О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. София,29.12.2016г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на тридесети ноември  през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ  т. д. № 1497 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

                   Производството е по реда на чл.692 ТЗ.

                    Н.А.П. е предявила две възражение.

                   1. Първото възражение е срещу поредността на вземането на К.Т.Б. АД / н./ включено в размер на 25 154 144.47 лв., в списъка на приетите вземания публикуван в ТР на 21.06.2016г. с поредност по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ. Твърди, че за да се ползва правото на предпочитателно удовлетворение от стойността на имуществото следва да е налице кредитор, в чиято полза да е учреден особен залог по реда установен в ЗОЗ, като вписването му е абсолютна предпоставка, както за противопоставимост  на заложното право спрямо трети лица, така и за възможността обезпеченото с особен залог вземане да бъде удовлетворено привилигировано в рамките на процедурата по размпределение на осребреното имущество в производството по несъстоятелност.  Прилага удостоверение от ЦРОЗ от което не се установява вписване на посочения от кредитора КТБ АД /н./ договор за особен залог  на настоящи и бъдещи вземания. Липсата на надлежно вписване на договора за залог обосновава невъзможност кредитора да се ползва от обезпечението и да се удовлетвори преди другите кредитори на залогодателя. Другото обезпечение на банката е реален залог върху активи – поименни акции, които като собственост на трето лице не са част от масата на несъстоятелността и съответно не дава право на предпочитателно удовлетворение по т.1 на чл.722 от ТЗ. Предвид на това твърди, че синдика неправилно е приел вземането като обезпечено с поредност на удовлетворяване  по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ и същото следва да е с поредност т.8 на чл.722 от ТЗ.

                   2. С второто възражение кредитора оспорва списъка на приетите вземания публикуван в ТР на 28.09.2016г. , с който вземането на НАП за лихви в общ размер от 3 160.53 лв. заявено със заявление от 04.08.2016г., е прието с поредност на удовлетворяване по т.8 от чл.722 от ТЗ , като твърди, че правилната поредност е по т.6 от чл.722 от ТЗ, тъй като това е поредността предвидена за публичните вземания и лихвите върху тях възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност. Наред с това възразява и срещу невключване в списъка на приетите вземания на предявените вземания с молба от 18.07.2016г. на публични вземания в общ размер на 46 955.30 лв. , представляващи вземания за ДНИ и ТБО, като синдикът не се произнесъл по това искане.

                   КТБ АД /н./ оспорва първото възражение, като твърди, че предоставените й обезпечения са достатъчни за да се приеме, че се явява обезпечен кредитор и вземането му да е с поредност на удовлетворяване по т.1 от чл.722 на ТЗ.

                   Синдика изразява становище, че първото възражение, касащо вземането на КТБ АД /н./ е неоснователно, предвид представения договор за залог, а по отношение на второто възражение твърди, че възражението е основателно касателно вземането за лихва и поредността му на удовлетворяване следва да е по т.6 на чл.722 от ТЗ. Вземания с молбата от 18.07.2016г. на НАП не е получил, поради което и предоставя на съда, дали да му се предостави възможност за включване в списъците или съдът да се произнесе.

                   Съдът, като съобрази становищата, намира по възраженията следното :

1. По отношение на оспорване поредността на вземането на кредитора КТБ АД /н./, съдът намира, че това не е съществен елемент от списъка, който да подлежи на контрол по пътя на възражението, тъй като възражението е свързано с възможността за иска за установяване на съответното вземане. Самото разпределение, като поредност и размери се контролира по реда на  чл.728 и чл.729 от ТЗ, при извършване на нразпределение на осребреното имущество, съобразно чл.722 от ТЗ . Независимо от това, доколкото практиката е установила разглеждане на възраженията и в тази им част, съдът ще изложи становището си.  Разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ предвижда първо по ред да се удовлетвори вземане, което има някакъв вид обезпечение, което обезпечение да е вписано по реда на ЗОЗ, като удовлетворяването е първо по ред само за сумата, която е получена от реализацията на обезпечението. В конкретния случай, предявявайки вземането си по договор за кредит от 9.12.2013г. на обща стойност 25 154 144.47 лв. кредитора е посочил, че вземането по този кредит е обезпечено с особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания, по две разплащателни сметки на длъжника. Налице е и второ обезпечение върху акции собственост на трето лице. Съдът намира, че само първото обезпечение, но при редовно вписване по ЗОЗ  осигурява поредност на вземането  по т.1 и то само за сумите, които са постъпили в масата на несъстоятелността от тези две разплащателни сметки на длъжника. Видно от удостовериние от централния регистър на особените залози, по партидата на  дружеството длъжник  няма вписан особен залог. Разпоредбата на т.1 от чл.722 от ТЗ изрично сочи, обезпечението следва да е вписано според ЗОЗ. След като не е налице редовно вписване на договора за особен залог от 9.12.2013г. то същото няма действия спрямо трети лица и следователно поредността на удовлетворяване, от сумите постъпили в масата на несъстоятелносто от  тези две банкови сметки ще е по т.8 на чл.722,ал.1 ТЗ.  Вземането от обезпечението предоставено от трето лице се реализира извън производството по несъстоятелност и само се съобразява, касателно погасения размер на вземането, но не следва да определя поредност на удовлетворяване в настоящото производство.  Следователно вземането на молителя КТБ АД /н./ е такова по т.8, а не по т.1 от чл.722 от ТЗ.   
2. По отношение второто възражение относно вземането на НАП за лихва, върху главници за ДНИ и ТБО за 2014,2015 и 2016г., в размер на 3 160.53 лв. , касателно  поредността на удовлетворяване, съдът препраща относно характера на определението на съда, към изложените съображения по горе в т.1. Намира, че поредността е тази по т.6, а не по т.8 от чл.722 от ТЗ, както е посочена от синдика, предвид че се касае за лихва върху публични вземания до датата на откриване производството по несъстоятелност.
3. Във втората си част второто възражение оспорва невключване в списъците вземането на НАП относно ДНИ и ТБО за 2013 и 2014г. предявени с молба от 18.07.2016г. , както за главници, така и за лихва. Доколкото синдикът е изложил съображения, че не се касае за негов пропуск, а не му е предоставено искането от деловодството на съда, то съдът намира, че както подходът синдикът да изготви нов списък, тъй като предявяването е своевременно, така и подходът съдът да го се съобрази в настоящото определение, с оглед  преодоляване забавянето, ако може да се прецени, че не би имало спор по вземанията, да го включи в списъка са еднакво допустими. Съдът намира обаче, че доколкото с приетите вземания на НАП по молбата от 04.08.2016г., входирана в съда на 05.08.2016г. е приложен акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК , с който се установяват задълженията на длъжника за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци към 10.06.2016г., момент след решението на съда за откриване на производството  по насъстоятелност, и в този акт е прието, че въз основа на подадените данъчни декларации се установяват неиздължени задължения подробно подочени по видове, периоди и лихви за 2014 г.,2015г.  и 2016г. и това вземане на НАП е изрично прието, не става ясно, вземането с молбата от 18.07.2016г. , входирано в СГС на 22.07.2016 г. и касаещо вземания за 2013 и 2014г. ,, припокрива ли се и в каква степен  с второто и вече прието заявление – 2014г. съвпада, като период и вид задължения и в двете предявени вземания. Наред с това не става ясно след като имаме акт , установяващ общо задълженията към 2016г., защо се водят неиздължени задължения и за 2013г., а те не попадат в акта. Предвид на това съдът намира, че следва да предостави възможност синдика да се произнесе по това пропуснато вземане, с оглед да се запази възможността за възражение и иск от страна на НАП при евентуално неприемане.

                    Водим от горното съдът

 

                                                  О  П   Р   Е   Д   Е  Л    И     :

 

                   ИЗМЕНЯ СПИСЪКА НА ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ публикуван в ТР по партидата на В.П. ЕАД на дата 21.06.2016г. в частта на поредността на удовлетворяване на вземания на К.Т.Б. АД / н./ , която от т.1 променя на т.8 по чл.722,ал.1 от ТЗ.

                   ИЗМЕНЯ СПИСЪКА НА ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ публикуван в ТР по партидата на В.П. ЕАД на дата 28.09.2016г. в частта на поредността на удовлетворяване на вземания за лихви в размер на 3 160.53 лв. на Н. А. НА П. , която от т.8 променя на т.6 по чл.722,ал.1 от ТЗ.

                   ОДОБРЯВА публикуваните списъци в ТР на приетите вземания от дати 21.06.2016г. и 28.09.2016 г.   с извършените в тях изменения.

                  ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на синдика в едноседмичен срок от уведомяването да се произнесе по  заявление изх.№ 24-28-612/15#21 от 18.07.2016г. , с вх.№ в СГС 99315 от 22.07.2016г. , като включи вземанията в съответния списък на приети или неприети вземания.

                ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се публикува в ТР по партидата на В.П. ЕАД.

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: