№ 29
гр. Пазарджик, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413 ал.1 във връзка с чл.410 и във
връзка с чл.274 ал.1 т.2 от Гражданския процесуален кодекс.
Производството е образувано по повод на подадена жалба от ИЛ. Н. Н.
срещу издадена Заповед за изпълнение №245/2021г. на РС- П. по чл.410 от
ГПК, в частта за разноските.
Твърди се в същата, че адвокатския хонорар, представляващ част от
разноските които е осъден да заплати И.Н. Н. на Н. В. Н. в размер на 720лв. е
прекомерно завишен. В тази връзка сочи, че същият не отговаря на
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по- точно на чл.7, ал.7.
Счита се, че следва да се измени обжалваната заповед в частта относно
определеното адвокатско възнаграждение, като се намали на предвидения в
Наредба №1, чл.7, ал.7 размер.
Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната
въззивна жалба от насрещната по спора страна- Н. В. Н.- заявител в
заповедното производство.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе предвид от
1
фактическа страна следното:
На 31.08.2021г. пред РС- П. е инициирано заповедно производство от Н.
В. Н., представляван от пълномощника си адв.П.М. против длъжника И.Н. Н.
с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парично
вземане в размер на 7918лв., ведно със законната лихва от 31.08.2021г., като
сумата представлява обезщетение за лишаването от ползване върху
собствената на заявителя 5/6ид.ч. от поземлен имот с ид.55302.501.1328,
самостоятелен обект в сграда с ид.55302.501.1328.1 и сграда с
ид.55302.501.1328.2 по КККР на гр.П., трита имота с адрес: ул.“Генерал
Дендевил“ №35, гр.П.. Със заявлението е поискано присъждане и на
направените в заповедното производство разноски, а именно: 158,36лв.- ДТ,
както и 720лв.- адвокатски хонорар.
Видно от Договор за правна защита и съдействие №000417 от
31.08.2021г. се установява, че сумата от 720лв. е платена в брой на
пълномощника на заявителя.
От Разписка- л.9 се установява, че е заплатена ДТ по сметка на РС- П. в
размер на158,36лв.
Със Заповед №245 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 16.09.2011г. издадена от РС- П. по ч.гр.д.№20215230100663/2021г. по
описа на същия съд е разпоредено длъжника ИЛ. Н. Н., да заплати на
кредитора Н. В. Н., сумата от 7918лв.- главница, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 31.08.2021г., както и
сторените по делото разноски в общ размер на 878,36лв., от които: 158,36лв.-
държавна такса и 720лв.- адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 05.10.2021г., който е подал
възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения двуседмичен срок от
връчването й с вх.№1655/03.11.2021г., в което е заявил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В тази връзка,
съдът с определение под №172 от 09.02.2021г. е указал на заявителя в
едномесечен срок от получаване на настоящото определение, че може да
предяви иск относно вземането си срещу ИЛ. Н. Н.. Постъпила е искова
молба по чл.422 от ГПК от Н. В. Н. за установяване на вземането му срещу
длъжника в едномесечния срок от уведомяването си от съда за постъпилото
възражение, като в същия срок е уведомен и заповедния съд за започналия
2
исков процес.
При тези данни, въззивният съд от правна страна приема следното:
Частната въззивна жалба срещу заповедта за изпълнение, издадена по
реда на чл.410 от ГПК от РС- П. по цитираното по- горе дело, в частта за
разноските е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в
заповедното производство против подлежащ на обжалване акт на заповедния
съд- заповедта за изпълнение в частта за разноските, в законоустановения
двуседмичен срок от връчването на заповедта на жалбоподателя и при
наличие на правен интерес за длъжника по изпълнението да установи факта
на прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
Възможността да се обжалва заповедта за изпълнение в частта за
разноските изрично е предвидено в разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК и
тази процесуална възможност не се преклудира дори да е иницииран исков
процес по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането
включително и в частта за разноските. Касае се за два самостоятелни и
независими процесуални способа за защита по отношение на разноските в
заповедното производство, които се прилагат в зависимост от етапа на
развитието на правния спор между страните.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
В конкретният казус, присъденото адвокатско възнаграждение в полза
на заявителя Н. В. Н. със заповедта за изпълнение, постановено от РС- П.
следва да се приеме, че е прекомерно, тъй като надвишава с 212,87лв.,
предвиденото в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимално възнаграждение от 507,13лв.
В случая, с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза
на заявителя в заповедното производство са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 721лв. Тези разноски на практика са
несъответни на установената изключително ниска правна и фактическа
сложност на конкретния правен спор от преценката на които зависи тяхното
пълно или частично присъждане.
Заповедното производство развиващо се по реда на чл.410 от ГПК по
издаване заповед за изпълнение в полза на кредитора не се отличава с някаква
съществена фактическа или правна сложност. За да се издаде заповед за
3
изпълнение по чл.410 от ГПК дори не е необходимо да се представи какъвто и
да било писмен документ, удостоверяващ вземането на кредитора.
Достатъчно е претендираната сума да бъде индивидуализирана по размер и
период и вписана в т.9 от заявлението, а в т.12 да се изложат
обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид липсата на каквато
и да било сложност по спора, липсата на всякаква състезателност между
страните при разглеждането на искането от съда, несъбирането на каквито и
да било доказателства в заповедното производство по доказване основанието
и размера на вземането, присъждането на адвокатско възнаграждение над
минимално предвидения размер по Наредбата следва да се квалифицира като
прекомерен защото несъответства на извършената от съответния адвокат
правна услуга.
Според цитираната Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и по- точно чл.7 ал.7 във връзка с чл.2 т.3, при претендирана
сума /интерес/ от 7918лв., чиято половина е равна на 3959лв. и върху която
сума следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, следва, че той е равен на сумата от 507,13лв. /при интерес от
1000 до 5000лв.- 300лв. + 7 % за горницата над 1000лв.;
Надвишението от 212,87лв. е значително на фона на лисващата
фактическа и правна сложност на спора, поради което ще следва да се уважи
жалбата, като се редуцира размера на присъдено адвокатско възнаграждение,
който да се приведе в съответствие с минимално предвидения по цитираната
Наредба №1/09.07.2004г. размер. В тази връзка следва да се отмени заповедта
за изпълнение на парично задължение, в частта за разноските за размера над
507,13лв. до претендирания размер от 720лв.- адвокатско възнаграждение или
за сумата от 212,87лв. Съответно се отхвърли претенцията на Н. В. Н. против
ИЛ. Н. Н. за разноски за адвокатско възнаграждение за посочената сума от
212,87лв. по издадената заповед за изпълнение.
Предвид уважаването на частната жалба, в полза на частният
жалбоподател И.Н. ще следва да се присъдят и направените от него разноски
за въззивното производство в размер на 15лв.- ДТ.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Заповед №245 от 16.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС- П. по ч.гр.д.
№20215230100663/2021г. по описа на същия съд, в частта за разноските за
размера над 507,13лв. /петстотин и седем лева и 0,13стотинки/ до
претендирания размер от 720лв.- адвокатско възнаграждение или за сумата от
212,87лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н. В. Н. против ИЛ. Н. Н. за разноски за
адвокатско възнаграждение за посочената сума от 212,87лв. по издадената
заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА Н. В. Н., с ЕГН **********, от гр.П., ул.“Генерал Дендевил“
№35, да заплати в полза на ИЛ. Н. Н., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Генерал
Дендевил“ №35, сумата от 15лв. /петнадесет/лв. представляваща сторени във
въззивното производство разноски за държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5