Р Е Ш Е Н И Е
№198/13.1.2020г.
Гр.Варна,13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 14 697 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявена в СРС искова молба, заведена с вх.№
2005597/28.02.2019 г. от ищцовото дружество „Х.Б.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявано от
изпълнителния директор Р. В. В.-Я., чрез адв. К.Д.
- САК, със съдебен адрес:*** против ответниците: Р.А.А.,
ЕГН **********,*** и М.В. А., ЕГН **********,***, с посочено в
титулната част на исковата молба правно основание чл. 390, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД с цена на иска 1000 лева /хиляда лева/- неустойка по Договор за гаранция
с продавач от 17.12.2018 г.
Ищцовото дружество основава исковата си молба
на следните твърдяни факти и обстоятелства:
На първо
място се сочи, че молбата по чл. 390,ал. 1 ГПК е подсъдна по адрес на молителя.
РС Варна, като молбата е заведена в СРС. Твърди се след това, че на 17.12.2018
г. между „Х. Б.“ АД и М.А. и Р.А. бил сключен договор за гаранция с продавач с
който ищцовото дружество се задължило да задържи на
отговорно пазене сумата от 1000 лева – представляваща гаранционно капаро
за закупуване на следния недвижим имот – апартамент № *, находящ се на петия
етаж в жилищна сграда в *, с площ от 80,42 кв. м., ведно с прилежащото избено
помещение №*, с площ от 2,51 кв.м. и
паркомясто № *, находящо
се на сутеренния етаж на жилищната сграда, на посочения по-горе административен
адрес, цялото 14,27 кв.м. С подписването на договора, се сочи в исковата молба,
М.А. и Р.А., в качеството си на продавачи, се задължили да продадат на
клиентите на ищцовото дружество – лицата М. В.и К.Т.
описания по-горе имот. Ответниците също така се били
задължили да прекратят продажбата на имота на други клиенти и или посредници и да съдействат за организиране на продажбата на
имота. Ответниците изрично били декларирали, че
желаели да продадат посочения по-горе имот, при параметри определи в т.2 от
Договор за гаранция с продавач от 17.12.2018 г.Съгласно точка 4 от същия
Договор, твърди ищцовото дружество, в случай,
че продавачите откажели да сключат предварителен договор за покупко
– продажба в срока по 2, б. „б“ - 03.01.2019 г., същите дължали
неустойка в размер на 1000 лева, платими в срок от 3 /три/ работни дни след
изтичане на срока за подписване на предварителния договор - 08.01.2019 г.
Ответниците, твърди ищцовото
дружество в исковата си молба, не само че не били сключили предварителен
договор за покупко –продажба на посочения имот, но и
изпратили на 17.01.2019 г. нотариална покана, с която уведомявали ищцовото дружество за прекратяване на договора по вина на „Х.
Б.“ АД, като посочвали като основание – неизпълнение на основни задължения от ищцовото дружество по договора а именно – неоказване на
съдействие при изготвяне на проект за предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. Видно било от
представените към исковата молба доказателства, според ищцовото
дружество, че именно договор за гаранция с продавач от 17.12.2018 г. било
описано изрично: „Да съдейства за организиране на продажбата“.В процесния
договор, излага твърдения ищцовото дружество, не било
записано никъде задължение от страна на ищцовото
дружество да изготвя проекти на предварителен договор. Отделно от това, в
самата нотариална покана, било описано, че „Х. Б.“ АД било съдействало по
всички възможни начини за организиране на сделката – предоставено било
помещение за подписване на сделката /офиса на ищцовото
дружество/; на 2.1.2019 г. страната признавала в нотариална покана, че „Х. Б.“
АД било изготвило проект на предварителен договор, осигурило присъствието на
купувачите по сделката, съдействало при нанасяне на промените при
договора и присъствие на представител на ищцовото
дружество, като проекта бил излъчван на екран за сведение на страните.
Представител на ищцовото дружество принтирал
различните варианти на предварителния договор. /За предварителното уточняване
на обстоятелствата около преговорите се сочи в исковата молба, че молителят щял
да ангажира свидетели при режим на водене за допълнително установяване на
обстоятелствата по делото/. Нещо повече – твърди ищцовото
дружество: на 02.01.2019 г., което било видно от имейл кореспонденция,
приложена към исковата молба, предварителния договор бил изпратен на 02.01.2019
г.,след като самия отв.А. предоставил на имейл
02.01.2018 г. /което било видно от Вайбър
кореспонденция/ на който да бъдел изпратен проекта на предварителен договор за покупко – продажба, който бил предварително изготвен и
изплатен по имейл 3 минути по-късно /което било видно от кореспонденцията по
имейл/ а същото било съобщено на ответната страна и по Вайбър.
В същия ден проектът на предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот, бил предоставен и на купувачите с корекциите
направени от страна на продавачите, което било видно от имейл
кореспонденцията.
На следващо
място, на стр. 3-та от исковата молба, след изложеното по-горе, ищцовото дружество навежда твърдението, че процесното вземане
било изискуемо. Съгласно точка 3 от Договора за гаранция с продавач от дата
17.12.2018 г., сочи ищцовата страна, в случай че продавачът откажел да сключи
предварителен договор за покупко –продажба на
недвижим имот, същият дължал неустойка в размер на 1000 лв., платими в срок от
3 работни дни след изтичане на срока за подписване на предварителния договор за
покпуко – продажба посочен в т.2 б. Т.к. срокът за
подписване на предварителния договор за покупко
–продажба бил 08.01.2019 г., с настъпването на падежа, съгласно правилата на
ЗЗД, неустойката ставала изцяло изискуема. Ето защо и в раздел втори е посочена
банкова сметка, ***иците исковата сума. В раздел
трети от исковата си молба ищцовата страна се спира на твърдението, че
отговорността на ответниците за заплащане на сумата е разделна, като са
наведени следните съображения: Съгл. чл.121 ЗЗД –солидарността възниквала само
при изрични хипотези на закона или ако било уговорено друго. Не била налице
уговорена солидарност между длъжниците по договора а
от договора не следвало нищо друго освен, че ответниците дължали по ½ от
задължението. В договора, предмет на настоящото производство, сочи още ищцовото дружество не било договорено и солидарно
задължение на възложителите, съответно те не дължали сумата солидарно а
разделно. Позовавайки се на нормата на чл.20 ЗЗД и Решение № 67/30.7.2014 г.
на ВКС , Второ т.о. ТК, по т.д.№ 1843/2013 г., с докладчик съдията Бонка
Йонкова, ищцовото дружество извежда извода, че волята
на страните по договора била да се породи задължението за продавачите да
заплатят на изпълнителя – т.е. на ищцовото дружество
неустойка в упоменатия по-горе размер, при настъпване на конкретни последици. В
контекста на изложеното ищцовата страна се спира на част от мотивите на
цитираното Решение на ВКС, за да обоснове извода за наличието на поето
от ответниците задължение, респ.и затова, че последните дължали на ищцовата
страна сумата от 1000 лева – неустойка - при условията на разделност.
В раздел Четвърти от исковата молба става ясно, че на 06.11.2018 г. ищцовото дружество било депозирало пред РС Варна молба за
обезпечение на бъдещ иск - т.е. молба с правно основание чл.390, ал.1 ГПК, вр.с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 266,
ал.1 ЗЗД ,като въз основа на молбата било образувано ч.гр.д. № 1374/2019 г. по
описа на Х –ти състав а с Определение по посоченото дело било разпоредено издаване на Обезпечителна заповед за
налагане на исканата обезпечителна мярка - до размера на вземането – 1000 лева.
В това производство, сочи ищцовото дружество, че били
направени разноски – 300 лв.адв.възнаграждение и 40
лева внесена държавна такса. Сторените разноски дружеството - ищец, сочи че
било доказало пред РС Варна по частното дело, като по настоящото прилага
доказателства за извършването йм ведно със списък по
чл. 80 ГПК.
При така изложеното по-горе ищцовото дружество е отправило искането си до РС София за
разделното осъждане на двамата ответници за заплащане на неустойката от 1000,00
лева дължима по договор за гаранция с продавач от 17.12.2018г. Обективирано е искане и за присъждане на разноските по
делото. Изрично е заявено на стр. 4 от исковата молба, че се желае книжата до ищцовото дружество да се връчват чрез адв.
Кр. Д. – САК. В подкрепа на твърденията си ищцовото дружество е представило и желае по делото да се
приемат като писмени доказателства описаните и в исковата молба заверени
за вярност с оригинала копия на документи. Изложеното по-горе, залегнало в
исковата молба, съгласно дадените от РС София указания е било уточнено по надлежния
ред с допълнителна писмена молба.
В уточнителната
си молба ищцовото дружество е направило следните
пояснения : На 02.01.2019 г. , /видно от имейл кореспонденцията приложена към
молбата/ предварителния договор бил изпратен на 02.01.2019 г., след като самия
г-н А. предоставил на имейл 02.01.2018 г. (видно било от SMS кореспонденцията
приложена към уточнителната молба), на който да бъдел
изпратен проекта на предварителен договор за покупко-продажба, който бил
предварително изготвен, същия бил изпратен по имейл 3 минути по-късно /което
било видно от кореспонденцията по имейл/. Същото било съобщено на ответната
страна и чрез SMS. В същия ден, проектът на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, уточнява ищцовото
дружество, бил представен и на купувачите с корекциите направени от страна
на продавачите, което било видно от имейл кореспонденцията, което било видно от
приложената Вайбър кореспонденция. Отново е
подчертано в уточнителната молба, че отговорността на
ответниците за заплащане на сумата е разделна. Съображенията наведени
затова са същите като заявените в сезиращата РС София искова молба.
При тези уточнения е отправеното до
съда ИСКАНЕ по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК: да бъде постановено Решение, по
силата на което да бъдат осъдени Р.А.А., ЕГН **********,***
и М.В.А., ЕГН **********,***, да заплатят разделно - всеки по ½ от
уговорената неустойка в размер на 1000 лв. на „Х.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, *, представлявано от управителя М. Б. С., сумата
1000,00 лева (хиляда лева), представляваща неустойка по Договор за гаранция с
продавач от 17.12.2018 г.Желае се и присъждане по делото всички направени от ищцовото дружество разноски,като са представени заверени за
вярност с оригинала копия на документи които да бъдат приобщени като писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, пред РС София е депозиран отговор на
искова молба от двамата ответника ,чрез упълномощения от тях процесуален
представител – адвокат от АК Варна М.Т.,***, офис *.
Ответниците считат, че предявения иск се явявал недопустим,
т.к.не бил заведен пред местно компетентния съд. Съгласно чл. 105 от ГПК, сочат ответниците в отговора си на искова
молба, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или
седалището на ответника. Видно било от посоченото в подадената искова молба, че
постоянен адрес ***, където било е извършено и връчването на същата. За
доказване на посоченото обстоятелство – ответниците представят заверено копие
на лична карта на всеки един от ответниците, видно от които последните имали за
постоянен адрес ***. Предвид горното, ответниците са отправили до РС София искането СРС да прекрати образуваното пред РС
София съдебно производство по гр.дело 12392 по описа за 2019г. на СРС и да
препрати по компетентност същото на надлежния съд - Районен съд Варна.
Изложеното по-горе относно ненадлежно сезиран съд по правната си същност
представлява отвод за местна неподсъдност а от материалите по делото е ясно, че
РС София е уважил възражението на ответниците, поради което и исковото
производство първоначално заведено пред РС София продължава развитието си пред
РС Варна под номер на настоящото дело 14 697/2019 г.по описа на ВРС, ХLII
– ри състав. На второ място, в отговора на искова молба ответниците, чрез адв. М. Т. от ВАК са изразили в срок становището си по
основателността на предявените против тях искове.
Оспорени са изцяло предявените искове,
като неоснователни на предявените в подадената искова молба основания;
Оспорено е твърдението, че ищецът е
бил изправна страна по договора за посредничество, както и че посочените за
купувачи лица били клиенти на ищеца, както и че последният получил от тях и
задържал на отговорно пазене сума в размер на 1000 /хиляда/ лева представляваща
гаранция за намерение за закупуване на процесния недвижим имот.Оспорено е
твърдението, че ответниците отказали да сключат предварителен договор за
покупко-продажба на притежавания от тях недвижим имот с клиенти на ищеца.
Твърди
се, че между страните бил сключен договор за посредничество, оформен със споразумение
с продавач от 17.12.2018г.
и договор за гаранция с продавач от същата дата, по силата на
който ищецът в качеството си на посредник поел задължението да посредничи при
продажбата на притежаван от ответниците недвижим имот, срещу задължението на
последните да заплатят възнаграждение. Съгласно раздел I, т.1 от споразумението ищецът, твърдят
ответниците, се бил задължил при одобряване на имота от страна на купувач, да
вземел всички мерки за стопиране на по-нататъшната продажба на имота и за
гарантиране на сделката, да съдейства при договаряне на условията за подписване
на предварителен договор за покупко-продажба, като при постигане на съгласие
между купувача и продавача да изготви предварителен договор и да посредничи при
неговото подписване. Съгласно раздел II
от споразумението, страните били
уговорили след сключване на предварителен договор между възложителя и купувач,
възложителя да заплати на „Х. Б.“ комисионна в размер на 3 % без ДДС. В раздел
III било уговорено, че срокът на договора за посредничество бил до окончателно
прехвърляне на собствеността и въвода във владение.
Съгласно така сключения договор за посредничество и във връзка с твърдения на
ищеца-посредник, за наличието на негови клиенти, които желаели да закупят
процесния имот, между ищеца и ответниците, сочат в отговора си на искова молба
ответниците, било подписано допълнително
споразумение оформено с договор за гаранция с продавач от 17.12.2018
година, съгласно което последните били
дали съгласие да продадат процесния недвижим имот на посочените като клиенти на
посредника лица - М. В.и К.Т. при условията посочени в т.2 от посочения
договор, а именно: продажна цена в
размер на 73 000 евро, срок за
сключване на предварителен договор - 03.01.2019 година, разноски за покупката
на имота за сметка на купувача, като със същия поели задължението да
„прекратят“ продажбата на други лица.
Горното, заявяват ответниците, че се
потвърждавало от изричния текст на т.2 от посочения договор съгласно който:
„Продавачът изрично заявява, че желае да продаде посочения в предходната точка
имот на клиент на „Х. Б.“ при следните параметри на сделката“…Посоченият в т.2,
б.Б срок за сключване на предварителен договор представлявал по същество срока
за който ответниците поели задължение да
не продават имота на други лица, освен посочените като купувачи лица.
Горното се потвърждавало от текста на
подписания договор за гаранция с продавач, с който продавачите поели задължение да спрат предлагането на процесния имот на
трети лица и да продадат същия на посочените клиенти на ищеца при условията на същия.
Отделно срокът не можел да бъде определен нито като краен за сключване на
предварителен договор, нито като такъв за сключване на договор за
покупко-продажба. При постигнато съгласие между страните по посочените договори
последните имали възможност да ги сключат. Единствената възможност
за продавачите при липса на сключен предварителен договор в посочения срок била
да подновят търсенето на други купувачи на процесния имот. Поради горното,
считат ответниците, че не следвало да се приеме, че за ответниците било
възникнало задължение да сключат предварителен договор за покупко-продажба в
срока по т.2, б.б от договор за гаранция с продавач, а същия представлявал
условие за сключване на предварителен договор с посочените в договора лица,
като в случай, че в указания срок такъв не бъдел подписан продавачите можели да
предлагат продаваемия недвижим имот на трети лица.
Неустойката,
подчертават в отговора си ответниците, представлявала акцесорно
задължение, което обезпечава изпълнението на главно
задължение и се дължи в случай на неговото неизпълнение, поради което при
липса на валидно поето главно задължение, обезпечено с неустойка, последната е
недействителна. От представените договори,заявяват ответниците, не можело да се
направи извод, че продавачите са се били задължили да подпишат предварителен
договор за покупко-продажба на процесния имот в срок до 03.01.2019г., поради
което уговорената в т.З от договор за
гаранция с продавач неустойка за неизпълнение на това задължение се явявала
недействителна. Поради горното предявените искове следвало да се отхвърлят като
неоснователни.Евентуално,възразяват против иска ответниците дори и да се
приемело, че за ответниците било възникнало действително задължение да сключат
предварителен договор с посочените лица, за неизпълнението на което била
уговорена претендираната неустойка и същата се приеме за действителна, не било налице твърдяното неизпълнение.
Продавачите, сочат ответниците, че са
се били явили на 03.01.2019г. в офис на посредника готови за преговори и
подписване на предварителен договор с купувач, като неподписването на
предварителен договор не било по тяхна вина или по направен от тях
неоснователен отказ да подпишат такъв, а поради неизпълнение на задълженията на ищеца посочени в раздел I, т.2 и 3 от споразумението, както и поради непредоставяне от страна на последния на възможност
страните да подпишат съгласуван от тях текст на предварителен договор.
В тази връзка за ответниците било
видно от сключения договор за посредничество от 17.12.2018 година, оформен с
писмено споразумение с продавач, че ищецът
бил поел задължение към продавачите - ответници в настоящото производство, да съдейства при договаряне на условията за
сключване на предварителен договор /раздел I, т. 2 от споразумението/, включително и да изготви предварителен
договор /раздел I, т. З от споразумението/. В същия ден, твърдят
ответниците, между страните било подписано допълнително споразумение, оформено
в договор за гаранция с продавач, съгласно което продавачите са се били
задължили да продадат процесния имот на посочените в същото лица. От горното
следвал извода, че считано от
17.12.2018г. на посредника били известни страните по бъдещия договор за
покупко-продажба, като от посочената
дата последният имал възможността да изпълни посочените задължения, които
да обезпечат подписването на предварителен договор. Въпреки посочената
възможност, до датата на явяване на страните /03.01.2019г./ посредника не бил
изпълнил - уточнил със страните техните условия за сключване на договор за
покупко-продажба, които да бъдели възпроизведени в съдържанието на
предварителен договор, нито пък осъществил контакт между продавачите и
купувачите. Именно поради липса на
изпълнение на посоченото задължение посредника се бил поставил в
невъзможност да изпълни и следващото си задължение - да изготви проект на
предварителен договор, съобразен със интересите на своите клиенти, като им
предостави същия в подходящ срок за запознаване. Поради липсата на изпълнение на последното, страните били поставени в
ситуация - сами, в деня на първия осъществен между тях контакт, да изработят
проект на организационната сделка на бъдещата покупко
-продажба, с висок материален интерес.
Твърди се още, че било видно от
представената от ищеца разпечатка на кратки текстови съобщения, че последният
получил още на 02.10.2018 година данни за електронен адрес за кореспонденция,
на която продавачите очаквали да получат изготвен от посредника проект на
договор. Видно било и от представената по делото електронна кореспонденция между представители на продавачите и
посредника,че последният предоставил на 02.01.2019 година, в 11:15 часа, както било посочено в
електронното съобщение „предварителния договор подготвен за разписване за утре
03.01.2019 година“. В същото било посочено, че ако желае продавача да има
корекции относно договора да ги нанесе в бланката. От посоченото по -
горе следвало, че посредника формално предоставил в последния ден, преди датата
на явяване на страните бланков проект на предварителен договор, несъобразен с
техните интереси.
Ответниците сочат още в отговора си на искова
молба, че въпреки липсата на каквото и да било съдействие от ищеца за
предварително уточняване условията на бъдещата сделка, продавачите предприели действия, по изготвяне на текст на договор
съобразен с техните интереси, като възложили изготвянето му на адвокат.
Видно било от приложената към отговора разпечатка на електронна кореспонденция между адв. М.Т. и
купувача Р.А., че последният получил изготвен от посочения адвокат проект на
02.01.2019 година в 18:36, като от своя страна предоставил същия на посредника
на същия ден в 18:48 часа, което се потвърждавало от представената от ищеца
електронна кореспонденция.
Предвид интереса от сключване на
предварителен договор и изготвения проект на такъв договор съобразен с
интересите на продавачите, ответниците заявяват, че се били явили на 03.01.2019
година в офис на ищеца по покана на последния, което се потвърждавало от
изложеното в подадената искова молба. На срещата, твърдят ответниците, че
присъствали посочените в договора лица - М. В.и К.Т., които се установило, че
не били клиенти на ищеца, а на друг посредник. Явилите се страни, с помощта на
присъстващия на срещата по възлагане от ответниците адвокат, изразили
готовността си да сключат предварителен договор за покупко-продажба на
процесния имот, като след проведени двучасови преговори уточнили всички условия
на бъдещата сделка, включително съществените за купувачите условия относно реда
и начина за плащане на уговорената продажба цена с банков кредит, необходимите
за усвояването му документи, които продавачите следвало да предоставят на
купувача, сроковете за сключване на окончателен договор, и други съществени
условия. Договорените между страните условия били нанасяни в момента на уточняването
йм върху изготвения от продавачите проект на
предварителен договор от представител на ищеца, като след окончателно
постигнатото съгласие между страните, последните помолили изготвения проект на
договор да им бъде предоставен за подписване. Представителя на ищеца внасящ
корекции в проекта на договор заявил, че същият щял да бъде разпечатан от друг
служител на ищеца, неприсъстващ на срещата, който водел „паралелен“ запис на
текста. Въпреки недоумението за необходимостта от последното, страните настояли
да бъде разпечатан изготвения с тяхно участие проект на договор. След като
представител на ищеца предоставил разпечатан проект на договор - страните
констатирали, че същия не съдържал постигнатите от тях уговорки и помолили
отново да бъде предоставен за подписване изготвения с тяхно участие проект на
договор, който те са одобрили, но отново бил предоставен проект с друго
съдържание. При трето настояване за разпечатване на проекта изготвен от
страните, посредника за пореден път представил несъответстващ на постигнатите
уговорки проект, поради което страните били поставени в невъзможност за
подписване на предварителен договор от самия посредник, който въпреки техните
усилия не успял дори да осигури разпечатването на предварителния договор
съответстващ на постигнатите от тях договорености. Поради горното, ответниците
считат, че не можело да се приеме, че страните, в частност продавачите отказали
да подпишат предварителен договор, а същите били поставени в невъзможност за
неговото сключване на 03.01.2019г. от посредника - ищец в настоящото
производство, поради което не можело да се приеме, че ответниците не били
изпълнили евентуалното си задължение да се явят и подпишат предварителен
договор.Отделно от изложеното
по-горе е наведено и друго възражение. Ответниците, чрез
процесуалния си представител твърдят, че уговорената
в т.3 от договор за гаранция с продавачи от 17.12.2018 г. неустойка противоречи
на добрите нрави, тъй като същата поради начина на формиране и преследвана
цел водела единствено до неоснователното
обогатяване на посредника, евентуално - същата била прекомерна. В контекста на това възражение ответниците считат, че било
видно от текста на посочената разпоредба, че: „в случай, че продавачът
откаже да сключи предварителен договор /нотариален акт/ за покупко-продажба в
срока и при условията по т.2, се счита, че „Х. Б.” е изпълнил задълженията си
по договора и продавачът дължи неустойка в размер на 1000 /хиляда/ лева.“ Т.е.
за ответниците от граматическото и логическо тълкуване на разпоредбите на сключения
договор за посредничество, оформен с посочените договори, следвал единствения
извод, че единственото задължение на възложителите - продавачи било да заплатят
възнаграждение на посредника при изпълнение на задълженията му по договора и
при сключване на предварителен договор с купувач. Подписването на такъв
изисквало постигане на съгласие между страните по договора, в който посредника
не бил страна.
Поради горното - простия факт на липса
на подписан предварителен договор между продавачите и предложен от посредника
купувач, не можел да доведе до настъпване на вреди за посредника, които да
бъдат обезщетени чрез уговорената неустойка. Такава неустойка за вреди ,подчертават ответниците била уговорена
между страните в раздел IV „Неустойки“
съгласно сключения договор за посредничество оформен със споразумение с
продавачи. Евентуално се твърди още, че
уговорената в т.З от договор за гаранция с продавачи от 17.12.2018г. клауза
била неравностойна съгласно чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, поради което същата
отново се явявала недействителна.Поради изложеното, считат ответниците, че
предявените искове са неоснователни,отправяйки искането до СРС за прекратяване
на образуваното пред СРС съдебно производство по гр.дело 12392 по описа за
2019г. на СРС и за препращане по компетентност същото на надлежния съд -
Районен съд Варна.По същество се желае отхвърляне на исковете против
ответниците като неоснователни ведно с присъждане в полза на ответниците на
сторените в настоящото производство разноски.В подкрепа на изложеното в отговора
на искова молба ответниците са направили искания за събиране на доказателства.
В
проведеното по делото второ открито съдебно заседание от 13.12.2019 г. ищцовата страна редовно уведомена,не
изпраща представител .
В същото съдебно заседание отв.Р. и М. А., представлявани от адв.М.Т.
от ВАК намират предявения иск за неоснователен и недоказан,желаят отхвърлянето
му ведно с присъждане на разноските които са сторили .В хода на устните
състезания адв.Т. излага подробно и хронологично
правни и фактически доводи за неоснователност на иска, като представя и писмено
становище по същество.
Настоящият
съдебен състав, въз основа на събраните по делото доказателства приема за
установено и изяснено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО :
На първо място съдът се спира на
проекта за доклад по делото,обявен за окончателен. По предявените обективно, кумулативно съединени осъдителни искови
претенции, чиято квалификация съдът е определил като предявени на основание чл.
92 ЗЗД съдът е разпределил доказателствената
тежест между двете страни по спора както следва:Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е указал на ищеца и
ответниците, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.В тежест
на ищцовото дружество по делото съдът е възложил да установи и докаже че между него и
ответниците е била възникнала валидна облигационна връзка,обективирана в
договора от 17.12.2018 г. – договор за гаранция с продавач, както и че по
силата на тази облигационна връзка ищцовата страна, като изправна такава:
точно,своевременно и съгласно договореното е изпълнила поетите си задължения. В
тежест на ищеца е било възложено да установи и докаже, че в същия договор е
налице валидна, действителна уговорена неустоечна клауза
, респ. че е налице твърдяният от ищцовата страна
фактически състав на нормата на чл. 92 ЗЗД .Съгласно чл. 92, ал. 1, изр.1 –во ЗЗД съдът е указал, че неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват.С оглед цитираната правна разпоредба съдът е
указал на ищцовата страна, че носи тежестта да установи и докаже не само, че е
налице действителна неустоечна клауза в договора от
17.12.2018 г.но и че е налице основанието за заплащане на неустойката при
условията на разделност от ответниците по делото –
твърдяното неизпълнение на договорно задължение от ответниците, поради което и
последните следва да заплатят при условията на разделност
сумата от точно 1000 лева неустойка на ищцовата страна.Изрично е било обявено
на ищцовата страна, че трайната а и задължителна практика на ВКС повелява, че
отрицателните факти не подлежат на доказване, поради което ищцовото
дружество е следвало да се позове на положителни факти и или обстоятелства за
да докаже неизпълнението на основно договорно задължение от страна на всеки от
двамата ответника за да бъде доказана дължимостта на
неустойката, нейния размер, ликвидност и изискуемост на паричното вземане. В тежест на ответниците съдът е възложил да
установят и докажат наведените в отговора на искова молба възражения които имат
правоизключващ характер,така както са подробно
посочени в отговора на искова молба. В тази връзка ответниците е следвало да
докажат възражението си, че не те а ищцовото
дружество е неизправна страна по договора. В тежест на ответниците възложено да
докажат,че договорената в договора от 17.12.2018 г. неустойка е недействителна
на релевираните
в отговора основания, вкл.и възражението си за прекомерност. В тежест
на ищеца на последно място е било възложено да установи и докаже
действителността на договорената неустоечна клауза –
т.е.да опровергае възраженията на ответниците за недействителност на същата.
При така направената квалификация на
иска и разпределена тежест на доказване ВРС се спира първо на събрания писмен доказателствен материал.
Приобщени по надлежния ред към
материалите по делото са представените с исковата молба заверени копия на
следните писмени доказателства, а
именно: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; договор за гаранция с продавач от
17.12.2018 г.; уведомление за прекратяване на договор и покана за плащане;
пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ *г. на нотариус Д.В., рег.№ *на
НК; писмо от електронна поща от 18.01.2019 г.; 3 бр. екранни снимки от телефон;
извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на „Х.Б.” АД;.
Приобщени по делото са и представените
с отговора на искова молба заверени
копия на следните писмени доказателства, а именно: лична карта № * г.; лична карта № * г.; споразумение с продавачи от 17.12.2018 г.; писмо от електронна поща от
02.01.2019 г.
Извън писмените доказателства съдът е
допуснал с Определение № 13096/08.10.2019 г. събирането на гласни доказателства в полза на ответната страна чрез показанията на двама свидетели при режим на водене,
като е предоставил възможност на ищцовата страна, ако желае да се ползва
от гласни доказателства, също да води двама
свидетели.Изрично в първото открито съдебно заседание адв.И.
/надлежно упълномощен процесуален представител на ищеца/ е заявил,че ищцовото дружество води двама свидетели ,като желае с
гласните доказателства да докаже точното изпълнение от страна на „*” по договора
за гаранция с продавач, както и неизпълнението респективно на продавача.Процесуалният представител на ответниците адв.Т. е посочил, че ответниците водят допуснатите от
съда двама свидетели.За тези свидетели адв.Т. сочи,
че са лицата, които имали преки впечатления, тъй като присъствали на
проведената среща, и чрез показанията им ще се установи липсата на отказ от
страна на ответниците да подпишат предварителен договор, както и всички факти и
обстоятелства от проведената среща.
Видно от протокола от о.с.з. от
15.11.2019 г.пред съда са разпитани свидетелите водени от ищцовото
дружество Л. К.и Т.Н.,както и водените
от ответниците М. М. В.и К.В.Т..
Анализа на гласните и писмени
доказателства налага следните изводи от фактическа и правна страна : Безспорно
се установява от материалите по делото, че ищцовото
дружество първоначално е завело исковата си молба в СРС, след допуснато обезпечение
на бъдещ иск в друго,частно гр.дело пред същия РС София, поради което и в исковата молба е
посочено цифрово процесуалното основание на което искът е предявен за да не
бъде отменено допуснатото обезпечение.Исковата молба на ищцовото
дружество въз основа на влязло в законна сила
Определение 180037/30.7.2019 г.постановено по гр.д.№ 12392/2019 по описа
на СРС 118 –ти състав /л.54-ти от делото на СРС /, съгласно чл.118 ГПК и след релевиране на отвод за местна неподсъдност в срока по
чл.131 ГПК е изпратена във ВРС,като производството е заведено под номер
14 697/2019 г. по описа на ВРС ХLII-ри състав.
В производството ,водено пред
ВРС,настоящият съдебен състав ,приема ,че от ангажираните от ищеца писмени
доказателства се налагат следните изводи от фактическа страна: На първо място от
лист 17,18 от делото на СРС се установява,че на дата 17.12.2018 г. е съставен писмен договор за гаранция за продавач. В този договор са записани данните
на ответниците - три имена, ЕГН и адрес,номер на лична карта, в качеството им
на продавачи и данните на ищцовото дружество – наименование,ЕИК,седалище, адрес на
управление и представител. Не се спори ,че договорът е съставен и че е подписан
както от ищцовото дружество, така и от ответниците
.Именно на база на цитирания договор ищцовата страна гради исковата си
претенция и като основание и като размер .При анализира на доказателствата по
делото следва да бъде съобразено страните по спора били ли са във валидна
облигационна връзка, какви задължения са имали и вписаната в приобщения на
л.17,18 от делото на СРС Договор неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД каква
всъщност функция има, действителна ли е и ако „да „ дали е прекомерна или е
налице неизпълнение на основно/и задължения на ищцовата страна.
За да бъдат дадени правилни отговори
на визираните по-горе въпроси , обусловени на база становищата, твърденията и
възраженията на страните по спора , ВРС намира за установено в самия договор за
гаранция следното :
Без да е видно от Договора за гаранция
с продавач от 17.12.2018 г.в какво качество „Х.Б. „ АД е подписало, чрез
представител Т. М.цитирания договор, от титулната част на договора се изяснява,
че със същия този договор продавачът / т.е. М. и Р. А. / се съгласява да
продаде на клиент – купувачите М. В.и К.Т. следния недвижим имот , собственост
на продавача а именно :
Апартамент № *, находящ се
на целия пети етаж в жилищна сграда в гр.Варна , р-н „*“, ж.к.“*„, с площ от
80,42кв.м. ведно с прилежащото избено помещение № * с площ от 2,51 кв.м. и паркомясто № * , находящо
се на сутеренния етаж на жилищната сграда,на посочения по-горе административен
адрес, цялото от 14,27 кв.м. срещу задължението на продавача да прекрати
продажбата на имота на други клиенти и/или посредници
и да съдейства за организиране на продажбата.В чл.1 от договора е записано, че „Х. Б. „се задължава да задържи на
отговорно пазене сумата от 1000 лева представляваща гаранционно капаро за
закупуването на имота, описан подробно в договора.Съгласно чл.2 продавачът изрично заявява, че желае да продаде описания в
предходната точка имот на клиент на Х. Б.при условията записани в букви от „а
„до „в”: продажна цена на имота 73 000 евро, срок сключване на предварителен
договор – 3.1.2019 г., разноските по покупката на имота /местен данък
придобиване на имо , нотариални такси и др./ ще бъдат
поети от купувача.Видно от чл.3 от договора, в случай,че продавачът откаже да
сключи предварителен договор / нотариален акт /за покпуко
– продажба в срока и при условията на чл.2 , се счита, че Х. Б. е изпълнил
задълженията си по договора и продавачът дължи неустойка в размер на 1000 лева , платими в срок от 3
работни дни след изтичане на срока за подписване на предвателния
договор по сочен в т. 2 б .
Установява се от уведомление за
прекратяване на договори покана за
плащане, че на дата *
г. ответниците по
делото са посетили нот. Ал.Г.–нот.
с рег .№ *по описа на НК , пред когото е била преставена нотариална покана, адресирана до ищцовото дружество.В поканата реално се съдържа
волеизявлението на ответниците за прекратяване на договора с ищцовото дружество ведно с искане за рераприране
на претърпени от ответниците вреди / л.19 -22 /.
Така цитирания Договор за гаранция с
продавач следва да бъде съобразен и с писменото доказателство ,представено от
ответниците ,приобщено на лист 46 –ти от делото на СРС.На посочения лист е
приложено заверено за вярност с оригинала копие на друг договор- наменован Споразумение
с продавачи.
От копието на този договор се вижда,
че носи дата 17.12.2018 г. и че е
сключен между ответниците и ищцовото дружество.Съгласно
вписаното в цитираното споразумение с продавач на посочената дата ответниците и
ищцовото дружество
са приели именно „Х. Б.“ АД да посредничи при продажбата на собствения
на ответниците имот /имота описан и по-горе /.Договорено е било имотът да бъде
продаден за сумата от 73 000 евро/продажна цена /, като в раздел Първи са
записани задълженията на АД –то а в раздел Втори – заплащане.Съгласно раздел
Втори от споразумението след сключване на предварителен договор между възложителя
/т.е. ответниците /и купувач, възложителят заплаща на „Х. Б.“ комисионна в
размер на 3 % без ДДС,платимо в деня на подписване на предварителния договор.В
раздел ТРЕТИ на споразумението е визиран срок на изпълнение , като е записано
,че срокът на договора е до окончателното прехвърляне на собствеността и въвода във владение. Последния раздел от споразумението
носи наименование НЕУСТОЙКИ.Записано е в този раздел, че ако купувач, доведен
от „Х. Б.“ купи от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ продавания имот без знанието и съдействието на „Х.
Б. „ възложителят дължи на Х. Б. комисионна в размер на 4% на база офертната цена на имота.
Отделно от така цитираните писмени
доказателства по делото са приобщени писмени доказателства като разпечатки от
електронни съобщения
Приобщената на л.25-29 от настоящото
дело и л. 47 от делото на СРС ел.кореспонденция по своята същност доказва
всички възражения на ответниците по повод неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество - своевременно да представи
предварителен договор за покупко –продажба, с който
ответниците да могат да се запознаят и евентуално съгласят за да се извърши
продажба на имота посочен в договора за гаранция.
От приобщеното на л. 24-26 понастоящото дело заверено копие на нотариален акт за покупко продажба се
установява и доказва факта,че на дата 21-ви март 2019 г.,в гр.Варна,пред
нотариус К.–нот.с рег. № *по описа на НК ответниците
М.А. и Р.А. в качеството си на собственици на описания по-горе апартамент ведно
с избено помещение и паркомясто във Варна, в ж.к.*, са продали имотите си на К.В.Т. и М. М. В..В
нотариалния акт изрично са описани данъчните оценки на трите самостоятелни
обекта ,номерата на идентификатори и продажна цена от 73 000 евро .Относно
плащането на продажната цена ,в самия нотариален акт е записано,че цената ще
бъде платена от купувачите на продавачите след вписване на първа по ред
договорна ипотека въз основа на банков кредит от * АД по договор № 0971D R 002196
/18.3.2019 г.
Останалите писмени доказателства по
делото съдът намира,че са пряко неотносими по същество на спора т.к. не
установяват правоотношенията между ищцовото дружество
и ответниците .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Настоящият съдебен състав
приема, че иска предявен от Х.Б. АД против ответниците А. въпреки предприетите
от ищцовата страна процесуални действия е останал неоснователен и недоказан,
като по същество на спора мотивите на РС Варна са следните :
Настоящият съдебен състав
приема,че процесният договор наречен договор за
гаранция с продавач обективира волята на А. да бъде продаден имота им находящ се в гр.Варна, ж.к.*при условията посочени в
договора за гаранция, както и в споразумение с продавач . Анализа на двата
отделни договора налага извода, че в действителност А. са се съгласили имотът им да бъде продаден
чрез посредничеството на дружество Х.Б. АД
при така наречената офертна продажна цена от 73 000 евро.При прочита на самия
договор за гаранция се констатира,че ответниците не са поемали друго задължение
към избрания от тях посредник освен задължението да преустановят проданта на
имота .В самия договор наименован споразумение с
продавач съществува раздел четвърти Неустойки .Предвидената в раздел Четвърти
неустойка по споразумението с продавач е посочена като 4 % от офертната продажна цена и видимо изпълнява функцията на обезвреда за вреди на посредника ,в случай че без знание и
съгласие на посредника възложителите продадат имота на купувач,доведен от „Х.Б.“
АД . Не тази неустойка се търси за заплащане е неустойката разписана в договор
за гаранция с продавач съгласно чл. 3 от същия /л.17,18 от делото на СРС /.
За да бъде дължима неустойката следва
да е ясно какво е главното задължение въз основа на което се претендира същата
.
За вярно съдът намира възражението на отв.А. , че нито са поемализадължение
за подписване на предварителен договор, нито са одобрили неговото съдържание
към датата на подписване на договора за гаранция. Това е така, защото в
подписаното между възложител и изпълнител споразумение срока на договора за
посредничество е въвода във владение на имота .В
договора за гаранция с продавач от същата дата 18.12.2018 г. , в чл.2 е записано, че продавачът изрично
заявява, че желае да продаде описания в предходната точка имот на клиент на Х.
Б.при условията записани в букви от „а
„до „в”: продажна цена на имота 73 000 евро, срок сключване на
предварителен договор – 3.1.2019 г., разноските по покупката на имота /местен
данък придобиване на имо , нотариални такси и др./ ще
бъдат поети от купувача.
В чл.3 от договора, в случай,че
продавачът откаже да сключи
предварителен договор / нотариален акт /за покпуко –
продажба в срока и при условията на чл.2, се счита, че „Х. Б.“ е изпълнил задълженията си по
договора и продавачът дължи неустойка в
размер на 1000 лева, платими в срок от 3 работни дни след изтичане на срока за
подписване на предварителния договор по сочен в т. 2 б.
Така
договорената в чл.3 от Договора за гаранция с продавач неустойка е видно ,че е
обусловена от неизпълнение на задължение на
продавачите да сключат предварителен договор и по-конкретно отказа йм да сключат такъв .В точно тази норма на самия договор е
разписано,че при отказ на продавачите да сключат предварителен договор в срока
и при условията на чл.2 ,ще се счита че дружеството посредник и ищец по делото
е изправна страна.Начина по който е договорена неустойката в чл.3 от договора
от 18.12.2018 г. мотивира РС Варна да изведе извода,че неустойката има
санкционен характер.Ето защо в тежест на ищцовата страна бе при условията на
пълно и главно доказване да установи че ответниците не са изпълнили
задължението си към Х.Б. АД и поради това съгласно чл.3 от Договора за гаранция
с продавач дължат при условията на разделност сумата
от общо 1000 лева –неустойка .
Доказване
на това твърдение по делото въпреки писемените и
гласни доказателства ,според РС Варна при условията на пълно и главно доказване
не е проведено.В подкрепа на този правен извод са показанията на водените от
страните свидетели.Първият
разпитан по делото свидетел, воден от ищцовата страна Л. П. К.обяснява пред съда, че познава страните по делото .От
показанията на св.К.се изяснява, че свидетелката се е запознала с отв.А. когато бил организиран ден и част, в който да бъде
подписан предварителен договор. Свидетелката пояснява, че видяла отв.Р. и М. ***, в офиса на на
нейни колеги -„*”. Самата свидетелка обяснява, че работи и е Управител на
агенция за недвижими имоти „*”. / факт,
който се доказва от останалите писмени доказателства /.Там, на мястото на
срещата обяснява св.К., тя била поканена
от нейна колежката, с която работели заедно, представител на продавачите
Р. и М., а К.била представител на купувачите.Същата свидетелка дава показания
от които е видно,че е била на среща в конкретен ден и час с продавачите, тоест клиентите на колегите от
„*” „ да се изчете един предварителен
договор, който преди това били обсъдили „ и да бъде подписан от двете страни,
като обяснява как е протекла срещата и не се е стигнало до подрписване
на предварителен договор .
Вторият воден от ищцовата страна
свидетел Т. Н.Н.
дава показания от които се установява,чеработи
като брокер недвижими имоти при „* *” АД, познава ответниците по делото.Св.Н. сочи,че синът
на А. - Д.А.,я потърсил с молбата да
изготви експертна оценка и да стартира продажбата на негов имот – въпросния
апартамент в кв. „”. По този повод Н. се срещнала с Д.А., видяла апартамента и
след това в рамките на ден-два изработила цялостна концепция за продажба, която
впоследствие него го устроила и казал, че може да стартират продажбата. Тогава
вече, обяснява св.Н. тя отишла до имота, направила снимки на апартамента, разписали
споразумение за продажба на конкретния имот с определена цена и определен срок.
Тогава Н. попитала Д.А. дали той ли е собственик на апартамента, на което синът
на ответниците отговорил с „Да”, но не можел да намери нотариалния акт.Това,
обяснява св.Н.,че приела на доверие и стартирала продажбата, започнали да
правят огледи. Впоследствие, след едни от организираните огледи с колежката на Н.
- Л.К., техните клиенти харесали имота и
решили да оставят стоп депозит, за да го закупят,поради което св.Н. се обадила
на Д.А., който й казал, че всъщност неговите родители са фактическите
собственици на имота .Тогава св.Н. ги поканила на среща в офиса, за да може да
изговорят детайлите по сделката и предложението на купувачите. Стигнали до
консенсус относно цената и поставили един срок за сключване на предварителен
договор, който бил малко по-дълъг от стандартното, защото документите на
апартамента не били изрядни относно Кадастъра / не бил заснет в Кадастъра и
трябвало да се заснеме и не бил правилно упоменат в Кадастъра, самата схема
била вярна, но имало разминаване с етажа, квадратурата и съседите, доколкото си
спомняла свидетелката /.Конкретно тези неща,твърди св.Н., че трябвало да се коригират
в Кадастъра и в периода от разписването на договора за гаранция с продавач до
предварителния договор сем. А. направили пълномощно, за да се свърши тази
работа в Кадастъра на Ж. Й., която
била офис сътрудник, в „*”,но в момента
не работела при дружеството .Прекалено дълъг бил периодът и сем. А. не ги
устройвало,заявява самата свидетелка и тогава А. се свързали с техни контакти в
Кадастъра и придвижили нещата, казали, че скицата и схемата ще излязат в един
конкретен период и всъщност този период бил едно от нещата, за които
преговаряли най-дълго време за предварителния договор и този срок се променял
многократно. Св.Н. обяснява ,че се разбрали за сключване на сделка, като тя
подготвила предварителния договор по бланката на „*” АД, попълнила необходимата
информация, която е за специфичната сделка, и го изпратила както на колежката
си, представляваща купувачите, така и на сем. А.. Колегите на Н., сочи
свидетелката , направили една незначителна, по нейн
спомен, корекция, с която продавачите нямали никакъв проблем. Корекциите,
нанесени от продавачите,твърди свидетелката, че били “ доста повече“, като Н. изговорила всяка една с
колежката си и купувачите нямали претенции към корекциите, нанесени от
продавача.Тогава в уговорения час – 12:30 ч., на 3-и януари, сочи св.Н. се
срещнали в офиса на „*” в гр. Варна. В залата присъствали :
свидетелката,колежката й Л.К., техните купувачи – сем. А., техният син и
техният адвокат - адв. Т.. Същата свидетелка обяснява
колко пъти е правена корекция на предварителния договор и че до подписването му
така и не се стигнало .
Водените от ответниците свидетели
реално са купувачите по договора.
Св.М.
В.дава показания от
които се установява, че сем. А. тя и Кр.Т. видели за
първи път точно в деня на подписването на този предварителен договор, като
изразява предположение , че ответниците работят, свидетелката работела и към
момента на срещата работела.От показанията на св.В.е видно,че същата твърди,че
на дата 21-и март прехвърлили апартамента при нотариус и официално влезли да
живеят в апартамента на 1-и май, ползвали ипотечен кредит, разрешен след като
започнали да подготвят документите .
Свидетелят
К.В.Т. воден от
ответниците, сочи пред съда, че поводът за запознаването с ответниците Р. и М. А.
бил закупуване на имот от тяхна страна чрез брокери, като от страна на Т. и В.била г-жа Л.К.. За пръв път,твърди
св.Т., че видял Р. и М. А. декември 2018
г. на оглед в техния апартамент. След тази дата не се срещали. Свидетелят както
и останалите свидетели заявява,че е присъствах на среща в офиса на „*” на бул.
„*”, номер не знае, на
3-и януари, може би някъде към обяд, ранен следобяд.
Св.Т. сочи, че отишъл там, защото от двете страни – брокерските, имало
уговорена среща за подписване на предварителен договор за закупуването на имот.
Преди това ,твърди св.Т. не били провеждани подобни срещи. Срещата била
уговорена за подписване на предварителен договор, преди срещата било
представено някакво копие на проект на предварителен договор.Изпратено било на Т. като купувачи като копие може би 30 минути преди срещата, час
максимум.В останалата част от показанията и св.Т. обяснява необичайно
продължилата среща по изготвяне ,разпечатване на предварителния договор ,на
която така и не е бил подписан такъв договор .
Съдът, кредитирайки показанията на
четиримата свидетели, приема за установено,че едва на 3.1.2019 г. продавачи и
купувачи са се срещнали в офиса на фирма „Х.Б.“ АД за подписване с помощта на
брокери на предварителен договор за покупко - продажба.При
сравнение на датите в Договор за гаранция с продавач 18.12.2018 г.,
установеното по делото, че за предварителен договор продавачи и купувачи са
говорили на дата 3.1.2019 г., се налага извод, че вписаната в договора за
гаранция дата 3.1.2019 г.като краен срок за сключване на предварителен договор
не е спазена но не по вина на нито на ответниците нито на лицата които са
избрали да закупят имота на А.. Точно обратното твърдят свидетелите а именно,
че по настояване на адвоката на А. се е стигало до корекции в предварителния
договор, както и че по време на срещата е правен паралелен запис на
предварителния договор,който е договор е бил разпечатван без нанесени
корекции.Тези обективни данни по делото мотивират ВРС да изведе извода,че дори
и договорена в чл.3 от Договор за гаранция с продавач неустойката от 1000 лева
не се дължи от ответниците на ищцовото дружество,
т.к. до подписване на предварителен договор на дата 3.1.2019 г. не се е
стигнало не по вина на ответниците а на ищцовата страна. Начина по който е
протекла срещата между брокерите на двете фирми за недвижими имоти и продавачи
и купувачи и невъзможността за бъдат отразени на хартиен носител важните за А.
корекции съдът намира за реалната причина да не бъде подписан предварителен
договор.Именно поради недоказаност на фактическия състав на нормата на чл. 92 ЗЗД съдът отхвърля изцяло
иска като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора съгласно чл.
78, ал.3 ГПК съдът присъжда в полза на ответниците съдебно деловодни разноски.
Приложените на л.48 и 49 заверени за вярност с оригинала писмени доказателства
/ приложени по делото на СРС / кореспондират напълно с вписаното от ответниците
в списъците по чл. 80 ГПК, поради което и ВРС присъжда в полза на всеки от
двамата ответника сума от по 300 лева за заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение .
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от ищцовото
дружество „Х.Б.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявано от управителя М.
Б. С., против ответниците Р.А.А., ЕГН **********,***
и М.В.А., ЕГН **********,***, с ИСКАНЕ ответниците да заплатят на ищцовото дружество „Х.Б.“ АД, ЕИК *, разделно - всеки по ½ от уговорената неустойка
в размер на сумата 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща неустойка по
Договор за гаранция с продавач от 17.12.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН,на основание чл. 92 ЗЗД .
ОСЪЖДА „Х.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, *, представлявано от управителя М. Б. С., ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.А., ЕГН **********,*** СУМАТА в размер на общо 300,00 лв.(триста лева ), представляваща сторените от ответника съдебно
деловодни разноски за процесуално представителство,пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
ОСЪЖДА „Х.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, *, представлявано от управителя М. Б. С., ДА ЗАПЛАТИ на М.В.А., ЕГН **********,***,СУМАТА в размер на общо 300,00 лв.(триста лева ), представляваща сторените от ответника съдебно
деловодни разноски за процесуално представителство,пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :