№ 1498
гр. Варна, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900551 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
в изпълнение на дадените от съда указания за заплащането на дължимата държавна
такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение е постъпила молба, с
която жалбоподателката моли да бъде освободена от внасяне на сумата поради
невъзможност за заплащането . Представени са фишове за месечното възнаграждение и
декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Доколкото постановеното по спора решение № 319/26.07.2022 год. се обжалва в
неговата цялост, дължимата държавна такса по чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК възлиза на
3129,33 лв.
Взимайки предвид социалната функция на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
съобразява, че на база декларираните данни за доходите на молителя – физическо лице в
лично качество и тези на семейството му, съпоставени с размера на дължимата държавна
такса по делото, едно лице може да бъде разглеждано като материално затруднено такова,
когато без освобождаването му от заплащането на таксата, то няма да може да упражни
предоставените му процесуални права по делото и достъпът му до правосъдие би бил
ограничен. Съдът отчита също и посоченото в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, сочещи, че искането по чл. 83,
ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с
оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по
жалбата, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането
на таксите и съдебните разноски в съдебното производство до неговия край, тъй като
освобождаването важи именно до неговото завършване, освен ако няма промяна в
обстоятелствата.
В настоящия случай, съгласно декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК ответницата не
притежава МПС или влогове на нейно име, не получава рента и аренда, дивиденти, пенсия и
не извършва търговска дейност като едноличен търговец, не е трудоустроена и няма
непълнолетни деца, които издържа. Притежава единствено, заедно със съпруга си,
жилището, в което живеят, а източникът на средства е месечната заплата. Размерът на
същата според представените фишове за месеците януари, февруари и март варира в
границите на 2062 лв. - 2511,23 лв. в зависимост от начисленията и удръжките, а според
информацията в декларацията за месец август щатната заплата е била 1719 лв. а с
начисленията – 2486,60 лв.
Видно от представените фишове върху трудовото възнаграждение на ответницата е
бил наложен запор, удържаната сума по който за месец януари е била 842 лв., за февруари –
980 лв., а за март – 974 лв. По отношение на съпруга , единственият му източник на
1
средства е заплата в размер от 1000 лв., като той също няма непълнолетни деца, които
издържа.
Въз основа на тези данни, декларирани под страх от наказателна отговорност, се
достига до извод, че средният месечен доход на домакинството на молителката възлиза на
около 3300 – 3400 лв. т.е. малко повече от дължимата държавна такса. Така може да бъде
заключено, че сумата, дължима за въззивното обжалване е в размер, несъизмерим с
доходите на съпрузите за един месец. Липсата на друго жилище, притежавано от
молителката, което може да бъде отдадено под наем и да служи за генериране на
допълнителни доходи, също води до извод за основателност на искането. На база тези
констатации молителката може да бъде определена като финансово затруднено лице.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА М. С. В. - Р. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** от заплащането
на държавна такса за въззивно обжалване на Решение № 319/26.07.2022 год., постановено по
т. д. № 551/2021 год. по описа на Варненски окръжен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2