№ 5
гр. Бургас , 18.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Иван А. Воденичаров Въззивно търговско
дело № 20212001000042 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 46 от 07.10.2020 г. по тд № 23/2020 г.
по описа на ОС-Сливен.
С решението съдът отхвърлил иска на „Ю.Б“ АД за признаване за
установено, че „М.Т“ ЕООД и Т. А. Г. дължат в условията на солидарност по
договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ №
***/13.07.2006 г. сумите: просрочена главница 71 178, 33 лв., ведно със
законна лихва от 28.11.2013 г. ; просрочена договорна лихва 17 294, 40 лв. за
периода 21.11.2012 г. до 26.11.2013 г. ; такси 722, 39 лв. за периода 21.05.2012
г. до 26.11.2013 г. , както и сумата от 3 394, 24 лв. разноски в заповедното
производство по чгд № 4635/2013 г. на РС-Сливен, като погасени по давност.
Осъдил ищеца и за разноски.
. Въззивната жалба е допустима – подадена е от лице, което има правен
интерес и е легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на закона – 260 и чл. 261
ГПК.
Въззивникът „Ю.Б“ АД чрез адв. Г.Д. – САК счита решението за
неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалните
норми и при съществени процесуални нарушения. Моли за отмяната му и за
постановяване на друго, с което искът да се уважи.
1
Излага следните съображения:
Оспорва фактическите констатации и правните изводи на съда,
кой приел, че е исковата претенция е погасена по давност по чл. 110 ЗЗД,
считано от 29.11.2013 г. Съдът неправилно тълкувал фактите относно
прекъсването на давността, не ги е взел предвид без да даде обосновка за
това. Твърди, че въззивникът е предприел действия за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост е
осъществено чрез връчена на 06.11.2013 г. нотариална покана, с която е даден
и 14-дн срок за изпълнение. Сезиран е бил и заповедния съд. Съдът е бил
длъжен да направи самостоятелна преценка за редовността на обявяване
изискуемостта, което не е сторил. В случая нотариалното обявяване е
допустимо, но само подписа и печата на нотариуса не са достатъчни.
Следвало е да се посочат и обстоятелствата, които са станали причина за
такова връчване. Поради това не може да се направи преценка дали за
въззиваемите е била налице нуждата от такова връчване. В нотариалната
покана следва да се посочат всички обстоятелства по закона за да е налице и
законната преценка за редовността на връчването, каквато преценка съдът не
е направил.
На следващо място се позовава на тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тд № 8/2017 г. ОСТГК за приложението на нормата на чл.
235, ал.3 ГПК, т.к след заявлението до заповедния съд и въпреки липса на
редовно обявяване на предсрочна изискуемост е настъпил крайния падеж за
погасяване на кредита – 20.07.2016 г., която е начало на давностен срок и иска
може да се уважи към датата на формиране на СПН.
Налице са и факти прекъсващи давността преди тази дата:
-Признаване на вземането от длъжника на осн. чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Това признанание се потвърждава от споразумение между страните от
17.12.2013 г. Съдът неправилно приел, че липсата на посочен точен размер на
дълга в него не се счита за признание.
-Длъжниците са продължили да изпълняват задълженията си по
договора и да правят плащания до 23.02.2015 г. Тук съдът неправилно е
кредитирал заключението на експерта и неправилно приел, че плащанията не
2
са отнесени към погашение на дълга. Доброволните плащания на длъжниците
са обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид на оснл. Чл. 235 ГПК,
като същите са отразени в заключението на експерта.
- Молба на длъжниците вх. № 525-245/08.12.2014 г., която е
знак, че те продължават действието на споразумението. Съдът неправилно
приел, че давността не е прекъсната, поради изрично признание на вземането
на банката, а след тази молба не било сключено и допълнително
споразумение. Действията били от трето лице, за което нямало данни за
представителна власт. Според въззивника това е ирелевантно, тъй като
плащането от трето лице на осн. споразумението е със знанието на
длъжниците и банката.
Поради това давността е била прекъсвана от 17.12.2013 г;
08.12.2014 г., както и всяко направено след това плащане е започнала да тече
нова давност.
По отношение разноските, съдът е присъдил в полза на
дружеството разноски за заповедното производство, а на Т.Г. – за исковото
производство. Присъждането на разноски в полза и на двамата ответници е
неправилно. Те са били представлявани от един адвокат, като адвокатския
хонорар следва да се присъди веднъж в исковото производство.
Неоснователно е присъждането на разноски за заповедното производство, тъй
като производствата са неразривно свързани по между си. Подаденото
възражение е част от защитата в рамките на исковото производство.
Неправилно е приложението на разноски по чл. 7, ал.2, т. 4 от НМРАВ, а е
приложим чл. 6, т. 5 от същата.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемите
„М.Т“ ЕООД и Т. А. Г. чрез адв. Д.Д. – САК, с който жалбата се оспорва и се
моли за потвърждаване на решението.
Излагат съображенията:
Първо. Банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Това е осъществено с нотариална покана, получена на
06.11.2013 г.от въззиваемите, което не се оспорва от тях.
3
Оспорванията на въззивната страна за приетото безспорно от съда
обявяване на кредита за предсрочно изискуем са недопустими. Въззивната
страна няма правен интерес от това оспорване. Този факт е в тежест на
доказване от страна на банката и е установен безспорно с представената от
нея нотариалната покана. Оспорването за нередовно връчена нотариална
покана е направено за първи път пред въззивния съд с въззивната жалба,
което е преклудирано.
Евентуално, оспорванията са неоснователни. Липсата на данни за
изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК е ирелевантно. От значение е, че
волеизявата на банката е достигнала до въззиваемите, а това се признава от
страните.
Второ, относно споразумението от 17.12.2013 г.
Признаването на дълга в това споразумение е ирелевантно, тъй като
от него до образуването на изпълнителното дело – 15.08.2019 г. 5-годишната
погасителна давност е изтекла. Правилно съдът приел, че от това
споразумение не следва извод за признание на дълга, поради
необективирането му, а цитираната съдебна практика е неприложима.
Трето, относно твърдения за частични плащания.
Неоснователни са твърденията, че давността е прекъсвана с тези
плащания. Сочат практика на ВКС, че частични плащания не съставляват
признание на цялото задължение. Признанието е еднократен акт, от който
момент тече давността. Всички плащания са извършвани от трети лица, които
не са страни по договора кредит. Признанието е само от длъжника, но не и с
действия на трети лица. Вземането не е погасено с тези плащания извършени
след 28.11.2013 г.. Вещото лице е дало заключение, че с тях не са се
погасявани вноски по договора. Платените 16 100 лв., включени в исковата
сума, са признание на ищцовата банка, че вземането по договора не е
погасено с тази сума. Факта на погасяванията е останал недоказан.
Четвърто, относно молбата от 08.12.2014 г.
Приетото от съда, че с молбата са признали дълга, не са сключили
4
допълнително споразумениеи давността не е прекъсвана, е правилно.
Съгласно практиката на ВКС, молбата за сключване на споразумение не
представлява признание на дълга. Молбата не изхожда от
кредитополучателите, а от трето лице и не е породила последици за
въззиваемите. В случая позоваването на чл. 301 ТЗ е неоснователно. Молбата
е оспорена от въззиваемото дружество, като подписана от лице без
представителна власт. Дружеството по никакъв начин не е приемало за
валидни действията на третото лице, не е сключвало исканото с молбата
споразумение и не са правени никакви плащания след датата на молбата.
Пето, относно разноските.
Оплакванията във въззивната жалба са същите, каквито са
направени в производдството по чл. 248 ГПК и въззиваемите препращат към
становището по тази молба.
По доказателствата:
Въззиваемите са приложили писмени доказателства с искания за
приемането им. Съображенията за това се основават на чл. 266, ал.2, т. 1 ГПК.
Твърдят, че въззивникът за първи път във въззивната жалба е навел твърдения
и обстоятелства, че обявената предсрочна изискуемост не е достигнала до
въззиваемите. Поради това те са нямали процесуална възможност да се
защитават, да оспорят и да ангажират доказателства.
Искането не следва да се допуска. От една страна, то е извън
предметно, а от друга, факта на редовно обявената предсрочна изискуемост е
в тежест на доказване от страна на въззивната страна.
Делото следва да се внесе в открито заседание.
Като се води от горното и на осн. чл. 267 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане по същество жалбата на „Ю.Б“ АД чрез адв.
5
Г.Д. – САК против решение № 46 от 07.10.2020 г. по тд № 23/2020 г. по описа
на ОС-Сливен.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА за 22.04.2021 г. от 10.00 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззиваемите.
УКАЗВА на страните да посочат електронен адрес и телефон за
връчване на призовки и съобщения
Определението не се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6