Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260097
Гр. Пловдив, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА
АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Пенка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова ВНЧХД № 819/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл.ХХI от НПК.
С
Присъда № 37/05.02.2020г., постановена по НЧХД № 4175/2019г. РС - Пловдив, V н.с., е признал подс. А.Б.К. – роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ като адвокат, с
висше образование, живущ ***, ЕГН ********** за виновен в това, че на **********г.
в гр. П., чрез удар на шамар с дясната ръка в лявата половина на лицето на Н.А.Б.,
ЕГН **********, е причинил болка и страдания без разстройство на здравето,
изразяващи се в контузия на лицето с травма на шести и седми долни леви зъба,
поради което и на основание чл.130 ал.2 вр. чл.78а ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер
на 1 000 лв.
Подс. К.
е осъден да заплати на Н.Б. сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, в частност болки и страдания, следствие на
деянието, извършено на ***г., предмет на производството, ведно със законната
лихва от посочената дата до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлена претенцията за разликата над 600 лв. до пълния претендиран размер от
3 000 лв.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. К. е осъден да заплати на Н.Б. сумата в
размер на 800 лв., представляващи направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. К. е осъден да заплати държавна такса върху
уважената част на гражданския иск в размер на 50 лв., както и сумата в размер
на 568,80 лв., представляващи разноски в производството по сметка на РС - Пловдив в полза на бюджета на ВСС.
Постановено
е веществените доказателства – 2 бр. дискове да останат по делото до окончателното
му приключване.
Недоволен
от така постановена присъда е останал подс. К., който е депозирал въззивна
жалба, с която я обжалва, като се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна
и постановена при съществено нарушение на наказателнопроизводствените правила.
Иска се отмяна на присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимият
да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.130 ал.2 от НК. Направено е алтернативно искане за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РС - Пловдив, ако въззивният съд намери, че
първоинстанционният съд е допуснал тежки пороци при постановяване на присъдата
си, изразяващи се в липса на мотиви в хипотезата на чл.348 ал.3 т.2 вр. ал.1
т.2 от НПК, както и на съществено нарушение на наказателнопроизводствените
правила, равносилни на липса на съдебен акт.
В
съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец Б. - адв. В.Г.
моли съда да остави без уважение жалбата на подс. К. и да потвърди
първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за
извършено престъпление и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в минимално
предвидения в закона размер от 1 000 лв.
Частният
тъжител и граждански ищец Б. поддържа казаното от нейния повереник.
Жалбата
се поддържа от защитника на подс. К. – адв. В.Г., който по изложените от него
съображения моли подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на
престъплението, във връзка с което му е повдигнатото с частната тъжба
обвинение, доколкото същото не се установява от събраните по делото
доказателства. Направено е и искане, ако съдът прецени, че са налице достатъчно
доказателства за това, че подсъдимият е нанесъл удар на тъжителя, да се приеме,
че извършеното от него деяние не е общественоопасно. Претендира се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Подс. К.
по изложените от него съображения в съдебно заседание твърди, че няма
доказателства, от които да се установява, че е нанесъл удар на Н.Б., поради
което моли да бъде признат за невинен.
Пловдивски
окръжен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и
в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт
в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
следното:
Жалбата
е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК и срещу
подлежащ на обжалване по реда на глава ХХI от НПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Същата обаче не
следва да се разглежда по същество, тъй като от състава на районния съд при
разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, които не могат да бъдат отстранени от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.276 ал.1 от НПК съдебното следствие започва с доклад на
председателя на състава, в който се посочват основанията на образуване на
съдебното производство и предявените граждански искове, след което се
предоставя възможност на частния тъжител и на гражданския ищец /при дела от
частен характер/ да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и
предявените искове /ал.2/. Съгласно ал.3 председателят на състава следва да
запита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява, след което го поканва да
даде обяснения по обвинението /чл.277 ал.1 от НПК/. В случая това не е
направено нито в първото съдебно заседание, проведено на 05.09.2019г., в което
са извършени действия по даване ход на делото, като съдът се е произнесъл и по предявения
граждански иск, нито в съдебното заседание, проведено на 01.10.2019г., в което след
приемане на постъпилите по делото писмени доказателства, е преминато към разпит
на свидетелите.
На
първо място налице е неизпълнение на задължението на председателя на състава да
докладва основанията на образуване на съдебното производство и предявения
граждански иск, с който както беше посочено започва съдебното следствие.
Действително подс. К., видно от отрязъка от изпратената му призовка, както и от
заявеното от него, е получил препис от тъжбата, от приложенията към нея и от
разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото повече от 7 дни
преди датата на съдебното заседание. Т. е. разполагал е със 7-дневен срок от
получаване на книжата, в рамките на който до даде отговор, като изложи
възраженията си и направи нови искания. От това свое право подсъдимият се е
възползвал, депозирайки отговор на тъжбата. Това обаче не освобождава съда от
изпълнение на задължението му, визирано в разпоредбата на чл.276 ал.1 от НПК. Непосредствено
след това подсъдимият следва да бъде запитан разбрал ли е в какво се обвинява и
поканен да даде обяснения по обвинението, което не е направено. Неизпълнението
на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение, защото засяга
правото на защита, в частност – основното право на обвиненото лице да дава
обяснения по обвинението. Логиката на наказателното
производство изисква винаги
след предявяване на обвинението привлеченото към наказателна отговорност лице да има възможност да депозира обяснения. Този
принцип важи както за досъдебното производство, така и за съдебната фаза. Затова следва да се спазва
неотклонно, като в началото
на съдебното следствие се пристъпи към разпит на подсъдимия. Ограничаването на
възможността да бъдат депозирани обяснения от подсъдимия обуславя съществено нарушение на процесуалните правила,
което е основание за отмяна на постановения осъдителен съдебен акт.
Наред с
горното следва да се отбележи и това, че с разпореждането си за насрочване на
делото, съдията-докладчик е дал правна квалификация на повдигнатото по
отношение на подс. К. обвинение като такова по чл.130 ал.1 от НК. С присъдата
си първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен за престъпление по
чл.130 ал.2 от НК, за което на основание чл.78а ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба, като не
се е произнесъл по обвинението по ал.1, каквото именно е приел, че е повдигнатото
с тъжбата. Действително, както е посочил първоинстанционният съд, в тъжбата
частният тъжител посочва фактическите обстоятелства, като дадената в нея правна
квалификация не е обвързваща за съда, тъй като преценката дали е налице
престъпление и точната му квалификация е задължение на съда както тогава,
когато въобще липсва, така и тогава, когато дадената такава е неправилна.
Правната квалификация на посочените в тъжбата обстоятелства съдът е дал с
разпореждането си за насрочване на делото, поради което и с присъдата си е
следвало да се произнесе и по обвинението по ал.1, именно каквото е приел, че е
повдигнато на подс. К..
Констатираните
нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като
са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и представляват
основание по чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК, което е пречка за
осъществяване на въззивна проверка върху атакувания съдебен акт. Те по естеството
си са отстраними, но не и от въззивната инстанция, а само чрез провеждане на
ново производство пред районния съд, което от своя страна налага отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, без
да се обсъждат възраженията по същество на делото.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.2
вр. чл.334 т.1 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 37/05.02.2020г., постановена по НЧХД № 4175/2019г. по описа на РС
- Пловдив, V н.с.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: