№ 95
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500086 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от КР. Д. КР., М. ИВ. КР. и ЦВ. К. КР. чрез
процесуалния им представител адвокат С.Н. против определение №
87/23.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 954/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ХІV гр.с. Жалбоподателите твърдят, че
определението е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата
съображения.
Ответниците по частната жалба „У.“ АД – С., КР. Д. КР., действащ
като ЕТ „К.“, и „К.“ ЕООД – С. не са взели становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови
изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Изп.д. № 2018**0400365 по описа на частен съдебен изпълнител П.И. с
рег. № ** и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд е било
образувано по молба на „У.“ АД – С. против КР. Д. КР., М. ИВ. КР., ЦВ. К.
КР., КР. Д. КР., действащ като ЕТ „К.“, и „К.“ ЕООД – С. и въз основа на
1
изпълнителен лист от 11.12.2017 г. по ч.гр.д. № 18953/2017 г. на Районен съд
– Пловдив.
Длъжниците КР. Д. КР., М. ИВ. КР. и ЦВ. К. КР. чрез процесуалния им
представител адвокат С.Н. са подали жалба вх. № 73353/10.12.2020 г. против
извършеното по делото разпределение от 24.11.2020 г., предявено на страните
на 04.11.2020 г.
С разпореждане от 10.12.2020 г. /изпратено на страните със съобщение
изх. № 57486/14.12.2020 г./ частният съдебен изпълнител е оставил жалбата
без движение до внасяне на предвидените в Тарифа за таксите и разноските
към ЗЧСИ такси в размер на 48 лв. с ДДС на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ,
представляващи такса за изпращане на 4 преписа от жалбата по пощата, или
96 лв. с ДДС на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ, представляващи такса за
връчване на 4 броя преписи от жалбата; 24 лв. с ДДС на основание т. 8
/забележка/ от ТТРЗЧСИ за изготвяне на препис на изпълнителното дело и
предоставянето му на Окръжен съд – Пловдив и до представяне на преводно
нареждане/вносна бележка за внесена сума от 25 лв., представляваща
държавна такса по сметка на Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок
от съобщението от жалбоподателите, като ги е предупредил, че в случай на
неотстраняване на посочените нередовности жалбата им ще бъде върната.
Против това разпореждане е подадена молба до ЧСИ И. вх. №
00150/04.01.2021 г. и жалба вх. № 00151/04.01.2021 г. до Окръжен съд -
Пловдив, и двете от К.К., М.К. и Ц.К. чрез процесуалния им представител
адвокат С.Н., като в тях са твърдели, че не дължат такса в размер на 24 лв. по
т. 8 от ТТРЗЧСИ, тъй като за разлика от обжалване действията на съдебния
изпълнител по чл. 435 от ГПК, където тази такса се дължи, в производството
по чл. 363 от ГПК задължение на частния съдебен изпълнител е да представи
изпълнителното дело в оригинал, поради което са поискали от ЧСИ И. да
отмени разпореждането си в тази част и да им възстанови сумата по сметката,
от която е платена, а от окръжния съд – да отмени разпореждането на
съдебния изпълнител в тази част.
По подадената жалба вх. № 00151/04.01.2021 г. е образувано гр.д. №
954/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХІV гр.с., като с
обжалваното определение тя е оставена без разглеждане като недопустима е и
прекратено производството по делото.
2
Настоящият състав възприема направения от окръжния съд краен
правен извод по отношение на жалбата.
В новия ГПК възможностите на страните и останалите участници в
изпълнителния процес да обжалват определени актове и действия на
съдебния изпълнител са ограничени само до предвидените в него хипотези,
като целта на уредбата е да се стимулира бързината и ефективността на
производството, като в същото време се охраняват правата на страните в него.
Предвид качеството на жалбоподателите /длъжници по
изпълнителното дело/, възможностите им да обжалват действията и актовете
на съдебния изпълнител по движението на производството се ограничават до
тези, посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, в която не е
предвидено право за самостоятелно обжалване на разпореждането на
съдебния изпълнител, с което подадена жалба се оставя без движение до
отстраняване на констатирани нейни нередовности.
Посоченото разрешение е в унисон и с възприетото относно
възможността да се подават частни жалби против определения, постановени в
общия исков процес, което е възможно само когато определението прегражда
по-нататъшното развитие на делото и в изрично посочените в закона случаи
/чл. 274, ал. 1 от ГПК/, като е недопустима такава, подадена против съдебен
акт /определение или разпореждане/, с който искова молба, въззивна,
касационна или частна жалба е оставена без движение.
Обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител не може да бъде
прието като акт по определяне на разноските по изпълнението. Според
възприетото в правната теория и съдебната практика разноски се дължат в
изпълнение на общия принцип за репариране на неоснователно причинените
имуществени вреди на противната страна, като за такива в изпълнителното
производство се приемат разходи, извършени за определено изпълнително
действие.
В настоящия случай обжалването на извършеното разпределение не е
изпълнително действие и независимо от изхода на спора за неговата
незаконосъобразност, направените разноски няма да бъдат такива по
изпълнението, за които съдебният изпълнител трябва да издаде акт и които
могат да се обжалват по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а по дължимостта
на тези разноски ще се произнесе съдът в случай, че те не бъдат внесени,
3
жалбата бъде върната и това разпореждане на съдебния изпълнител бъде
обжалвано.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че подадената жалба е
била недопустима и като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото – прекратено, поради което обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената против
него частна жалба следва да бъде оставена без движение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от КР. Д. КР., ЕГН
**********, М. ИВ. КР., ЕГН **********, двамата от гр. С., П. област, ул.
„Н.Г.“ № 48А, и ЦВ. К. КР., ЕГН ********** от гр. С., П. област, ул. „И.В.“ №
4, вх. „А“, ет. 5, ап. 14, всички със съдебен адрес: гр. В., ул. „А.“ № 19, ет. 1,
ап. 1 /чрез адвокат С.Н./, частна жалба вх. № 2309/17.05.2021 г. против
определение № 87/23.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 954/2021 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд – ХІV гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4