РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Г., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20245550200159 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-1327²⁰²³/30.05.2024 г.
на Г. И.Й. – директор на АДФИ, гр. С., с което на основание чл. 256, ал. 2 от
Закона за обществените поръчки (обн.ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., изм. – ДВ, бр.
102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на заместник
министър-председател и министър на финансите, на Я.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ******* и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 4, т. 2
от ЗОП, е наложено административно наказание глоба в размер на 657,02 лв.
(шестстотин петдесет и седем лева и две стотинки), за нарушение на
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 3,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 34/03.05.2016 г.), за това, че на 11.06.2021 г. в гр. Г.,
обл. Стара Загора Я.П. П. – изпълнителен директор, в качеството си на
секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП е възложил
обществена поръчка за доставка на лагери с изпълнител „Х.“ ООД, като е
1
извършен разход на стойност 1407,40 лв. без ДДС, е надвишил минималния
стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, без да е приложил реда за
възлагане на обществената поръчка чрез събиране на оферти с обява, въпреки
наличието на законоустановените основания за това (субект, обект и
стойност). Вместо това, поръчката е възложена директно по реда на чл. 20, ал.
4 от ЗОП, а разходът е доказан с първични платежни документи по чл. 20, ал. 5
от ЗОП.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от
него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Директор на
АДФИ, гр. С. - административнонаказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Жалба от
Я.П.П., Изпълн.директор на „Б.“ ЕАД гр. Г. срещу Наказателно постановление
№ 11-01-1327²⁰²³/30.05.2024 г., издадено от Директора на АДФИ – С.;
Наказателно постановление № 11-01-1327²⁰²³/30.05.2024 г. на Г. И.Й. –
директор на АДФИ, гр. С., ведно с Известие за доставяне; Възражение от
Я.П.П., Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Г. срещу Акт за установяване на
административно нарушение № 11-01-1327/06.12.2023 г.; Справка за ГТЛ в
цех „Подготвителен“, находящ се на площадка Брикетопроизводство; Справка
за ГТЛ в цех „Технологично-Транспортен“, находящ се на площадка
Брикетопроизводство; Справка за ГТЛ в цех „Въглеподаване“, находящ се на
площадка Брикетопроизводство; Дневник на материален запас;
2
Организационно управленска схема на „Б.“ ЕАД; копие от Фактура №
********** от 15.01.2021 г.; копие от Фактура № ********** от 18.01.2021 г.;
копие от Фактура № ********** от 03.02.2021 г.; копие от Фактура №
********** от 11.02.2021 г.; АУАН № 11-01-1327/06.12.2023 г.; копие от
Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на Л. П., Зам. Министър-Председател и
Министър на финансите; копие от Заповед № ФК-10-854/23.10.2023 г. на И.
А., Зам. директор на АДФИ; копие от Заповед № ФК-10-963/20.11.2023 г. на С.
Б., Директор на АДФИ; копие от Заповед № ФК-10-1002/29.11.2023 г. на С. Б.,
Директор на АДФИ; копие от Справка с изх. № 1084/31.10.2023 г. относно
отговорните длъжностни лица в „Б.“ ЕАД за периода от 01.01.2021 г. до
24.10.2023 г. от Изпълн. Директор на „Б.“ ЕАД до АДФИ гр. С.; Справка с
изх. № 1085/31.10.2023 г. относно заместване на изпълн. директор на „Б.“
ЕАД за периода от 01.01.2021 г. до 24.10.2023 г. от Изпълн. директор на „Б.“
ЕАД до АДФИ гр. С.; копие от Справка с изх. № 1083/31.10.2023 г. относно
извършени разходи в „Б.“ ЕАД за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. от
Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД до АДФИ гр. С.; копие от Справка с изх. №
1183/28.11.2023 г. относно извършени плащания в „Б.“ ЕАД за доставка на
лагери за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. ; копие от Писмо от
13.11.2023 г. ст. финансов инспектор Г. М. при АДФИ гр. С. до Изпълн.
директор на „Б.“ ЕАД гр. Г.; копие от Писмено обяснение с изх.
№1146/16.11.2023 г. от Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Г. до АДФИ гр. С.;
копие от Констативен протокол от 27.11.2023 г.; копие от Фактура №
**********/27.04.2021 г.; копие от Преводно нареждане за кредитен превод от
11.06.2021 г.; копие от Преводно нареждане за кредитен превод от 13.05.2021
г.; копие от Преводно нареждане за кредитен превод от 28.04.2021 г.; копие от
Покана от Г. М. – ст.финансов инсп. от Пети отдел ИРМ – С. З. при АДФИ до
Изпълнителн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Г., на ел. поща и Констативен
протокол от 06.12.2023 г. Молба с вх. № СД-01-04-618/07.02.2025 г. от
гл.юриск.Н. С., пълномощник на директора на АДФИ, Писмена защита с вх.
№ СД-01-04-620/07.02.2025 г. от гл.юриск.Н. С., пълномощник на директора
на АДФИ, Договор за правна помощ и процесуално представителство от
25.11.2024 г. на „Б.“ ЕАД, Фактура № **********/25.11.2024 г. за сумата в
размер на 2 760 лв., Платежно нареждане за кредитен превод и Списък на
разноските по АНД № 159/2024 г. по описа на РС Г. за сумата в размер на 720
лв.
3
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Г. М. М., Г.
Й. Й., Г. К.М. и Г.Т.Ч..
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Г., след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед на директора на АДФИ на Г. М. М., старши финансов
инспектор в АДФИ, е възложено да бъде извършена финансова проверка на
„Б.“ ЕАД, гр. Г. относно спазване на Закона за обществените поръчки по
отношение на извършените доставки на лагери и услуги през 2021 г.
Извършен е анализ на възложените директно обществени поръчки по реда на
чл. 20, ал. 4 и ал. 5 от ЗОП. Установено е, че за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г. за доставка на лагери са извършени разходи по 104 бр. фактури на
обща стойност 54 751.27 лв. без ДДС /65 701.52 лв. с вкл. ДДС/. Фактурите са
за извършени доставки от:
„Е.Т.Е.–Б.“ ЕООД – 5 495.15 без ДДС /6594.18 с ДДС/;
„Т.Г.“ ООД – 22 234.44 лв. без ДДС /26 681.33 с ДДС/;
„Х.“ ЕООД – 9 178.42 лв. без ДДС /11 014.10 лв. с ДДС/;
„Т.– К.“ ООД – 7 305.36 лв. без ДДС /8 766.73 лв. с ДДС/;
„Н.К.“ ЕООД – 10 537.90 без ДДС /12 645.48 лв. с ДДС/.
Установено е, че първият разход за доставка на лагери на стойност 234.10
лв. без ДДС е извършен на 11.01.2021 г. Натрупвайки стойността на всеки
извършен разход, за който е издадена фактура за доставка, се установява, че на
11.06.2021 г. с извършения разход по фактура №**********/27.04.2021 г. на
стойност 1407.40 лв. без ДДС е надвишен стойностният праг по чл. 20, ал. 3, т.
2 от ЗОП, като стойността на извършените разходи на 11.06.2021 г. е в общ
размер на 30 776.18 без ДДС. Тоест, за проверявания период от 01.01.2021 г.
до 31.12.2021 г. дружеството е извършило разходи в общ размер на 54 751.27
лв. без ДДС /65 701.52 лв. с вкл. ДДС/, които попадат в стойностния праг по
чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Изискани са писмени обяснения и документи относно
4
предприетите действия за провеждане на процедури по ЗОП. Такива са
постъпили и в тях е посочено, че дейността на „Б.“ ЕАД е комплексна, като
основните продукти, които предприятието произвежда са електрическа
енергия, топлина енергия и обогатено енергийно гориво. Според обясненията
фирмите са доставяли ремъци, семеринги и лагери на площадка
Брикетопроизводство, използвани при транспорта на лигнитното гориво за
обогатяване. Направен е извод, че поръчката е свързана със секторната
дейност на възложителя и е налице хипотезата на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП,
която задължава възложителя да приложи реда по ЗОП – възлагане чрез
събиране на оферти с обява. Констатациите са обективирани в КП от
27.11.2023 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №11-01-1327/06.12.2023 г. за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл.
20, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13
от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 34/03.05.2016 г.), а именно
възлагане на обществена поръчка за доставка на лагери с изпълнител „Х.“
ООД директно по реда на чл. 20, ал. 4 от ЗОП, като е извършен разход на
стойност 1407,40 лв. без ДДС, е надвишил минималния стойностен праг по чл.
20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, който е доказан с първични платежни документи по чл.
20, ал. 5 от ЗОП, без да е приложен редът за възлагане на обществената
поръчка чрез събиране на оферти с обява, въпреки наличието на
законоустановените основания за това (субект, обект и стойност). В
законоустановения срок против така съставния АУАН е депозирано
възражение от страна на Янилин Павлов в качеството му на изпълнителен
директор на „Б.“ ЕАД, в което се изразява становище за липса на осъществен
състав на административно нарушение. Въз основа на АУАН било издадено
оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. М. М. и Г. Й. Й. следва да
бъдат кредитирани, тъй като същите са еднопосочни, логични и
непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства. Доколко същите установяват извършването на посоченото в
АУАН и НП административно нарушение съдът ще обсъди при разглеждане на
5
нарушението по същество. Що се отнася до показанията на свидетелите Г.
К.М. и Г.Т.Ч., съдът счита, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй
като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и кореспондират с
приетите по делото писмени доказателства, като съдът отчита
обстоятелството, че двамата свидетели се намират в трудови правоотношения
с дружеството жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са
предявени на нарушителя по установения за това ред.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Приложеният като писмено доказателство по делото АУАН №11-01-
1327/06.12.2023 г. е съставен от Г. М. М., старши финансов инспектор Пети
отдел, Дирекция „И.д.“ при АДФИ, в присъствието на Г. Й. Й.. Видно от
съставения при проверката Констативен протокол, както и от показанията на
Г. Й., разпитан в качеството на свидетел по делото, той не е присъствал на
самата проверка, а единствено при съставянето на акта. Разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че акт се съставя в присъствието на нарушителя
и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В разпоредбата на ал. 3 законодателят е
предвидил, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Тоест, в случаите, в които са налице
предпоставките за съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН,
6
посочената разпоредба е напълно ясна, изчерпателна и изисква присъствието
на поне двама свидетели по съставяне и връчване на АУАН. В случая обаче
актосъставителят е съставил АУАН в присъствието само на един свидетел по
съставяне на акта - Г. Й., което е друго грубо процесуално нарушение на
императивната норма на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, доколкото актосъставителят е
пренебрегнал задължителните нормативно определени предпоставки за
съставяне на АУАН по този ред. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е
императивна и не допуска изключения за ползване на "други" свидетели,
освен изрично нормативно предвидените, нито пък нейното заобикаляне. В
резултат, сериозно е накърнено правото на защита на жалбоподателя още при
съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да
разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за да
реализира адекватно защитата си, още повече, че нито един от подписалите
акта две лица не е свидетел по установяване на нарушението.
В хода на азминистративнонаказателното производство са допуснати и
нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2
от ЗАНН досежно датата на извършване на нарушението. Видно от приетите
писмени доказателства, нарушението е установено на 27.11.2023 г. при
извършване на проверка от страна на служител на АДФИ. Както в АУАН, така
и в НП, се твърди, че според справка за извършените разходи първият разход
за доставка на лагери на стойност 234,10 лв. без ДДС е извършен на
11.01.2021 г. Натрупвайки стойността на всеки извършен разход, за който е
издадена фактура за доставка, се установява, че на 11.06.2021 г. с извършения
разход по фактура № **********/27.04.2021 г. на стойност 1407,40 лв. без
ДДС е надвишен стойностният праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, като
стойността на извършените разходи на 11.06.2021 г. е в общ размер на 30
776,18 лв. без ДДС. Твърди се също така, че извършените разходи за доставка
на лагери през периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. от „Б.“ ЕООД, гр. Г. са
в общ размер на 54 751,27 лв. без ДДС (65 701,52 лв. с ДДС), попадащи в
стойностните прагове по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Видно от събраните
писмени доказателства, част от описаните в справка приложение №7 към
АУАН фактури не се отнасят за лагери. Част от тях касаят разходи за ремъци,
уплътнения, семеринги и др., предвид което извършените по тях разходи няма
как да бъдат предмет на обществена поръчка за доставка на лагери. Тоест,
натупаният към 11.06.2021 г. разход за доставка на лагери не е в размер на 30
7
776,18 лв. и на 11.06.2021 г. с извършения разход по фактура №
**********/27.04.2021 г. на стойност 1407,40 лв. без ДДС не е надвишен
стойностният праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, който към онзи момент, в
редакцията на закона към ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., е 30 000 лв. Датата на
извършване на което и да е административно нарушение е от изключително
значение за неговото индивидуализиране. Тя е част от задължителното
съдържание на АУАН по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗАНН, както
и на наказателното постановление като санкционен акт по смисъла на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изискването на закона за посочване на дата на извършване
на нарушението в АУАН и в наказателното постановление не е самоцел, а е
предвидено във връзка с гарантиране на правото на защита на нарушителя и
неговото упражняване, както и с извършване на съдебния контрол за
законосъобразност на санкционния акт, тъй като само в случай, че е посочена
точна дата на извършване на административното нарушение, може да се
направи преценка за изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Посочването на датата на извършване на нарушението е от значение и при
определянето на релевантната за конкретния случай редакция на приложимия
материален закон.
Допуснатите при реализирането на отговорността на жалбоподателя
процесуални нарушения правят безпредметно обсъждането на въпросите
относно извършването на административното нарушение, авторството и
субективната страна, които следва да се изследват само при законосъобразно
протекъл процес на административно наказване.
Независимо от това, съдът счита за необходимо да посочи, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за извършено нарушение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал.
3, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 34/03.05.2016 г.) без от
събраните по делото доказателства да се установяван надвишаване на
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, който към
съответната редакция на закона е 30 000 лв. Част от фактурите описани в
справката за извършени разходи не касаят лагери, а се отнасят за ремъци,
уплътнения, семеринги. Актосъставителят и наказващият орган не сочат
причините, по които тези разходи са включени в общия разход за лагери.
Тоест, в случая стойността на действително извършените разходи за лагери не
8
е правилно установена в административнонаказателното производство.
Освен това, по делото бе установено, че дейността на предприятието се
извършва на две производствени площадки – Електропроизводство /ТЕЦ/ и
Брикетопроизводство, като на първата се произвеждат електрическа и
топлинна енергия, а на втората – обогатено енергийно гориво, които изискват
закупуването и влагането на множество консумативи – ролки, ремъци, лагери
и др. Тоест, дружеството осъществява дейност в няколко различни
направления. От показанията на актосъставителя, свидетелката М., бе
установено, че същата не е имала времевата възможност и необходимите
ресурси да разбере всяка фактура в кое направление е вложена или в кое
направление е осчетоводена. Тоест, нито актосъставителят, нито наказващият
орган не са направили необходимото да изяснят дали всички разходи са
направени във връзка със секторната дейност на дружеството. От показанията
на разпитаните по делото свидетели Г. М. и Г.Ч. се установява, че
изключително голям процент от доставките на лагери се влагат в
брикетопроизводството в лентовите транспортьори. Предвид обстоятелството,
че актосъставителят и наказващият орган не са изследвали въпроса в кое
направление са вложени описаните в АУАН и НП разходи за лагери, съдът
намира, че поведението на дружеството не осъществява изпълнителното
деяние на визираното от АНО административно нарушение.
В този смисъл, съдът счита, че описанието на визираното в АУАН и НП
административно нарушение от обективна страна е непълно, предвид което е
налице и допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42,
ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Двата акта не съдържат пълно, точно и
ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата
против НП е основателна и като такава следва да бъде уважена, и
обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въззиваемата страна, АДФИ, следва да бъде
осъдена да заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“
ЕАД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ с вкл. ДДС.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
9
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 11-01-1327²⁰²³/30.05.2024 г.
на Г. И.Й. – директор на АДФИ, гр. С., с което на основание чл. 256, ал. 2 от
Закона за обществените поръчки (обн.ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., изм. – ДВ, бр.
102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на заместник
министър-председател и министър на финансите, на Я.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: ******** и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 4, т. 2 от
ЗОП, е наложено административно наказание глоба в размер на 657,02 лв.
(шестстотин петдесет и седем лева и две стотинки), за нарушение на
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 3,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 34/03.05.2016 г.), за това, че на 11.06.2021 г. в гр. Г.,
обл. Стара Загора Я.П.П. – изпълнителен директор, в качеството си на
секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП е възложил
обществена поръчка за доставка на лагери с изпълнител „Х.“ ООД, като е
извършен разход на стойност 1407,40 лв. без ДДС, е надвишил минималния
стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, без да е приложил реда за
възлагане на обществената поръчка чрез събиране на оферти с обява, въпреки
наличието на законоустановените основания за това (субект, обект и
стойност).
ОСЪЖДА АДФИ да заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на „Б.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ********, вписано в ТРРЮЛНЦ
при АВп с ЕИК: **********, представлявано от изпълнителния директор
Я.П.П., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
10
11