ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Несебър, 01.12.2016г.
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, шести състав, в
закрито заседание на първи декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
като
разгледа гр.д. № 877 по
описа на НРС за 2016г., намери следното:
Извършена
е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, като не са налице посочените в
отговора на исковата молба основания за недопустимост на предявения иск. Въпросът
дали ищецът има право да претендира посочените в исковата молба суми, след като
процесният имот вече е продаден на трето лице, касае материалната легитимация по
предявения иск, но не и процесуалната такава. Ето защо този въпрос е по
съществото на спора и не касае допустимостта на иска. Възражението в отговора
на исковата молба, че синдикът не е активно легитимиран да предявява искова
молба по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователно. Съображения в тази насока могат да
се изведат от нормата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, според която именно синдикът
има право да завежда искове от името на търговеца. Исковете по чл. 694 ТЗ нямат
отношение към настоящия случай, тъй като същите са свързани с претенции,
насочени срещу дружеството, изпаднало в несъстоятелност, а по настоящото дело
това дружество е ищец. Съдът не констатира в ТЗ да са регламентирани срокове за
предявяване на иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от юридическо лице,
изпаднало в несъстоятелност, поради което и това възражение на ответника е
неоснователно. Впрочем и самият ответник не твърди, че съществува такъв
конкретен срок, като е направил само общо възражение в тази насока.
Ищецът
е представил към исковата молба писмени доказателства, които са относими към
предмета на делото, необходими и приемането им е допустимо.
Следва
да се допуснат до разпит исканите от ищеца двама свидетели, както и да се уважи
искането му за допускане на съдебно-техническа експертиза. На основание чл. 186
от ГПК следва да се изиска от РП гр. Несебър да представи по делото заверени
копия от материалите по сочената в исковата молба преписка.
В
отговора на исковата молба ответникът е изразил воля да направи възражение за
прихващане с претенцията на ищеца за сумата от 9500 лв., представляваща
извършени дейности по поддръжка и ремонт на общи части за периода от
24.07.2015г. до момента на завеждане на исковата молба. Това възражение към
момента не е конкретизирано в достатъчна степен, поради което на основание чл.
145, ал. 1 от ГПК на ответника следва да се укаже, че в срок до откритото
съдебно заседание по делото да изложи твърденията си всички конкретни разходи,
които са направени от негова страна за поддръжката и ремонта на самостоятелен
обект с идентификатор № 51500.506.100.8.3. по КККР на гр. Несебър.
Следва
да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели
при режим на довеждане от ищеца, които следва да изясняват факти и
обстоятелства, свързани с фактическото ползване на процесния имот за сочения в
исковата молба период.
ДА СЕ
ИЗИСКА на основание чл. 186 от ГПК от Районна прокуратура гр. Несебър да
представи по делото заверени копия от материалите по преписка, вх. №
1285/2016г., образувана по жалбата от С.М. – синдик на „Е.П.Е.” ЕООД.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-техническа и
оценителска експертиза, вещото лице по която след като се запознае с
материалите по делото и след като направи оглед на процесния недвижим имот - самостоятелен обект
с идентификатор № 51500.506.100.8.3. по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота в
к. к. „Слънчев бряг” – „Палм корт”, бл. Г, ет. 0, обект М3, предназначение – за
търговска дейност, брой нива: 1, площ: 46 кв. м., прилежащи части – 6,54 кв. м.
идеални части, идентичен по документ за собственост с „Магазин № 3”, да определи размера на средния пазарен наем
за обекта за периода 25.07.2015г. – 24.08.2016г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата
в размер на 250лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иванка Фотева
Великова, която да бъде уведомена след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 145, ал. 1 ГПК
в срок до първото съдебно заседание по делото да конкретизира твърденията си
във връзка с направеното от него възражение за прихващане като посочи изрично
какви конкретни
разходи са направени от негова страна за поддръжката и ремонта на самостоятелен
обект с идентификатор № 51500.506.100.8.3. по КККР на гр. Несебър и във връзка
с какви конкретни работи по поддръжката и ремонта на обекта.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19.01.2017г. от 10:00 часа, за когато да се призоват
страните.
УКАЗВА
на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 ГПК ако не вземе становище по отговора на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото или постановяване на неприсъствено решение срещу него.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по делото, както следва:
От ищеца „Е.П.Е.” ЕООД – в несъстоятелност е
предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу ответника „И П.Е.” ООД. В
исковата молба се сочи, че с Решение № 200/23.04.2015г. по т.д. № 34/2014г. по
описа на Окръжен съд гр. Бургас, е открито производство по несъстоятелност на
дружеството ищец. Твърди се, че до 24.08.2016г. част от масата на
несъстоятелността е бил недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор №
51500.506.100.8.3. по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота в к. к. „Слънчев
бряг” – „Палм корт”, бл. Г, ет. 0, обект М3, предназначение – за търговска
дейност, брой нива: 1, площ: 46 кв. м., прилежащи части – 6,54 кв. м. идеални
части, идентичен по документ за собственост с „Магазин № 3”. Излага се, че на
24.08.2016г. процесният имот бил продаден на трето лице по реда на чл. 718 ТЗ.
Твърди се, че от 25.07.2015г. посоченият имот функционира като рецепция на
ваканционно селище „Палм Корт”, като се ползва от ответното дружество, на което
е възложено управлението и поддръжката на комплекс „Палм Корт” за периода
25.07.2015г. – 31.10.2017г. Сочи се, че ответното дружество без правно
основание се е самонастанило в Магазин № 3. Твърди се, че имотът е ползван през
целия период 25.07.2015г. – 24.08.2016г. от ответното дружество, като ключът му
не е бил предаван дори и в рамките на процедура по осребряване имуществото на
несъстоятелния длъжник. Излага се, че дружеството ищец е било възпрепятствано
през този период да отдава обекта под наем. Поради тази причина се прави извод,
че ответникът се е обогатил неоснователно. Претендира се заплащането на
обезщетение в общ размер от 9500 лв., дължимо за процесния период, както
следва: 226 лв. за периода 25.07.2015г. – 31.07.2015г., по 1000 лв. за месеците
август и септември 2015г., по 500 лв. за месеците от октомври 2015г. до април
2016г. включително, по 1000 лв. за месеците от май 2016г. до юли 2016г.
включително и 774 лв. за периода от 01.08.2016г. до 24.08.2016г. Прави се
искане претендираната сума да бъде присъдена изцяло на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендират
се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Развиват се
съображения, че не е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал.
1 от ЗЗД. Сочи се, че ищецът не е представил доказателства за обогатяването на
ответника и размера му. Излага се, че комплексът е стопанисван добросъвестно от
дружеството ответник по силата на решение на общото събрание на етажната
собственост в комплекса, което не е оспорена по реда на ЗУЕС. Твърди се, че
всички извършени действия в комплекса са били в интерес на възложителя –
етажната собственост, а не с цел обогатяване. Навежда се, че имотът на длъжника
е поддържан в добро състояние. Сочи се, че процесното помещение е използвано за
рецепция в комплекса, а не за лично ползване. Прави се възражение за прихващане
със сумата от 9500 лв. – извършени дейности по поддръжка и ремонт на общите
части. Излага се, че при продажбата на имота синдикът не е спазил разпоредбата
на чл. 717а от ТЗ. Навежда се, че синдикът не е прекратил договора по реда на
чл. 644 от ТЗ. Оспорва се размера на претендираното обезщетение. Оспорва се и
твърдението, че имотът е ползван от ответника, като се сочи, че реалното му
предназначение е рецепция. Претендират се разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Общият фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни
елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице,
свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за
обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. В
конкретния случай в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че за периода
25.07.2015г. – 24.08.2016г. е бил собственик на недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор №
51500.506.100.8.3. по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота в к. к. „Слънчев
бряг” – „Палм корт”, бл. Г, ет. 0, обект М3, предназначение – за търговска
дейност, брой нива: 1, площ: 46 кв. м., прилежащи части – 6,54 кв. м. идеални
части, идентичен по документ за собственост с „Магазин № 3”, че за процесния
период имотът е бил във владение на ответника, поради което ищецът е били лишен
от възможността да го ползва, както и размера на претенцията си.
На
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства
за твърденията си, че в периода 25.07.2015г. – 24.08.2016г. е бил собственик на недвижим имот - самостоятелен
обект с идентификатор № 51500.506.100.8.3. по КККР на гр. Несебър, с адрес на
имота в к. к. „Слънчев бряг” – „Палм корт”, бл. Г, ет. 0, обект М3,
предназначение – за търговска дейност, брой нива: 1, площ: 46 кв. м., прилежащи
части – 6,54 кв. м. идеални части, идентичен по документ за собственост с
„Магазин № 3”.
Съдът напътва страните към доброволно уреждане на спора – чрез
сключване на спогодба, или чрез участие в процедура по медиация.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: