№ 33526
гр. София, 11.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110124551 по
описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира да са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде
допуснато.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ищеца по чл. 190
ГПК, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е представил
справка за изплатени суми, а искането за представяне на цялото кредитно
досие няма да допринесе за изясняване на спора от фактическа и правна
страна и в този смисъл не е необходимо и относимо към предмета на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 22.10.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба на ответника с приложенията.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи справка за изплатени суми по
процесния договор и цялото кредитно досие във връзка с процесния договор.
УКАЗВА на ищеца, че дължимата държавна такса по исковете е в
размер 80 лева (чл. 3 ТДТССГПК), а надвнесената от него сума над сумата от
80 лева по сметка на РС К., подлежи на възстановяване като недължима при
молба в този смисъл, подадена до РС К..
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
1
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са евентуално съединени установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с
искане да се прогласи нищожността на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договор за
бизнес линия „F. О. 6 %“ № ****** от 19.06.2024 г.
Ищцовото дружество – „В. С.“ ЕООД, твърди, че на 19.06.2024 г. между
страните е сключен Договор за бизнес линия „F. О. 6 %“ № ******, по силата
на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 3800
лева, от които усвоена сума в размер 3780,68 лева със срок на погасяване 1
година. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора, бил определен
фиксиран двуседмичен лихвен процент от 6 % от усвоената главница за всеки
14 дневен период от ползване на кредита, но не по-малко от 30 лева. Ищецът
излага, че съгласно посочената клауза щом за 2 седмици лихвеният процент е 6
%, то за една година е 156 % от усвоената главница. Сочи, че за целия период
на кредита лихвата е в размер на 5928 лева и надхвърля повече от 4 пъти
законната лихва. Развива съображения, че посочената клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Излага, че поради накърняването на
добрите нрави се достига до нееквивалентност на престациите, до
злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на изгода.
Счита, че клаузата е нищожна и поради това, че е неравноправна по
смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради противоречие с 143, ал. 2, т. 19 вр. чл.
147, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че клаузата е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност, както и че води до неравновесие в правата
на страните. Излага, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен
начин и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора.
Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Договор за бизнес линия „F. О. 6 %“ № ****** от 19.06.2024 г., като
противоречащата на закона и на добрите нрави. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „Ф. Ф.“ АД. Ответникът признава, че между страните е
сключен Договор за бизнес линия „F. О. 6 %“ № ****** от 19.06.2024 г., по
силата на който е предоставил на ищеца заем под формата на кредитна линия в
максимален размер до 3800 лева със срок на погасяване 1 година, като при
подписване на договора кредитополучателят усвоил 3780,68 лева, както и че
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 кредитополучателят следва да заплаща лихва по
заема в размер на 6 % от усвоената главница за всеки 14 дневен срок от
ползване на кредит, но не по-малко от 30 лева. Развива подробни съображения
в насока, че дружества като ответното имат свободата да определят
възнагражденията, които получават във връзка с осъществяването на
дейността си. Излага също и че в случая се касае за търговска сделка,
2
сключена между търговци, както и че последните при сключване на договори
следва да полагат грижата на добрия търговец, която се сочи, че е завишена,
доколкото търговецът е професионалист и следва да има повече знания и
умения. Развива подробни съображения и в насока, че в настоящия случай не е
налице накърняване на добрите нрави. Поддържа, че ако се обяви
нищожността на клаузата, уреждаща възнаградителната лихва, търговската
сделка би се превърнала в безвъзмездна, което счита, че противоречи на
добрите нрави и справедливостта, както и че е в разрез с принципа за
възмездност на търговските сделки. Навежда твърдения, че клаузата не е
нищожна и на другите сочени от ищеца основания – чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146
ЗЗП и в тази връзка подробно излага, че разпоредбите на ЗЗП в случая не са
приложими, доколкото се касае за търговска сделка. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по делото е да
докаже пълно и главно, че между страните е сключен Договор за бизнес линия
„F. О. 6 %“ № ****** от 19.06.2024 г., със соченото в исковата молба
съдържание, част от което е и оспорената клауза; че оспорената клауза от
договора противоречи на императивни норми на закона или на добрите нрави,
обуславящи нищожност на същата.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
възраженията си, в това число и че не са налице визираните пороци.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за бизнес линия „F. О. 6
%“ № ****** от 19.06.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 3800 лева
със срок на погасяване 1 година, като при подписване на договора ищецът е
усвоил 3780,68 лева, както и че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 кредитополучателят
следва да заплаща лихва по заема в размер на 6 % от усвоената главница за
всеки 14 дневен срок от ползване на кредит, но не по-малко от 30 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3