№ 1
гр. Варна, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100501954 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. Г. Г. и С. Х. Г. срещу Решение №
110/07.05.2024 г., постановено по гр.д. № 529/2022 г. по описа на Районен съд -
Девня, ІI състав В ЧАСТТА, с която е допуснато извършването на съдебна
делба, както следва: на едноетажна жилищна сграда с идентификатор №
****** по КК на гр. Суворово, със застроена площ от 91 кв. м. и на
едноетажна стопанка сграда с идентификатор ****** по КК на гр. Суворово
със застроена площ от 55 кв. м., изградени в ПИ с идентификатор № ***** по
КК на гр. Суворово, общ. Суворово, обл. Варна, с адрес на имота: ******, с
площ от 1042 кв. м., при граници: ПИ с №******* между съсобствениците и
при квоти: 1/2 ид.ч за П. П. Д., 1/8 ид.ч за Ж. Г. Г., 1/8 ид. за С. Х. К., 1/8 ид. за
С. Х. Г. и 1/8 ид. за Г. Х. Г., на основание чл. 34 от ЗС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение в обжалаваната му част като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Излага се, че Х. и Г. в режим на СИО придобиват
собствеността върху 1/2 ид.ч. върху процесните сгради чрез заплащане на дела
1
на П. П. Д. и в условията на евентуалност по давност чрез владение,
упражнявано в периода от 1982 г. до настоящия момент. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго, в
което квотата на страните в съсобствените сгради да са, както следва: 7/16
ид.ч. за Ж. Г. Г., 3/16 ид. за С. Х. К., 3/16 ид. за С. Х. Г. и 3/16 ид. за Г. Х. Г.,
като ответницата П. П. Д. бъде изключена от делбата.
Въззиваемата П. П. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата С. Х. К. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Отправя се
искане за допускане до разпит съделителя Г. Х. Г. за опровергаване
твърденията на насрещната страна за придобиване по давност на 1/2 ид.ч.
върху процесните сгради.
Въззиваемият Г. Х. Г. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Депозирана е частна жалба от Ж. Г. Г. срещу Решение № 110/07.05.2024
г., постановено по гр.д. № 529/2022 г. по описа на Районен съд - Девня, ІI
състав В ЧАСТТА, с която, както следва: 1/ Г. е осъдена да заплаща на П. П. Д.
сумата от по 52,10 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното
ползване на сградите с идентификатори №№ ****** и ****** по КК на гр.
Суворово, съответно на притежаваните от П. П. Д. идеални части от сградите
считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на
делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК; 2/ Г. е осъдена да заплаща на Г. Х. Г.
сумата от по 18,02 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното
ползване на делбения имот с идентификатор № ***** по КК на гр. Суворово и
сградите в него с идентификатори №№ ****** и ****** по КК на гр.
Суворово съответно на притежаваните от Г. Х. Г. идеални части от имота и
сградите в него, считано от влизане в сила на определението до окончателното
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК и 3/ Г. е осъдена да
заплаща на С. Х. К. сумата от по 18,02 лв. месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот с идентификатор №
2
***** по КК на гр. Суворово и сградите в него с идентификатори №№ ******
и ****** по КК на гр. Суворово съответно на притежаваните от С. Х. К.
идеални части от имота и сградите в него, считано от влизане в сила на
определението до окончателното извършване на делбата, на основание чл.
344, ал. 2 ГПК.
Във частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение в обжалваната му част като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Отправеното искане е същото да бъде отменено.
Въззиваемата П. П. Д. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276,
ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за частична недопустимост и
неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в частта по привременните мерки.
Въззиваемата С. Х. К. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276,
ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се
отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта
по привременните мерки.
Въззиваемият Г. Х. Г. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276,
ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се
отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта
по привременните мерки.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Ж. Г. Г. и С. Х. Г.
против С. Х. К. и Г. Х. Г. за делба на ПИ № ***** по КК на гр. Суворово,
ведно с изградените в него еднофамилна жилищна сграда и второстепенна
постройка, основан на твърдения за придобиване на собствеността по
наследствено правоприемство от Х. Г. Г., а от него по силата на договор за
даР.е, обективиран в нот. акт № 14, том XVI, дело № 5327/29.12.1965 г.
Предявен е и иск от П. П. Д. против Ж. Г. Г., С. Х. Г., С. Х. К. и Г. Х. Г. за
делба на жилищна сграда с идентификатор № ****** по КК на гр. Суворово
със ЗП от 91 кв.м. и на стопанска постройка с идентификатор № ****** по КК
на гр. Суворово със ЗП от 55 кв.м., изградени в ПИ № ***** по КК на гр.
Суворово, основан на твърдения за придобиване на съсобствеността по силата
3
на прекратената с развод СИО с Х. Г. Г., а преди това чрез строителството
извършено по време на брака в собствен на съпруга имот. Отправено е искане
за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като Ж. Г. Г.
бъде осъдена да й заплати сумата от 138 лева месечно за ползването на 1/2
ид.ч. от горните постройки, считано от влизане в сила на акта до
окончателното извършване на делбата.
Ответниците Ж. Г. Г. и С. Х. Г. депозират отговор на исковата молба на
Д. в срока по чл. 131 от ГПК, в който твърдят, че процесните сгради са
изградени в ПИ № ***** по КК на гр. Суворово по време на брака между П.
Д. и Х. Г., прекратен впоследствие с развод през 1974 г., поради което бившата
съпруга придобива собствеността върху 1/2 ид.ч. от същите. Излага се, че
между бившите съпрузи се води гр.д. № 11/1980 г. по описа на ДРС,
приключило с решение в началото на 1982 г., като на Х. Г. е предоставен в дял
жилищния имот и лек автомобил срещу задължението на същия да заплати на
П. Д. сумата от 7 000 лева. Релевира се, че в периода от м. май 1982 г. до
14.03.1984 г. наследодателят е заплатил на бившата си съпруга горната сума. В
евентуалност се твърди, че Х. Г. и Ж. Г. придобиват дела на П. Д. от
процесните сгради по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1982 г.
до смъртта на съпруга – 02.08.2003 г. В първото по делото заседание,
проведено пред ДРС на 22.03.2023 г. Ж. Г. Г. и С. Х. Г. правят евентуално
възражение за придобиване на делбените сгради по давност, чрез владение
упражнявано от съпругата, считано от 1974 г. до настоящия момент, а от Г. от
раждането му – 13.02.1975 г. и като наследник на баща си след неговата смърт
на 02.08.2003 г. до настоящия момент.
Отправено е искане от Г. Х. Г. против Ж. Г. Г. за постановяване на
привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като Ж. Г. Г. бъде осъдена да му
заплати сумата от 25 лева месечно за едноличното ползване на 1/8 ид.ч. от
делбените постройки и за 1/4 ид.ч. от ПИ № ***** по КК на гр. Суворово,
считано от влизане в сила на акта до окончателното извършване на делбата.
Отправено е искане от С. Х. К. против Ж. Г. Г. за постановяване на
привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като Ж. Г. Г. бъде осъдена да му
заплати сумата от 25 лева месечно за едноличното ползване на 1/8 ид.ч. от
делбените постройки и за 1/4 ид.ч. от ПИ № ***** по КК на гр. Суворово,
считано от влизане в сила на акта до окончателното извършване на делбата.
4
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с
правно основание чл. 34 от ЗС за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора.
По отношение на частната жалба:
Частната въззивна жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.
275, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на ВОС, от фактическа страна
съобрази следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА ПО ДОПУСКАНЕ.
Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 от ГПК, с решението за допускане на
делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик
/чл. 34, ал. 2 от ЗС/. Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е
насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за
всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който
държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би
5
било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при
уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на
съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права
на съделителите предполага безусловно установено право на собственост
върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на
съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено
производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи
правилното приложение на императивния материален закон, който определя
правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при
законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно
правата на участниците в общността.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени /строително
разрешение № 81/19.10.1966 г., издадено на Х. Г./ и гласни доказателства
безспорно се установява, че жилищна сграда с идентификатор № ****** по
КК на гр. Суворово със ЗП от 91 кв.м. и стопанска постройка с идентификатор
№ ****** по КК на гр. Суворово със ЗП от 55 кв.м., находящи се в ПИ №
***** по КК на гр. Суворово са изградени по време на брака на П. Д. и Х. Г.,
сключен на 27.05.1959 г. и прекратен с развод на 13.06.1974 г. в собствено на
съпруга дворно място, придобито по силата на договор за даР.е, обективиран в
нот. акт № 14, том XVI, дело № 5327/29.12.1965 г. След развода
съществувалата бездялова собственост между бившите съпрузи се
трансформира в обикновена такава, като П. Д. и Х. Г. стават собственици
всеки на по 1/2 ид.ч. от гореописаните постройки.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява да е
сключена съдебна спогодба в производство по делба между бившите съпрузи
по отношение на процесните сгради. Такава е била на лице по гр.д. № 5/1974 г.
по описа на ДРС и по гр.д. № 11/1974 г. по описа на ДРС, но с Решение от
22.10.1980 г. по гр.д. № 213/1980 г. по описа на ДРС се разваля договора,
сключен със спогодба от 16.03.1976 г. по горните две дела по силата, на който
Х. Г. Г. получва в дял недвижим имот, състоящ се от парцел № VII-151 в кв. 44
по плана на с. Суворово, ведно с изградените в него постройки и л.а.
„Москвич 407“, срещу което се задължава в двумесечен срок да заплати в
двумесечен срок на П. Д. сумата от 4 700 лева. Не се доказаха твърденията на
съделителителите Ж. Г. и С. Г. за сключена последваща съдебна спогодба
между бившите съпрузи, с която в дял на Х. Г. са поставени изградените
6
сгради в парцел № VII-151 в кв. 44 по плана на с. Суворово срещу заплащане
на П. Д. на сумата от 7000 лева за уравнение на дела й. От представеното
заключение на вещи лица по допусната тройна СТЕ по гр.д. № 11/1980 г. по
описа на ДРС не може да се направи извод, че между Д. и Г. е водено
последващо дело за делба на недвижим имот, приключило със съдебна
спогодба. Поставената задача на тройната СТЕ е да се огледа имота, като се
даде заключение как се ползва избеното помещение и да се определи наем за
същото. Недопустимо е обстоятелството за наличие на сключена между
страните съдебна спогодба с предмет собственост върху недвижими имоти да
се установява със свидетелски показания – чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ако е била постигната извънсъдебна такава между бившите съпрузи същата е
следвало да е в изискуемата в чл. 18 от ЗЗД форма за действителност –
нотариален акт. Доказателства в тази насока не са представени.
Вярно е, че са ангажирани множество писмени доказателства за
изплащани суми от Х. Г. на Д., но недоказано остана основанието за тези
плащания. Никъде в представените документи не е посочено такова, а от
събраните съдебни книжа /заключение на тройна СТЕ по гр.д. № 11/1980 г. по
описа на ДРС/, гласни доказателства /св. А./ и от обясненията на страните С. Г.
и Г. Г., дадени по реда на чл. 176 от ГПК е видно, че между бившите съпрузи
съществуват други облигационни отношения – за издръжка на непълнолетния
им син Г., за заплащане на наем за ползването на собствената на Д. 1/2 ид.ч. от
процесните сгради. От Протокол от 31.10.1972 г. на кварталния отговорник
при РУ на МВР – Девня е видно, че между Д. и Г. освен недвижими имоти –
къща и лозе, предстои подялба на лек автомобил, пчели и лични спестявания,
което също предполага възникване на нови облигационни отношения между
тях. От представената справка от ДРС за водените между бившите съпрузи
изпълнителни дела в периода от 1972 г. до 1986 г. също не може да се направи
извод за наличие на постигната съдебна или извънсъдебна спогодба по
отношение на жилищната сграда и гаража в гр. Суворово, параметрите на
същата и евентуалното изпълнение по нея. Горното важи и за справката от ТД
на НОИ – Търговище, от която е видно само, че върху трудовото
възнаграждение на Х. Г. за периода от 01.11.1977 г. до 31.12.1985 г. са налагани
множество запори, като само за някои от тях е уточнено за какво вземане се
отнасят, а именно: за издръжка на деца, за жилищно строителство и за влог.
Никъде не е посочено, че се касае за изплащане на уравнение на дялове или за
7
плащане по съдебна или извънсъдебна спогодба.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че възражението на
съделителите Ж. Г. и С. Г., че наследодателят им придобива собствеността
върху останалата 1/2 ид.ч. от процесните сгради след прекратяване на СИО с
П. Д. по силата на съдебна спогодба и изплащане на уравнение на дяловете
остана недоказано.
Недоказано остана и евентуалното им възражение за придобиване на
собствеността върху 1/2 ид.ч. от имотите по давност, чрез владение
упражнявано от Х. Г. и Ж. Г. в периода от 1982 г. до смъртта на съпруга –
02.08.2003 г., както и въведеното в първото по делото заседание възражение за
придобиване на делбените сгради по давност, чрез владение упражнявано от
Ж. Г., считано от 1974 г. до настоящия момент, а от С. Г. от раждането му –
13.02.1975 г. и като наследник на баща си след неговата смърт на 02.08.2003 г.
до настоящия момент.
Придобивната давност се определя от правната доктрина като
оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормативната уредба на
правния институт придобивна давност се съдържа в глава VIII от Закона за
собствеността. Според чл. 79, ал. 1 от този закон правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Анализът на цитираната правна норма обосновава
извод, че за да се осъществи фактическия й състав, е необходимо да са налице
следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: 1.
владение по смисъла на чл. 68 от ЗС и 2. изтичане на 10 годишен период от
време.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. В чл. 69 от ЗС е регламентирана презумпцията за владение
- предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго. Обективният елемент на владението (corpus) съвпада с
този на държането. Поради това, за да се трансформира упражняването на
фактическата власт от държане във владение е необходимо да се изрази ясно и
недвусмислено намеР.ето за своене (animus domini). Тежестта да установи тези
8
факти – владението и продължителността му в течение на десет години без
прекъсване, се носи от страната, която черпи благоприятни правни последици
от осъществяването им и която се позовава на давността като способ да
придобие правото на собственост. В конкретния случай това са въззивниците
Ж. и С. Г.и. Не се спори, че след развода между П. Д. и Х. Г. между тях
възниква обикновена съсобственост при равни дялове върху жилищна сграда
с идентификатор № ****** по КК на гр. Суворово със ЗП от 91 кв.м. и
стопанска постройка с идентификатор № ****** по КК на гр. Суворово със
ЗП от 55 кв.м., находящи се в ПИ № ***** по КК на гр. Суворово.
Съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, когато се касае за съсобствен имот, както в случая, за да бъде придобита
по давност идеалната част на друг съсобственик, въззивниците следва да са
извършили действия по отблъскване на владението на бившата съпруга.
Данните по делото сочат единствено, че Х. Г. упражнява фактическа власт
върху процесните сгради след развода през 1974 г., но това е по силата на
съдебното решение по гр.д. № 473/1974 г. по описа на ВОС, с което на бившия
съпруг е предоставено ползването на семейното жилище. Установява се, че Д.
не посещава имота след развода, което е житейски оправдано, предвид
обстоятелството, че в него живее бившият й съпруг с новото си семейство.
Горното обаче не означава, че се е дезинтересирала от собствеността си или се
е отказала от същата, предвид събраните доказателства, че между Д. и Г. са се
водили дела за заплащане на наем за ползването на собствената на Д. 1/2 ид.ч.
от процесните сгради. Последното е своевременно направено, съобразно
срокът предвиден в чл. 342 от ГПК.
По делото няма доказателства за придобиване на имота по давност от Ж.
и Х. Г.и и общият им син спрямо П. Д., докато е бил жив съпругът, а и след
след смъртта му на 02.08.2003 г., т.е. да са демонстрирали промяна в намеР.ето
за своене спрямо нея. Още повече, че съобразно българското законодателство
непълнолетни лица, какъвто е бил С. Г. до 13.02.1993 г. не могат да давностят,
тъй като не са способни да изразяват воля за своене. Само установяването на
фактическата власт върху процесните сгради не е достатъчно, защото за
чуждите идеални части съсобственикът не е владелец, а държател. Без
значение е колко често и дали изобщо бившата съпруга е посещавала сградите.
Необходимо е да бъде отблъсната фактическата власт на съсобственика за
неговите идеални части чрез явно владение, манифестирано по начин, който
9
да не оставя съмнение, че другият съсобственик и семейството му са
започнали да своят цялата вещ. Такива данни по делото няма. Поради наличие
на съдебно решение, а и поради фактическите отношения между тях, Д. не се е
противопоставяла бившият й съпруг и новото му семейство да ползват
сградите, като няма данни те да са извършвали такива действия, които да
предизвикат от нейна страна необходимост да брани или предявява правата си.
Наличието на единия елемент - упражняване на фактическа власт от някой от
съсобствениците, липсата на спор и/или извършването на подобР.я и
преустройства в имота, не е достатъчно основание за придобиване по давност.
Ж. и С. Г.и не доказат по категоричен начин промяната в намеР.ето на първата
и починалия й съпруг, докато е бил жив, нито на общият им син да своят
чуждите ид. части - тези на П. Д., чрез действия препятстващи и отблъскващи
възможността другият съсобственик да упражнява фактическа власт върху
имота, както и тази промяна да е станала нейно достояние.
С оглед изложеното страните са съсобственици върху жилищна сграда с
идентификатор № ****** по КК на гр. Суворово със ЗП от 91 кв.м. и
стопанска постройка с идентификатор № ****** по КК на гр. Суворово със
ЗП от 55 кв.м., находящи се в ПИ № ***** по КК на гр. Суворово при
следните квоти: 4/8 ид.ч. за П. П. Д., 1/8 ид.ч за Ж. Г. Г., 1/8 ид. за С. Х. К., 1/8
ид. за С. Х. Г. и 1/8 ид. за Г. Х. Г..
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС,
решението следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на частна жалба от Ж. Г. Г. срещу постановените
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване
на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на горецитираната разпоредба,
уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността
на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно
ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има
10
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и
само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител
суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във
времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2
от ГПК акт в сила.
Когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, останалите
имат право да поискат на основание горецитираната разпоредба да им бъде
определено обезщетение срещу ползването на тяхната част до окончателното
ликвидиране на съсобствеността. В случая Ж. Г. не доказва, че останалите
съделители ползват делбените сгради заедно с нея.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото гласни
доказателства /показанията на свидетелите М. и А./ се установява, че Г.
обитава процесните имоти от сключване на брака си с наследодателя Г. през
1974 г., както и към настоящия момент. С оглед на горното претенцията по чл.
344, ал. 2 от ГПК е доказана по своето основание.
От приетата пред районния съд съдебно-оценителна експертиза, се
установява, че пазарният месечен наем за делбените обекти е общо в размер
на 104.20 лева за сградите и около 50 лева за дворното място, като същите са в
лошо състояние или съобразно квотите на страните и размера на заявените
претенции дължимото обезщетение е, както следва: сумата от 52.10 лева за П.
П. Д., представляваща обезщетение за едноличното ползване на сградите с
идентификатори №№ ****** и ****** по КК на гр. Суворово, считано от
влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата;
сумата от 18.02 лева за С. Х. К., представляваща обезщетение за едноличното
ползване на делбения имот с идентификатор № ***** по КК на гр. Суворово и
сградите в него с идентификатори №№ ****** и ****** по КК на гр.
Суворово, считано от влизане в сила на определението до окончателното
извършване на делбата и сумата от 18.02 лева за Г. Х. Г., представляваща
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот с идентификатор №
***** по КК на гр. Суворово и сградите в него с идентификатори №№ ******
и ****** по КК на гр. Суворово, считано от влизане в сила на определението
до окончателното извършване на делбата.
11
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Във въззивното производство въззиваемата К. е отправила искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, поради което и такива следва да й се присъдят, поради което
Ж. и С. Г.и следва да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 500 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие и детайли за трансакция /листи 70 и
71/.
Във въззивното производство въззиваемият Г. Х. Г. е отправил искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски. От представения договор за правна помощ и съдействие
/лист 74/ обаче е видно, че уговоР.я размер на възнаграждението на адвоката е
в размер на 500 лева, като същото следва да бъде заплатено по банков път.
Доказателства за действителното изплащане на хонорара не са представени,
поради което и горната сума не следва да бъде възлагана в тежест на
въззивниците.
С оглед изхода на спора и направено искане въззивниците Ж. и С. Г.и
следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. П. Т., оказал безплатна правна
помощ, в качеството му на процесуален представител на въззиваемата П. П. Д.
сумата от 1900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 4 и вр. с чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 11 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110/07.05.2024 г., постановено по гр.д. №
529/2022 г. по описа на Районен съд - Девня, ІI състав В ЧАСТТА, с която е
допуснато извършването на съдебна делба, както следва: на едноетажна
12
жилищна сграда с идентификатор № ****** по КК на гр. Суворово, със
застроена площ от 91 кв. м. и на едноетажна стопанка сграда с идентификатор
****** по КК на гр. Суворово със застроена площ от 55 кв. м., изградени в ПИ
с идентификатор № ***** по КК на гр. Суворово, общ. Суворово, обл. Варна,
с адрес на имота: ******, с площ от 1042 кв. м., при граници: ПИ с №*******
между съсобствениците и при квоти: 4/8 ид.ч за П. П. Д., 1/8 ид.ч за Ж. Г. Г.,
1/8 ид. за С. Х. К., 1/8 ид. за С. Х. Г. и 1/8 ид. за Г. Х. Г., на основание чл. 34 от
ЗС и В ЧАСТТА, с която както следва: 1/ Ж. Г. Г. е осъдена да заплаща на П.
П. Д. сумата от по 52,10 лв. месечно, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на сградите с идентификатори №№ ****** и ****** по
КК на гр. Суворово, съответно на притежаваните от П. П. Д. идеални части от
сградите считано от влизане в сила на определението до окончателното
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК; 2/ Ж. Г. Г. е осъдена
да заплаща на Г. Х. Г. сумата от по 18,02 лв. месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот с идентификатор №
***** по КК на гр. Суворово и сградите в него с идентификатори №№ ******
и ****** по КК на гр. Суворово съответно на притежаваните от Г. Х. Г.
идеални части от имота и сградите в него, считано от влизане в сила на
определението до окончателното извършване на делбата, на основание чл.
344, ал. 2 ГПК и 3/ Ж. Г. Г. е осъдена да заплаща на С. Х. К. сумата от по 18,02
лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
делбения имот с идентификатор № ***** по КК на гр. Суворово и сградите в
него с идентификатори №№ ****** и ****** по КК на гр. Суворово
съответно на притежаваните от С. Х. К. идеални части от имота и сградите в
него, считано от влизане в сила на определението до окончателното
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Ж. Г. Г., ЕГН ********** и С. Х. Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Х. К., ЕГН **********, с
адрес: ***** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Г. Г., ЕГН ********** и С. Х. Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. П. Т., л.н. ********** при
13
ВАК, с адрес: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 61, офис 39 сумата от 1900
/хиляда и деветстотин/ лева, на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14