Р E Ш Е
Н И Е
гр. С., 30.08.2011г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на тридесети
август през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При
секретаря: П.Г.
като
разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 521 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.108 от
ЗС от „ П. С. –
Х.”ЕАД ЕИК*********
срещу З. „К.” АД ЕИК*********.
Ищецът
твърди, че е универсален правоприемник на М.К. Х.
ЕАД, което се е вляло в ищеца при условията на общо правоприемство, и това е
вписано с решение на СГС № 30 от 25.04.2007г. Твърди, че във връзка с извършени
проверки по всички активи са установили, че влялото се дружество в своя баланс
има записан недвижим имот : терен с площ от 6 000 кв.м. и разположени
върху него 30 броя къщички, находящи се в гр.С., р-н К., на площадката на ЗУМК
т.е. на територията на ответника. Твърди се, че държавното предприятие „М.К.”ЕАД
със Заповед №РД – ТД – 34 от 02.08.1996г. на Министъра на регионалното развитие
и благоустройство се преобразува в „”М.К. – Х.” ЕАД, като част от поделенията
на държавната фирма се отделят като самостоятелни юридически лица, дъщерни
дружества на Х.а, който има съответното акционерно участие в тях. По този начин
е образувано и ответното дружество ЗУМК К. АД, като дъщерно на М.К. Х. ЕАД,
който има 35 % от акциите на това дружество. Капиталът на това дъщерно дружество включва съответната
част от активите и пасивите на бившето държавно предприятие „М.К.” ЕАД по
баланса към 31.12.1995г. съгласно разделителен протокол утвърден от Министъра
на регионалното развитие и благоустройство. Всъщност ответникът като
самостоятелно дъщерно дружество поема активи и пасиви на поделението на
държавното предприятие ЗУМК К., с изключение на ДМА, които се прехвърлят на МК
ЕАД – 6 дка земя по приложена скица на стойност 72 000 лева /
неденоминирани/ и 30 броя къщички по
приложена скица на стойност 879 хил.лева / неденоминирани/ . Ответникът след
отделянето е вписан като самостоятелно акционерно дружество с решение на СГС №
1 от 22.10.1996г. През 2000г. праводателя на ищеца М.К. Х. ЕАД са продали
акциите си от ответното дружество и така са прекратили участието си в него.
Преди това има съставена скица между двете дружества, които са съставили скица
заверена от СО, Софийски кадастър, в която графично са оформили отделянето на
процесния недвижим имот от площадката на ЗУМК. Ищецът след установяване на тези
обстоятелства твърди, че е поискал ответника да му осигури достъп до собствения
му имот, за да има възможност да го огради и използва, а ответника му е
отказал, предвид на това, че не се легитимира чрез документ за собственост.
Възразил е, и че този имот никога не е изваждан от капитала му, който не е
намаляван.
Ищецът
моли ответникът да бъде осъден да му предаде владението на имота, на който ищецът твърди, че е
собственик, като с допълнителна молба уточнява границите : представлява
поземлен имот № 44 по кадастрален лист № Б – 8-9-Б и Б – 8 –
Ответника
оспорва иска, като твърди, че е неоснователен. Твърди, че имотът е изцяло
негов, никога не е излизал от неговия капитал. Ищецът не е могъл да придобие
собствеността върху вещта, тъй като неговия праводател не я е притежавал.
Ищецът не притежава титул на собственост, посочените в исковата молба факти и
документи не могат да доведат до извод, че ищецът е станал собственик на
претендирания имот.Изготвените и представени скици не се основават на документ
за собственост и са след разделителния протокол от 1998г. и 2002г.
Производствения терен на ЗУМК К. представлява терен с обща площ от 187 декара,
който съгласно актуалния кадастрален статут представлява два имота : имот пл.№
000213 в землището на кв.К. с площ от 102.487 дка и изградени в него 18 броя
сгради и имот пл.№ 005305 в землището на с.С. с
площ от 84.666дка, в едно с изградените в него 17 броя сгради. Твърди, че с
акта на преобразуването му през 1996г. имотите на ЗУМК К. към М.К. ЕАД са
предоставени в собственост на преобразуваното дружество на осн. чл.17а ЗППДОбП. Наред с това твърди,
че го е владял от момента на обособяването си е се позовава и на придобивна
давност. Моли искът да бъде отхвърлен.Претендира направените разноски.
СГС, като взе в предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното :
Видно
от представеното по делото Решение №30 от 25.04.2007г. на СГС постановено по
ф.д.№14661/1990г., ищецът е правоприемник на цялото имущество при условията на
общо правоприемство на М.К. Х.
ЕАД, което се е вляло в ищцовото дружество.
От Заповед № РД – ТД – 37 от 7.10.1996г.,
видоизменяща Заповед № РД – ТД – 34 от 02.08.1996г., в едно с двете приложения
№1 и №2 към тях се установява, че едноличното акционерно дружество с държавно
участие „ М.К.”ЕАД, гр.С. и неговите поделения е преобразувано с решение на
Министъра на териториалното развитие и
строителството, като е образувано Еднолично акционерно дружество „М.К. Х.”
ЕАД, което в последствие се е вляло в
ищеца, и няколко дъщерни дружества с държавно имущество, в които Х.а има
акционерно участие, като едно от тях е ЗУМК К.,т.е. дружеството ответник.
Последните, включително и ответника не са еднолични дружества. Х.а е получил 35
% от акциите на дружеството ответник, които в последствие е продал на трето
дружество, видно от представения по делото договор за покупко-продажба на
акции. Х.а е придобил съответна част от активите и пасивите на преобразуваното
дружество М.К. ЕАД по баланса му към 31.12.21995г., като представения
разделителен протокол между „М.К. Х.”ЕАД
С. и ЗУМК К. АД, одобрен от съответния министър, посочва ДМА на ЗУМК К., като
изрично сочи, че ДМА на ЗУМК К. се прехвърлят на МК ЕАД С. и това са шест дка
земя и 30 броя къщички по приложена скица. Изрично не е посочено, че това е
имущество, което се предоставя на М.К. Х. ЕАД. Безспорен извод, че тези имоти,
които са процесните, преминават към Х.а, не може да се направи и въз основа на
приложение №1 към заповедите, което в т.3 сочи, че капиталът на дружеството е в
размер на 507 085 хиляди лева, като се поемат съответна част от активите и
пасивите към М.К. ЕАД по баланса му към 31.12.1995г. на стойност 302 342
хил.лева.
С решение № 1 от 22.10.96г. ответника
е вписан като акционерно дружество. Няма вписано апортирано недвижимо
имущество. Видно от приетата съдебно счетоводна експертиза, която съдът
възприема като обективна и компетентна се установява, че към момента на
регистрацията на дружеството ответник това е извършено по встъпителен баланс, в
който не е отразен разделителния протокол. По разделителния протокол салдото по
раздел І т.2 е в размер на 143 204 хил.лева, а по встъпителния баланс е в
размер на 154 177 х.лв. На дружеството му е вписана и водена по баланс в счетоводството
земя от 187 дка. Регистрирания капитал не е бил намаляван от датата на
учредяване на дружеството. Правени са и амортизационни отчисления за земя от 6
дка за периодите от 2000 до 2007г.
От приетата по делото съдебно
техническа експертиза и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание
при нейното приемане се установява, че процесния имот от 6 дка е нанесен като
самостоятелен такъв под № 44 в кадастъра. Към настоящия момент не е отразен с
тази квадратура в действащата кадастрална карта, но има възможност същата да
бъде изменена при изпълнение на съответната процедура по Закона за кадастъра. В
имота има 30 къщички с квадратура от около 45 кв.м., които нямат постоянен
градоустройствен статут.
По делото са представени
актове за държавна собственост на ТОА К. от м.01.1995г., преди приемане на
Закона за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Тези
актове установяват, че цялата земя от 187 дка, която включва в себе си и
процесните 6 дка, видно от заключението на вещото лице К., е държавна
собственост, като липсва уточнение дали се касае за публична или частна държана
собственост. Представени са актове и за изградените сгради върху терена, като
няма актове за държавна собственост за 30 къщички. Същите отново са посочени
като държавна собственост. Ответника ЗУМК К. е посочен като стопанисващ имотите
.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че искът е неоснователен.
За да бъде уважен иск за
собственост ищецът следва да установи, че е собственик на имота за който
претендира, че ответникът е във владение на този имот и го владее и ползва без
правно основание. В конкретния случай съдът намира, че не се установява първата
от предпоставките от фактическия състав на искът по чл.108 ЗС, а именно ищецът
да е собственик на процесния недвижим имот – дворно място от 6 дка с 30 къщички
в него. Ищцовото дружество е универсален правоприемник на активите и пасивите
на влялото се в него дружество М.К. Х. ЕАД. По делото не се установява по
безспорен начин, че този праводател на ищеца е бил изключителен собственик на
процесния имот и сградите в него. Имотите
са държавна собственост към м.01.2005г. предвид представените актове. Нормата
на чл.17 а от ЗППДОбП предвижда, че при преобразуване на държавно предприятие в
еднолично дружество, предоставените на предприятието имоти за стопанисване и
управление стават собственост на дружеството с акта на преобразуването. Следва
да се приеме, че собствеността се прехвърля по силата на закона от момента на
преобразуването. В конкретния случай обаче съдът не може да приеме, че е
изправен пред тази хипотеза или поне не е установено по безспорен начин, тъй
като видно от посочените по –горе заповеди било е преобразувано не държавно
предприятие както се твърди от ищеца, а Еднолично АД М.К.. Няма данни кога
държавното предприятие М.К. е преобразувано в еднолично АД, тъй като само по
отношение на него би могло да се разглеждат наличие на предпоставките на чл.17а
ЗППДОБП и съответно да се преценява предоставените имоти за стопанисване и
управление станали ли са негова собственост. Към 2005г. обаче предоставените за
стопанисване и управление на ответника имоти са се водели държавни. Влелия се в
ищеца МК Х. е еднолично АД, но не е преобразувано направо от държавно
предприятие и поради това за него не може да се приеме, че е приложима нормата
на чл.17а от ЗППДОбП. Тази норма не е
приложима и за ответника, който пък не е еднолично дружество, а е акционерно такова, в което Х.а е имал 35 %
дял и отново не е преобразуван направо от държавно предприятие, а такова което
вече е било преобразувано по ТЗ в ЕАД. Нормата на чл.17а от ЗППДОбП е приложима
само при образуване на еднолично дружество с държавно имущество. Предвид на
това съдът намира, че за да е налице внасяне на държавно недвижимо имущество
като имущество в новообразувано частно дружество с държавно участие следва да
са били изпълнени предпоставките на чл.4 от ЗДС – т.е. непаричните вноски се
правят въз основа на акт на МС по реда на ТЗ и Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала. Формата и процедурата предвидена в разпоредбите на чл.72 и 73 от ТЗ
не е спазена. В устава и на двете дружества няма вписан извършен апорт на
недвижими имоти. Приложимост на разпоредбата на чл.17, ал.4 от ЗППДОбП не се
твърди и не е изследвана. Предвид на тези съображения следва да се приеме, че
ответника не е собственик на процесния имот. Това е достатъчно искът с правно
основание чл.108 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен, без да се изследва
владее ли се имота от ответника и на какво основание.
При този изход на спора ищецът
следва да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 лева и 700 лева за възнаграждения на вещи лица.
Водим от горното съдът
Р
Е
Ш И
:
| ОТХВЪРЛЯ
искът предявен от „ П. С. – Х.”ЕАД ЕИК**********,
съд.адрес гр.С.,*** срещу З. „К.” АД *** с правно основание чл.108 ЗС за
предаване владението на поземлен имот № 44 по кадастрален лист № Б – 8-9-Б и Б
– 8 –
ОСЪЖДА „ П. С. – Х.”ЕАД ЕИК************,
съд.адрес гр.С.,*** да заплати
З.
„К.” АД *** сумата от 3700 лева / три хиляди и седемстотин лева / разноски на
осн.чл.78,ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред САС от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: