизителни за частта и достойнството му, а именно: „не може да си
владее болните нерви да напада нашите деца“ и в коментар под снимката и
публикацията посочила: „психопати много“ престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1
и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание
чл.148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от Наказателния
кодекс я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, като я признава за
невинна в това, че на 03.09.2021 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група,
озаглавена „Хасково – нередности“, под снимка на тъжителя публично
употребила изрази, унизителни за частта и достойнството му, а именно явно
изпитва непоносимост към деца“ и на основание чл. 304 НПК я
ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал. 1,
т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс в
съответната част.
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Г. В., с адрес: град Хасково, пл. *****, ЕГН:
********** за невинна в това, че на 03.09.2021 г., в град Хасково, в
публикация, разпространена по друг начин - чрез интернет сайта /социална
мрежа/ „Фейсбук“, му приписала престъпления с изразите: „напада синът ми“
и „напада нашите деца“, както и че „събаря столчето на детето и го рита и най
– нагло колата ни надраска този тип“, поради което и на основание чл. 304 от
НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото частно обвинение за престъпление по
чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс.
ОСЪЖДА С. Г. В., с адрес: град Хасково, пл. „******, ЕГН:
********** да заплати на Д. Н. Р. от град Хасково, пл. „*******, ЕГН:
********** сумата в размер на 350.00 лева представляваща обезщетение за
причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл.148, ал. 1, т.
1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск с правна квалификация чл. 45 от
ЗЗД за разликата от уважения размер до пълния предявен размер от 1500
лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Р. от град Хасково, пл. ******, ЕГН:
2
********** против С. Г. В., с адрес: град Хасково, пл. ******, ЕГН:
********** граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в
размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното
в тъжбата деяние, квалифицирано по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1
от Наказателния кодекс, неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.09.2021 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. В., с адрес: град Хасково, пл. ****, ЕГН: **********
да заплати на Д. Н. Р. от град Хасково, пл. „*****, ЕГН: ********** сумата в
размер на 712.00 лева представляваща направени по делото разноски за
заплащане на държавна такса и възнаграждение за упълномощен по делото
адвокат в качеството на повереник.
ОСЪЖДА Д. Н. Р. от град Хасково, пл. „*******, ЕГН: ********** да
заплати на С. Г. В., с адрес: град Хасково, пл. „*****, ЕГН: ********** сумата
в размер на 500.00 лева представляваща направени по делото разноски за
заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото адвокат в
качеството на защитник.
ОСЪЖДА С. Г. В., с адрес: град Хасково, пл. ******, ЕГН: **********
да заплати в полза на Районен съд - Хасково сумата в размер на 50.00 лева
представляваща ДТ върху уважения размер на предявения граждански иск,
както и сумата в размер на по 5.00 лева за всяко издаване на изпълнителен
лист по делото за присъдените глоба и държавна такса.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от датата на обявяването й в съдебно
заседание – 01.11.2022 г., като ОБЯВЯВА, че мотивите към нея ще бъдат
изготвени в срок до 16.11.2022 г.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 54 от 01.11.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.ч.х.д. № 87 по описа за 2022 година.


Производството по НЧХД № 87/2022 г. пред Районен съд - Хасково е
образувано по тъжба от Д. Н. Р. от град Хасково против С. Г. В. от град
Хасково, с която последната е привлечена към наказателна отговорност и с
Разпореждане № 131 на съдията – докладчик от 31.01.2022 г. - предадена на
съд за това, че за това, че в периода 02.09.2021 г. – 03.09.2021 г. в град
Хасково, при условията на продължавано престъпление нанесла публична
обида на Д. Н. Р. от град Хасково, пл. „******, ЕГН: **********, като в
негово присъствие на 02.09.2021 г. и в присъствие на лицето В. Я. С. от град
Хасково казала нещо унизително за честта и достойнството му, а именно:
„този тъп военен да си пие хапчетата и да скочи от осмия етаж“ и „…като те
знам колко си тъп в тази униформа, ще крещя колкото си искам“ и на
03.09.20201 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група, озаглавена „Хасково –
нередности“, под снимка на тъжителя публично употребила изрази,
унизителни за частта и достойнството му, а именно: „явно изпитва
непоносимост към деца“ и „не може да си владее болните нерви да напада
нашите деца“ и в коментар под снимката и публикацията посочила:
„психопати много“ престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс и наред с това, на 03.09.20201 г., в
град Хасково, в публикация, разпространена по друг начин - чрез интернет
сайта „Фейсбук“, му приписала престъпления с изразите: „напада синът ми“ и
„напада нашите деца“, както и че „събаря столчето на детето и го рита и най –
нагло колата ни надраска този тип“ – престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1,
т.2, вр.чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс.
Пред първоинстанционния съд са предявени, съответно, с определение
на съда, постановено в съдебно заседание, проведено на 29.03.2022 г. са
приети за съвместно разглеждане предявените от Д. Н. Р. против С. Г. В.
граждански искове, всеки с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в
размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното
в тъжбата деяние, квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и за
сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени от
описаното в тъжбата деяние, квалифицирано в нея по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2,
вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието до окончателното й изплащане, съответно Д. Н. Р. е конституиран в
качеството на граждански ищец по НЧХД № 87 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Хасково.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, частният тъжител и
граждански ищец, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв.
А.В. заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатите с нея обвинения,
както и предявените против подсъдимата С. Г. В. граждански искове. В хода
на съдебните прения, адв. А. В. заявява, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че подсъдимата била извършила всяко от
деянията, описани в тъжбата, като предлага анализ на достоверността на
събраните по делото доказателства, както и анализ на престъпния състав по
правната норма, под която е подведена правната квалификация на всяко от
тях. Моли съда да признае подсъдимата за виновна по всяко от повдигнатите
й обвинения и да й наложи съответно наказание за всяко от извършените
престъпления, като предоставя решаването на въпроса с индивидуализацията
на наказанието изцяло на преценката на съда. Моли предявеният граждански
иск във връзка с всяко от частните обвинения да бъде уважен с оглед
претърпените и доказани неимуществени вреди от деянието. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски, като диференцира техния
размер по всяко от предявените с тъжбата обвинения. Частният тъжител и
граждански ищец – Д. Н. Р., в хода на съдебните прения излага и собствен
анализ на достоверността на гласните доказателствени източници, основан на
констатирани противоречия при разпитите на свидетелите, ангажирани от
защитата, а при формулиране на искането към съда се придържа изцяло към
заявеното от неговия повереник.
Защитникът на подсъдимата С. Г. В. – адв. М. Р. от АК - Хасково
пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че по
отношение на доверителя й обвинението престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и
т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния било доказано от
гледна точка съдържанието на отправените от нейната подзащитна изрази по
адрес на тъжителя на дата 02.09.2021 г., но акцентира на факта, че всъщност
пръв тъжителят нанесъл обида на подсъдимата, отричайки качествата й на
майка, пред детето й, както и пред свид. И. А., като подлага на обстоен анализ
на доказателствата, събрани по делото от гледна точка отразеното в
обстоятелствената част на тъжбата и счита, че било налице основание за
прилагане на института на реторсията за това деяние, а по отношение на част
от публикуваните в социалната мрежа изрази, счита, че те нямали обиден
характер, а съдържали мнение и били израз на оценъчната дейност на
подсъдимата. След анализ на изискванията на фактическия състав на чл. 147,
ал. 1 от НК счита, че обвинителната теза за наличие на клеветнически
твърдения в конкретната форма на изпълнителното деяние не се
потвърждавали и развива конкретни доводи в подкрепа застъпената теза за
несъставомерност на поведението на нейната подзащитна, тъй като липсвал
формиран у нея умисъл да клевети тъжителя, като уронва честта и
достойнството му, а целта й била да предупреди останалите родители на деца,
посещаващи района за проявено от тъжителя агресивно поведение от
тъжителя спрямо сина й. Дори част от употребените изрази да били
2
клеветнически, то подсъдимата съумяла, включително след разпит на
малолетното дете, да докаже истинността на твърденията си за проявена
агресия от страна на тъжителя. Поради тези съображения, моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимата за невинна по всяко
повдигнатите му обвинения, а предявеният от частния тъжител граждански
иск срещу него – отхвърлен като недоказан и неоснователен, а при условията
на евентуалност – в случай, че бъде присъдено от съда обезщетение, счита, че
то следвало да бъде в минимален размер. Претендира присъждане в полза на
подзащитната й на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, като диференцира размера му по всяко от повдигнатите
обвинения.
Подсъдимата С. Г. В. заявява, че разбира всяко от обвиненията, но не се
признава за виновна по тях. В хода на съдебното следствие дава подробни
обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от
защитника по делото. В даденото й право на последна дума изразява
позицията си, че не е целяла да обижда и клевети тъжителя, а да предупреди
за поведението му останалите посещаващи района и се придържа към
исканията, отправени от защитника й.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата С. Г. В. е родена на **** г. в град Хасково, същата е *****
АД, град Хасково, с адрес: град Хасково, пл. „*****.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 898,
издадена от Районен съд – Хасково на 05.04.2022 г. подсъдимата С. Г. В. не е
осъждана, след като е реабилитирана по право на 10.08.2021 г. за осъждането
си по НОХД № 114 по описа на РС – Хасково за 2015 г. и няма вписани
данни, да е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За същата са събрани характеристични данни,
описващи я като лице с постоянна работа, неконфликтна и ползваща се с
добро име, като не са засичани връзки с криминалния контингент. Сочи се, че
не злоупотребява с алкохол и не употребява наркотични и/или упойващи
вещества, няма регистрирани нарушения на обществения ред и няма данни да
поддържа връзки с лица от криминалния контингент, а криминалната й
регистрация е във връзка със случая, предмет на осъждането й по цитираното
по – горе дело.
Установено в хода на съдебното следствие е, че подсъдимата С. Г. В.
имала към 2021 г. регистриран профил в социалната мрежа Facebook с имена
на потребител, изписвани като *****, частният тъжител Д. Н. Р. също имал
регистриран профил и в процесния период работел, като военнослужещ във
**** – Хасково. Същият живеел на адрес: град Хасково, пл. „*****, а
подсъдимата С. Г. В., заедно със свид. И. А. А. и сина им Г. И. А., тогава на
3
10 г. - на адрес: град Хасково, пл. „*****.
През месец юли 2021 г. и по конкретно на 03.07.2021 г. малолетното
дете Г. И. А. бил заедно със свои приятели пред магазин за кафе и захарни
изделия – кафе „Анджело“, намиращо се на пл. „Лебеда“ в град Хасково,
срещу хипермаркет „Лидл“, стопанисвано от свид. Б. Д. М.. Същата
познавала, както частния тъжител Д. Н. Р., който бил със съпругата си – свид.
М. Р. Р., така и подсъдимата С. Г. В., които виждала почти ежедневно, като
живеещи в района и нейни клиенти. Познавала и детето Г. И. А., а с първите
двама поддържали семейни приятелски отношения. Докато седели отвън на
поставени пред обекта масичка и столове, тротинетките на децата били
поставени на земята в момент, в който до магазинчето дошъл тъжителят Д. Н.
Р. и им направил забележка за начина, по който били оставени тротинетките.
Малолетният Г. И. А. обаче, му възразил, че не пречели да се преминава и
можело да се влиза и излиза от обекта, при което тъжителят, с едната ръка
захванал стола, на който седял детето и го обърнал, при което малолетният Г.
А. паднал на земята и охлузил коленете си. Случилото се било възприето от
свидетелите Е. Г. М., работеща като лекар в „МБАЛ – Хасково“ АД, град
Хасково и Х. Е. Е. – медицинска сестра в „МБАЛ – Хасково“ АД, град
Хасково, които пиели кафе в заведение – „***“, разположено в парк „Лебеда“
срещу магазинчето за кафе и захарни изделия „Анджело“. Двете разпознали
детето на тяхната колежка С. Г. В., а така също и мъжът, с когото живеела и
баща на детето – свид. И. А. А., който бил наблизо – разговарял в парка с
баща си, но не успял да види случилото се. След като бил извикан обаче на
място, тъжителят Д. Н. Р., който в този момент бил останал сам заявил на
свид. И. А. А., че детето му било много невъзпитано и щял да подаде жалба в
Детска педагогическа стая, при което последният, въпреки, че се зачудил на
тези думи, запитал сина си – Г. И. А. да не би да е обидил тъжителя и ако е
така - да му се извини, при което детето се притеснило и избягало вкъщи.
След като тъжителят Д. Н. Р. и свид. И. А. А. се разделили, свид. Б. Д. М. се
приближила и му казала, че искала да разговаря относно случилото се с
майката на детето – подсъдимата С. Г. В.. След като й се обадил по телефона,
подсъдимата С. Г. В. разговаряла със свид. Б. Д. М., която й споделила какво
била възприела във връзка със случилото пред обекта, който стопанисвала и
то съвпадало с разказаното от детето Г. в разговора, който неговите родители
провели във връзка с инцидента. А именно, че след забележка за оставените
тротинетки и възразяването от страна на детето, частният тъжител захванал
стола, на който седяло и го обърнал, при което малолетният Г. А. паднал и се
охлузил. Това впоследствие свид. Б. М. разказала и на свид. А. С. В., майка на
подсъдимата С. Г. В.. Последната пък, убедила бащата на детето да не
подават сигнал за инцидента, за да не вредят на тъжителя, предвид
професията му.
На 02.09.2022 г. свид. В. Я. С. бил на парк „Лебеда“ със свои познати,
когато се появил свид. И. А. А. и заявил упрек към него, че с тъжителя Д. Н.
Р. били надраскали автомобила му, след като преди това пък самият тъжител
4
имал такава претенция към свид. И. А. А.. След това предупреждение, свид.
И. А. си тръгнал, но от прозореца на жилището им се показала подсъдимата
С. Г. В. и започнала да отправя обиди към свид. В. С., както и обидни изрази
по адрес на тъжителя Д. Р., който в този момент бил на работа и не
присъствал на място, но след като свид. В. Я. С., притеснен от случващото се,
му се обадил да дойде да се разберат със свид. И. А. А., тъжителят Д. Н. Р.
дошъл на място. Двамата започнали да разговарят пред кафенето и да търсят
свидетел за някакво обстоятелство, за което спорели, а подсъдимата С. Г. В.
заявила претенции към тъжителя за това, че бил скачал, съборил и ритал
детето им и имала претенции да й изясни „кой му бил дал това право“, при
което тъжителят я репликирал, че тя не била „майка на това дете“ и „не била
никаква майка“, като на място вече било дошло и детето Г. И. А.. Тогава
подсъдимата нарекла тъжителя „тъп военен“ и му казала „този тъп военен да
си пие хапчетата и да скочи от осмия етаж“. Обърнала се към него с думите:
„…като те знам колко си тъп в тази униформа, ще крещя колкото си искам“,
при което свид. И. А., след като не успял да ги усмири, заедно със сина им, си
тръгнал и прибрал в жилището им. Там детето било разстроено и го питало
няколко пъти дали подсъдимата С. Г. В. наистина била негова майка.
На 03.09.2022 г. подсъдимата С. Г. В. от регистрирания й профил в
социалната мрежа Facebook с имена на потребител ****** в група,
озаглавена „Хасково – нередности“, под снимка на тъжителя споделила
публично коментар със следното съдържание: „Едно стресиращо
преживяване на ул. „*** до кафе Анджело, град Хасково. Мъж, работещ като
военен на средна възраст без никаква причина напада синът ми, който си
спокойно на столче играейки си с телефона. Нека колкото се може повече
родители да обърнат внимание на този тип агресия от страна на този човек,
който явно изпитва непоносимост към деца. Те си играят, почиват си и
изведнъж някой който не може да владее болните нерви да напада нашите
деца. Ние като родители смятаме да потърсим правилния път, а той е наречен
„СПОРАВЕДЛИВОТА ВЕДНЪЖ И ЗАВИНАГИ““, а в коментар под
снимката и публикацията посочила: „….психопати много“, както и че „събаря
го столчето и започва да го рита и най – нагло. Колата ни надраска този“.
Публикацията, заедно с коментарите под нея били възприети от
близките на тъжителя – съпругата му М. Р. Р., както на дъщеря им, която
потърсила тъжителя по телефона, след като възприела написаното, както и от
негови колеги, сред които свид. Г. Б. А., ст. сержант във **** – Хасково,
който забелязал промяна в поведението на тъжителя – същият вече не
комуникирал толкова бил угрижен и притеснен как щял пред колегите, сред
които имало и такива, които го питали дали прочетеното било вярно, да
обяснява нещата. Достояние станала и на живущи в квартала и съседи на
тъжителя, като свид. А. И. М., който бил изпратил дори съобщение на
тъжителя с ироничен въпрос дали така бият и момчетата в поделението и пред
който тъжителят потвърдил, че имало разправии с подсъдимата и семейството
й, но отрекъл истинността на написаното от нея. Започнал да се държи по –
5
резервирано с живущите в квартала – не посещавал редовно, както преди,
кафенето, бил посърнал.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на
съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите, допуснати до
разпит в това им качество.
На първо място, следва да се има предвид, че обяснения по делото са
дадени от подсъдимата С. Г. В., като съдът приема за достоверни същите в
частта им относно обстоятелствата, свързани с личните отношения между
страните по делото и причините за формирането и развитието им във времето
в негативна насока, формиращи житейски и генезиса на процесния случай.
Касае за инцидента от 03.07.2021 г. възникнал между сина й Г. И. А. и
тъжителя Д. Н. Р.. Съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимата и
отчасти относно фактите, свързани с конкретния повод за възникване на
процесния инцидент – пререкание с тъжителя в момент, в който същият водел
разговор с мъжа, с когото съжителствала – свид. И. А. А., повода за това –
взаимните упреци в увреждане на автомобилите, както и впоследствие за
отправените помежду им реплики на дата 02.09.2022 г. и за поведението й,
свързано с публикуване в социалната мрежа на коментар в отворена група с
посоченото при описание на фактическата обстановка съдържание и на
отговори на коментари на потребители под публикацията. В този смисъл,
следва да се има предвид, както неведнъж е изтъквано, че освен средство за
защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и гласно
доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в
хода на разследването доказателствен материал. Нещо повече, принципите в
наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото
да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат
опровергани и оборени от други доказателствени източници, безусловно
кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа на тяхната
достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав
възприема обясненията на подсъдимата С. Г. В. в посочената част, като
безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и
еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели, които
съдът възприема за истинни поне в една съществена част - тези на свид. Х. Е.
Е. и Е. Г. М. относно възприетия от тях контакт на тъжителя със сина на
подсъдимата и присъствието на бащата И. А. А. на мястото непосредствено
след случилото се и контакта му с тъжителя. Действително, показанията на
посочените двама свидетели са в известен смисъл непълни и недотам
конкретни, но тъкмо това обяснява случайното им присъствие, в смисъл
присъствие по друг повод, и то не на мястото на самия инцидент, а в
заведение на открито, в съседство и с относително добра видимост. Техните
показания всъщност консолидират изложеното от подсъдимата, която косвено
6
е възприела случилото се между тъжителя и сина й – детето Г. И. А., което
разпитано в щадяща среда извън съдебната зала и съдебната палата – в т. нар.
„синя стая“ чистосърдечно и откровено разказа собствените си възприятия за
случая. Показанията му са потвърдени и в разговор на свид. Б. Д. М. с подс. С.
Г. В. и свид. А. С. В., майка на подсъдимата С. Г. В. и баба на детето Г., като
последните две също излагат в детайли разказаното им. Техните обяснения,
респ., показания са изцяло вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни, както
помежду им, така и с останалите гласни доказателства, на които съдът дава
вяра, а именно тези, съдържащи се в показанията на свид. И. А. А., които от
своя страна са кредитирани от съда изцяло доверие като непредубедено и
безпристрастно дадени, съответстващи на обективната истина и пресъздаващи
както лични впечатления на свидетеля. Показания на тази група свидетели се
възприемат от съда, доколкото тяхната достоверност се утвърждава и от
изложеното от правилата на житейската логика, с оглед логическата връзка на
тези събития с последващите, които са всъщност инкриминираните, предвид
въведените с частната тъжба предели на изследване. Опитът на свид. Б. Д. М.
да неглижира качеството си на свидетел пред съда и да оправдае липсата на
спомен, всъщност с липса на възприятия, каквито обаче последната е добила,
доколкото става ясно от беспротиворечивото изложение на останалите
свидетели, бе изцяло неуспешен и неповлияващ на възможността обективната
истина да бъде установена. Именно този инцидент следва да се приеме като
генезиса на възникналите между страните по делото лични отношения,
ескалирали до степен повдигане на частни обвинения за няколко деяния от
частен характер и същият следва да се приеме за установен съобразно
описаната фактическа обстановка. В този ред на мисли, следва да бъде
изтъкнато, че съществуват данни, сочещи на индиция за възможна
заинтерисованост на част от разпитаните свидетели или предубеденост от
изхода на делото, с оглед близката семейна или родствена връзка. Близостта
на тези отношения не следва да бъде коментирана по друг начин, освен за
целите на настоящото произнасяне и в частност интерпретиране на
доказателствените източници откъм достоверност. Впрочем, въпреки
изложеното за наличието на такива отношения със страна по делото,
показанията на свидетелите А. С. В., И. А. А., както и на малолетния Г. И. А. и
на Х. Е. Е. и Е. Г. М., с които пък връзката на подсъдимата е базирана на
колегиални отношения и които имат качеството очевидци на разигралите се
събития, се отличават първо с липсата на вътрешна противоречивост. При
пряко приложение на принципа на непосредственост, съдът се убеди в
правдивостта на техните показания, консолидиращи достоверността и на
обясненията на подсъдимата в тази им част. Така също и в частта относно
разменените с тъжителя реплики на дата 02.09.2021 г. и впоследствие относно
публикуваните изявления от регистрирания й профил в социалната мрежа
Facebook с имена на потребител ***** в група, озаглавена „Хасково –
нередности“, под снимка на тъжителя и в коментари под публикацията.
Всъщност, относно тези й изявления и конкретно за съдържанието им и дори
7
за авторството им липсва спор по делото. Те се потвърждават от обясненията
на самата подсъдима, както и от показанията на свид. В. Я. С. относно
разменените реплики на дата на 02.09.2022 г., но същият е успял да възприеме
единствено изявленията на подсъдимата С. Г. В. и преди това – тези на свид.
И. А. А. с адресат частния тъжител и граждански ищец, но не и тези
отправени от Д. Н. Р. по адрес на подсъдимата, която обаче дава конкретни
сведения за тях, а така също и свид. И. А. А.. По отношение на този свидетел
– И. А., съдът намира за уместно да отбележи, че въпреки близката му връзка
със страна по делото, доколкото е във фактическо съжителство с подсъдимата
С. Г. В., с която имат дете, разпитано по делото – Г. И. А., същият се съгласи
даде показания и напълно добросъвестно, обективно, в това число на
моменти, и не в интерес на подсъдимата изложи всичко известно му по
случая, като нито за момент не допусна колебание относно възприятията си –
преки и опосредени. Показанията на този свидетел, се отличават с
последователност и правдивост, което ги прави категорични и годна основа,
на която съдът да основе фактическите си изводи относно хронологията и
съдържанието на разигралите се събития и без каквото и основание за
изразяване на някакви резерви, съдът изцяло ги кредитира с доверие.
Включително и относно авторството на направените публикации от страна на
подсъдимата. Съдът дава вяра на изложеното в частта относно факта на
публикациите и на тяхното съдържание и от страна на свидетелите Г. Б. А., А.
И. М. и М. Р. Р., включително и относно факта на възприемане на написаното
от страна на тъжителя и начина, по който това му е повлияло. За правната
оценка на всяко от тези действия, включително за целта и умисъла, съдът ще
изложи съображения по – долу при отразяване на формираните правни
изводи. Вътрешната противоречивост в показанията на част от изброените
свидетели с посочените изключения, обясними с изминалия период от време
бе преодоляно чрез предприемане на действия за отстраняване на
несъответствия чрез прилагане на допълнителни процесуални способи като
този по чл. 143 НПК, както и чрез техния анализ и преценка на логическата
им обоснованост. Така във възприетата за достоверна част, настоящите
съдебен състав прие, че са годна доказателствена основа, върху която да
бъдат точно и коректно очертани фактите в тяхната цялост, откъм
хронология и съдържание. Всичко изложено по – горе, преценено от гледна
точка и на житейската логика във връзка с цялостната картина на очертаните
събития има за цел и предназначение на това място да обоснове аргументите
на съда за възприемане на една част от доказателствените източници по
делото като достоверни, а друга – не или поне отчасти не като достоверни,
като за юридическата интерпретация на същите от гледна точка хронологията
на развитие на събитията и процесуалните аскети относно пределите на
изследване, формирани с подадената частна тъжба, съдът ще вземе
отношение по - долу.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
8
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в
случая по първото повдигнато обвинение е този, че подсъдимата С. Г. В. на
посочената в частната тъжба дата – 02.11.2021 г. е осъществила деяние, което
формално да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което е привлечена към
наказателна отговорност по първия пункт от частната тъжба, поради следните
доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъплението обида в основния
състав по чл. 146, ал. 1 от НК, респ. за да бъде довършено изпълнителното
деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива
действия или да бъдат изречени такива думи, които да могат да се окачествят
като унизителни и това поведение да е довело до засягане на честта и
достойнството на пострадалия, явяващи се ценностите, обект на защита с
разпоредбата, по която подсъдимият е привлечен към наказателна
отговорност. В случая съставомерният резултат се изразява именно в това,
което е последно от описаното и въз основа на което деянието се
квалифицира като попадащо в категорията резултатни престъпления. В
конкретната хипотеза, гласните доказателствени средства, анализирани откъм
съдържание поотделно и в съвкупност действително сочат на извод за
възникнало на посочената в тъжбата дата словесно пререкание между частния
тъжител Д. Н. Р. и подсъдимата С. Г. В., започнало с размяна на реплики, но с
важното уточнение, че вербална конфронтация очевидно е потърсена, както
от подсъдимата, след като не друг, а тя именно се е намесила в разговор,
воден между тъжителя Д. Н. Р. и свид. И. А. А. по повод взаимните им упреци
за увреждания по семейните им автомобили, така и от самия тъжител.
Именно последният е предизвикал намеса, визирайки, при това директно
подсъдимата, по начин, по който това да бъде възприето от нея, макар и в
разговор, воден първоначално с трето лице. Детайлният анализ на гласните
доказателствени източници и конкретно на показанията на разпитания пред
районния съд свидетел – И. А. А., очевидец на това деяние, изискват да се
приеме, че от страна на тъжителя най – напред са са изречени конкретни
изрази по адрес на подсъдимата, а именно „Ти не си никаква майка! …ти не си
майка на детето!“, които макар и сами по себе си да не са например
нецензурни, в първата им част демонстрират ярко негативна оценъчна
дейност на тъжителя по отношение на качествата на подсъдимата на майка и
без съмнение са обидни, което физическо е присъствало на тези сцени и също
е възприело тези изрази, а във втората засилват ефекта от това вербално
засягане на достойнството на подсъдимата, като внасят и чисто буквално в
съзнанието на детето съмнение дали тя е въобще и негова биологична майка,
което е било и търсеният негативен ефект за честта и достойнството на самата
подсъдима. Макар и поводът за тези реплики да не е бил конкретно
определен, причина за тях се съдържа в създадените негативни лични
отношения от предшестващия инцидент с детето на подсъдимата, за който
9
става ясно при описание на фактическата обстановка с участие на тъжителя
Д. Н. Р. е отправил посочените обидни изрази, съдържащи силно отрицателно
и негативно негово отношение към личността на адресата, окачествявайки го
по определен начин в израз на подчертано негативно отношение в личен план
към самата С. Г. В.. Изложеното в последния абзац важи и за отправените
впоследствие от самата подсъдима, към тъжителя обидни изрази, след като в
негово присъствие и в присъствие на свид. В. Я. С. и на свид. И. А. А. е
отправила реплики към тъжителя и след демонстративно говорене в трето
лице, всъщност отправя изразите „този тъп военен да си пие хапчетата и да
скочи от осмия етаж“ именно по адрес на тъжителя, а след това се обръща и
пряко към него с думите: „…като те знам колко си тъп в тази униформа, ще
крещя колкото си искам“. Или, деянието, за което на подсъдимата, с
подадената тъжба, е повдигнато обвинение е доказано по отношение на тези
изрази, посочени по - горе. Същите несъмнено са обидни по своята същност –
част от тях самостоятелно и поотделно, а други - в съвкупност и логическа и
смислова взаимовръзка, в контекста на останалите употребени от страните по
делото. Тези изрази са достигнали непосредствено и в същия момент до
тъжителя, който ги е чул, по този начин, и възприел, а липсва съмнение, че
той именно се явява техен адресат. Поставени в контекста на влошените и
обтегнати лични отношения между тях и във връзката, в която се намира,
квалифицирайки го като „тъп военен” и „тъп в тази униформа“, изразът
добива също силно отрицателно и негативно отношение на дееца към
личността на адресата, окачествявайки го по определен начин чрез употребата
им. А че адресат на тези изрази се явява именно частният тъжител, съдът
намира за несъмнено. В случая дадената квалификация за тъжителя „тъп
военен”, чрез използване на израза, като епитет него и друга обида – „тъп в
тази униформа“, употребени в аспекта на личното отношение на дееца към
частния тъжител, призовавайки го „да си пие хапчетата и да скочи от осмия
етаж“, се явяват насочени пряко към личността на последния и въплъщават
силно отрицателна, субективна оценъчна дейност за тъжителя, която е довела
до уронване на честта и достойнството му. Затова са всъщност и обидни. В
това отношение, изказването, съдържащо обидата е целенасочено, тъй като
подсъдимата поставя акцента в изразите си, предмет на обвинението, като
разпространените квалификации са свързани персонално с тъжителя, към
който е и насочена, а така също и с неговата професия. Това е станало и в
присъствието на други лица, поради което квалификацията на деянието като
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК е дадена в
съответствие с материалния закон. Обвинение за това, че пострадалия е бил в
качеството „длъжностно лице“ не е формулирано и не се налага обсъждане на
този въпрос, както и дали деянието е било при и по повод изпълнение на
службата или функцията му.
Предложената от съда юридическа конструкция по частното обвинение
в тази му част, изградена след обосноваване на фактическите и правни
изводи, до които е достигнал относно поведението на страните изисква, освен
10
това на подсъдимия, да бъде интерпретирано и предшестващото такова на
тъжителя. Освен, че сам е отправил изрази по адрес на подсъдимата, които
съдът прие за обидни, изразяващи ярко негативна оценка към определени
твърде важни качества на всяка жена, като майка, то това е станало в
присъствие не само на подсъдимата, но и в присъствие на бащата на детето и
на самото дете, станали свидетели и на неоправданата реакция на
подсъдимата, последвала с отправяне на обидните изрази към тъжителя. Или,
налице е проявление на принципа на реторсията. Нещо повече, налага се и
уточнението, че всъщност първата отправена по време обида е именно от
тъжителя по адрес на подсъдимата, което налага и последващото уточнение
от процесуален характер.
За наличието на основание за приложението на института на реторсията
по чл. 148, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, станало
възможно след като се установи, че не е налице осъществено деяние по чл.
148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК се съди, независимо от това кой е
инициирал образуването на наказателното дело от частен характер. Както е
застъпено в Решение № 22 от 9.07.2021 г. на ОС - Хасково по в. н. ч. х. д. №
224/2021 г., основаващо се на Решение на ВС № 255/17.06.1992 г. по н. д. №
144/92 г., в основата на реторсията е идеята, че страните са изравнили
позициите си – на обидата се е отвърнало с обида, чрез причинената
взаимност. А тези факти са установени. Обидите са от един и същи вид –
осъществени публично, имат идентични обективни и субективни признаци, за
всяко от тези две деяния се предвижда едно и също наказание. Те, в рамките
на тази квалификация, са еднакви по степен. Както е посочено в
горецитираното решение на ВС на РБ законът изисква само обидения да е
отвърнал веднага с обида, като е без значение каква е поредността на
нанасяне на обидите. Факт е, че конституиралият се като частен тъжител
пострадал е извършил същото деяние, което е могло да предизвика
предявяване на обвинение от частен характер против него. Обстоятелството,
че подсъдимата С. Г. В. не е упражнила такова свое право да инициира
образуване на наказателно производство против тъжителя, не обезсмисля
разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от НК, защото тогава, би са стигнало дотам
правомощието на съда да не наложи наказание ще бъде обусловено от волята
на първия по време обиден да подаде тъжба. Законодателят, допускайки
реторсия само в няколко предвидени случая, е уредил възможността съдът,
след като установи две виновно извършени общественоопасни деяния,
непосредствено осъществени едно след друго, да освободи дееца от
наказание, с което бе обоснован и подходът на съда, на основание чл. 148, ал.
3, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от
Установен от обективна страна е и фактът на 03.09.2021 г. в социалната
мрежа „Фейсбук“ в група, озаглавена „Хасково – нередности“, под снимка,
която няма спор, че е на тъжителя, подсъдимата С. Г. В. употребила изрази, а
именно: „не може да си владее болните нерви да напада нашите деца“ и в
коментар под снимката и публикацията посочила: „психопати много“. Тези
11
изрази са унизителни за честта и достойнството му и са станали достояние на
редица хора, сред които и на част от изброените свидетели – М. Р. Р., Г. Б. А.,
А. И. М., а кръгът на практика не е ограничен само от личности, попадащи в
обкръжението или познати на тъжителя. Извършено е престъпление по
чл.148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, като липсва
спор относно авторството, включително и с оглед признанието на
подсъдимата С. Г. В..
Престъплението е извършено от нея при форма на вината пряк умисъл.
Умисълът на дееца е обхващал, както обстоятелствата, че с отправяне на
обидни квалификации по отношение на тъжителя, касаещи не толкова
здравословното му състояние, колкото пряко личността му ще засегне честта
и достойнството му, включени в интелектуалния момент, така също и
волевия, като тезата, че стремежът на подсъдимата била да предупреди
останалите потребители на социалната мрежа за опасно поведение не може да
бъде споделена откъм начина и средствата за нейното постигане, като тъкмо
те са водещи за извода на съда, че умисълът е бил пряк, а не евентуален,
защото с публикуване и на снимка на тъжителя, тя е целяла пряко да уязви
личността му. Всъщност, деянието, и с евентуален умисъл да бе осъществено,
остава съставомерно по предложения в тъжбата текст от закона.
За престъплението по чл.148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от
Наказателния кодекс се предвижда наказание наказанието е глоба от три
хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. Към момента на
извършване на деянието подсъдимата С. Г. В. от град Хасково е бил
пълнолетна, не е осъждана, след като е реабилитирана по право на 10.08.2021
г. за осъждането си по НОХД № 114 по описа на РС – Хасково за 2015 г., не е
била освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от
Глава Осма от НК, а от престъплението няма причинени имуществени вреди.
При тези факти съдът намира, че са налице едновременно условията,
предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимата С. Г. В. от
град Хасково от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7
на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание, което
следва да бъде наложено на дееца, съдът прие, че определянето на „глоба” в
размер, съобразявайки разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК и с оглед
предвиденото в нормата от Особената част на НК, под която е подведен
съставът на престъплението, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства над отегчаващите, каквито всъщност не бяха установени с
изключение на предходното осъждане, което въпреки настъпилата
реабилитация следва да се отнесе като негативен атестат за личността, ще
съответства на целта на закона. За престъплението по чл.148, ал. 1, т. 1 и т. 2,
вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс се предвижда наказание глоба и
друго по – леко наказание, а именно обществено порицание, но предвиден е
12
специален минимум на наказанието по НК от 3000 лева, поради което
съществува пречка административното наказание глоба да бъде определено
под общия минимум по чл. 78а, ал. 1 НК. С оглед на това, преценката при
индивидуализация на административното наказание и определяне на глобата
в размер на 1000.00 лева, ще бъде в съответствие, освен със закона, така и с
установените данни, от значение за индивидуализацията. Подходът на съда
при индивидуализацията на административното наказание „глоба“ е основан
и на данните, събрани за личността на подсъдимата – същата е с
необременено съдебно минало, с Д. характеристични данни, с изключение на
изложеното за деянието, за което е реабилитирана и съобразено
положителното й процесуално поведение, способствало за разкриване на
обективната истина. Подсъдимата е семейна и трудово ангажирана, поради
което налагане на административното наказание в размер, съобразно
установения в нормата на чл. 78а НК минимум ще способства за постигане
целите на административното наказание.
По отношение на деянието, за което е повдигнато обвинение, че на
03.09.2021 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група, озаглавена „Хасково –
нередности“, под снимка на тъжителя публично употребила изрази,
унизителни за частта и достойнството му, а именно: „явно изпитва
непоносимост към деца“ следва да се отбележи, че то е несъставомерно. В
случая, за да бъде осъществено престъпно посегателство срещу
достойнството на пострадалия, трябва да е налице доказателство за
разпространение на факт, доколкото само фактът може да бъде неверен и
позорящ личността на пострадалия. Самият начин на изразяване на
подсъдимата сочи на обективиране на нейно мнение и то само по себе си като
израз на свободата на словото и на възможността на свободно изразяване на
мнение не може да мотивира обвинение за клеветническо поведение.
Същевременно липсва и отправяне на обидна квалификация по адрес на
личността на пострадалия. Поради това, в тази част, подсъдимата бе призната
за невинна по отношение на този израз и на основание чл. 304 НПК -
оправданата по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал. 1, т.
1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс в тази
част.
Относно предявения граждански иск, основан на деянието по чл.148, ал.
1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс приет за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето
правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи
следното:
Несъмнено, изводът, до който се достигна от съда при разрешаване на
въпросите, свързани с наказателната отговорност и установената
необходимост да се възприеме извършването на действия, осъществяващи
признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД от страна на подсъдимия, което
макар и установено не в пълния твърдян обем в акта на частното обвинение,
13
притежава основната си характеристика - обществена опасност и оттам
противоправност, прави необходимо изследването по – нататък на останалите
въпроси, включени във фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД. И
специално дали пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които
принципно следва да бъдат обезщетени. Такива бяха доказани, а
интерпретацията на доказателствата, очертава и положителния извод за
наличието на изискуемата се, според фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД,
причинно – следствена връзка. Така, гражданският иск бе приет за доказан по
основание. Извод, мотивиран от наличието на материалноправните
предпоставки, визирани във фактическия състав на разпоредбата на чл. 45
ЗЗД, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на подсъдимата, която в
случая следва да отговаря по предявения граждански иск. Що се касае до
размера, необходимо е да се отбележи, че ако в наказателноправен аспект,
поведението на пострадалия и тъжител в процеса, след като веднъж бе
оценено с необходимата тежест при преценка приложението на нормата на
чл. 148, ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от
Наказателния кодекс за деянието, осъществено на дата 02.09.2021 г., налага да
бъде интерпретирано и анализирано, и в аспекта на евентуално
съпричиняване на вредоносния резултат, както по отношение на това деяние,
така и по отношение на другото, за което подсъдимата бе призната за
виновна. В случая, именно провокативното и предприето не по установения
ред поведение на пострадалия по отношение на личността на подсъдимата и
неговата, на 02.09.2021 г., е довело до нейния акт на вербална агресия,
неоправдан от наказателноправна гледна точка, но предизвикан от
гражданския ищец в значителна степен. Това важи до голяма степен и по
отношение на деянието от 03.09.2021 г., след като бе установен и предходен
инцидент със сина на подсъдимата с участието на тъжителя и формираното
вследствие на това нейно силно отрицателно отношение към личността му,
довело и до осъществяване на престъпното посегателство срещу честта и
достойнството му. Поради това, следва да се приеме, че дължимото
обезщетение за двете деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление е необходимо да бъде намалено с 2/3 от приетия за доказан общ
размер от 1050 лева. Така подсъдимата С. Г. В. бе осъдена да заплати на Д. Н.
Р., сумата в размер на 350.00 лева представляваща обезщетение за причинени
от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като предявеният
граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за разликата от
уважения размер до пълния предявен размер от 1500 лева, като неоснователен
бе отхвърлен от съда.
По отношение на другото описано в тъжбата деяние, следва да се
посочи, че единственият законосъобразен извод, до който би могло да се
достигне в случая е този, че не е доказано на посочената в частната тъжба
дата подсъдимата С. Г. В. да е осъществила деяние, което да бъде
14
субсумирано под състава на престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2,
вр.чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс, за което същата е привлечена към
наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
От доказателствата по делото без съмнение се установи, че на
инкриминираната дата – 03.09.2021 г., в град Хасково, в публикация,
разпространена по друг начин - чрез интернет сайта /социална мрежа/
„Фейсбук“, му приписала престъпления с изразите: „напада синът ми“ и
„напада нашите деца“, както и че „събаря столчето на детето и го рита и най –
нагло колата ни надраска този тип“. Деянието, за което на подсъдимата е
повдигнато с подадената тъжба обвинение е доказано по отношение на
изразите, с които се твърди, че е осъществено и е установено откъм
съдържание. Най - напред, с разпространяване на израза „събаря столчето на
детето и го рита и най – нагло колата ни надраска този тип“ са позорящи, като
от значение е дали обосновават отрицателни изводи за пострадалия, т. е. дали
разгласяването на тези факти е довело до засягане на честта и достойнството
на пострадалия, явяващи се ценностите, обект на защита с разпоредбата, по
която подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност. Подлежи на
преценка, макар и да не е задължително за съставомерност на деянието, дали
разгласените позорящи обстоятелства са довели до промяна на обществената
оценка за пострадалия в негативен план. В тази връзка, следва да се има
предвид, че в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс е
регламентиран основният състав на престъплението „клевета”, което както и
престъплението „обида” съставлява противоправно посегателство върху
духовните ценности на личността – честта и достойнството. Изпълнителното
деяние на това престъпление има две възможни форми, като първата от тях е
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго. Или казано по друг начин,
средство на клеветата е не както при обидата оценка – отрицателна,
пренебрежителна и дори презрителна за личността на пострадалия, а факт.
Факт, който следва да бъде позорен – да обосновава отрицателен извод за
пострадалия, който да засяга неговия авторитет, обществената оценка.
Другата форма на изпълнителното деяние е приписване другиму
престъпление, което всъщност само по себе си представлява особен случай на
разгласяване на позорно обстоятелство, изрично отразено от законодателя, за
да се избегне спора съставлява ли участието в извършване на престъпление
позорно обстоятелство. В случая липсва приписване на конкретно
престъпление, тъй като в нито един момент подсъдимата не е твърдяла
публично, че е причинено телесно увреждане на сина й, или пък увреждане на
движима вещ, но пък начинът на изразяване способства за създаване на
подобна представа. По същия начин стои въпросът и с „нападението“ над
сина им като израз, както и над генерализиране над „нашите деца“ с
уточнението, че очевидно смята сина си за член на обществото и то на
уязвима категория, към която се следва засилена грижа от всички членове на
обществото, използвайки израз с генерализираща насока.
На следващо място, за разлика от обидата, за извършване на клеветата
15
не е необходимо каквото и да е присъствие на пострадалия на изявленията, с
които в случая са разгласени позорните обстоятелства. Това е така, с оглед
вече изложеното, че по принцип адресат на клеветническите действия не е
самият пострадал, а трето лице, в случая широк, неограничен кръг от лица. С
узнаване на позорните неверни факти от тези лица, престъплението следва да
счита за довършено, а престъпният резултат – настъпил, независимо дали тези
лица са повярвали или не на изнесените твърдения. Изискването обаче, е тези
твърдения за засягащите пострадалия позорящи факти да са неверни, тъй като
в случай, че разгласените факти отговарят на действителното положение,
деянието остава съставомерно, но няма да е налице едно от петте основни
свойства на престъплението по чл. 9 от НК – наказуемостта, какъвто е
подходът на законодателя с въвеждане на разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК.
В обобщение, от анализа на престъпния състав, в контекста на
установените фактически положения първият поставен въпрос за разрешаване
от настоящия съдебен състав, при преценка наличието на предпоставките за
ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение, се явява този за наличието на деяние. Професионализмът изисква
от съда при даване отговор на този въпрос да се изследва дали
разпространените твърдения се отнасят въобще до факти, след като за
тяхното съдържание, както бе отбелязано вече в настоящото изложение, няма
съмнение. Т.е. до обстоятелства и то такива, които по визираните по – горе
критерии да се определят като позорящи за тъжителя, а след това да се
прецени дали същите са верни, като съответни на обективното им проявление
в действителността или не, доколкото такава проверка е допустима и
възможна само по отношение на факти. Макар категорично да е изключено
престъпление клевета да е осъществено от подсъдимата чрез приписване на
престъпление на пострадалия, каквото обвинение именно й е предявено, то за
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че установеният израз
„Напада синът ми“, „Напада нашите деца“, „събаря столчето на детето и го
рита“ все пак е позорящ, тъй като сочи на нередност в поведението. Но той
пък не е неверен. По делото конкретно се доказа, че визираният факт на
захващане на столчето, на което е седяло детето Г. от страна на тъжителя и
рязкото му разклащане и напред, при което детето е паднало, а това е израз на
проявена агресия, спрямо детето, като служенето с по – ярък израз нападение
не е противоречив и несъответен на истината, а е изразно средство,
използвано от майката под особено емоционално въздействие. Факт е, че след
събаряне на столчето тъжителят е ритал, но не столчето на тротинетката на
детето, но така или иначе липсва достатъчна конкретизация от страна на
подсъдимата, за да се налага и по – конкретна преценка относно прекия обект
на поведението на тъжителя. Това е позорящ, но верен факт. Или, липсва
основание за постановяване на осъдителна присъда и на това самостоятелно
основание, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимата бе
оправдана по повдигнатото й частно обвинение за престъпление по чл. 148,
ал. 2, вр. ал.1, т. 1 и т. 3, вр. чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс, като само в
16
допълнение следва да се отбележи, че по отношение на разпространения факт
за „надраскана кола от този тип“ визирайки тъжителя, подсъдимата не е автор
на тези твърдения, след като ги е чула от свид. И. А. А., а е средство за
тяхното разпространение, поради което не може да бъде и субект на
престъплението клевета, за което бе оправдана.
Като законова последица от този извод, предявеният от Д. Н. Р. против
С. Г. В. граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в
размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното
в тъжбата деяние, представляваща обезщетение за причинени от описаното в
тъжбата деяние, квалифицирано по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1
от Наказателния кодекс, неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.09.2021 г. до окончателното й изплащане, бе
изцяло отхвърлен като неоснователен, именно поради липсата на първия
елемент от фактическия състав на цитираната норма – деяние, което да е
противоправно.
По отношение на разноските: с оглед факта, че подсъдимата С. Г. В. бе
призната, макар и отчасти, за виновна в извършване на деянието по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, съдът прие, че в нейна тежест следва да
бъдат възложени, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, разноските по делото в
тази част, доколкото бе конкретизиран размерът им от повереника на частния
тъжител. Така подсъдимата бе осъдена да заплати на Д. Н. Р. от град Хасково
сумата в размер на 712.00 лева представляваща направени по делото разноски
за заплащане на държавна такса и възнаграждение за упълномощен по делото
адвокат в качеството на повереник по това обвинение. С. Г. В. бе осъдена да
заплати в полза на Районен съд - Хасково сумата в размер на 50.00 лева
представляваща ДТ върху уважения размер на предявения граждански иск,
както и сумата в размер на по 5.00 лева за всяко издаване на изпълнителен
лист по делото за присъдените глоба и държавна такса
От друга страна, след като бе призната за невинна и оправдана по
повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от
НК и с оглед характера на производството, тъжителят Д. Н. Р. бе осъден да
заплати на С. Г. В. сумата в размер на 500.00 лева представляваща направени
по делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по
делото адвокат в качеството на защитник, след направената конкретизация за
действително сторените разноски по това обвинение.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.



Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
17


18
Съобщи за изтекли лични данни