Определение по адм. дело №255/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Л. Й. Л. с постоянен адрес гр.Ямбол, местност „Под язовира“, *, чрез адв. М. И.. М. от АК-Ямбол, [улица], ** против Заповед № ТУ/04-00022/28.05.2025 г. на заместник-кмета на Община Ямбол, с която е наредено в срок от 90 (деветдесет) календари и дни от датата на влизане в сила на настоящата заповед (връчване или обявяване), да бъде доброволно премахнат Обект №5 - пристройка - в сервитута на ВЕЛ 110 kV - „Младово" - собственост на „ЕСО" ЕАД, като същата е от северозападната страна на сграда с [идентификатор] по КК на гр. Ямбол, на един етаж, с размери 4,95/6,60м., с трискатен покрив - дървена конструкция покрита с керемиди и поставени отводнителни съоръжения: улуци и водосточни тръби, и от запад монтирана PVC дограма, тъй като за такова строителство няма одобрени проекти и не е издадено разрешение за строеж от гл. архитект на община Ямбол, и изпълнението на заповедта е възложено на Л. Й. Л. (собственик на обекта), като преди изпълнението представи в община Ямбол, план за безопасност и здраве/ПБЗ, съгласуван с „ЕСО" ЕАД, както и други документи (при необходимост) с оглед мястото на изграждане на обекта.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на заповедта, с твърдение че неправилно в заповедта е посочено, че срокът за доброволно изпълнение започва да тече от връчване или обявяване на заповедта.

Административната преписка е постъпила с писмо вх.№1608/25.06.2025 г. от община Ямбол и становище от началник отдел "Правни дейности" в община Ямбол, че заповедите по чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията, в това число процесната, не са с допуснато по закон изпълнение, поради което искането за спиране се явява неоснователно.

Жалбата е редовна от формална страна, подадена в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице.

По искането за спиране изпълнението на заповедта, съдът взе предвид следното:

Като издадена на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ оспорената заповед не попада в изключението, визирано от чл.217, ал.2 във връзка с ал.1, т.1-т.12 ЗУТ, което допуска спиране на конкретни административни актове, издадени по ЗУТ.

Настоящата заповед не е от категорията актове визирани в чл.217, ал.1 ЗУТ, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона и по отношение на които подаването на жалба не спира изпълнението.

Ето защо е приложима общата разпоредба на чл.166, ал.1 АПК, според която жалбата спира изпълнението.

Същевременно липсва и разпореждане в самата заповед от страна на органа за допускане на предварително изпълнение, поради и което искането за спиране изпълнението на заповедта е недопустимо, поради настъпилия суспензивен ефект на жалбата.

В тази връзка определеният в заповедта срок за доброволно премахване на обекта не представлява разпореждане по чл.60 АПК на органа за допускане на предварително изпълнение, а е част от задължителното съдържание на заповедта.

Поради това не е налице допуснато предварително изпълнение от органа, а суспензивният ефект на жалбата се разпростира върху целия акт, доколкото същата спира изпълнението на акта по силата на самия закон.

С оглед на това предвиденият срок за доброволно изпълнение, започва да тече след влизане на акта в сила, независимо от посоченото в заповедта, защото в случая по силата на самия закон с подаването на жалбата е спряно изпълнението на административния акт в неговата цялост.

Посоченото води до липса на предмет на искането и на правен интерес от спиране изпълнението на процесната заповед.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК във връзка с чл.166, ал.1 АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на изпълнението на Заповед № ТУ/04-00022/28.05.2025 г. на заместник-кмета на община Ямбол, направено от Л. Й. Л. с жалба рег.№2801-13494/19.06.2025г. на община Ямбол.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.