Решение по дело №15128/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично

заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:       Михаил Малчев

                                                                    Калина Станчева

при участието на секретаря Алина К. Тодорова

като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 15128 по описа за 2015 година

 

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 67-II-39 от 14.04.2015 г., постановено по гр. д. № 5665/2015 г. на Софийски районен съд, 67 състав, е признато за установено по отношение на Д.Н.В., че дължи на „О.б.б.“ АД на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от 1010,38 лева - обезщетение за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 319/25.10.2012 г., в едно със законната лихва от 20.09.2013 г. до изплащане на вземането.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - Д.Н.В.. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението поради неправилна преценка на установената по делото фактическа обстановка и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че осъщественото със заповед № 319/25.10.2012 г. „уволнение“ е незаконно, поради което е недължимо и обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ. В тази насока се излагат подробни съображения. Моли се да се уважи въззивната жалба, предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.  

Ответникът по въззивната жалба  - „О.б.б.“ АД, действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. В отговора се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, който счита, че са основани на приетите по делото доказателства. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че заповедта № 319/25.10.2012 г., с която на Д.Н.В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, не е била обжалвана от работника, поради което е дължимо процесното обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.

Изложените аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил предявения иск, са незаконосъобразни, обосновани са при неправилно прилагане на закона, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

В случая в хода на въззивното производство е безспорно установено, че с влязло в сила решение № 15916 от 24.01.2017 г. по гр.д. № 43786/2013г. на Софийски районен съд, 53 състав, Д.Н.В. са уважени предявените от срещу „О.б.б.“ АД обективно кумулативно съединени искове с правни основания: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 319/25.10.2012г. и заповед № 336/14.11.2012г.; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист „Вътрешна сигурност“ в Дирекция „Сигурност и охрана““ при ответната банка; чл. 344, ал. 1, т. 3 вр чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на работодателя да заплати на ищеца сумата 11 568 лв. - обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, за периода 14.11.2012г.-14.05.2013г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба; чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на работодателя да заплати на ищеца сумата 251.43 лв. - обезщетение за четири дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 22.79 лв. - мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, за периода 01.12.2012г.- 14.10.2013г. Това обстоятелство по категоричен начин обосновава отпадането на основанието за дължимост на процесното обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и респективно неоснователност на предявения срещу Д.Н.В. иск.

В контекста на изложеното следва да се приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, въззивмаеният следва да заплати сторените разноски от въззивника, за които е представен списък и включват 25 лева – заплатена държавна такса и 400 лева – определен минимален размер на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

На Д.Н.В. се дължат и сторените в хода на първоинстанционното производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 100 лева внесен депозит за изготвяне на експертиза.

Воден от изложеното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 67-II-39 от 14.04.2015 г., постановено по гр. д. № 5665/2015 г. на Софийски районен съд, 67 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „О.б.б.“ АД, ЕИК:*******, срещу Д.Н.В., ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Д.Н.В. дължи на „О.б.б.“ АД сумата от 1010,38 лева - обезщетение за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 319/25.10.2012 г., в едно със законната лихва от 20.09.2013 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39530/2013 г. на Софийски районен съд, 67 състав.

ОСЪЖДА „О.б.б.“ АД, ЕИК:*******, да заплати на Д.Н.В., ЕГН:**********, сумата от 125 лева, сторени разноски в първоинстанционното и въззивното производство.

 ОСЪЖДА „О.б.б.“ АД, ЕИК:*******, да заплати на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА на А.И.И.с ЕГН:********** от САК сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита на въззивника във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател:

Членове:

1.

2.