О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……………..
21.11.2019 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
СЪДИЯ: РОМЕО СИМЕОНОВ
като разгледа докладваното от
съдия Р. Симеонов частно административно дело № 3192/2019 г. по описа на АдмС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 4
и ал. 5 от АПК, във вр. с чл. 188 от Закона за данък добавена стойност ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ИНЖЕНЕРИНГ
– ТРЕЙД КЛИМА“ ООД с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, ул.
„Генерал Колев“ № 62, представлявано от управителя Д.Р.И., подадена чрез адв. Т.П.
– ВАК, срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № 465-ФК/20.11.2019 г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – Магазин-Шоурум, находящ се в гр.
Варна, ул. „Генерал Колев“ № 62, стопанисван от оспорващото дружество, и
забрана за достъп до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни, което
разпореждане е обективирано в самата заповед.
С жалбата се настоява, че в
разпореждането за допускане на предварително изпълнение липсват мотивирани
фактически обстоятелства за конкретния случай, които да налагат предварителното
изпълнение на наложената ПАМ и поради изначалното нарушаване на правото на
защита като се обжалва разпореждането в законоустановения 3-дневен срок. Сочи
се, че оспореното разпореждане е постановено при толкова съществено нарушение
на процесуалните правила и основните правни принципи, което влече неговата
отмяна. Изтъква се, че реалното прилагане на ПАМ – насрочено за 22.11.2019 г. е
преди да е изтекъл срокът за обжалване на разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение – до 25.11.2019 г. (доколкото 23.11.2019 г. е
събота, неприсъствен ден). Според оспорващия, при връчване на заповед за
налагане на ПАМ, органът следва да връчи и наказателно постановление за същото
нарушение, предвид възможността, предвидена с разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Излагат се доводи за отчитане на сумата от работника на 22.08.2019 г.,
като се твърди, че е издаден незабавно касов бон, а приходът е отчетен в
дневника за продажби в месеца, в който е получен. Настоява се, че посоченото в
заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид, не е предвидено от законодателя като основание за
допускане на предварително изпълнение, тъй като това е основание за налагане на
ПАМ, според чл. 22 от ЗАНН. По отношение на другите визирани от органа
основания се сочи, че с тази ПАМ не може да се защити фиска, защото
изпълнението й не се състои в събирането или предотвратяване разхищаването на
средства и имущество, които съответният търговец притежава и които могат да
послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. Изтъква се, че
предварителното изпълнение не допринася за защита интереса на държавния бюджет,
свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, а и
ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил различен, ако тя се изпълни
след влизане в сила на заповедта, с която е наложена. Според оспорващия
установяването на укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на
трудно поправими вреди, но само ако се констатира, че макар и чрез косвени
доказателства, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези
укрити приходи, не може да бъде обезпечено. Дори това обаче се сочи, че с
предварителното изпълнение на ПАМ, не може да се предотврати настъпването на
трудно поправима вреда, тъй като със запечатването на търговския обект не се
постига предотвратяване на укриване на приходи, нито да се обезпечат публични
вземания и не може да доведе до защита на вземанията, които фиска евентуално
има. Неправилно според оспорващия органът приема, че превенция срещу ощетяване
на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение, като се сочи, че
чрез запечатването на обекта не могат да се събират данъчни задължения.
Настоява се, че неизлагането на конкретни предпоставки, факти и обстоятелства
за налагане на предварителното изпълнение е основание за отмяната му, тъй като
са ползвани общите формулировки на чл. 60, ал. 1 от АПК. На следващо място се
твърди, че и допуснатото предварителното изпълнение следва да е съразмерно по
тежест с установените факти и преследваната цел, а в случая не се установява
такава. Сочи се и че липсват фактически констатации за създадена организация,
водеща до системно неотчитане на продажбите, като оспорващият се позовава на
съдебната практика на ВАС. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане,
като се претендира и присъждане на направените по делото разноски за държавна
такса и за адвокатско възнаграждение.
Предвид фактите, които се
установяват от приложените по административната преписка доказателства и като
съобрази закона, настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Жалбата, с искане за
отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № 465-ФК/20.11.2019
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, е допустима. Искането е постъпило в
3-дневния срок по чл. 60, ал. 4 от АПК от съобщаване на акта, съдържащ
разпореждането за предварително изпълнение. Заповедта
е съобщена на оспорващия на 20.11.2019 г., видно
от разписката към заповедта, като жалбата до съда е подадена на следващия ден –
21.11.2019 г. Искането изхожда от заинтересовано лице – стопанисващо обекта,
спрямо който е наложена процесната ПАМ, чието предварително изпълнение е
разпоредено от органа.
Със Заповед № 465-ФК/20.11.2019
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – Магазин-Шоурум,
находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 62, стопанисван от оспорващото
дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Посоченото от органа фактическото
основание за налагане на процесната ПАМ е установеното при извършената проверка
от органите по приходите в обекта на 15.11.2019 г. нарушение на чл. 25, ал. 1от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че за извършена монтажна дейност за закупен
климатик на 20.08.2019 г. не е издадена фискална касова бележка или ръчна
касова бележка от кочан, а само монтажна разписка от работещото в обекта ФУ. Прието
е, че установеното е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е
постановена процесната ПАМ.
Със заповедта на основание чл. 188
от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е разпоредено и предварително изпълнение на
наложената принудителна мярка – запечатване на търговския обект за срок от 14
дни, като конкретният ден и час на запечатването е определен от връчителя на
заповедта – 22.11.2019 г. от 13:00 часа.
Като мотиви за допускане на
предварителното изпълнение е посочено предотвратяването и преустановяването на
административните нарушения от същия вид, като са цитирани предпоставките по
чл. 60, ал. 1 от АПК – защита на особено важни държавни интереси,
съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено и възможността за настъпване на значителни или трудно поправими за
бюджета при закъснението на изпълнението.
За да обоснове възникнала необходимост
да се защитят особено важни държавни интереси, органът се позовава на
преустановителния и превантивен характер на ПАМ, като сочи, че ако не бъде
допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши
ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна
практика, водеща до отклонение от данъчното облагане, би била непосредствена. Посочено
е, че неспазването на задължението за издаване на касов бон за извършената
продажба, води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи
и по този начин се стига до отклонение на данъчното облагане. Органът по
приходите се позовава на конкретната неотчетена продажба на услуга,
неспазването на реда на издаване на касови бележки, разнообразието на предлаганите
стоки и тяхната стойност, като приема, че всички тези факти създават
предпоставка с поведението си дружеството да накърнява съществено обществения
интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива значителна част от
продажбите и като последица се определят неправилно реализираните доходи.
Позовавайки се на установените
факти от търговската дейност на задълженото лице – извършването на продажба без
надлежното й отчитане чрез издаване на фискален бон, органът по приходите приема,
че е налице засягане на важен държавен интерес – коректното отчитане на
приходите, като с неизпълнението на това си задължение дружеството нарушава
еднаквите правни условия, създадени от закона за всички стопански субекти, като
получава предимство пред тези от тях, които отчитат законосъобразно приходите
си (посочена е разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ).
Направен е извод, че създадената
организация в търговския обект няма за цел и не води до изпълнение на
установените правни регламенти. Органът приема, че една от
целите на търговеца е отклонение от данъчното облагане и необходимостта от предварително
изпълнение е предопределена с оглед начина и вида на организиране на
отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на
неговата обществена опасност. Въпреки, че е запознат с изискванията за този вид
дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга
основния ред в търговския оборот, поради което е прието, че се налага да бъдат
предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността
за незаконосъобразно отчитане на приходите от страна на лицето и да се коригира
поведението му към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци
върху реализираните обороти
На второ място, като аргумент за
допускане на предварителното изпълнение органът сочи възможността да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта - да възникне хипотеза на
промяна на правната форма на стопанисващия обекта или обектът да се предостави
за ползване на друг данъчен субект, при които възможности не би могла са се
приложи ПАМ или изпълнението й би било сериозно затруднено и не би могла да се
постигне преследваната цел за превъзпитаване поведението на данъчния субект.
На трето място органът сочи, че от
закъснение на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно
поправима вреда – съществено отклонение от данъчното облагане, а именно
съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект,
както и че процесното нарушение препятства нормалната контролна дейност на
приходната администрация и води до невъзможност да се проследи търговския
оборот в цялост.
Органът е посочил, че
предварителното изпълнение на ПАМ се налага с цел да се промени установената
организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни
последици за фиска.
Разгледана по същество, жалбата
срещу допуснатото предварително изпълнение съдът намира за основателна по
следните съображения:
Съгласно чл. 188 от ЗДДС
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същия закон подлежи
на предварително изпълнение при условията на АПК. Граматическото тълкуване на
разпоредбата указва, че същата не урежда допуснато по силата на закон
предварително изпълнение. Общ принцип, въведен с разпоредбата на чл. 166, ал.
1 от АПК, е, че подаването на жалба срещу административен акт спира
неговото изпълнение. Поради това и нормативно уредената в чл. 60, ал. 1 от АПК
възможност за административния орган да преодолее този суспензивен ефект на
жалбата чрез допускане на предварително изпълнение се явява изключение от
общото правило. Това означава, от една страна, реализиране на правомощието само
и единствено при наличие на казуистично регламентираните в чл. 60, ал. 1 от АПК
материалноправни предпоставки и от друга страна, забрана нормата да се тълкува
разширително.
Съгласно чл. 60, ал. 1
от АПК предварително изпълнение на административния акт се допуска,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни и обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен личен
интерес. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК липсват легални дефиниции на различните хипотези, поради което
административният орган, допускащ предварителното изпълнение, е длъжен да
направи преценка за всеки конкретен случай, за всяко едно от обстоятелствата,
като в негова тежест е да установи конкретните фактически основания за
разпореждане на предварително изпълнение. Общият критерий по чл. 60, ал. 1
от АПК за допустимост на предварителното изпълнение изисква защитата
на визираните ценности и интереси да е в такава пряка и непосредствена причинна
зависимост от момента на изпълнение на административния акт, така че по-късното
му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно
поправима вреда. Видно от цитираната разпоредба в нея се съдържат няколко
хипотези, което означава, че административният орган, когато допуска
предварително изпълнение на акта е длъжен да мотивира какво конкретно налага
допускането на предварителното изпълнение, както и да подкрепи мотивите си с
доказателства, за да се осигури възможност на заинтересуваните лица да
реализират правото си на защита, а съдът - да прецени законосъобразността на
допуснатото предварително изпълнение. Няма спор, че когато допуска
предварително изпълнение на административния акт, органът има задължението да
изложи обстоятелствата, които изискват да бъдат предприети незабавни действия
за промяна на съществуващото до издаването на акта фактическо положение.
В настоящия случай
административният орган незаконосъобразно е допуснал предварително изпълнение
на акта си. Посочените от органа мотиви за разпореденото предварително
изпълнение не влекат извод за наличие на предпоставките за допускането му.
Визираната от органа обосновка (мотиви) и цели на разпореденото предварително
изпълнение не почиват на конкретни фактически основания, а съвпадат по принцип
с целта на самата принудителна административна мярка, която е с
преустановителен и превантивен характер и в този смисъл са относими към
законосъобразността на наложената ПАМ и не следва да се приемат като основания
за допускане на предварителното изпълнение на мярката.
Съществуването на възможност да
бъде извършено ново нарушение е предпоставка за налагане на ПАМ, но не и за
нейното предварително изпълнение, доколкото именно за предотвратяване на
административни нарушения е наложена процесната ПАМ. Последното напълно е
относимо и към принципно посоченото от органа, че неспазването на конкретните
задължения за издаване на фискален касов бон за извършените продажби, винаги
води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат законосъобразно приходите
и по този начин се стига до отклонение от данъчното облагане.
По отношение на първото посочено
от органа основание за допускане на предварителното изпълнение – защита на
особено важен държавен интерес: Към преписката не са приложени доказателства,
които да обосновават направения извод от органите по приходите, че са налице
предпоставки за съществено накърняване на обществения интерес и фискалната
политика. Не е обосновано как констатираната конкретно в случая практика води
до непосредствена опасност за фискалния ред и как тази практика води до
отклонение от данъчното облагане, до неправилно отчитане на приходите, до
незаплащането на дължимите данъци.
Безспорно извършването на
продажба и нейното отчитане чрез издаване на фискален касов бон е от държавен
интерес, но засягането в случая на този държавен интерес не следва да се
определи като съществено и обосноваващо предварителното изпълнение на
процесната ПАМ в случая.
Мотивите на органа са принципни и
необвързани с конкретно извършеното нарушение и релевантните обстоятелства по
случая. Т.е. не сочат доводи, които да обосновават поведение на проверяваното
лице, което да накърнява съществено обществения и държавен интерес. В случая не
е налице и изключителност на конкретните обстоятелства, която да обосновава
особена важност на държавен интерес, нуждаещ се от защитата.
Предварителното изпълнение на ПАМ
– запечатване на търговския обект, стопанисван от оспорващия, не следва да се
приема, че в случая е надлежно избрана от органа, предвидена от закона мярка
срещу укриване на приходите, както и че предварителното изпълнение на ПАМ би
способствало по някакъв начин за определяне на действително реализираните
доходи, което е от значение за определяне на данъчните задължения на
оспорващия. От една страна, с основание оспорващият твърди, че предварителното
изпълнение на процесната ПАМ би довело до нереализиране въобще на приходи,
въпреки наличието на невлязла в сила заповед за прилагане на ПАМ. От друга
страна, недопустимо е с предварителното изпълнение на ПАМ да се цели
предотвратяване възможността за некоректно отчитане на приходите, доколкото
както се посочи, това е цел на самата ПАМ, а и възможността за разкриването на
некоректно отчетени приходи и свързаните с тях данъчни задължения, по аргумент
от чл. 110, ал. 2 от ДОПК, следва да стане с ревизионен акт. Само
предположенията на органа за евентуално бъдещо поведение на търговеца не следва
да служат като основание за допускане предварителна изпълняемост на акта.
Предварителното изпълнение на ПАМ
не следва да се приема, че може да е обосновано и от необходимостта оспорващият
да създаде адекватна организация на начина си на отчитане. Задължението за
организиране на отчетността на търговеца в съответствие със законовите
изисквания е перманентно и съществува независимо дали е допуснато или не
предварително изпълнение на ПАМ.
Предварителното изпълнение на
ПАМ, не е сред възможностите на органите по приходите за принуждаване на
оспорващия да съблюдава фискалния ред, доколкото законодателят е предвидил в
такива случаи налагане на административно наказание, прилагане на ПАМ и
установяване на задължения с ревизионен акт. Общата и специалната превенция на
нарушенията на реда и начина за отчитане на продажбите е поверена на
административнонаказателната отговорност.
Позоваването на органите по
приходите на конкретната неотчетена продажба на услуга, неспазването на реда на
издаване на касови бележки, разнообразието на предлаганите стоки и тяхната
стойност е общо и не обуславя извод, че
непременно създават предпоставка да се накърнят съществено обществения интерес
и фискалната политика на държавата, както и че се укрива значителна част от
продажбите в обекта.
Предварителното изпълнение на
наложената ПАМ не следва да се приема, че може да бъде обосновано с
гарантирането на еднакви правни условия за всички стопански субекти и с
гарантиране възможността за защита на правата на потребителите и правомощията
на държавните органи. Такива цели са присъщи на процесната ПАМ, но са
ирелевантни за преценката за наличието на основания за допускане на
предварителното й изпълнение.
По отношение на второто посочено
от органа по приходите основание за допускане на предварителното
изпълнение - възможността да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта - да възникне хипотеза на промяна
на правната форма на стопанисващия обекта или обектът да се предостави за
ползване на друг данъчен субект, при които възможности не би могла са се
приложи ПАМ или изпълнението й би било сериозно затруднено и не би могла да се
постигне преследваната цел за превъзпитаване поведението на данъчния субект:
Съдът намира, че посочените от органа възможности са хипотетични и не следва да
се възприемат като обосноваващи предварителното изпълнение.
Не се установява и наличието на третото
посочено от органа основание за допускане на предварителното изпълнение на
процесната ПАМ – възможността да последват значителни или трудно поправими
вреди за бюджета от закъснението на изпълнението, изразяващи се в съществено
отклонение от законосъобразното отчитане с касови бонове. Не са налице никакви
обективни данни/факти и доказателства, че при изпълнението на процесната ПАМ,
след влизането й в сила, изпълнението би било закъсняло и че ще последва
значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение от
законосъобразното отчитане и данъчното облагане по отношение на конкретния
субект. Не са налице данни и факти, които да обективират евентуални вреди и да
дават възможност за преценка на техния характер и като значителни или трудно поправими.
Органът не е посочил предполагаемата вреда, конкретизирана като размер, за да
обоснове релевантната й характеристика – значителност. Същевременно оспорващият
само твърди, но не представя доказателства за конкретните вреди, които би
понесъл от предварителното изпълнение на ПАМ. Доколкото обаче съдът приема, че
необосновано административният орган се позовава на значителни или трудно
поправими вреди, то е безпредметна преценката за съразмерността на засягането
на правата и интересите на оспорващия.
По отношение на соченото от
органа, че нарушението препятства нормалната контролна дейност на приходната
администрация и не позволява проследяването на търговския оборот в цялост,
съдът намира следното: Липсва логическо обяснение как именно предварителното
изпълнение – запечатването на обекта ще предотврати или отстрани това
препятствие и ще спомогне за „проследяване на търговския оборот в цялост“, след
като обектът няма да работи и е запечатан, респ. търговски оборот не би
следвало да има, като няма да има и достъп на органите за приходите за
проследяване му и за каквато и да е контролна дейност.
С основание оспорващият настоява,
че допускайки предварително изпълнение на процесната ПАМ, преди да е издадено
наказателното постановление за въпросното нарушение, се препятства
възможността, предвидена в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, а последната норма
обективира целта на законодателя – да се обезпечи своевременното събиране на
наложените имуществени санкции за нарушения по ЗДДС. Процесното административно
нарушение е установено по смисъла на ЗАНН със съставен на 20.11.2019 г. АУАН,
връчен на оспорващото дружество на датата на съставянето, а и е налице протокол
от извършената на 15.11.2019 г. проверка, както и от извършена такава на
20.11.2019 година. Обстоятелството обаче, че към настоящия момент не е налице
издадено наказателно постановление не обосновава извод за незаконосъобразност
на допуснатото предварително изпълнение на ПАМ. Става въпрос за самостоятелни и
независими производства. Въпреки това следва органите по приходите да проведат
така тези производства, че да се осигури реално възможност за приложимостта на
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС.
Горепосочените съображения
обуславят извод и че обжалваното разпореждане за предварително изпълнение на
процесната ПАМ е непропорционално спрямо преследваната легитимна цел, доколкото
е в несъответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, изискващ
административните актове и тяхното изпълнение да не засягат правата и законните
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава
актът. Неустановяването по делото на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК
поради липса на надлежно посочени конкретни фактически основания за допускане
на предварителното изпълнение, обосновава извод, че разпореждането не отговаря
на изискванията за съразмерност при засягането на правата и интересите на
оспорващия.
Съдът констатира и съществено
нарушение на административно производствените правила при постановяване на обжалваното
разпореждане, доколкото определеният в заповедта срок за налагане на мярката –
на втория ден от датата на връчване на заповедта за ПАМ е по-кратък от
предвидения в чл. 60, ал. 4 от АПК срок за обжалване на разпореждането, което
засяга недопустимо процесуалните права на адресата на заповедта и е
самостоятелно основание за отмяната на предварителното изпълнение.
Предвид изложеното разпореждането
за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 465-ФК/20.11.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Съдът намира за основателно
искането на оспорващия за присъждане на направените реално разноски за държавна
такса и платеното адвокатско възнаграждение – по арг. от чл. 143, ал. 1 от АПК.
(Така и с Определение № 11764 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12067/2018
г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов.)
С оглед горепосоченото, и на
основание чл. 60, ал. 6 от АПК във вр. с чл. 188 от ЗДДС, Административен съд
–Варна, VІІ състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 465-ФК/20.11.2019 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект – запечатване на търговски обект –
Магазин-Шоурум, находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 62, стопанисван
от „ИНЖЕНЕРИНГ – ТРЕЙД КЛИМА“ ООД с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Варна, ул. „Генерал Колев“ № 62, представлявано от управителя Д.Р.И., и забрана
за достъп до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни, което разпореждане е
обективирано в самата заповед.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „ИНЖЕНЕРИНГ – ТРЕЙД КЛИМА“ ООД с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 62,
представлявано от управителя Д.Р.И., сумата в размер на 350 (триста и петдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски за плащане на държавна такса
и за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва,
в 7- дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, с частна
жалба пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: