МОТИВИ към присъдата по НОХД № 550 по описа на Варненския
окръжен съд за 2011 година.
==================================================
Варненският окръжен прокурор
е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано производство пред
първата инстанция срещу подсъдимият К.А.Н., за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо
съответно:
За престъпление -по
чл.257,ал.1,вр.чл.255,ал.1/отм./,вр.чл.26,ал.1 от НК, за това, че през
периода 02.11.1999 г.-15.01.2001 год. в гр. Варна,като собственик
и представляващ ЕТ”Каданс-К.Н.”***,при условията на
продължавано престъпление,укрил данъчни задължения –„ДДС” в особено големи
размери-174 687,90 лв., като потвърдил
неистина в подадените от него
пред данъчно подразделение „Младост” при
ТДД-Варна, месечни
справки декларации, които се изискват по закон-чл.72,ал.1 и чл.100,ал.1
от ЗДДС,както следва:
1/-На 02.11.1999 г. избегнал
плащането на данъчни задължения,като подал справка-декларация по ЗДДС
с вх. № 06-07367/02.11.1999 год. за данъчен
период м.октомври 1999 г.,като потвърдил неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по
несъществуващи услуги от фирма”Криг” ЕООД-Варна с фактури № №
41/01.10.1999 г.,42/01.10.1999 г.,43/02.10.1999 г.,44/02.10.1999 г.,45/02.10.1999
г.,46/03.10.1999 г.,47/04.10.1999 г.,48/05.10.1999 г.,49/06.10.1999
г.,50/07.10.1999 г.,51/08.10.1999 г.,52/11.10.1999 г.,53/12.10.1999 г.,
54/13.10.1999 г.,55/14.10.1999 г.,56/15.10.1999 г.,57/18.10.99 г.,59/20.10.99
г.,60/21.10.99 г.,61/22.10.99 г.,62/25.10.99 г.,63/26.10.99 г.,64/27.10.99 г.,
и 65/28.10.99 г., и по несъществуваща покупка от фирма”Поларис”ООД
гр.Варна с фактура № 975/25.10.99 г. като
укрития данък е в особено големи размери-24 100 лева.
2/- за това,че
на 14.12.1999 г. , избегнал плащане на данъчни задължения като подал справка-декларация с вх.№ 6-8017/14.12.1999
год. за данъчен период м.ноември
1999 год., в която потвърдил неистина-несъществуващо
право на данъчен кредит по несъществуващи сделки от фирма ЕТ”Маями-98-д.Д.”***/30.11.1999
г., като укрития данък е в особено големи размери-10 529,63 лв.
3/-за това, че на 14.04.2000
г. в гр.Варна избегнал плащане на данъчни задължения
като подал справка-декларация
0 03.06-602150/14.04.2000 г.за данъчен период м.март 2000 г., в която потвърдил неистина-несъществуващо
право на данъчен кредит по несъществуващи сделки от фирма ЕТ”Тони-М-с.
***.2000 г.,1212/11.03.2000 г.,1221/21.03.2000 г. и 1217/24.03.2000 г.,като
укрития данък е в особено големи размери-68 911,11 лв.
4/-за това че на 14.06.2000 год. в гр.Варна избегнал плащане
на данъчни задължения,като подал справка-декларация с вх-№
0306-408346/14.06.2000 г. за данъчен период м.май
2000 г., в която потвърдил неистина-несъществуващо
право на данъчен кредит по несъществуващи сделки с фирма ЕТ”Маями-98-Д.Д.”***000
г.,като укрития данък е в особено големи размери-10 999,81 лв.
5/-за това,че
на 14.07.2000 г. в гр.Варна, избегнал плащане на
данъчни задължения като подал справка-декларация с вх.№ 03.06-604357/14.07.2000 г. за данъчен
период м.юни 2000 г., в която потвърдил неистина-
несъществуващи право на данъчен кредит
по несъществуващи сделки с фирма ЕТ”Маями-98-Д.Д.”***000 г. и 616812.06.2000
г.,като укрития данък е в особено големи размери-3 402,12 лв.
6/- за това ,че на
14.08.2000 год. в гр.Варна
избегнал плащане на данъчни задължения,като подал справка-декларация с
вх.№ 03.06-605195/14.08.2000 год., за данъчен период м.юли 2000 г., в която потвърдил неистина,по
несъществуващи сделки с фирма ЕТ”Мелиса-С.Ш.”***0.07.2000
г. и 421/31.07.2000 г., като укрития данък е в особено големи
размери-10 000,07 лв.
7/-за това, че на 14.09.2000
год. в гр.Варна, избегнал
плащане на данъчни задължения като подал справка-декларация с вх.№ 03.06.605858/14.09.2000 год. за данъчен период м.август
2000 г., в която потвърдил неистина по несъществуваща сделка с фирма ЕТ”Мелиса-С.Ш.”***9/31.08.2000 г.,като укрития данък е в
размер на 2000,05 лв.
8/- за това, че на
16.10.2000 г. в гр.Варна избегнал плащане на данъчни
задължения- като подал справка-декларация с вх.№ 03.06.-606763/16.10.2000 год. за данъчен период м.септември
2000 год., в която потвърдил неистина по
несъществуваща сделка с фирма ЕТ” Мелиса-С.Ш.”***/25.09.2000
г.,като укрития данък е в големи
размери-4 459,43 лв.
9/- За това,че
на 14.12.2000 год. в гр.Варна
избегнал плащане на данъчни задължения,като подал справка-декларация с
вх.№ 03.06.-608258/14.12.2000 г. за данъчен период м. ноември 2000 г., в която
потвърдил неистина по несъществуващи сделки с фирма ЕТ”Шкорпи-Т.К.”***/13.11.2000
г., като укрития данък е в особено големи размери-35 999,93 лв.
10/- за това, че на
15.01.2001 г. в гр.Варна избегнал плащане на данъчни
задължения като справка-декларация с вх.№ Д 2600777/15.01.2001 г. за данъчен
период м.декември 2000 г. ,в която потвърдил неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по
несъществуващи сделки с фирма ЕТ”Мелиса-С.Ш.”***5/30.11.2000
г., с фирма ЕТ”Джи Трейд-Л.Г.”
с фактура № 198/20.12.2000 г., с фирма”ВИП-ИП”ЕООД с
фактура № 90/28.12.2000 г. и с фирма ЕТ”Фар-99-Т.С.” с фактура 601/14.12.2000
г., като укрития данък е в особено големи размери-13 285,39 лв.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа така възведени обвинения,като
счита че сделките са фиктивни и това се доказва от показанията на свидетелите
по делото. Предлага наказанията да бъдат наложени: съобразно разпоредбите на
чл.66, ал.1 от НК и това че е неосъждан
предлага наказанието да бъде към минималния размер,поради
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,но
да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок. С оглед причинените големи щети-в особено
големи размери следва да се определи и глоба в избран от съда среден
размер.
Подсъдимият Н. пред съда обясни,че не се признава за виновен и желае единствено да
бъде оправдан.Защитата твърди още на досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия Н.. Твърди се ,че след като
настоящия обвинителния акт/втори по ред/ не отговаря
на изискванията на чл.246,ал.2 от -липсва ясно
формулирано обвинение.Освен това счита,че
не се доказа субективният елемент на престъплението,за
което се търси наказателна отговорност на подсъдимия. И в пледоарията си по
същество защитата потвърди,че подс.
не би могъл да знае,че доставчикът е дерегистриран по ДДС или изобщо не е бил регистриран при
условие че му се представя данъчна фактура,която носи
атрибутите на фактура, издадена от регистрирано
по ДДС лице.Т.е. защита счита,че всички обвинения по всички пунктове са недоказани,поради което и
техния подзащитен следва да бъде оправдан.А от
цялото обследване по делото е безспорно установено,че
фирмата на Н. е била реално работеща,че нейното счетоводство е било изрядно. Освен това
неговите съкотрагенти са били обследвани за
инкриминирания период и след като
доставките от тях към Н. не са били обявени за несъстояли се/т.е. не са обявени за фиктивни/, и те не следва да бъдат
приемани за такива. Единствено за ЕООД”Криг” беше
установено ,че нито свид.Ф.
Николова, нито свид. П. са имали отношения с подс.Н.
и че изобщо не са виждали подс. и не се познават с него,т.е. не са осъществявали дейност с него.
От фактическа страна съдът
приема за установени следните обстоятелства:
В периода 01.10.99 г.-30.12.2000 г. подс.К.Н. бил регистриран като търговец-собственик
и управител на ЕТ”Каданс-К.Н.”*** и вписан в регистъра за ЕТ при ОС Варна по фирмено дело
№ 2566/1999 г.. регистриран бил по ДПК в ТДД-Варна, ДП-Младост” на 16.08.1999 г., а регистрацията му по ЗДДС
била от 10.09.1999 г. Данъчен адрес и
адрес на управление-гр.Варна, НРД **********,Булстат
*********,основна дейност-търговия на едро и дребно с
горива и смазочни материали.Като управител на регистрираното
по ЗДДС лице, съобразно чл.100,ал.1 от ЗДДС, ЕТ”Каданс-К.Н.”***,
обв.Н. в периода 02.11.1999 г.-15.01.2001 г. подавал справка-декларация за всеки данъчен период,в
която декларирал определена информация,свързана с
неговата дейност.Данъчен период по смисъла на
чл.72,ал.1 от ЗДДС е периодът от време,след
изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка декларация с резултат от същия този
данъчен период. От заключението на приетите по делото заключения на съдебно-графологични експертизи-т.1,л.175 и т.1,л.635 е видно,че 7 от 10-те СД са били подписани от обв.Н..На фирмата на обв.Н. била
извършена данъчна ревизия, приключила с ДРА № 624/03.04.2002 г. на
ТДД-Варна-л.94-109,т.2,при която били установени данъчни задължения на
търговеца за периода 1999 г.-2000 г. в размер на 233 073,98 лв. С решение
№ 620/17.06.2002 г. на Регионален данъчен директор ДРА бил частично отменен,като било потвърдено данъчно задължение в размер на 39 215,29
лв.-главница и законна лихва в размер на 12 036 лв. и било възложено
извършване на нова ревизия. Тя приключила с ДРА№ 210808.10.2002 г. установил
общо данъчно задължение по ЗДДС в размер на 143 281,68 лв.Констатациите
били,че имало:фирми не са
били открити на посочения данъчен адрес:които не са
начислили данъка към датата на издадената от тях фактура:които
са използвали документи с невярно съдържание и които не са отговаряли на
изискванията в чл.8,ал.1 от ЗСЧ за необходимите реквизити. И от данъчната
ревизия било установено,че Обв.Н.
е ползвал фактури за наличие на сделки, като самите документи били издавани от
името на нерегистрирани по ЗДДС лица. Освен това обв.
е осъществявал и редовна дейност, свързана с доставка на горива. В
инкриминирания период подс. Н. е подал лично
следните справки декларации по ЗДДС в
ТДД Варна, ДП”Младост”, като в тях е включил и
фактури по сделки, по които впоследствие,при
направена данъчна ревизия и в рамките на същата извършени насрещни проверки в
данъчните подразделения на съответните доставчици,
не са признати и съответно не е признато
правото на данъчен кредит на подсъдимия. Т.к. по
делото бе приобщено заключението по
СЧе/т.1,л.521/,съдът основно се съобрази
с него и реши ,че следва да обсъди
конкретно всяка сделка посочена в обв.акт,както
следва:
1/ по доставките с
изпълнител „Криг „ЕООД-представляван
от свид.Ф.м.Т.-Николова била извършена насрещна проверка,която установила,че в
данъчното досие на търговеца не били отразени
процесните фактури, те не били
включени в дневник за продажби за същия данъчен период и в съответната
СД и фирмата не е начислила ДДС в
счетоводството си. Свид.ф. Николова е посочила в
показанията си -т.1,л.35, че не е имала
търговски отношения с никой, вкл. и обв.Н.,че не е попълвала и подписвала фактури за периода, в
който е била собственик на фирмата. Предходния собственик-свид.В.С.Д.,
също е посочил в показанията
си-т.1,л.32,че не е извършвал услугите, отразени по фактурите. Според
заключението на ССЧЕ, доставките на
настоящата фирма не са придружени с други съпътстващи документи, освен
квитанции от ПКО за извършено плащане в брой.Обв.Н. е
заявил,че преработката на гориво е било осъществена,чрез посредничеството на свид.С.Ш..Свидетелят
е обяснил,че е вероятно да го е свързал с друга фирма, която да е
имала пречиствателна станция и да е почистила горивото.Относно
реалното осъществяване на сделките вещото лице е категорично:че в данъчното производство е декларирано от
представителя на ЕООД”Криг-К.д.”,че не притежава
документация на фирмата за периода 01.01.1998 г.-31.10.2000 г.
2/ по доставките с изпълнител”Поларис”ООД-представляван
от С. С. била извършена насрещна проверка, която установила,че
в данъчното досие на търговеца фактура със същия номер, но с друга
дата№975/06.12.99 г. била издадена на
друг търговец-ЕТ”Златомир-Иван Минов”.Фактурата била счетоводно отразена от „Поларис”ООД за съответния данъчен период-м.`12.99
г.-от приложения дневник за
продажбите към СД за м.11.99 г. е видно,че че въпросната фирма е продала горива на фирмата на
обвиняемия с фактури с номера сходни с
инкриминираната №№972/22.10.1999 г. и 973/23.10.1999 г.Собственикът
на фирмата свид.С.С. е разпитан в хода на
ДП-т.1,л.615,като обяснил,че търгувал с фирмата на обв., подписите под фактурите били негови, плащането се
извършило в брой, а относно сделката с фактура № 975/1999 г. била с ЕТ”Златомир-иван Минов”.От
заключението на вещото лице е видно,че предвид събраните в хода на данъчното производство материали и
свидетелските показания на С.С. и С. Д.,които
свидетелстват за реално изпълнение по фактурираните сделки,експертизата
приема,че доставките по фактури№972 и 973 са РЕАЛНИ.
А по фактура № 975/25.10.99 г. експертизата,счита,че не е налице право на данъчен кредит в размер
на 3924 лв.,т.к. ЕТ”Каданс”
не притежава данъчен документ-фактура. И т.к. по тази сделка
липсва данъчен документ и съдът не може
да докаже фиктивността на
сделката посочено в обв.акт.експертизата счита,че ЕТ”Каданс”-има право на данъчен кредит по фактури № 972 и
973 издадена от „Поларис”ООД,т.к. е налице реална доставка и са налични
съществените реквизити в издадените данъчни документи.
3/ по доставките с
изпълнител ЕТ”Маями-98”-относно представляващия фирмата Д.Д.,същият е декларирал,че част от счетоводните документи са откраднати.
А при направената насрещна проверка на фирмата,приключила
с ПИНП1576827.06.2001 г. е установено ,че описаната фактура не е отразена в
дневника за продажби и в подадената СД за периода 11.1999 г.Но
следва да се отбележи,че не са изследвани следващите
данъчни периоди с оглед възможността процесната
фактура да е отразена със закъснение. А относно реалното осъществяване на
сделката има данни в свид.показания на Д.Д.,който е категоричен,че е осъществявал такива сделки.
4/В експертизата са посочени
и други фирми с които обв. е сключил сделки, но
същите не са посочени в обв.акт- това е например ЕТ”Неделчо
Елкенев” по които
фирмата на обв. н. има право на данъчен кредит
по фактури № 1250/04.11.99 г. и 1255/08.11.99 г., по които не е признато право в размер на 8 148,15
лв. и по ф.24778/29.10.99 г. издадена от „ Проучване и добив на нефт и газ”ЕАД с
размер на начисления ДДС 840,00 лв.
5/ по доставките с
изпълнител ЕТ”тони М-С.Т.”При направената проверка на
наличния по делото оригинал на Дневника
за покупките за данъчен период
03.2000 г. на ЕТ”Каданс” се установи,че
в Дневника няма описана фактура под № 1221/21.03.2000 г. издадена от ЕТ”Тони М-Ст.Т.” с начислен ДДС
32 499,60 лв. Следователно за данъчен период 03.2000 г. не е ползван
данъчен кредит в размер на 32 499,60 лв. по описаната фактура, а общо
декларираните сделки от ЕТ”Каданс” с право на данъчен
кредит по фактурите на ЕТ”Тони М”за
този период възлизат на 36 411,51 лв. Относно реалното осъществяване на
сделките в хода на данъчното производство са направени проверки на предходните доставчици на ЕТ”Тони-М”:-
-ЕТ”Мелиса-С.Ш.”
-ЕТ”Бо-Ди-ЕС”
-ЕТ”форцепс”
-ЕТ”Тереза-83-Ангел Добрев”
Т.к. тези фирми са посочени
като предходни доставчици от ЕТ”Тони-М”, в ДРА
624/03.04.2002 г. непризнатия данъчен кредит на ЕТ”Каданс”
по доставките от ЕТ”Тони-М” е в размер на
68 911,11 лв. по фактурите издадени от ЕТ”Мелиса-С.Ш.”
и ЕТ”терез-83-Ангел Добрев, но никъде в констатациите няма данни,нито
методика,как е изчислена тази сума. Вещото лице е
посочило на л.526/т.1 от ДП,че след като се е
започнало с издадения на ЕТ”Тони-М”ДРА 54/07.11.2001
г., който обхваща и данъчен период
03.2000 г.. В цитирания ДРА няма констатации за корекции на сделките ,по които ЕТ”Тони-М” е изпълнител,т.е.
всички сделки/продажби са признати за реално
извършени и начисления по тях ДДС-като дължим и
правилно начислен.предмет на корекция са били само
покупките на ЕТ”Тони-М”,като непризнато право на
данъчен кредит по предходните му доставки.
На основание на направения анализ на описаните покупки за
данъчен период 03.2000 г. вещото лице е установило,че не следва да се намалява декларирания
данъчен кредит за периода:
-в размер на 1 520,00
лв. по фактура 26993/22.03.2000 г. издадена
от „проучване и добив на нефт и газ”ЕАД,
поради това,че в Дневника за покупки за данъчен
период 03.2000 г. няма описана такава фактура и следователно за данъчен период
03.2000 г. не е ползван данъчен кредит в размер на 1520,00 лв. на това
основание.
-в размер на 68 911,11
лв. по фактурите ,издадени от ЕТ”Тони-М-Ст.Т.”, т.к. в Дневника за покупки за данъчен период 03.2000 г.
няма описана фактура под № 1221/21.03.2000 г. издадена от ЕТ”Тони-М”
с начислен ДДС 32 499,60 лв., а общо декларираните сделки с право на
данъчен кредит по фактурите на ЕТ”Тони-М” възлизат на
36 411,51 лв. Освен това, в ДРА никъде в констатациите няма данни, как е
изчислена сумата 68 911,11 лв.,представляваща непризнато право на данъчен кредит.След като на доставчика,представляван
от свид.С.Т. била извършена насрещна проверка, която установила,че в данъчното досие на търговеца били отразени
процесните фактури,те били включени в дневник за
продажби за същия данъчен период и в съответната СД и фирмата е начислила ДДС в
счетоводството си. Данъчния орган не признал правото на ДК,т.к.
доставчикът не бил открит на декларирания
данъчен адрес, за да извърши проверка на предходните доставчици. Свид.Т. е посочил в показанията си-т.1,л.64,65,че е имал
търговски отношения с обв.Н.,че сделките по фактурите
са РЕАЛНИ и за тях е било извършено
плащане в брой.
6/по доставките с изпълнител ЕТ”Маями 98”- Издадените фактури са описани в Дневника за
продажби за данъчен период 06.2000 г.,като общата стойност на начисления в
Дневника ДДС е в размер на 138 415,10 лв. и съответства на декларирания в подадената СД за периода с
вх. №03.07-501245/14.07.2000 г.. Съответствието на данните от Дневника за
продажби и тези с подадената СД показва,че данъкът е
начислен и отразен като задължение към бюджета/т.1,стр.96-97/. Т.к. свид.Д.Д. не е представил
първични счетоводни документи,нито счетоводни справки
и към следств.дело е приложено уведомително писмо от
Първо РПУ,че под № 2414/16.08.2000 г. е заведена
преписка за откраднати фирмени документи и печат на 16.08.2000 г., за това и
вещото лице категорично е заявило , че
след като документите на фирмата липсват,не може да
се установи дали фактурирания в издадения
данъчен документ ДДС е отразен в счетоводството на доставчика като
задължение към бюджета.Свид.Д.Д. е посочил в показанията си-т.1,л.72-75,че е имал
търговски отношения с обв.Н.,че сделките по фактурите
са реални и за тях е било извършено плащане в брой Относно периода м.юни 2000 г. със същата фирма за предмет на услугата по
фактури било посочено покупка на дизелово гориво. Едната фактура била с
прикрепен към тях касов бон-отразяващ плащане в брой.
На доставчика,представляван от свид.Д.Д. била
извършена насрещна проверка,която установила,че
в данъчното досие на търговеца били отразени
процесните фактури,те били включени в дневник за продажби за същия
данъчен период,като данъчния орган не признал правото
на ДК,т.к. доставчикът бил ДЕРЕГИСТРИРАН по ЗДДС, а
за да се извърши проверка на предходните доставчици,липсвали
първични счетоводни документи.Свид.Д. за предходни
доставчици е посочил като вероятни такива Р.П. или свид.
С.Т.. Свид. не е представил документация за предходни
доставчици и за плащане,твърдейки,че същата била
обект на кражба.
7/ по доставките с
изпълнител ЕТ”Мелиса-С.Ш.”-Издадените фактури са
описани в Дневника за продажби за данъчен период 07.2000 г.,като общата
стойност на начисления ДДС е в размер на
90 891,62 лв. и съответства на декларирания в подадената СД за периода с вх- №03.04.-607118/14.08.2000 г.. Съответствието на данните
от Дневника за продажби с тези от
подадената СД показва,че данъкът е начислен и деклариран като задължение към
бюджета/т.1,стр.170-177/. Относно реалното осъществяване на сделките има
категорични данни в свид.показания на С.Ш.,който
свидетелства че е осъществявал такива сделки,като е посочил
по описаните фактури за предходен доставчик-ЕТ”Тони-М-С.Т.”.
Вещото лице като забележка е отбелязало,че се е
запознало с издадения от ЕТ”Мелиса-С.Ш.”ДРА№ 667/2001
г. с обхват ДДС за период 01.01.1995
г.-08.01.2001 год. Като в цитирания ДРА,не са признати
сделките за нереални,т.е. всички сделки-продажби
са признати за реално извършени и начисления по тях ДДС-като
дължим и правилно начислен.След като на
доставчика представляван от свид.С.Ш. била извършена насрещна проверка,тя
установила,че в данъчното досие на търговеца били
отразени процесните фактури,те били включени в
дневник за продажби за същия данъчен период. Данъчния орган не признал правото
на ДК,т.к. фактурите посочени в ДП не били с посочен предмет,доставчикът бил ДЕРЕГИСТРИРАН по ЗДДС,за да се извърши проверка на предходни доставчици,
доставчикът ползвал ДК по данъчни документи, издадени от ДЗЛ без специална
регистрация по ЗДДС.Като свид.Ш. е посочил освен това в показанията си-т.1, л.79-83,че е имал търговски отношения с обв.Н.,че сделките по фактурите са били реални и за тях е
било извършено плащане в брой. За предходни доставчици е посочил свид.С.Т.
8/ По доставките с изпълнител ЕТ”Мелиса-С.Ш.”
за периода 09.2000 г. вещото лице е дало заключение че фактурите наистина са
били анулирани,поради което данъчното задължение за
периода не следва да се увеличава със сумата 3 570,80 лв. представляваща
начисления ДДС по анулираните фактури. За данъчен период 11.2000 г. на ЕТ „Каданс”/т.2,стр.213/ се установи,че
в Дневника няма описана фактура под № 535/30.11.2000 г. не е ползван данъчен
кредит в размер на 4014,50 лв. Следователно по описаната фактура не следва
корекция на декларираните покупки с тази сума.
9/По доставките с изпълнител
ЕТ”Шкорпи-Т.К.”-Издадената фактура за данъчен период
11.2000 г. е описана в Дневника за продажби на ЕТ”Школри”,като
общата стойност на начисления в Дневника
ДДС е в размер на -93965,87 лв. и съответства на декларирания в подадената СД
за периода. Съответствието на данните от
Дневника за продажби с тези в подадената СД показва,че
данъкът е начислен и деклариран като
задължение към бюджета. Относно реалното осъществяване на сделката има данни в свид.показания на Т.К.,който твърди,че
е попълнил данните във ф.№ 38/13.11.2000
г.,но не знае, откъде е доставено горивото и дали въобще съществува такова.
На основа на всичко посочено
по-горе вещото лице е посочило,че за данъчен период
11.2000 г.:не следва да се намалява декларирания данъчен кредит за периода в
размер на 4014,50 лв. по фактура № 535 издадена от ЕТ”Мелиса-С.Ш.”,поради
това,че в дневника на ЕТ”Каданс”
няма описани такава фактура и за периода
не е ползван данъчен кредит в такъв размер.
-не е налице право на
данъчен кредит в размер на 35 999,93 лв. по фактура издадена от ЕТ”Шкорпи”,поради това,че не
може да се установи начисляването на ДДС
в счетоводството като задължение към бюджета по смисъла на чл.52,ал.3 от ЗДДС
10/ за
данъчен период м.12.2000 г.
-по доставките с изпълнител ЕТ”Фар-Т.С.”-
в хода на ДП свид.С. е заявил,че фирмата е била регистрирана без негово знание,поради това,че същият е
изгубил личните си документи/т.2,л.235-242/ Свидетелства,че
никога не е работил с тази фирма и не е
издавал документи за извършени търговски сделки. На доставчика ЕТ”Фар-99-Т.С.”
била извършена насрещна проверка,която установила че
търговецът е подал СД за съответния период
и процесната фактура не била включена в
дневник продажби за същия данъчен период. Данъчния орган не признал правото на ДК,т.к. не приел,,че реално е осъществена услугата,че липсват реквизити във фактурата.
11/ по доставките с изпълнител „ВИП-ИП”ЕООД При
направената насрещна проверка в хода на данъчното производство завършила с ПИНП
1657/10.04.2001 г. е констатирано, че
фактурата е отразена в Дневника
за продажби и СД за данъчен период 12.2000 г.,но на декларирания данъчен адрес
не е намерен представител на дружествата поради което не може да се установи
начисляване на данъка в счетоводството му.при
повторна ревизия на ЕТ”Каданс” завършила с издаване
на ДРА 210/08.10.2002 г., дружеството не
е представило в законноустановения срок изискваните
от него документи. Данъчния кредит не бил признат от данъчния орган, поради
липса на реквизити по чл.8,т.4 и 7 от ЗСч-липса
на натурално и стойностно изражение на
сделката и място на съставяне на документа. Свид.П.
посочил в показанията си-т.1,л.95-97,че е вероятно да е имал търговски
отношения с подс. Н.
и че е възможно да е закупил от него гориво,но
не е представил документация,свързана с наличие на
доставка на гориво или договор за прихващане. Впоследствие П. продал
фирмата на свид.Ж.м.,
който също не е представил
документи за процесната
фактура.-т.1,л.102. Свид.П. е обяснил,че е
работил за свид. И.П..
12/-По доставките с
изпълнител ЕТ”Джи
Трейд-Л.Г.”-при направената насрещна проверка в хода на данъчното производство,завършила
с ПИНП 17-16618/06.04.2001 г. е констатирано,че
фактурата е отразена в дневника за
продажби и СД за данъчен период 12.2000 г.Предходен доставчик е ЕТ”МГ-Трейд-Р.П.”
по фактура 2187/20.12.2000 г. Предходен доставчик на ЕТ”МГ-Трейд-Р.П.”
е ЕТ” Мелиса-С.Ш.”,който е издал фактура
650/31.12.2000 г.В ДРА 624/03.04.2002 г. на ЕТ”Каданс” не е признат данъчен кредит,по
фактурата на ЕТ”Джи Трейд”,поради
това,че не е открит на данъчен адрес представител на ЕТ”Мелиса-С.Ш.” като предходен доставчик на предходния на ЕТ”Джи Трейд”доставчик.При
повторна данъчна ревизия на ЕТ”Каданс”-ДРА
210/08.10.2002 год. данъчния кредит по фактурата на ЕТ”Джи Трейд” не е признат поради
ненамиране на данъчен адрес на представител на
правоприемника на ЕТ”Таврос” ЕООД за проверка на
счетоводството и поради липса на реквизити. На основания на заключението на
вещото лице за данъчен период 12.2000 г. се преценява ,че не е налице право на
данъчен кредит:-
-в размер на 3667,65 лв. по фактурата издадена от ЕТ”Фар-Т. С.” поради това ,че не съществува реална страна –доставчик по сделката,както
и поради това,че фактурата не е отразена в Дневника
за продажби и СД за същият данъчен период.
-в размер на 5078,73 лв. по фактурата издадена от
„ВИП-ИП” ООД в размер на 524,51 лв. по фактурата на ЕТ”Джи
Трейд”,поради това,че не
може да се установи начисляването на ДДС в счетоводството както задължение към
бюджета по смисъла на чл.52,ал.3 от ЗДДС.Л.Г. в разпита си по ДП посочил ,че е
налице реална сделка. Неговият доставчик по фактура № 2187/20.12.2000 г.-свид.Р.П. е посочил в показанията си-т.1,л.95,че е имал
търговски отношения с Л.Г.,че сделката по фактурата е била реална и било
извършено плащане в брой.За предходен доставчик е
посочил С.Ш.. А от заключението по съд.графологическата
експертиза-т.1.л.174-подписите във фактура № 2187 са на Л.Г. и Р.П.
Така възприетата от ВОС фактическа обстановка се установява от
събраните гласни доказателства-показания
на разпитаните свид.Ж.М., Т.С.,И.П., Пл.Д.,С.с.,Кр.Г.,С.Н.,
А.В., Ф.Т., В.Д., Ст.Т., Д.Д., С.Ш., Т.К.,И.п., В.В., А.И., С.И., С.Б.,от многобройните писмени
доказателства по делото,както и приетите заключения
на експертизите.Към доказателствения материал следва
да се приобщи и приетата в рамките на съдебното следствие пред ВОС-ССч.Безспорно по делото
е ,че подсъдимият като управител
на ЕТ”Каданс” е подал 10 бр. справки
декларации по ЗДДС.Няма спор и затова ,че е направена данъчна ревизия на фирмата, и в
хода на същата са извършени насрещни проверки в данъчните поделения на фирмите,посочени от подс. в
справките му като доставчици.Тези насрещни проверки са установили,че
част от фактурите не следва да се признаят,като основание за данъчен кредит,по различни причини,описани
във всеки пункт-дерегистрация на доставчиците по ДДС,липса на такава регистрация,оспорване
на описаните фактури.Няма спор,че
въз основа на тези данъчни нарушения,установени при доставчиците,се е стигнало
и съставяне на ДРА на подс./втори по ред и т.к. първият бил частично отменен/№ 210/08.10.2002 г.,
който установил общо данъчно задължение в размер на 143 281,68 лв.
-Видно от заключението по
назначената и приета от съда съдебно-счетоводна
експертиза/л.521,т.1 от ДП/ е видно,че данъчния
период изследван от вещото лице е от м.октомври 99 год. до м.декември 2000 год. и
непризнатия данъчен кредит е в размер на
101 761,29 лв.
По ДП са назначени съдебно
графични експертизи, които са изследвали положените подписи в справки-декларации подавани от ЕТ”Каданс”-:
- По първия пункт по обв.акт- а именно за фирма „Криг”ЕООД
фактурите били подписани за получател от обвиняемия,на
доставчика „Поларис”ООД представляван от С. С.-същият
обяснил че е търгувал с фирмата на подс.,подписите под фактурите били негови,плащането
се извършило в брой, а относно сделката по фактура № 975/99 г. била със ЕТ”Златомир-Иван
Минов”.
- Относно втори пункт от обв.акт- ЕТ”Маями-98-Д.д.” –т.1,л.634 е видно,че
подписа на графа”получател” на фактурата е на подс.Н..
- По трети пункт от обв.акт-фирма ЕТ”Тони –М-С.Т.”-СД
не е подписана от обвиняемия-т.1,л.175
- По пункт четири от обв.акт за декларация № 0306-408346/14.06.2000 г. относно
период м.май 2000 год., от
заключението е видно че СД била подписана от обвиняемия-СГЕ-т.1,л.635.
- -по пункт пети от обв.акт за данъчен период м.юни
2000 г.,също заключението по
СГЕ-т.1,л.175 е че СД не е била подписана от обвиняемия, а в графа за съставил били подписани от Д.Д..
- По пункт шести от обв.акт. за данъчен период м.юли
2000 год. също от заключението е установено,че
фактурите били подписани за получател от обвиняемия.
- По пункт седми от обв.акт за данъчен период м.август
2000 г. било установено,че СД не е подписана от обв.Н.-л.175,т.1
- По пункт осми от обв.акт за данъчен период м.септември
2000 год. било установено ,че обв.
е подписал СД-т.1 л.175
- -по пункт девет от обв.акт за данъчен период м.ноември
2000 год. било установено ,че обв.
е подписал СД
- -по пункт десет от обв.акт за данъчен период м.декември
2000 год.било установено,че
обв. е подписал СД-СГЕ-т.1,л.175.
Изброеното по -горе съдът
приема като доказателства и доказателствени средства, които са пълни и
непротиворечиви, те се подкрепят и допълват взаимно.
Не могат обаче да се
споделят правните изводи на ВОП,направени въз основа
на тези факти. ВОП е възприел изцяло
констатациите в данъчно ревизионния акт,пренесени в обв.акт,като е
приравнил извършването на данъчно нарушение,с
осъществяване на престъпление. На първо място не може да се сподели изложеното
в обв.акт,че в справките декларации за инкриминирания
период подсъдимия е потвърдил неистина, като е включил фактури, издадени от фирми,които са били дерегистрирани
по ДДС.Внимателния прочит на материалите по делото
води до следната констатация-наистина,част от
изброените фирми са дерегистрирани по ДДС и това е
станало служебно,но след периода,в
който са издадени фактурите описани в справки-декларации.Това
са случаите с фирмите:ЕТ”Маями-98-Д.Д.”, ЕТ”Мелиса-С.Ш.”.
Следователно се явява недоказано твърдението на обвинението,че
в справките-декларации са били вписани фактури,
издадени от лица вече дерегистрирани по ДДС,т.к. това е станало след момента на издаване на
въпросния счетоводен документ. Следва да се има предвид и обстоятелството,че дори дерегистрирацията
да е била факт към датата на издаване на фактурите,то
ако това не е било известно на
длъжностните лица в съответните фирми-доставчици или ако въпреки това,те
поради недобросъвестност,са продължили да издават
фактури по ДДС,това по никакъв начин не би могло да
се знае от подсъдимия.Следва да се причислят и друга група фирми, за които
е прието че фактурите им не са
фигурирали в дневниците за продажби на доставчици. Безспорно не може да се приеме,че
този факт следва да очертае границите на престъпно поведение у подсъдимия,при условие същият като търговец и данъчен
субект не разполага със законови механизми
да контролира изпълнението на задълженията пред данъчната администрация
на своите съконтрагенти.Следва да се отбележи случаят с ЕТ”Мелиса-С.Ш.”
и ЕТ”Тони –М-С.Т.”,в които видно от приложените
документи на въпросния доставчик е съставен ДРА,т.к.
същите не са водили надлежно
счетоводство и не са подавали годишни
декларации. Безспорно в този случай не може да се говори нито за съществуването на обективни, нито на
субективни признаци на деянието, за което се търси наказателна отговорност.
Това ,че доставчикът е бил дерегистриран в един последващ момент и то по причини,които не
са в никаква връзка с дейността на
фирмата на подс. не може да се вмени във вина на
подсъдимия.
По преценка на съда всички
събрани улики в тяхната съвокупност водят до извод,
който е единствено възможният и изключва всички останали. От тук и от отделните
улики:
-За да е налице съставомерно деяние е необходимо подсъдимия да е обявил
пред данъчните органи,че е осъществил покупките
описани в съответните дневници и представените фактури,въпреки
че ясно
е съзнавал,че в действителност такива сделки
реално не са били сключвани и изпълнявани. Невярното деклариране по чл.100 от ЗДДС от 1998 г. би трябвало да е в причинна връзка със съответното избягване на
плащането на действително дължимото данъчно задължение,постигнато
чрез неоснователно прихващане на данъчен кредит по ДДС. Същевременно
неправилното водене на финансово-стокова отчетност в представляванат
от обвиненото лице фирма или другите фирми, указани като доставчици според
дневници и фактури,може да е релевантно към изискванията на данъчната
администрация но не е достатъчно за обосноване на
обективната и субективна съставомерност на престъплението по
чл.257,ал.1/отм/във вр.чл.255, ал.1 от НК. Ако покупките, от чието обявяване е
последвало признаване на данъчен кредит по ДДС и съответно намаляване на
заплатените от подс. данъци са реално извършени-не би било налице инкриминираното невярно деклариране.
По фактическа страна и
правните изводи:
Съдът установи следното:
По п.1 от обстоятелствената
част на обв.акт: относно ЕООД”Криг”
и ООД”Поларис”-на подс. е вменено във вина,че
цитираните фактури са издадени от фирми,които не са
извършвали реална дейност и ,че подс е знаел за това.А от показанията на свид. Ф.Т.
и свид.в.Д./предходния собственик/ е видно че и двамата не са извършвали дейност със
фирмата на подсъдимия.За С. С.-собственикът на „Поларис”ООД,той обяснил че е търгувал с фирмата на Н. и
подписите на фактурите били негови.
По п.2 от обв.акт-относно ЕТ”Маями-Д.Д.” е
било установено ,че доставчикът не е изпълнил задължението си да отрази в ДП и
СД за данъчен период 11.1999 г. за него било установено ,че според свид.Д. фактурата
не била отразена в дневника за продажби
и към нея няма съпътващи документи отразяващи
плащане.
По п.3 от обв. акт- относно фирма ЕТ”Тони
–М”- от свид.показания на свид.Т. е ,че
той е имал търговски отношения с подс.Н. и че сделките са били реални.
По п.4 от обв.акт- за ЕТ”Маями-98” свид.д.
посочил в показанията си че е имал
търговски отношения с подс.Н. и че сделките са
били реални.
По п.5 от обв.акт- за въпросния период също свид.Д.
е обяснил,че
сделките са били реални и било извършено плащане в брой.като
обаче данъчния орган не признал правото на ДК,т.к.
доставчикът бил дерегистриран по ЗДДС.
По п.6 от обв.акт за фирма ЕТ”Мелиса-С.Ш.”-също
данъчният орган не признал правото на ДК,т.к. фактурите посочени в ДП не били с посочен предмет,доставчикът бил дерегистриран
по ЗДДС.
По п.7 и п.8 от обв.акт-т.к. касае същата фирма не следва да се преповтарят
така вече установените по-горе факти.
По п.9 от обв.акт- относно ЕТ”Шкорпи-Т.К.”
данъчния орган не признал правото на ДК,т.к.
фактурата не била издадена от посочения в ДП доставчик., и същиото
се потвърждава от свид.К.-че не е имал търговски отношения с подс.-Н..
По п.10 от обв.акт-
относно ЕТ”Джи Трейд-Л.г.”-от
насрещната проверка било установено,че фактурираните
доставки са с неустановен произход. А Л.Г. в разпита си пред ДП е посочил че е
налице реална сделка и неговият доставчик е
свид.р.П.. Относно фирма „ВИП-ИП” ЕООД
представляван от свид.И.П. било установено ,че данъчния орган не признал правото на ДК,т.к. приел,че реално е
осъществена услугата. А впоследствие същия продал фирмата на свид.Ж.М.. За Ет „Фар-99-Т.С.” представляван от свид.Т.С.,като
същият е посочил че не е имал търговски
отношения със подсъдимия и че личните му документи са били обект на кражба.
Въз основа на изброените
по-горе доказателства и доказателствени средства съдът взе своето решение по
следните правни съображения:
По делото не бе установено
по несъмнен и категоричен начин фирмата –доставчик на фактурите да не е
работила и специално да не са реално
сключени и осъществявани с насрещни престации
сделките по тези фактури. Според съда обясненията на подсъдимия,които са необорени с други
доказателства доказват че тези сделки са
обективно договорени и реализирани. От правната преценка с оглед позицията на ВОП,че сделките по посочените фактури въобще не са
договаряни и осъществявани и че подс. е владеел до
съвършенство и в пълнотата им материята по
ЗДДС и ЗСч и знаейки ,че част от
изискванията по документирането не са изпълнени,съзнателно
ги е заявил пред данъчните служби като
основание за признаване на данъчен кредит,съдът е
приел че такива липсват, а са налице в обратния смисъл. Доказателствата по делото изключват възможността за несъмнен
и категоричен извод,че
съзнателно се е опитал да ощети бюджета,като укрие
данъчни задължения, като е подал посочените
справки-декларации със съзнанието ,че сделките
са фиктивни. Съобразно изложеното, съдът приема,че обвинението
е изцяло недоказано по всички
точки от обв.акт.-досежно
вменените му обективни признаци-че се е позовал на
фиктивни сделки и че е избегнал плащане на свое данъчно задължение и досежно осъзнаването му от субективна страна,че
е знаел,че доставчикът не упражнява търговска
дейност. По делото не е установено по несъмнен и категоричен начин,че фирмата –доставчик
по фактурите не е работила и не е извършвала стопанска дейност и
специално да не осъществени и реално
сключени сделките по тези фактури. Видно от заключението на вещото лице по ССч експертиза, че тези фактури за тези сделки са нарушени правилата за отчетността и документооборота по ЗДДС и на тази
база експертизата е приела,че
не следва да се признае данъчен кредит.При тази
сложна дейност по ЗДДС която
включва 11 месечни периода и толкова справки декларации
пак е действало избирателно. При така събраните и проверени доказателства едно
е да се приеме,че не следва да се признае данъчен кредит/предмет на
една данъчно-административно производство/, а друго е
да се поддържа обвинението,че сделките са фиктивни.
От тезата на защитата
развита в съд.заседание е видно,че
: същите в предходно заседание поискаха производството да се прекрати за втори
път от съдът, но съдът остави без
уважение искането,т.к. при второто последно по ред
изменение на НПК това правило бе изменено,като не се позволява за втори път да се
прекратява съдебното производство. А
относно недостатъците допуснати в предходния обв.акт,които
обаче не бяха отстранени в новия,съдът счита,че тезата на защитата е правилна, основателна и
логична. Имайки предвид следното:
1/ относно стойността
на повдигнатото обвинение за укрито
данъчно задължение в размер на 174 687,90 лв., в предходния тя беше в р.
на 162 158,10 лв.. настоящия състав на съда не можа след дълъг прочит на всички материали по ДП
да установи произхода на тази сума, а след като в хода на съд.следствие
бе попитан представителя на ВОП-същият отказа да
отговори на въпроса на съда.
2/ в заключението на ССч е посочена много по-малка сума от посочената в обв.акт и затова именно съдът не можа да установи как е изчислена посочената сума в обв.акт.
3/ Освен това в с.з. пред ВОС
след като защитата посочи допуснати
нарушения в обв.акт,съдът изложи тезата си ,че не може да прекратява за втори съд.производство,поради
което и искането на защитата бе оставено без уважение.
4/ относно искането на прокурора да се назначи нова тройна ССч,това становище не бе уважено,т.к.
заключението по втората по ред е
обосновано и съобразено с всички документи посочени по ДП,поради
което и бе приобщено по делото и в изводите си съдът се съобрази основно с
него.
За да е налице съставомерно деяние
е необходимо подс. да е обявил пред данъчните органи,че
е осъществил покупките описани в
съответните дневници и представените фактури, въпреки,че ясно е съзнавал,че
в действителност такива сделки реално не са били сключени и изпълнявани.
Невярното деклариране по чл.100 от ЗДДС от 1998 г. би трябвало да е в причинна
връзка със съответно избягване на заплащане
на действително дължимо данъчно задължение,постигнато
чрез неоснователно прихващане на данъчен кредит по ДДС. Същевременно
,неправилното водене на финансово-стокова отчетност в
представляваната от обвиненото лице фирма, или от другите фирми указани като
доставчици според дневниците и фактурите,може да е
релевантно към изискванията на на данъчната администрация но не е достатъчно за обосноване на обективната и субективна съставомерност на
престъплението по чл.257,ал.1 от НК. Ако
покупките от чието обявяване е
последвало признаване на данъчен кредит по ДДС и съответно няма и съответно намаляване на заплатените от подс. данъци, са реално извършени, не би било налице
инкриминираното невярно деклариране. В тази насока събраните
доказателства не са противоречиви-те просто не
подкрепят тезата на обвинението,което се явява недоказано,както от обективна, така и от субективна страна.Т.е за една част от фирмите с които подс. е имал търговски отношения категорично се установи,че са били дерегистрирани по
ЗДДС, а именно: ЕТ”Маями-98-Д.Д.”, ЕТ „Мелиса-С.Ш.”
, а за останалите сделки съдът приема,че са били
осъществени реално, а именно/видно от свидетелските
показания:/ ЕТ”Тони-М-С.т.”-свид.Т., ,свид.С.Ш.,””Поларис”ООД-свид.С.С., ЕТ”Джи Трейд-Л.г.”-свид. Г., „ВИП-ИП”ЕООД-свид. И.П..неизпълнението на задълженията досежно документиране и осчетоводяване на определени стоки
от обхвата по ЗДДС,вкл. и заскладяването
на стоките,само
по себе си не означава и не доказва дори и недействителност на тези сделки по смисъла на закона, а още по-малко,че по тях не е
имало договаряне и срещни престации.Присъдата не може
да почива на предположения и подсъдимият не е длъжен да доказва,че
е невинен. Тези показания и обяснения на подс.,че
сделките са били реализирани се подкрепят,както от
неоспорените доказателства за извършени плащания по тях-платежни
нареждания и касови бележки както и от ССчЕ.Както данъчния инспектор извършил проверката,предпоставила
наказателното производство-свид.Н., така и ССчЕ по делото са
базирали изводите си относно тези сделки
на неизпълнение на изискванията за отчетността и документооборота по
ЗДДС-чл.55,ал.1,5,6,чл.105,чл.106 от ,въз основа
на които в съответствие с действащата нормативна уредба за данъчно задължено
лице не възниква право на приспадане на данъчен кредит.Неизпълнението на задължения досежно
документирането и осчетоводяването на определени сделки от обхвата по ЗДДС обаче, само по себе си не означава и
не доказва дори и недействителност на тази сделка по смисъла на закона, а още
по-малко,че по тях въобще не е имало договаряне
и несрещни престации.От
значение за визираните съставомерни
обективни и субективни признаци от фактическа страна е наличието на доказателства,че сделките по посочените фактури въобще не
са били договаряни и осъществявани,че подс. е владеел в съвършенство и в пълнота материята по ЗДДС,ЗСч и знаейки,че част от
изискванията по документирането им не са изпълнени,съзнателно
ги е заявил пред данъчните служби като
основание за признаване на данъчен кредит.Такива
доказателства липсват по делото.
Т.е. по никой от
пунктовете в обв.акт
няма фиктивни сделки,поради което и не може да се
поддържа такова обвинение-повдигнато в обв.акт от ВОП.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: