№ 1604
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря Г.Х.Х.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110145934
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД против Б. С. Д. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 4068,78 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 05.05.2017 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2020 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер на 2756,28 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 26.10.2017 г. до 26.06.2020 г. и сумата в размер на 457,24 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2020
г. до 14.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
от 29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 62897/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав,
срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Наред с
установителния иск по реда на чл. 422 ГПК е предявен и осъдителен иск от „П.К.Б.“ ЕООД
против Б. С. Д. за заплащане на сумата в размер на 3000,36 лева, представляваща
възнаграждение за закупен от кредитополучателя пакет от допълнителни услуги към
процесния договор за кредит.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от две
отделни облигационни правоотношения по силата на Договор за потребителски кредит и
Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. Процесуалният
представител на ищеца поддържа, че по силата на процесното съглашение за кредит
дружеството отпуснало в заем на ответника сумата в размер на 4200 лева, от която сумата в
размер на 1012,58 била използвана за рефинансиране на друго задължение на ответника по
Договор за потребителски кредит № ***********, а остатъкът от 3 187,42 лева е преведен на
05.05.2017 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка. Процесуалният
представител на дружеството поддържа, че сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги предоставя възможност на ответника по негово
искане да получи допълнителни услуги конкретизирани в подадената искова молба срещу
задължение да заплати възнаграждение в размер на 3273,12 лева, като задължението на
потребителя по споразумението е разсрочено за срока на договора за кредит и представлява
част от погасителните вноски. В исковата молба са изложени твърдения, че
1
кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата в заем сума ведно с възнаградителна
лихва за срока на договора в размер общо на 3177, 84 лева и възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в размер на 3273,12 лева на 36 равни месечни вноски съгласно
погасителен план. Пълномощникът на страната излага твърдения, че ответникът заплатил
единствено две пълни и една частична погасителна вноска в погашение за задълженият си,
поради което дължи процесните суми ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва. В исковата молба е отбелязано, че заплатената от ответника сума в размер на 861,41
лева е отнесена както следва: 131,22 лева за погасяване на главница, 421,56 лева за
погасяване на възнаградителна лихва, 13,87 лева погасяване на законна лихва за забава и 30
лева за заплащане на такса по чл. 17.4 от Общите условия към процесния договор за кредит,
съгласно която дружеството има право на обезщетение за всички разноски свързани с
дейността по извънсъдбно или съдебно събиране на просрочени задължения.
Исковата молба е връчена на ответника Б. С. Д. при условията на отказ на 10.11.2021
г., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
По делото е постъпила молба от ответника от 17.01.2023 г., с която страната не
оспорва, че е сключила с ищцовото дружество процесния договор за кредит, но поддържа, че
размерът на задължението й към „П.К.Б.“ ЕООД е в размер значително по – нисък от
претендирания. Ответникът поддържа, че не разполага с финансова възможност да погасява
задължението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит
между него и ответника, че реално е предоставен на ответника уговорения кредит и че е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставения кредит. В
доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е погасил задължението, произтичащо от договора.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240,
ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва,
размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да
заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.
Страните не спорят, че помежду им е сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 05.05.2017 г., по силата на който „П.К.Б.“ ЕООД отпуснало в заем на
ответника сумата в размер на 4200 лева, като със сумата в размер на 1012.58 лева е погасено
задължение по Договор за потребителски кредит № ***********, а остатъкът от сумата в
размер на 3187,42 лева е преведен по банкова сметка на Б. С. Д. с преводно нареждане от
05.05.2017 г. Съгласно раздел VI от съглашението ГПР по договора възлиза на сумата в
размер на 49,89 % при ГЛП от 41,17 %. В договора е отбелязано, че по избран и закупен
пакет от допълнителни услуги кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на
3273,12 лева. Общото задължение на кредитополучателя съгласно контракта възлиза на
сумата в размер на 10650,96 лева, като задължението следва да бъде погасено на 36 месечни
вноски всяка, от които в размер на 295,86 лева. Като писмено доказателство по делото е
прието споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към процесния
договор за кредит, съгласно което „П.К.Б.“ ЕООД предоставя възможност на потребителя
при определени условия на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
2
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Като писмено
доказателство по делото е приет и погасителен план, видно от който месечното задължение
на кредитополучателя се формира от следните пера: главница, възнаградителна лиха и
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.
„П.К.Б.“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем, съгласно
уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за
действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В
случая съдът намира, че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар в
съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е
включено т.нар.“възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги“ в размер общо
на 3273,12 лева ( т.е. сума близо 80 % от отпуснатия заем). В ГПР по договор за кредит
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Задължението за заплащане на възнаграждение по пакет допълнителни услуги представлява
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е включен в годишния процент на
разходите, нито в общата сума на заем, дължима от потребителя към деня на сключването.
Независимо, че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ
размер на задължението, без включване в тях на възнаграждението по пакет допълнителни
услуги, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на
потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него
икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение
за сключването му. В случая възнаграждението по споразумението за допълнителен пакет
услуги е отразено както в договора за кредит, така и в погасителния план, поради което се
явява задължително условие за отпускане на заем. Оттук и съдът намира, че дължимото
възнаграждение за допълнителни услуги следва да се включи към ГПР. Липсата на разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК ( в
този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на
ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г.,
Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г.).
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл
уговорката за заплащане на възнаграждение по допълнителен пакет услуги, вземането по
която не е включено в годишния процент на разходите, респ. в дължимата от потребителя
сума по кредита, заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишният процент на разходите са нищожни.
Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с
3
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя и създаване на множество процесуални
правоотношения между страните. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ЗПК – в какъвто смисъл е и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV
г. о. на ВКС, както и Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г.,
Решение № 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г. и Решение № 262316
от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г. Следователно искът следва да бъде
уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита.
С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. „П.К.Б.“ ЕООД срещу
T.И.T., е посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл,
че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на
принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно
да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в
договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От тълкуването
на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да се
стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между
плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски
кредит, и останалата дължима сума по договора. Ето защо извършените от ответника
плащания следва да бъдат отнесени в погашение на задължението за връщане на чистата
сума по кредита. Ответникът е извършил плащане в погашение на вземания по договора в
размер общо на 861,41 лева, от които сумата в размер на 730,19 лева е отнесена за плащане
на лихви, възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги и такси, а сумата в размер
на 131,22 лева за погасяване на главницата. От изложеното следва, че сумата в размер на
730,19 лева следва да бъде отнесена за погасяване на чистата стойност на кредита, поради
което ответникът дължи на ищцовото дружество 3338,59 лева. Исковата претенция по реда
на чл. 422 ГПК за разликата над сумата в размер на 3338,59 лева до пълния заявен размер от
4068,78 лева и за лихви следва да бъде отхвърлена.
По предявения осъдителен иск съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК е възможно уговаряне само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора, какъвто характер услугите по процесното споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги очевидно нямат. В частта по приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, т. нар. услуга попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е
свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното
задължение на ищеца по договора да предостави заемната сума. На следващо място
предвидената възможност за длъжника да поиска промяна в условията по договора или
възможност по улеснена процедура да получи допълнителни парични средства
неравноправно третира икономически по - слабата страна в оборота, като се използва
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Предвидените в споразумението за пакет услуги „възможности“ за потребителя отнесени
към уговореното възнаграждение от 3273,12 лева ( близо 80 % от размера на отпуснатия
4
кредит) сочат за явно противоречие с добрите нрави. Уговарянето на отделно
възнаграждение по пакет услуги има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвид изложеното предявеният осъдителен иск за
сумата в размер на 3000,36 лева се явява неоснователен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, които са уважени.
Направените от „П.К.Б.“ ЕООД съдебни разноски в производството по ч. гр. д. №
62897/2020 г. възлизат на сумата в размер общо на 178,23 лева за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, като по съразмерност в тежест на ответника следва да
бъде възложена сумата в размер на 81,71 лева.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищцовото дружество съдебни разноски съразмерно на
уважената част от исковата претенция. Сторените от „П.К.Б.“ ЕООД разноски в настоящото
производство възлизат на сумата в размер на 365,65 лева, от които 265,65 лева внесена
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По съразмерност в тежест на
ответника следва да бъде възложено да заплати 118,07 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Б.“ № 49, бл. *** вх. В, срещу Б. С.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „В.А.“ № 1*** ет. 5, ап. 11, иск по
реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3338,59 лева,
представляваща остатък от дължима чиста стойност по Договор за потребителски кредит №
********** от 05.05.2017 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2020 г. до окончателно погасяване на вземането,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.01.2021 г. по ч. гр.
д. № 62897/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за главница за разликата над 3338,59 до пълния заявен размер от 4068,78
лева и предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 2756,28 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
26.10.2017 г. до 26.06.2020 г. и сумата в размер на 457,24 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2020 г. до 14.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Б.“ № 49, бл. *** вх. В, срещу Б. С. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ул. „В.А.“ № 1*** ет. 5, ап. 11, осъдителен иск за сумата в
размер на 3000,36 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен пакет услуги към
Договор за потребителски кредит № ********** от 05.05.2017 г.
5
ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „В.А.“ № 12,
ет. 5, ап. 11, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Б.“ № 49, бл. *** вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 81,71 лева, представляваща сторени в заповедното производство съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „В.А.“ № 12,
ет. 5, ап. 11, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Б.“ № 49, бл. *** вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 81,71 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 62897/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6