Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Перник, 15.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното
от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 256
по описа на съда за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и
сл. от ГПК (отм.) във вр. с §. 2, ал. 2 от ГПК.
С решение № 1392 от 12.01.2017 г.,
постановено по гр.д. № 2851/2015 г., Пернишки РС е осъдил Г. В.Г. на основание
чл. 108 от ЗС да отстъпи собствеността и предаде на Струма Автотранспорт АД владението
върху недвижим имот, представляващ УПИ І в кв. 7 по плана на гр. Перник, кв.
Клепалото, с площ 7967 кв. м., с идентификатор
55871.503.115 по
кадастралната карта на гр. Перник, а Г. В.Г., Р.В.Г., С.Л.Г., В.К.С. и Й.В.С.
на основание чл. 108 от ЗС да отстъпят собствеността и предадат на Струма
Автотранспорт АД владението върху недвижим имот с пл. № 6289 с площ 1400.00 кв.м.,
представляващ част от УПИ ІІ в кв. 7 по плана на гр. Перник, с идентификатор
55871.503.112 по кадастралната карта на гр. Перник. Със същото решение са присъдени
и разноски в размер на 4948.00 лева.
В срока по чл. 197 от ГПК (отм.) във
вр. с § 2, ал. 1 от ГПК срещу така постановеното решение в частта по отношение на имот
с пл. № 6289 с площ 1400.00 кв.м., представляващ част от УПИ ІІ в кв. 7 по
плана на гр. Перник, с идентификатор 55871.503.112, са подадени въззивни жалби
от ответниците В.С., Й.С., Р.Г. и С.Г..
Във въззивната жалба на ответниците В.С. и Й.С. са направени оплаквания за неправилност
на решението поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила в
резултат от необсъждане на всички събрани доказателства и наведени възражения. Навеждат
се доводи за необсъждане на договори и свидетелски показания, от които се установявало,
че ответниците са собственици на поземления имот и че последният не е част от
имота на ищеца Струма Автотранспорт АД, както и че относно новоконституираните
по указания на ВКС ответници С.Г. и Й.С. не е
прекъсвана придобивната давност върху имота с подаването на исковата молба
срещу техните съпрузи, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Искат
решението в обжалваната част да бъде отменено. Претендират разноски.
Жалбоподателите – ответниците
Р.Г. и С.Г., са изложили оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния
закон. Изложени са доводи за невръчване на препис от уточняващи
молби относно придобивното основание на ищеца, неяснота относно процесния имот,
предвид изложеното в доклада и решението, неправилно посочване на подлежащите
от ответника обстоятелства относно периода на давностно владение и момента на
прекъсване на последното и реда за разглеждане на делото – ГПК (отм.) или
действащия ГПК. Навеждат също, че не е доказано соченото от ищеца придобивно
основание – преобразуване на държавно предприятие, възражение за недействителност
на чл. 81, ал. 3 и 4 от НДИ (отм.) поради противоречие с нормативен акт от
по-висока степен, и възражение за неистинност на АДС относно дата, съдържание и
авторство (качество и длъжност). Поддържат, че заключението на ССчЕ не е годно
доказателствено средство – извлеченията от сметки са оспорени и експертизата
разглежда друг имот. Излагат доводи, че ищецът не може да се позовава на
посоченото придобивно основание, тъй като нормата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.)
не е действала към момента на твърдяното преобразуване, липсват доказателства
за включване на имоти в капитала на предприятието, процесният имот не е
одържавяван и не е имало законова пречка за неговото възстановяване и решението
срещу праводателя няма сила на пресъдено нещо относно неговите правоприемници
(прехвърлянето е настъпило преди подаването на исковата молба), а и е налице
изтекла придобивна давност, установена от събраните доказателства. Искат
решението в обжалвана част да бъде отменено. Претендират разноски.
Въззиваемият – ищецът Струма
автотранспорт АД, не е направил писмени възражения по жалбите в срока по чл.
201, ал. 1 от ГПК (отм.), но оспорва същите в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител. Иска решението в обжалваната част да бъде оставено
в сила. Претендира разноски.
Решението в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила, макар
и в тази си част то да е недопустимо поради наличието на друго влязло в сила
решение.
Обжалваното решение е постановено от
първоинстанционния съд след като с решение № 109 от 29.04.2015 г. по гр.д. №
7380/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО, на основание чл. 304 от ГПК е отменено решение
№ 246 от 15.01.2014 г. по гр.д. № 3417/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, и решения на
първоинстанционния и въззивния съд, в
частта, с която Р.В.Г. и В.К.С. на основание чл. 108 от ЗС са
осъдени да предадат на Струма Автотранспорт АД недвижим имот с пл. № 6289 с площ 1400.00 кв.м.,
представляващ част от УПИ ІІ в кв. 7, с идентификатор 55871.503.112 по
кадастралната карта на гр. Перник, при граници поземлени имоти с
идентификатори: 55871.503.119, 55871.503.1230, 55871.503.289, и са осъдени да
заплатят съдебни разноски в размер на по 1234.50 лева, и делото е върната за
ново разглеждане в отменената му част
от друг състав на Пернишки РС с указания за конституирането на Й.В.С.
и С.Л.Г. като ответници, в изпълнение на което и по
изрично искане на ищеца - така молба от
03.06.2015 г., същите с определение от 08.06.2015 г. на Пернишки РС са
конституирани като ответници по производството (необходими другари по производството).
Решение № 1392 от 12.01.2017 г.,
постановено по гр.д. № 2851/2015 г. по описа на Пернишки РС, в обжалваната му част, с която Г. В.Г. е осъден на основание чл. 108 от
ЗС да отстъпи собствеността и предаде на дружеството владението върху същия недвижим
имот и да заплати на същото направени разноски, е недопустимо, тъй като молбата за отмяна по чл. 304 от ГПК на влязлото
в сила решение в тази му част е оставена
без уважение – т.е. по отношение на Г. В.Г. е налице разрешаване на гражданскоправния спор със сила на пресъдено нещо. Ето
защо, решението на първоинстанционния съд в тази обжалвана част следва да се обезсили
като недопустимо.
Съдът, като съобрази правните доводи на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 188, ал. 2 от ГПК (отм.) във вр. с § 2,
ал. 2 от ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото от
удостоверение от 10.03.2000 г., приложено към писмо изх. № 92-00-81-510 от
14.06.2016 г. на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, че
ищецът Струма Автотранспорт АД първоначално е регистриран в търговския регистър
с решение № 2514 от 17.11.1992 г. като еднолично дружество с ограничена отговорност
Струма Автотранспорт ЕООД, със седалище в гр. Перник, поемащо всички активи и
пасиви на фирма Струма Автотранспорт – гр. Перник по баланса на фирмата към
30.06.1991 г., а с решение № 789 от 25.06.1999 г. е преобразувано в еднолично
акционерно дружество Струма Автотранспорт ЕАД.
По делото е представен акт за държавна
собственост на недвижим имот № 12374 от 17.03.1995 г., съставен от Н. Г. и одобрен
от вр.и.д. кмет на Община Перник инж. А. В., относно имот пл. № 6290, имот пл.
№ 6289 и част от имот пл. № 6291 в кв. 7а с площ 8930 кв.м., находящи се в гр.
Перник, кв. Клепало, ул. ***, за които е направено отбелязване в акта, че няма
данни да са заплащани от ДФ Струма автотранспорт. В актът е посочено, че същият
е издаден на основание 53-то ПМС от 1993 г., справка-извлечение от счетоводен
баланс към 31.12.1994 г. и писмо 406 от 01.02.1995 г. на Струма автотранспорт
ООД. Неистинността на акта относно датата и авторството не се установява в
откритото производство по чл. 154 от ГПК (отм.), като не се установява и
подписалото акта лице да не е имало посочените в него качество и заемана длъжност.
Представено е извлечение от сметка 201
– земи към 30.09.1998 г. на дружеството, съгласно което в същата се води недвижим
имот в кв. Клепало в гр. Перник с площ от 8930 кв.м. Този имот е вписан като
недвижим имот - площадка и в информационните проспекти вх. № 2910 от 15.05.1999
г. и вх. № 2162 от 21.06.2000 г., изготвяни за дружеството за провежданите
централизирани публични търгове и приложени към посоченото писмо на Агенцията,
от което се установява, че 99.24 % от капитала на ищцовото дружество са продадени
на централизирани публични търгове в периода 2000-2001 г., а останалата част от
капитала, равняваща се на 0.76 % – през 2004 г.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, прието от първоинстанционния съд и което въззивният съд кредитира
като обективно и компетентно изготвено от вещото лице се установява, че имотът
е осчетоводен в баланса на дружеството към момента на изготвяне на заключението
– 07.03.2009 г., и в извлечението от ведомост за дълготрайни активи от група
201 към 31.12.1998 г. и 31.12.2008 г., като при изслушването си в съдебно заседание
на 20.12.2016 г. вещото лице изрично заявява, че счетоводните книги на дружеството
са редовни водени. Изясненото е със заключението, че при преобразуването на дружеството
от държавно предприятие в търговско дружество имотът е включен в правния
анализ на имуществото, като е посочено, че дружеството владее и ползва имот
пл. № 6289 в кв. 7а по плана на гр. Перник, имот № 6290 в кв. 7а по плана на
гр. Перник и част от имот № 6291 в кв. 7а по плана на гр. Перник, чиято обща
площ е 8930 кв.м. Върху тези имоти са построени сгради, които се владеят и
ползват от дружеството – едноетажна сграда за производствени нужди – хале;
едноетажна универсална сграда с площ от 754 кв.м.; едноетажна сграда – склад за
военно имущество; едноетажна сграда – диспечерна;
сграда помещение за маслено стопанство, будка от 1.5 кв.м., изградена от
желязна конструкция; едноетажна сграда – ККП, административна сграда. Част от
тези сгради са възложени на Авторемонт ЕООД, представлявано от Г. Г., с
постановление за възлагане на недвижим имот от 10.09.2005 г. по изп. дело №
246/2004 г. на ЧСИ С.Д..
По делото е представена преписка,
образувана в Общинска служба по земеделие – Перник по заявление № 9 от
14.08.1991 г. на Г. А.Г. - праводател на
ответниците, за възстановяване на собствеността върху земи в землището на
гр. Перник, представляващи нива от 1.8 дка и нива от 2.4 дка в местност Ушите
по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28 от 1955 г. Въз
основа на последния заявителят Г. Г. е закупил от Г.Б.К.: нива в местността Левуново от 1 дка; нива в местността Левуново от 400 кв.м.; нива в местността При Егреко
от 4 дка; нива в местността Клепало от 1834 кв.м и нива в м. Ушите от 2.4 дка. Тези
имоти са посочени и в препис-извлечение от партидата на заявителя в емлячния
регистър на гр. Перник. Поради липса на подадено заявление за възстановяване на
собствеността върху земите в местността Левуново от Г. Г. против Общинска
служба Земеделие и гори – Перник е предявен иск с правно основание чл. 11, ал.
2 от ЗСПЗЗ. По така предявения иск е постановено решение № 1052 от 21.11.2003
г. по гр.д. № 1968/2003 г. на Пернишки РС, влязло в сила на 09.12.2003 г., с което
е признато за установено по отношение на ОСЗГ – Перник правото на възстановяване
на собствеността на Г. Г. върху ниви в гр. Перник, находящи се местността Левуново
с площ от 1 дка и от 400 кв.м., при граници на двата имота по плана от 1974 г. –
от три страни път и Струма Автотранспорт.
Въз основа на така постановеното
съдебно решение ОСЗГ – Перник с решение № 881 от 15.01.2004 г. е признала собствеността
върху имотите, но не е възстановила същата поради липса на скица и
удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Последните са издадени на 25.02.2004
г. от Община Перник, като е посочено, че имотът е част от парцел (УПИ) ІІ,
отреден За стопански нужди на Струма Автотранспорт ЕООД в кв. 7 по плана на гр.
Перник от 1974 г., с площ от 1400 кв.м., мероприятието върху което не е
реализирано съгласно решението и не е отчужден. С решение № 1061 от 02.12.2004
г. ОСЗГ – Перник е признала правото на собственост и е възстановила правото на
собственост на Г. Г. в съществуващи стари реални граници на нива от 1.400 дка в
землището на гр. Перник, местността Левуново, имот № 6289 по кадастрален план
от 1974 г., при граници: улица и от три страни парцел ІІ За стопански нужди на
Струма Автотранспорт ЕООД в кв. 7, препис от което е получен от ответника В.Г.
през м. 12.2004 г., видно от направеното върху него отбелязване.
Установява се по делото, че преди да
бъде издадено решението от ОСЗГ – Перник за възстановяване на правото на
собственост в стари реални граници Г. Г. се е разпоредил с имота чрез
покупко-продажба в полза на ответниците. Той е продал с нотариален акт № 114 от 27.05.2004 г. на ответника В.С. и П.В.
½ идеална част от имот пл. № 6289 по плана на гр. Перник с площ от 1400
кв.м, а с нотариален акт № 115 от
27.05.2004 г. на Г. Г. и ответника Р.Г. останалата ½ идеална част от
имота. Видно от представените удостоверения за сключен граждански брак, към
момента на сключването на посочените договори за покупко-продажба В.С. се е
намирал в брак с Й.С., а Р.Г. със С.Г. - всички ответници
в настоящото производство. В описанието на представените при съставянето на нотариалните
актове документи е посочено решение № 270 от 2004 г. на ОСЗГ – Перник, което не
е част от представената преписка вх. № 9/1991 г. на ОСЗ – Перник, образувана по
подаденото от продавача по сделките заявление.
С влязло в сила решение № 1139 от
28.03.2005 г., постановено по гр.д. № 5287/2004 г. на Пернишки РС, на основание
чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на
праводателя на ответниците – Г. Г., че Струма Автотранспорт
АД, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Перник, местността Левуново,
***, с площ от 1400 кв.м., представляващ имот пл. № 6289, заедно с построените
върху този имот сграда – диспечерна със застроена площ от 62 кв.м., будка от желязна
конструкция с площ от 1.5 кв.м. и кантар с размери 2.5 м. на 5 м. Видно от мотивите
на решението и решение № 679 от 20.02.2006 г., постановено по гр.д. № 837/2005
г. на Пернишки ОС, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния
съд, дружеството е признато за собственик на имота въз основа на включването му
в капитала на предприятието при неговото преобразуване в търговско дружество
съгласно ПМС № 201/1993 г., възпроизведено в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), а
възраженията на ответника, че правото му на собственост върху имота е
възстановено с решение № 1061 от 02.12.2004 г. но ОСЗГ – Перник е прието за
неоснователно поради липса на приложена към решението скица по чл. 18ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ и на застрояване на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, водещо
до промяна на предназначението и загубването на качеството на земеделска земя
по смисъла на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ, поради което по арг. от чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ
е невъзможно възстановяването на собствеността му в реални граници. Исковата молба, по
която е постановено посоченото решение, е предявена на 08.07.2004 г., видно от мотивите на решение № 165 от 19.04.2012 г.
по гр.д. № 533/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО, и както исковата молба, така и
постановеното по нея решение не са вписани в Службата по вписванията – Перник
(така удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице от
20.06.2016 г. на Служба по вписванията – Перник).
Представен е протокол за въвод във
владение от 02.04.2014 г. по изп. дело № 401/2014 г. на ЧСИ С. Б. с район на
действие Пернишки РС, при който са присъствали С.Г. и Й.С., като изпълнението е
спряно въз основа на обезпечителна заповед от 09.04.2014 г. по гр.д. №
2160/2014 г. на Пернишки РС.
Процесният имот, видно от заповед № 344
от 12.02.2010 г. на кмета на Община Перник за УПИ ІІ За стопански нужди, с план
за регулация е обособен на два самостоятелни урегулирани поземлени имота – УПИ
ІІІ За стопански нужди и УПИ ІV За стопански нужди в кв. 7 на гр. Перник, които
имоти са отредени за имот с идентификатор 55871.503.112 по кадастралната карта
на гр. Перник, а с нов план за застрояване са определени зоните за застрояване
в новообразуваните имоти с показатели за смесена обслужващо-производствена зона
и устройствена зона. С договор за покупко-продажба от 11.05.2010 г., сключен
между Община Перник и купувачите по сделките от 2004 година на основание чл.
15, ал. 5 от ЗУТ във вр. с чл. 67, ал. 6 от НРПУРОИ, последните за закупили от
общината 34 кв.м., придадени съгласно одобрения и приет проект с посочената
заповед на кмета на Община Перник към така новообразуваните имоти. За така
новообразуваните имоти е извършена делба с договор за доброволна делба от 16.05.2011
г. с нотариална заверка на подписите на съделителите, като поземлен имот с
идентификатор 55871.503.1238 по кадастралната карта на гр. Перник, който е
идентичен с новообразувания имот УПИ ІV с площ от 717 кв.м., без изградената в
него сграда с площ от 69 кв.м., е получен в дял на съделителите
В.С., Й.С. - двамата ответници в настоящото
производство, П.В. и М. Е.Д., а поземлен имот с идентификатор 55871.503.1239, идентичен с новообразувания
имот УПИ ІІІ с площ от 717 кв.м. (така и удостоверение от 03.11.2011 г.
на Община Перник), в дял на съделителите и ответници в настоящото производство Р.Г.
и С.Г., като съделителят Г. Г. е получил уравнение на
дела си в пари общо размер на 100 лева. За застрояването на имотите са
представени разрешение за строеж № 262 от 27.06.2012 г., удостоверение № 02 от
06.01.2012 г. за въвеждане в експлоатация на строеж на ответниците
Р.Г. и С.Г. и виза за проектиране на навес от 2016 година.
Установява се от заключенията на
съдебно-техническите експертизи, приети от първоинстанционния съд в съдебно
заседание на 20.12.2016 г. и които въззивният съд възприема за достоверни, че за
описания в АДС № 12374 от 17.03.1995 г. имот пл. № 6289 в кв. 7а по плана на
гр. Перник няма графичен материал за него, но той е идентичен с имота по
нотариални актове № 114/2004 г. и № 115/2004 г. Разясняват, че имотът е част от
имот пл. № 31 по отменения план на гр. Перник, кв. Клепало, одобрен със заповед
№ 5426 от 09.09.1956 г., който е записан в разписния лист към плана като Двор
на гаража. По действащия план на гр. Перник, одобрен със заповед № 1076 от
23.08.1974 г., имот пл. № 6289 е записан първоначално на Жилфонд, а след това
записът е зачертан и като собственици са записани купувачите по посочените
нотариални актове, като по същия план той представлява част от УПИ ІІ в кв. 7
по плана на гр. Перник, кв. Клепало, отреден За стопански нужди на Струма
Автотранспорт (така и всички представени скици за имота по плана от 1974 г.) и
се намира в югозападната му част. По кадастралната карта и кадастрални регистри
на гр. Перник, утвърдени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, имот пл. № 6289 по плана на гр. Перник е заснет като
самостоятелен поземлен имот с идентификатор 55871.503.112 и същите са идентични.
С одобрения със заповед № 344 от 12.02.2010 г. проект за ПУП – ПР и ПЗ за част
от УПИ ІІ За стопански нужди на Струма автотранспорт ЕООД са образувани два
самостоятелни урегулирани поземлени имота – УПИ ІІІ За стопански нужди и УПИ ІV
За стопански нужди в кв. 7, които са отредени за поземлен имот с идентификатор
55871.503.112 по кадастралната карта на гр. Перник, който с образуването на УПИ
ІІІ и УПИ ІV е разделен на два нови поземлени имота с идентификатори
55871.503.1239 за УПИ ІІІ и 55871.503.1238 за УПИ ІV. Изяснено е, че имот пл. №
6289 е ограден, като една част от оградата е с мрежа на метални колове, а друга
част – ламарина на метални колове, като след разделянето на имота на два нови
имота между тях е изградена ограда, представляваща мрежа на метални колове и
стена на новострояща се сграда. В УПИ ІІІ За стопански нужди, представляващ
имот с идентификатор 55871.503.1239, през 2011 година е изградена сграда с площ
202 кв.м. и в него се осъществява строителство на друга сграда, а в УПИ ІV За
стопански нужди, представляващ имот с идентификатор 55871.503.1238, през 70-те
години на миналия век е изградена лека постройка тип Пиринка.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели. От разпита на свидетелите – св. Н.А.,
работил като пазач в дружеството, св. М.Н. (работил по трудов договор в
дружеството за кратък период от време), св. Г.А., познавал ответниците, и св. Б.Б. (сключил договор за наем с дружеството относно процесния
терен) при предходното разглеждане на делото през 2010 година и 2012 година, се
установява, че част от целия имот по АДС бил заграден. Незаградената част от
имота била като ливада и се намирал непосредствено под пътя, а другата част
била заградена и била асфалтова площадка, която се ползвала за паркинг на
таксита. Заградената част от имота се е ползвала от Г. Г., който отстранил и
пазача на дружеството, и от ответниците В.С. и Р.Г.. Не
е спорно между страните, а и ползването на спорния имот, предмет на делото при
настоящото му разглеждане, се установява и от обясненията на ответниците В.С. и Р.Г., дадени по реда на чл. 114 от ГПК
(отм.).
Събрани са гласни доказателствени
средства и чрез разпит на свидетели от първоинстанционния съд в съдебно
заседание на 20.12.2016 г. В показанията на св. Н.К., при разпита на който се
установява, че е бил председател на Надзорния съвет на ищеца Струма
Автотранспорт АД, се сочи, че имотите по АДС, част от който е и процесният имот,
са били оградени, като оградата е поставена през 60-те години на миналия век. Имотите
били застроени с гаражи, работилници и други спомагателни съоръжения, като останалата
част от тях била обслужваща площ и се е ползвала за домуване на над 50 таксите.
Изяснява, че през 2007 година пазачът на дружеството бил отстранен от имота, който
имот след продажбата на сградите в него през 2006 г. го отдавали под наем. Свидетелят
заявява, че познава ответника В.С., тъй като той е бил наемател на дружеството.
В показанията си св. Г. В. и св. Г. П.,
съседи на ответниците Р.Г. и С.Г., заявяват, че
имотът бил ограден и ползван за строителни материали от Жилфонд до 1971 – 1972
година. След това същият имот бил асфалтиран и там играели като деца. До него имало
гараж с работилници и имотът бил ограден, но в него не се включвала тази част,
която понастоящем ползвали ответниците. Тази част била оградена след като
дядото на ответника Р.Г. си е взел имота, в който имало само временна постройка
на Вторични суровини, ползвана от ответника В.С., а сега в имота бил построен и
сервиз. Имотът бил прехвърлен на ответниците от дядото на Р.Г. и те не знаят да
е имало спорове за имота. Св. М.А. и В.Н., близки на ответника В.С. сочат, че
част от процесния имот се ползвал от последния от 2004 г. като склад за
строителни материали, а преди това за търговия с брашно, мая за хляб и жито.
Имотът бил ограден, а след разделянето му между ответниците се поставила и
вътрешна преграда. Св. М.А. заявява, че преди промяната зад имота имало
таксиметров гараж.
Други доказателства не са ангажирани от
страните.
При така установените факти съдът
приема от правна страна следното:
Настоящото исково производство,
включително и пред въззивната инстанция, се развива по отменения ГПК по арг. от
§ 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК (обн., ДВ – бр. 59 от 2007 г.), тъй като
първоинстанционното дело е образувано въз основа на искова молба, постъпила на 29.02.2008 г., т.е. до влизане в сила
на действащия ГПК на 01.03.2008 г., макар и делото при връщането му за ново
разглеждане да е под нов номер – последното е образувано с нов номер съобразно
разпоредбата на чл. 76, ал. 7 от Правилника на администрацията на съдилищата,
но няма правна значимост за преценката относно реда за разглеждане на делото. Този
ред за разглеждане на делото е разяснен на страните в изготвения по чл. 108,
ал. 1 от ГПК (отм.) в съдебно заседание на 18.05.2016 г. доклад от първоинстанционния
съд, с който е очертан и предмета на делото, включително и относно спорния имот
– имот пл. № 6289, като в същото съдебно заседание е разпоредено и връчването
на ответниците на препис от уточняващите молби, очертаващи спорния имот и
наведеното от ищцовото дружество придобивно основание, поради което наведените
от жалбоподателите възражения в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Предмет на настоящото производство са
предявените кумулативно пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 108 от ЗС, с предмет – спорния имот пл. № 6289. Чрез този петиторен иск ищецът
иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното
право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това
установяване да се допусне ответниците, които я владеят или държат, без да
притежават правно основание за това, да предадат фактическата власт на
собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който
възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата
власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна
материална предпоставка. По силата на правилото на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.)
на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на
собственост върху спорния имот, както и че ответниците я владеят или държат, а
за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответниците са длъжни да установят, че
упражняват фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно
основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
За установяване материалната легитимация
на ищцовото дружество следва да се докаже осъществяването в обективната
действителност на всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи
възникването на правото му на собственост върху процесния имот на соченото от
него придобивно основание по чл. 1 от ПМС № 201/1993 г., респективно на
основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), а именно: наличие на право на собственост
на държавата върху конкретно определено имущество; предоставяне на конкретното
имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта за
преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество да не е
предвидено друго по отношение на това имущество, т.е. да не е изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При проявлението
на тези юридически факти в обективната действителност правото на собственост
върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество –
така и задължителните разяснения, дадени в т. 2Г от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
По делото се установи от представения
АДС № 12374 от 17.03.1995 г., издаден на основание ПМС № 53 от 1993 г. и който
има качеството на официален свидетелстващ документ, че държавата, респ. ищецът като
еднолично дружество с държавно имущество, е призната за носител на правото на
собственост върху процесния имот – имот пл. № 6289. Установените по делото
правнорелевантни факти, че процесният имот е бил включен като земеделска земя в
регулационния план от 1956 г. на гр. Перник като Двор на гаража, а с плана от
1974 г. отреден За стопански нужди на Струма автотранспорт, ползването му от
държавното предприятие като асфалтова площадка за домуване на таксита и неговото
застрояване от последното сочат, че по силата на благоустройствените закони –
ЗПИНМ (1949 г., отм.), ЗТСУ (1973 г., отм.), собствеността върху него се е
трансформирала от такава на кооперациите в собственост на държавата, която го е
предоставила на държавното предприятие – Струма Автотранспорт.
Посоченият акт за държавна собственост,
чиято неистинност относно дата и авторство не се установява в откритото
производство по чл. 154 от ГПК (отм.), е съставен по надлежния ред и форма на
основание чл. 81, ал. 3 и ал. 4 от НДИ (1975, отм.). Тези разпоредби от НДИ
(отм.) са създадени с обнародването на ПМС № 53 от 1993 г. и предвиждат в
случаите, когато при изготвяне на правни анализи по реда на чл. 4 от Наредбата
за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (1992 г., отм.) се установи,
че предоставените на държавните предприятия недвижими имоти, които се водят на
отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или
са им зачислени според разделителни протоколи, не са вписани в актовите книги
или вписванията не са актуализирани, съответният орган по ал. 1 на чл. 3 от ЗППДОбП
(отм.) да уведоми служба Държавни имоти, която е длъжна да извърши актуването,
включително и на прилежащите към сградите терени. Предвидено е също, че когато терените
не са предоставени по установения ред и не са заплатени, но са застроени със
средства на държавните предприятия, както и когато са им били предоставени
безвъзмездно, тези обстоятелства се отразяват по акта за държавна собственост,
а стойността на терена се дължи по държавния бюджет. Аналогична разпоредба на
посочените, които съдът не намира, че противоречат нормативен акт от по-висока
степен, регламентиращ собствеността, каквито възражения са изложени от
жалбоподателите в тази насока, е също и тази на § 15а от ПЗР на ПЗР на ЗППДОбП
(отм.).
Съгласно чл. 5 от ЗДС актът за държавна
собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален
свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата, без
да я поражда. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателственото
значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 143, ал. 1 от ГПК
(отм.), респ. чл. 179, ал. 1 от действащия ГПК, актът за държавна собственост
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в
него факти (включително фактът, че държавният имот е предоставен на държавното
предприятие), а за собствеността на държавата следва да му се признае
легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна до
доказване на противното, като държавата не носи тежестта да доказва
основанието, на което е съставен актът за държавна собственост. В случая по
делото не се са събрани доказателства, които да отричат принадлежността на
правото на собственост към патримониума на държавата, предоставила процесния
имот за стопанисване и управление на държавното предприятие – ДФ Струма Автотранспорт,
чийто правоприемник е ищецът. Такива доказателства не представляват и представените
по делото нотариален акт № 28 от 1955 г. и удостоверение от 25.02.2004 г. на
Община Перник, част от удостоверените обстоятелства в което са въз основа на
решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като с масовизирането имотът като
земеделска земя е загубил своята индивидуализация и правото на собственост върху
него се възстановява само по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред, дори и
при влизането му в урбанизираната територия на населеното място, какъвто е настоящият
случай, вкл. и когато е бил отчужден от държавата за благоустройствени или обществени
нужди или отнет неправомерно - отнет без законно основание или отчужден не по
установения законов ред от държавата, по арг. от чл. 10, ал. 4 и ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Изложеното и липсата на реституционно решение за праводателя на ответниците през
времето на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество с
държавно имущество и приватизацията на последното водят на извода, че
собствеността върху процесният имот е принадлежала на държавата, поради което
възраженията на жалбоподателите в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Същият този имот е бил и предоставен за
стопанисване и управление именно държавно предприятие ДФ Струма автотранспорт,
чийто правоприемник е ищцовото дружество. По делото не са представени съхранени
актове, с които да е било извършено предоставяне на конкретното държавно
имущество за стопанисване и управление на конкретното държавно предприятие по
реда на Наредба за държавните имоти (отм.) или на действащия преди нея
Правилник за държавните имоти (отм.), но видно от отреждането на процесния имот
по регулационния план на гр. Перник, записванията му в счетоводните книги,
водени от държавното предприятие, за които вещото лице изяснява, че са редовно
водени противно на оплакванията на жалбоподателите относно същите, и в информационните
проспекти и отразяванията в акта за държавна собственост, макар и да имат непряко
доказателствено значение, преценени в своята съвкупност с всички данни по
делото доказват правнорелевантния факт за наличието на такова предоставяне на имота
именно на ДФ Струма автотранспорт, а не на някаква друга държавна организация
(така и разясненията по т. 2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по
т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 147 от 19.07.2010 г. по гр. д. №
7/2009 г. на ВКС, ГК, I ГО, и други). Дори обаче да не са били спазени формалните
изисквания за предоставяне на имотите на ДФ Струма автотранспорт с акт на
компетентния държавен орган, правно значение има несъмнено установеното
обстоятелство на фактическото предоставяне, което е дало основание по-късно
това имущество да бъде включено в капитала именно на правоприемника на ДФ
Струма автотранспорт, а не на някое друго държавно предприятие.
Следователно, несъмнено се установи по
настоящото дело, че правото на собственост върху процесния имот – имот пл. №
6289, е принадлежало на държавата, която е предоставила на държавното
предприятие Струма Автотранспорт правото да го стопанисва и управлява.
Доказа се по делото и че ДФ Струма
Автотранспорт е преобразувана в търговско дружество с наименованието Струма
Автотранспорт ЕООД, като новоучреденото дружество е универсален правоприемник
на всички активи и пасиви на ДФ Струма Автотранспорт по баланса й към 30.06.1991
г. По силата на чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., респ. чл. 17а от ЗППДОбП
(отм.), притежаващ тълкувателно и разяснително значение и отнасящ се както за
вече учредените, така и за бъдещите преобразувания и приватизационни договори (а
не само за бъдещите такива, каквито доводи са наведени от жалбоподателите), при
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия собствеността
върху предоставените им от държавата имущества се прехвърля и собствеността
върху тези имуществени права се придобива от преобразуваното търговско
дружество, като между него и държавата възникнат членствени правоотношения
съобразно притежаваните от нея дружествени дялове или акции – в зависимост от
правноорганизационната форма на новоучреденото капиталово дружество с държавно
участие. Следователно при преобразуване на държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество собствеността върху недвижимите имоти
и другото имущество, което е било предоставено от държавата на предприятията за
стопанисване и управление, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта
за преобразуването, имащ вещно-транслативно действие, изрично е установено
друго. В случая процесният имот не е бил изрично изключен в акта за
преобразуване, а напротив същият е бил включен в правния анализ на имуществото
при преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество, поради което
следва, че процесният имот е бил включен в капитала на новоучреденото търговско
дружество с държавна участие, като то е придобило правото на собственост върху
спорния имот на деривативно основание, въз основа на универсално правоприемство.
Следователно ищцовото дружество е
придобило правото на собственост върху спорния имот, като решението за
земеделска реституция относно същия имот на праводателя на ответниците
– Г. Г., не може да породи конститутивно действие поради обстоятелството, че по
силата на закона е преобразувана собствеността на праводателя на търговското
дружество - ищец. В този смисъл включването на бивша земеделска земя по
надлежния ред в капитала на едно търговско дружество преди приключване на
процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, изключва възможността
за реална реституция на земята, извън останалите ограничения по чл. 10, ал. 7 и
чл. 10б от ЗСПЗЗ, поради което наведените от жалбоподателите възражения за
отсъствието на законови пречки по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността
върху земята на техния праводател нямат правно значение.
Установи се по делото и че
новоучреденото търговско дружество с държавно участие е било приватизирано чрез
прехвърляне на акции от държавата на частноправни субекти, поради което след
като процесният имот е бил включен в патримониума на преобразуваната държавна
фирма в търговско предприятие с цел неговата приватизация, при открита и висяща
процедура за приватизация органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ
не имал правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността
върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се
предприятие, а е следвало да издаде решение за обезщетяване на предишните
собственици по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОбП (отм.) или § 11 от ДР на ЗПСК - в
този смисъл и решение № 205 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 4543/2008 г. на ВКС,
ГК, I ГО, решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на ВКС, ГК,
II ГО, и други. Но тъй като е издадено решение № 1061 от 02.12.2004 г. на ОСЗГ -
Перник, с което собствеността се възстановява реално на праводателя на ответниците – Г. Г., същото е непротивопоставимо на
купувача по приватизационната сделка, респ. на приватизираното търговско
дружество – ищеца Струма Автотранспорт ЕАД, поради което и ответниците и
жалбоподатели в настоящото производство, навели довод за придобиване на собствеността
върху имота въз основа на договорите за покупко-продажба по нотариални актове №
114 от 27.05.2004 г. и № 115 от 27.05.2004 г., сключени с праводателя
им Г. Г., не могат да се легитимират като собственици на спорния имот. Разпоредбата
на § 6, ал. 6 от ЗППДОбП (отм.) дава предимство на процеса на приватизация, който
не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били
уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално
възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
при която бившите собственици получават само обезщетение, но не и реална
собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на собствеността по
ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия (сега ОСЗ), което има конститутивен
ефект. Затова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването
му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил
с приватизационна сделка, какъвто е настоящият случай.
Въз основа на така изяснените
правнорелевантни обстоятелства съдът достига до правния извод, че ищцовото
дружество установи чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 127, ал. 1
от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 2 от ГПК, че притежава активна материална легитимация,
т.е. че е носител на правото на собственост върху спорния имот на соченото от
него придобивно основание - преобразуването на държавното предприятие в
еднолично търговско дружество с държавно имущество.
Установи се по делото и последната
материална предпоставка, обуславяща основателността на предявения осъдителен
петиторен иск – упражняването на фактическата власт върху спорния имот от
ответниците (факт, безспорен между страните и доказан от събраните писмени и
гласни доказателствени средства). Ответниците и въззивници в настоящото
производство не се легитимират като собственици на процесния имот както въз
основа на договорите за покупко-продажба, обективирани в посочените нотариални
актове, по изложените вече съображения, така и въз основа на изтекъл в тяхна
полза срок на давностно владение, включително и за добросъвестно такова. Влязлото
в сила решение, с което е признато по отношение на праводателя на ответниците - Г. Г., че ищцовото дружество е собственик на
процесния имот на същото придобивно основание по арг. от чл. 220, ал. 1 от ГПК
(отм.) не е задължително за ответниците, тъй като разпоредителните сделки с
него са извършени от праводателя преди предявяването на иска срещу него –
08.07.2004 г., но с предявяването на последния и уважаването му с посоченото
решение се е прекъснала и през време на процеса не е текла твърдяната от ответниците
за техния праводател придобивна давност, поради което същите не могат да присъединяват
към своето владение и такова на техния праводател – арг. от чл. 83 и чл. 84 от
ЗС във вр. с чл. 115, б. „ж“ и чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Не е налице и непрекъснато
добросъвестно владение в продължение на повече от 5 години, което да е довело
до придобиване в тяхна полза на правото на собственост върху процесния имот,
наведено от ответниците Р. Г. и В.С. като правопрекратително възражение и обсъдено още при предходното
разглеждане на делото. По делото липсват доказателства, които да оборват
презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 от ЗС на ответниците към момента
на сключване на разпоредителните сделки по нотариални актове № 114 от
27.05.2004 г. и № 115 от 27.05.2004 г. с техния праводател
Г. Г., но установеното от тях владение върху процесния имот е прекъснато по отношение
на всички с предявяването на осъдителния петиторен иск за имота, придобит през
време на брака им, срещу ответниците Р.Г. и В.Г.,
който по арг. от чл. 117, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ГПК се смята за предявен от 22.05.2009 г. - деня, в който е постъпила в съда
исковата молба срещу тях. При осъществявана от съпрузите съвместна фактическа
власт с намерение за съвместно придобиване на собствеността върху имота, което
има за последица придобиването му в режим на съпружеска имуществена общност,
която по императивните законови разпоредби е особена съвместна, неделима и
бездялова съсобственост, предявяването на иска за собственост срещу един от
съпрузите винаги има като правен ефект прекъсването на осъществяването от
двамата съпрузи съвладение върху имота и препятства възможността за
придобиването от последните на правото на собственост върху него в режим на
съпружеска имуществена общност въз основа на давностно владение по арг. от чл.
84 от ЗС във вр. с чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и чл. 21, ал. 1 от СК. Този извод
следва и от качеството на съпрузите на необходими другари, макар и не задължителни
такива, в производството, образуван по иск за собственост на имот, придобит
през време на брака на съпрузите. Предвид изложените съображения упражняваната
от ответниците фактическа власт върху процесния имот е без основание.
Следователно възникването на всички
правопораждащи спорното материално право юридически факти бяха установени в
процеса на доказване от ищцовото дружество съобразно изискванията на чл. 127,
ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 от ГПК, поради което предявеният
ревандикационен иск трябва да бъде уважен.
Предвид обстоятелството, че правният
извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение в частта относно ответниците Р.Г., С.Г., В.С. и Й.С. следва да бъде оставено
в сила, включително и в частта за разноските по отношение на тях, а въззивните жалби
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 2 от ГПК в полза на ищцовото
дружество трябва да бъдат присъдени сторените от него разноски за въззивната
инстанция в размер на 1200.00 лева, представляващи заплатеното за въззивното
производство адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 28.03.2017 г. Така определеното и заплатено от ищцовото дружество адвокатско
възнаграждение е към минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 36
от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 5 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
поради което възражението на жалбоподателите за прекомерност на същото се явява
неоснователно.
По изложените съображения Пернишки
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1392 от
12.01.2017 г., постановено по гр.д. № 2951/2015 г. по описа на Пернишки районен
съд, в частта, с която е осъден Г. В.Г.
да отстъпи собствеността и преде на Струма Автотранспорт АД владението върху недвижим
имот с пл. № 6289 с площ 1400.00 кв.м., представляващ част от УПИ ІІ в кв. 7 по
плана на гр. Перник, с идентификатор 55871.503.112 по кадастралната карта на
гр. Перник, и да заплати на дружеството направени разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1392 от
12.01.2017 г., постановено по гр.д. № 2951/2015 г. по описа на Пернишки районен
съд, в частта, с която са осъдени Р.В.Г., С.Л.Г., В.К.С. и Й.В.С. да
отстъпят собствеността и предадат на Струма Автотранспорт АД владението върху
недвижим имот с пл. № 6289 с площ 1400.00 кв.м., представляващ част от УПИ ІІ в
кв. 7 по плана на гр. Перник, с идентификатор 55871.503.112 по кадастралната
карта на гр. Перник, при граници поземлени имоти с идентификатори:
55871.503.119, 55871.503.1230, 55871.503.289, който имот с идентификатор
55871.503.112 е идентичен с имоти с идентификатор 55871.503.1238 и с
идентификатор 55871.503.1239 по кадастралната карта на гр. Перник, и в частта за разноските по отношение на
тях.
ОСЪЖДА Р.В.Г., С.Л.Г., двамата
с адрес: ***, и съдебен адрес ***, В.К.С. и Й.В.С., последните двама с адрес: ***,
да заплатят на Струма Автотранспорт АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ж.к. Генерал Скобелев 18, ет. 2, ап. 6, на основание чл.
64, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 2 от ГПК сумата 1200.00 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО в останалата му
част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България по
правилата на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.