Решение по дело №12202/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 262722/29.10.2021 г. , гр. Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 30.09.2021 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

        

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12202  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, стопански двор срещу ответника „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца , след допуснато изменение на исковата претенция , на основание чл.214 от ГПК, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.09.2021г., сумата от 1854,32 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи , изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция от слънчоглед за стопанските години 2016/2017г. от обработката на поземлен имот № ***, представляващ нива с площ от 6 132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : № ***,№**** И №****, поради неизпълнение на договорно задължение по договор за наем от 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том IV на Нотариус Е. Шидерова , рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1759, Акт № 62, том 4 на 28.06.2012г.   , със срок от 7 стоп.години, считано от датата на неговото подписване, сключен между „К.А."ЕООД и З.В.Дс предмет: „С настоящия договор наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване следната земеделска земя, находяща се в землището на с.Изворово, общ.Антоново, а именно : Имот № ***, представляващ нива с площ 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново, ЕКАТТЕ 32473, при граници и съседи : № ***,нива,№****, нива  №****, Полски път на кметство; №****, полски път на Кметство, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземления имот в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за наем в Служба по вписванията – Омуртаг, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се, че процесното вземането произтича от неизпълнение на договорно задължение по договор за наем от 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том IV на Нотариус Е. Шидерова , рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1759, Акт № 62, том 4 на 28.06.2012г.   , със срок от 7 стоп.години, считано от датата на неговото подписване, сключен между „К.А."ЕООД и З.В.Дс предмет: „С настоящия договор наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване следната земеделска земя, находяща се в землището на с.Изворово, общ.Антоново, а именно : Имот № ***, представляващ нива с площ 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново, ЕКАТТЕ 32473, при граници и съседи : № ***,нива,№****, нива  №****, Полски път на кметство; № ****полски път на Кметство.Съгласно чл.4 ал.2 от Договора"Наемодателят е длъжен да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на наемателя, както и да взема мерки за поддържане и запазване на обекта в състояние, съобразно неговото предназначение, с изключение на текущото поддържане". Въз основа на последваща възмездна сделка на 26.03.2014г. съгласно НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 80, том II, рег.№ 1102, дело № 258 / 26.03.2014г. собственикът на земеделската земя, е прехвърлил собствеността върху имота / предмет на договора/ на ответника, в резултат от което и на основание чл. 17, ал.2 от ЗАЗ същият е встъпил в правата и задълженията по процесния договор. С процесния договор за наем от 19.06.2012г. страните са уговорили алтернативно плащане на рента за ползването на процесния имот , с площ от 6.132 дка, в размер на не по-малко от 3 лева на декар годишно или 183кг. Зърно. Годишното наемно плащане на декар по договора е 18.37лв./дка.Останалите права и задължения на страните по наемното правоотношение се установяват от договора за аренда.

Излага се , че с обвързваща сила на мотивите по Гр.Д. № 14901 / 2015г. на РС-Варна, е установено, че на предишния наемодател З.В.Де платена рента в размер на 55 лева, както и че на 31.03.2013г. ответникът е получил от ищеца сумата 1500 лв.-авансово плащане по висящите договори , което плащане собственикът е приел без възражения и с което е манифестирал желанието си за продължаване на облигационната връзка.

Твърди се, че от констативен протокол / намиращ се по ГРУДУ№ 14901/2015г. и Гр.Д. № 10784 / 2018г. на PC-Варна , съставен от помощник-нотариус се установява, че на 09.04.2015г. наемодателят-ответник е направил изявление за разваляне на договора за наем , поради неизпълнение на задължението на наемателя да погаси дължимите суми по договора. На 15.04.2015г. е подадено заявление пред Аг.Вп. за заличаване на договора за наем на земеделските ниви.

Сочи се, че на 16.04.2015г. ответникът е сключил нов договор за наем с „Ландком" ЕООД, като е отдал процесните ниви за възмездно ползване.

Твърди се, че ответното дружество е лишило ищеца от възможността да декларира, ползва, добие и реализира сертифицирана биологична продукция от био-културите,които произвежда като сертифицирани земеделски производители и фактически е лишил ищеца от ползването на следните земеделски имоти , предмет на договора за наем договор за наем от 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том 4 на Нотариус Е. Шидерова, рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1759, Акт № 62 , със срок от 7 стоп.години, считано от датата на неговото подписване, както следва : Имот № ***, представляващ нива с площ от 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : № ***,№**** И №****.   От констативен протокол / намиращ се по ГРУДУ№ 14901/2015г. и Гр.Д. № 10784 / 2018г. на PC-Варна , съставен от помощник-нотариус се установява, че на 09.04.2015г. наемодателят-ответник е направил изявление за разваляне на договора за наем поради неизпълнение на задължението на наемателя да погаси дължимите суми по договора.

На 15.04.2015г. е подадено заявление пред Аг.Вп. за заличаване на договора за наем на земеделските ниви.На 16.04.2015г. ответникът е сключил нов договор за наем с „Ландком" ЕООД, като е отдал процесните ниви за възмездно ползване-това са фактически действия, чрез които е нарушено земеползването на ищеца. Продукцията от есенниците е унищожена и прибрана от фактическия ползвател на имотите, като през месец юни 2015 ищецът заварва само стърнища, а площите от пролетници са разорани, предвид неизпълнението на договорното задължение от страна на „И.а." ЕООД, по договора за аренда /наем.Т.е. всички агротехнически обработки вече са направени до края на м.март и първата десетдневка на месец април 2015г., но е осуетена възможността да се прибере реколтата за 2014 / 2015г. и за 2015/2016г. и 2016/2017г. и е предприел /планирал засяване на същите посочени площи с абсолютно същите био-земеделски култури. Всички имоти от описаният по-горе договор за наем са включени за сертификация и контрол, някои от тях от 2004. 2009г и от м.февруари 2015г. , като е следвало да се реализира продукцията по сключен договор с гръцкия контрагент. Ищцовото дружество е лишено от възможността да реализира реколта през стопанските години/претендираната и предходните две/ и реализира приходи , от описаните поземлени имоти - предмет на договора за наем, тъй като ответникът не е изпълнил договорното си задължение за осигуряване земеползването. А и също така, с неправомерното разваляне на договора за наем, е лишило ищеца, не само от възможността да добие добиви от реколтата, а и от възможността да се сдобие със сертифицирана биологична продукция, точно от тези имоти, които имоти са огледани, избрани и описани на място, от гръцкия контрагент.

Излага се, че пазарната стойност , на която ищецът би реализирал всяка продукция от стопанските 2016/2017г. по самостоятелни пера е както следва : стойността за 2016/2017г. на непроизведена и нереализирана екологична продукция-слънчоглед , като очакваше да получи 1 000 кг слънчоглед от този имот или по 1лев /стойност за 1кг биологична продукция / или 1000 лева за една стопанска година, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане.

Вследствие на изложеното се моли за положително произнасяне по предявените искове, както и за присъждане на сторените разноски.

Ответникът  „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.

В първото по делото открито съдебно заседание , ответникът чрез упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства, а именно:

Представен по делото е Договор за наем от 19.06.2012 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 5666, акт № 33, том 4 на Нотариус Е. Шидерова, рег. № 128 на НК, вписан в Службата по вписванията - Омуртаг под вх. № 1759, Акт № 62 (л. 9-10), от който се установява, че Здравко Динов в качеството му на наемодател предоставя на ищеца в качеството му на наемател за временно възмездно ползване следната земеделска земя, находяща се в с. Изворово, общ. Антоново, а именно: Имот № ***, представляващ нива с площ 6,132 дка, пета категория, в м. „Турски гробища“, по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, ЕКАТТЕ 32473, при граници и съседи: № ***,нива,№****, нива  №****, полски път на кметство; № 000183, полски път на кметство. Страните са уговорили алтернативно плащане на рента за ползването на имота в размер не по-малко от 3 лв. на декар годишно или 183 кг зърно. Годишното наемно плащане на декар е 18,37 лв./дка.

Приобщен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том ІІ, рег. № 1102, дело № 258/26.03.2014 г. (л. 37), от който се установява, че Здравко Динов продава на ответника гореописания имот.

Видно от регистрационна карта на земеделски производител от 28.02.2012 г. (л. 26), ищецът е земеделски производител от 2012 г. Представен е дневника на мероприятията му (л. 108-147).

Приложени са молба за заличаване на договор с вх. № 1141/15.04.2015 г. до Службата по вписванията – Омуртаг (л. 11) и заявление с вх. № 397/18.07.2016г. по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.З от ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017г. (л. 22-25).

Видно от представения по делото (л. 27-28) договор от 14.11.2014 г. между „К.А.“ ЕООД и гръцкия контрагент Йоанис Кацанос ищецът поема задължение да доставя всяка година, до 2022 г., на насрещната страна по договора 200 кг био животински фураж – смес от зърно и детелина, срещу сумата от 0,55 евро за кг.

Приобщени са по делото договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 с контролен орган от 30.01.2013 г. (л. 30), договор за контрол и сертификация на биологично производство № 077389 от 04.02.2019 г. и анекс към него (л. 174-179) и 5 бр. сертификати за съответствие на биологични култури за от 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. (л. 31-35), ведно със служебна бележка с изх. № 139049-2/18.07.2017 г. за потвърждение на дати на включване и изключване от системата за контрол на биологично производство на изброени имоти (л. 36).

Представена е заповед № РД-05-4159-17 от 30.09.2016 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – Търговище (л. 87-92), от която е видно, че ответното дружество е декларирало ползване за стопанската 2016/2017 г. на имоти, находящи се в землището на с. Изворово, общ. Антонова, обл. Търговище.

Видно от регистъра на имотите по ползватели за 2016/2017 г. – обработваеми земи в землището на с. Изворово, общ. Антонова, обл. Търговище (л. 93 от делото, р. 21 от таблицата) ответното дружество е декларирало като ползвател на целия процесен имот за съответната година „БИМ АГРО“ ЕООД.

С решение от 17.01.2020г. , постановено по въз.търг.дело № 1780/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна се  ОТМЕНЯ решение № 3033/03.07.2019 г., постановено по гр. дело № 10748 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 16-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, стопански двор, против „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 49 вр.чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1876.42 лева, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция - слънчоглед, за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на имот № ***, представляващ нива с площ от 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища“ по плана за земеразделяне на село Изворско, община Антоново, при граници и съседи: имот №***, имот№... и имот №***както и сумата в размер на 294.33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в извършени от ищеца за стопанската 2014/2015 г. разходи за обработка на горепосочената нива - оран, дискуване, сеитба и окопаване, поради неизпълнение на договора за наем от 19.06.2012 г. с нот. заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том 4 на нотариус Е. Шидерова , рег. № 1298 на НК, вписан в СВ-Омуртаг под вх. № 1759, акт № 62 със срок от 7 стопански години, считано от датата на неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземления имот в резултат от прекратяване на посочения договор за наем, както и в частта за разноските изцяло и вместо него е постановено, както следва: 

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД, „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, стопански двор сумите, както следва: 1876.42 лева, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция - слънчоглед, за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на имот № ***, представляващ нива с площ от 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища“ по плана за земеразделяне на село Изворско, община Антоново, при граници и съседи: имот №***, имот№... и имот №***както и ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на 294.33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в извършени от ищеца за стопанската 2014/2015 г. разходи за обработка на горепосочената нива - оран, дискуване, сеитба и окопаване, поради неизпълнение на договора за наем от 19.06.2012 г. с нот. заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том 4 на нотариус Е.. Шидерова, рег. № 1298 на НК, вписан в СВ-Омуртаг под вх. № 1759, акт № 62 със срок от 7 стопански години, считано от датата на неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на посочения договор за наем.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3033/03.07.2019 г., постановено по гр. дело № 10748 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 16-ти съдебен състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, стопански двор, против „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро вр. чл. 82 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 1.) сумата в размер на 625.44 лева, представляваща разликата над уважения размер от 1876.42 лева до предявения от 2501.86 лева – обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция - слънчоглед, за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на имот № ***, представляващ нива с площ от 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища“ по плана за земеразделяне на село Изворско, община Антоново, при граници и съседи: имот № 052002, имот № 052003 и имот № 052032; 2.) сумата в размер на 0.01 лева, представляваща разликата над уважения размер от 294.33 левева до предявения от 294.34 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в извършени от ищеца за стопанската 2014/2015 г. разходи за обработка на гореописаната земеделска земя, както и 3.)  сумата в размер на 782.20 лева, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда, под формата на пропусната полза, изразяваща се в сбор от неполучени за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии, дължими по Схема за единно плащане на площ СЕПП/ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програма за Развитие на Селските Райони по отношение на гореописаната земеделска земя – предмет на наемното правоотношение, поради неизпълнение на договора за наем от 19.06.2012 г. с нот. заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том 4 на нотариус Е. Шидерова, рег. № 1298 на НК, вписан в СВ-Омуртаг под вх. № 1759, акт № 62 със срок от 7 стопански години, считано от датата на неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на посочения договор за наем.

По делото е допуснатата съдебно-агротехническа експертиза, заключението по която е неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно изготвено. Според вещото лице Еленка Б. към настоящия момент площта е сертифицирана за биоземеделие. За стопанската 2016/2017 г. средният добив за биокултури – слънчоглед, на декар в процесния имот е 280 кг/дка. Пазарната стойност на произведената от ищеца продукция от имота за стопанската 2016/2017 г., при положение, че същата е биосертифицирана, би била 1854,32 лв. Средната цена на кг е била 1,08 лв./кг за посочените земеделски биологично сертифицирани култури. Количеството в кг на продукцията, изчислена въз основа на добив за стопанската 2016/2017 г. от земеделските биологични култури в имота и стойността й е 1716,96 кг. Приходът на ищеца от продажбата на количеството продукция от биологични култури би бил 1854,32 лв. Обработваемата площ на процесния имот е 6,132 дка и  декларираната от ответника площ също е 6,132 дка.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на допуснатия на ищеца свидетел Светлана Еросалимова Александрова.

От показанията на свидетелката Светлана Еросалимова Александрова, родена 1986 г., без родство и дела със страните по делото, които съдът кредитира като обективни и последователни, тъй като същите кореспондират с останалите приобщени по делото доказателства, се установява, че договорът за доставка на биопродукция е сключен 2012 г., като преди това има стар договор, земята се работи от 2004 г. Имотът е с № 52001 и се намира в м. „Турски гробища“,  равен е и граничи с полски път от едната страна, а от другата може да има  синор. През 2014 г. – 2015 г. ищецът извършил  разходи за предсеитбена обработка на почвата, сеитба и обработка на културите, засял слънчоглед през есента на 2014 г. Месец 05.2015 г. свидетелката посетила Общинска служба, за да ги уведомят, че е отпаднало правното им основание за ползването на процесните земеделски земи, поради вписване в службата по вписванията и в ОСЗГ прекратяването на договора за аренда. Впоследствие имотът бил изоран, преди това били извършени агротехнически мероприятия и очаквали да реализират продукцията в Гърция, но не успели да приберат реколтата, продукцията била прибрана. Не могли да ги обработват и декларират, защото са загубили правното основание. След влизане в сила на съдебно решение от стопанската 2017 г. – 2018 г. отново е възобновено действието на договора. Лятото на 2014 г. представители на гръцкия съконтрагент са направили оглед на имотите, взели са проби от имотите, но ищцовото дружество, занимаващо се само с биоземеделие, не могло да достави и да гарантира екологично чиста биологична продукция.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По предявената исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно:  че за периода от датата на вписване на развалянето на договора до влизане в сила на решението е било възпрепятствано от ответното дружество да ползва наетите имоти; че е извършило разходи за предварителна обработка на земята и сеитба на посочените култури в посочените размери, пропусната възможност да реализира продукция от посочените култури, за посочените стопански години и в посочените количества и размери. 

От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Между страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, произтичащо от сключени договор за наем от 19.06.2012 г., с който на ищцовото дружество е предоставена процесната земеделска земя за временно възмездно ползване, и договор за покупко-продажба на недвижимия имот от 26.03.2014 г., с който ответникът закупува процесния имот, встъпвайки като частен правоприемник в правата и задълженията на наемодателя по договора за наем от 19.06.2012 г.

Безспорно е, че с влязло в законна сила Решение № 1802/11.05.2016 г. по гр.д. № 14901 по описа на ВРС за 2015 г., потвърдено с Решение № 23/09.01.2017 г. по в.т.д. № 1358 по описа на ВОС за 2016 г., е прието за установено, че между настоящите страни съществува арендно (наемно) правоотношение по договор от 19.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите (с акт № 33/19.06.2012 г., том 4, рег. № 5666 на н-с при СлРС), вписан в СВп – Омуртаг с вх. № 1759, акт № 62/28.06.2012 г., относно ползването на ПИ № *** по КП на с. Изворско, м. Турски гробища, с площ 6132 кв.м., за срок от 7 (седем) години от сключването, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, и е отменено извършеното с акт № 59/15.04.2015 г. на СлВп-Омуртаг вписване на развалянето на арендно (наемно) правоотношение по договор от 19.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите (с акт № 33/19.06.2012 г., том 4, рег. № 5666 на н-с при СлРС), вписан в СВп – Омуртаг с вх. № 1759, акт № 62/28.06.2012 г., относно ползването на ПИ № *** по КП на с. Изворско, м. Турски гробища, с площ 6132 кв.м., за срок от 7(седем) години от сключването, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Наемодателят е длъжен да осигури на наемателя спокойно и безпрепятствено ползване на имота, а наемателят –  да си служи с вещта за определеното в договора ползуване. В конкретния случай страните са уговорили ответното дружество да предостави на ищцовото ползване на имот № ***, представляващ нива с площ 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново, ЕКАТТЕ 32473, при граници и съседи : № ***,нива,№****, нива  №****, Полски път на кметство; № 000183, полски път на Кметство, срещу заплащане на наемна цена в размер на 3 лв. на декар годишно или 183 кг зърно (пшеница или ечемик), за срок от 7 години, считано от сключването на договора.

Видно от приобщените по делото заповед на Областна дирекция „Земеделие“ – Търговище, регистър на имотите по ползватели за 2016/2017 г. – обработваеми земи в землището на с. Изворово, общ. Антонова, обл. Търговище, като ползвател на целия процесен имот за 2016/2017 г. е вписан „БИМ АГРО“ ЕООД.  Следователно ответникът е декларирал, че не ищеца, а трето лице ползва имота за съответната стопанска година. От друга страна по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че ответното дружество в качеството му на наемодател е изпълнило задължението си да осигури на ищцовото дружеството в качеството му на наемател спокойно и безпрепятствено ползване на земята след отмяната на извършеното от ответника вписване на разваляне на наемното правоотношение с горепосочения съдебен акт. Ето защо съдът приема, че е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, който виновно не е изпълнил задължението си да осигури спокойно ползване на земята през стопанската 2016/2017 г.

Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението при неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В конкретният случай ищецът претендира единствено, че му се дължи обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста стойност на биопродукция за стопанските години 2016/2017г. от 1000 кг слънчоглед от обработката на поземлен имот.

Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на реално съществуващите условия на пазара и не се предполага. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г.  на ОСГТК.

В настоящия случай от представените доказателства се установява, че ищцовото дружество произвежда и добива не стандартни, а биокултури. Този извод несъмнено следва от приобщените договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 с контролен орган, действащ с Разрешение № BG-BIO-03 / 29.01.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, валидно до 29.03.2023 г., и договор за контрол и сертификация на биологично производство от 04.02.2019 г. и анекс към него, въз основа на които сертифициращият орган е издал 5 бр. сертификати за съответствие на биологични култури за от 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., тъй като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. на МЗХ (отм. 11.09.2018 г.), която е приложима за стопанската 2016/2017 г., земеделско стопанство преминава към биологично производство на земеделски продукти, когато производителят има сключен договор за контрол и сертификация с одобрено от министъра на земеделието и храните контролиращо лице. Видно от издадената от сертифициращият орган служебна бележка ищецът неколкократно е включван и изключван от системата за контрол на биологично производство. Потвърждава се и от заключението по съдебно-агротехническата експертиза, че площта е сертифицирана за биоземеделие.

От събраните гласни доказателства, се установява, че във връзка със сключения договор ищецът е извършил разходи за предварителна обработка на земята и сеитба. От дневника на мероприятията, заверен от контролиращо лице по Регламент (ЕО) 834/2007, също е видно, че дружеството е извършило агротехнически мероприятия, изразяващи се в жътва, дискуване, брануване и сеитба на биослънчоглед. Свидетелят посочва, че разходите са направени, за да се реализира продукция, която след това да бъде продадена в Гърция. По делото е представен договор, по силата на който ищецът е поел задължение към съконтрагента си от Гърция да доставя всяка година био животински фураж срещу заплащане на цена.

Поради горното съдът приема, че ищецът оправдано е очаквал увеличаване на имуществото си, защото е извършил необходимите агротехнически мероприятия, за да прибере биокултури, и е намерил купувач за продукция си. Като изправна страна по договора ищцовото дружество не би могло да предвиди, че заради неправомерно поведение на насрещната страна, ще бъде лишено от възможността да събере добива и да реализира печалба, а е очаквало със сигурност да реализира печалба от дейността си.

С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е претърпял вреди от неизпълнение на договора под формата на пропуснати ползи. Увеличаването на имуществото на ищеца е разлика между приходите, които със сигурност би получил от добива на биопродукти, и разходите, направени във връзка с извършените агротехнически мероприятия, понеже слънчогледът е едногодишна култура и без заплащане на мероприятия добив изобщо не би бил възможен.

При преценка за размера на пропуснатите ползи , следва да бъде извършено сравнение на имущественото състояние на наемателя при изпълнение на уговорките по наемния договор и положението след намесата на третото лице. В тази връзка съдът отчита, че наемателят е предназначил този имот именно за био производство и стопанисването му до момента и за в бъдеще е било определено от сключения договор за износ с гръцкия клиент, избрал при оглед и този имот като част от масивите за производство на зърно за поръчаните фуражни смески. Следователно, при съхраняване на изпълнението на наема, закономерният естествен резултат е продължаване на обработването по същия начин на имота чрез влагане на необходимите производствени разходи за агротехнически мероприятия по биоземеделие и получаване на продукцията от годен за сертифициране като био продукт слънчоглед. Този резултат би увеличил имуществото на наемателя само с разликата между прихода от цената на добива и вложените разходи за производството, тъй като културата , произвеждана от стопанина е едногодишна и без заплащане на мероприятия добив изобщо не би бил възможен.

Допълнително към разходите за обработката би следвало да се добави и наемното плащане, уговорено като 3 лв./дка, тъй като това плащане е част от изпълнеието на договора от страна на наемателя. Намесата на третото лице е изключила довършването на ползването, но не е прекратила изобщо договора, затова наемателят е бил лишен от възможността за 2016/2017г. да получи прихода от продукцията.

За установяване на размера на настъпилите вреди по делото е изготвено заключение по съдебно-агротехническа експертиза, от която се установява, че съобразно европейските стандарти приходът на ищеца от продажбата на количеството продукция от биологични култури би бил в размер на 1854,32 лв.

Следва да се има предвид обаче, че с договора за наем ищцовото дружество се е задължило да заплаща наемна цена в размер на 3 лв. на декар годишно, тъй като насрещната престация по договора представлява разход за ищеца. С договора за наем е уговорено ползване на целия имот с площ от 6,132 дка , следователно разходът за заплащане на годишната наемна цена е в размер на 18,40 лв.

Относно разходите, направени във връзка с извършените агротехнически мероприятия, съдът е обвързан от Решение № 61 от 17.01.2020 г. в.т.д. № 1780/2019 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна , относно претърпените разходи и ползи в  процесния недвижим имот № ***, с което е установено със сила на пресъдено нещо, че обезщетението за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в извършени от ищеца за стопанската 2014/2015 г. разходи за обработка на горепосочената нива - оран, дискуване, сеитба и окопаване, поради неизпълнение на договора за наем от 19.06.2012 г. с нот. заверка на подписите рег. № 5666, акт № ЗЗ, том 4 на нотариус Е.. Шидерова, рег. № 1298 на НК, вписан в СВ-Омуртаг под вх. № 1759, акт № 62 със срок от 7 стопански години, считано от датата на неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на посочения договор за наем, е в размер на 294,33 лева. Доколкото през стопанската 2016/2017 г. ищецът отново не е могъл да обработва земята, съдът намира, че размерът на разходите, които биха били направени през тази година, ако ответникът беше осигурил спокойното ползване, съвпадат с разходите, направени през 2014/2015 г., т.е. размерът им е 294,33 лв.

Така крайния размер на обезщетението за пропусната полза за стопанската година  2016/2017г.   възлиза на 1541,59 лв., като разлика между общ приход 1854,32 лв., видно от заключението на вещото лице  и общ разход за биопроизводство 294,33 лв. и наемно плащане от 18,40 лв. До този размер пропуснатата полза е доказана и претенцията може да бъде уважена, а за разлика до 1854,32 искът следва да се отхвърли.

Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД. Искът следва да бъде уважен за сумата в размер на 1541,59 лв. и да се отхвърли като неоснователен за разликата над присъдения до претендирания размер от 1854,32 лв.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, предвид  представения по делото списък с разноски по чл. 80 от ГПК (л. 192) и доказателствата за реализирани разходи- за държавна такса – 74,17лв., адвокатско възнаграждение – 300,00 лв. и депозит за вещо лице по приетата съдебно-техническа експертиза – 507,00 лв. , общо реализирани разходи в размер на 881,17 лв. С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, съразмерно на уважената част от исковата претенция ,  в размер на 732,56 лв. Внесената държавна такса в размер на 40,00 лв. за допускане на обезпечение по висящ иск не следва да бъде присъждана , т.к. е недължима , на основание чл.22 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

От своя страна ищецът следва да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция,  в размер на 67,46 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ  на  „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, стопански двор, сумата в размер на 1541,59 лв. , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи , изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция – слънчоглед за стопанските години 2016/2017г. от обработката на поземлен имот № ***, представляващ нива с площ от 6 132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : № ***,№**** И №****, поради неизпълнение на договорно задължение по договор за наем от 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том IV на Нотариус Е. Шидерова , рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1759, Акт № 62, том 4 на 28.06.2012г.   , със срок от 7 стоп.години, считано от датата на неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземления имот в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за наем в Служба по вписванията – Омуртаг, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата над присъдения до претендирания размер от 1854,32 лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ  на  „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, стопански двор, сумата в размер на 732,56 лв. , представляваща сторени разноски в производството, съразмерно на уважената част,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, стопански двор,  ДА ЗАПЛАТИ на „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 67,46 лв. представляваща сторени разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част,  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

             

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: