№ 2453
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110115244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. М. М. срещу етажните собственици на .... на
адрес: гр. ..., бл. 145В, вх. Б, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 40
ЗУЕС.
Ищецът твърди, че е собственик на ап. 29 в .... на адрес: гр. ..., бл. 145В, вх. Б, както и
че на 15.02.2022 г. е проведено общо събрание, на което са взети незаконосъобразни
решения, обявени на 21.02.2022 г. с Протокол № 4 на ..... Твърди, че точка 3 от дневния ред
и решенията по нея, не отговарят на изискванията на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС. Посочва, че
съгласно тази точка се определя от 01.03.2022 г. месечна вноска съгласно чл. 50 ЗУЕС за
Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1 % от минималната работна заплата за страната,
но на база апартамент, поравно за всеки апартамент, вместо както е посочено в закона
съобразно идеалните части на самостоятелните обекти в сградата, вкл. общинските такива и
прилежащите офиси и магазини, които дължат такава такса независимо, че имат отделни
входове. Оспорва и решението по т. 3, с което е прието, че се запазва текущият размер на
таксата за управление и поддържане на общите части, с доводи, че начинът на определяне
на таксата противоречи на чл. 51 ЗУЕС, като във връзка с предходното общо събрание, на
което именно е взето решение за начина на определянето й, е образувано друго дело. С
оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени решенията по точка 3
относно определяне на месечните плащания и разходите за ремонти на собствениците,
ползвателите и обитателите, приети на Общото събрание на .... на адрес: гр. ..., бл. 145В, вх.
Б, както и да задължи управителя на ЕС да преизчисли всички платени от собствениците,
ползвателите и обитателите средства, считано от 15.06.2021 г. в едномесечен срок от
1
постановяването на решението, като бъде предоставен подробен отчет. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, както и е
предявил насрещен иск с правно основание чл. 38, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 51
ЗУЕС. Оспорва иска по чл. 40 ЗУЕС като недопустим – предявен извън преклузивния 30-
дневен срок. По същество оспорва иска като неоснователен, с доводи, че общото събрание е
проведено при спазване на изискванията на ЗУЕС. Посочва, че не са налице пороци във
връзка със свикването и провеждането на общото събрание. Предявява насрещен иск за
дължими от М. М. М. парични вноски за разходи за управление и поддържане на общите
части на сградата за апартамент № 29 за периода от 01.03.2022 г. до 31.10.2022 г., възлизащи
на сумата от 160 лв., определени на общо събрание от 08.09.2021 г. Моли за отхвърляне на
иска по чл. 40 ЗУЕС, както и за осъждане на М. М. М. да заплати на .... на жилищна сграда с
адрес: гр. ... 145В, вх. Б, сумата от 160 лв. за периода от 01.03.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на насрещния иск до окончателното
изплащане, както и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор на иска, като счита, че същият следва
да бъде отхвърлен като недоказан, тъй като не е обитавал процесния имот. Сочи, че
апартаментът е на шпакловка и замазка, поради което през процесния период не е живял в
него. Твърди, че решението, въз основа на което се претендират сумите за общи части, е
незаконосъобразно. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск. Евентуално прави
възражение за прихващане със сумата от 71 лв. - заплатени разходи за бариера на паркинга и
дистанционно, ведно със законната лихва от отговора до окончателното плащане.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на жилище – апартамент № 29,
находящо се в гр. ... к. „......а“ (Вълчо Иванов), бл. 145В, вх. Б, ет. 7, със застроена площ от
50,13 кв. м., заедно с мазе № 23 със застроена площ от 2,72 кв. м., заедно с 0,99 % идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата в режим на
етажна собственост, което се установява и от приетия Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 137, том VII, рег. № 12995, дело № 1147/2020 г.
Не е спорно също, че на 15.02.2022 г. е проведено общо събрание на етажните
собственици на .... с административен адрес: гр. ... 145В, вх. Б, за което е съставен протокол
№ 4, обявен на 21.02.2022 г. (обстоятелството по обявяване на протокола на 21.02.2022 г. не
е спорно между страните). Видно от последния, етажните собственици са гласували и
приели с мнозинство от 61,35 % идеални части от общите части на .... решение по т. 3, а
именно, че се запазва текущият размер на таксата за управление и поддържане (такса „Общи
части“) и начина й на определяне; създава се фонд „Ремонт и обновяване“, като размерът на
вноската във фонда се определя на 1 % от размера на минималната работна заплата и се
обновява при промяна в размера на минималната работна заплата. Посочено е, че таксата
2
влиза в сила, считано от 01.03.2022 г., събира се на база апартамент и по банковата сметка,
по която се събира такса „Общи части“. Останалите приети решения не са предмет на
оспорване, поради което съдът не ги обсъжда.
Ответникът претендира парични вноски за разходи за управление и поддържане на
общите части на сградата за периода от 01.03.2022 г. до 31.10.2022 г. (х 20 лв. месечно). В
тази връзка по делото е приет Протокол № 1 от общо събрание на
собствениците/представителите на собствениците на нововъзникнала етажна собственост с
адрес: ж. к. „......а“, бл. 145В, вх. Б от 16.02.2021 г., от който е видно, че е взето решение
управител на .... да бъде .., Протокол № 2 от общо събрание на
собствениците/представителите на собствениците на етажна собственост с адрес: гр. ...
145В, вх. Б от 15.06.2021 г., в който е обективирано решение по т. 2 – размерът на паричните
вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата се променя от
15 лева на 23 лева, които се определят на база апартамент с един живущ (възрастен); за
всеки следващ възрастен, дете (навършило 9 години) и домашен любимец (животно,
подлежащо на извеждане), паричната вноска се определя в размер на 5 лева, който размер на
паричните вноски се прилага, считано от месец юли 2021 г., Протокол № 3 от общо
събрание на собствениците/представителите на собствениците на етажна собственост с
адрес: гр. ... 145В, вх. Б от 08.09.2021 г., в който е обективирано решение по т. 10 – размерът
на месечната парична вноска за управление и поддържане на общите части да бъде намален
от 23 лева на 20 лева, които се определят на база апартамент с един живущ (възрастен); за
всеки следващ възрастен, дете (навършило 9 години) и домашен любимец (животно,
подлежащо на извеждане), паричната вноска се определя в размер на 5 лева, който размер на
паричните вноски се прилага, считано от месец октомври 2021 г., прието е и решение по т. 9
– срещу всеки неплащал повече от две месечни парични такси да се образува съдебно
производство, в този смисъл да се образува съдебно производство срещу собственика на
апартамент № 29. Такса в новоопределения размер от 20 лв. месечно е претендирана от
ищеца по насрещния иск.
По делото няма данни, а и ответникът по насрещния иск, в открито съдебно
заседание, изрично признава, че решенията, приети на Общото събрание на 08.09.2021 г. не
са оспорени от него по реда и в сроковете по чл. 40 ЗУЕС.
Представен е констативен протокол от 09.03.2022 г., в комисия ..оров – председател
на управителния съвет на .... и двама от членовете на ...., съгласно който за периода от
17.02.2021 г. до 09.03.2022 г. по банковата сметка на .... са извършени два броя преводни
нареждания от М. М. М., съответно на 07.04.2021 г. в размер на 15 лв. с основание „ бл.
145В, вх. Б, ап. 29, м. 04/2021 “ и на 21.04.2021 г. в размер на 98 лв. с преводно основание
„Св. Троица, бл. 145В, вх. Б, ап. 29, 05/2021 г., бариера 1 дистанционно мазе 23“, като
препоръка е описано да се действа съгласно взетите решения от Общото събрание на .....
Представена е таблица с начислени и неплатени суми за разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“, както и
извлечения от битови сметки за имота на ищеца. От представената справка за консумация на
3
електроенергия от клиенти на „Е...“ АД за клиент М. М. М., клиентски № 310258073064, за
обект, намиращ се на адрес: гр. ... № 145, ет. 7, ап. № 29 е видно, че за процесния имот в
периода от 27.04.2021 г. до 25.11.2022 г. са начислени 13 kw/h дневна енергия, 3 kw/h нощна
енергия, съответно за периода от 25.03.2022 г. до 25.11.2022 г. - 8 kw/h дневна енергия, 1
kw/h нощна енергия. От представената справка и фактури от „...“ АД се установява, че за
периода от 07.05.2021 г. до 05.04.2023 г. сметките на ответника по насрещния иск за
процесния имот са в размер на 0,00 лв., като сума в размер на 12 лв. е начислена за периода
от 29.03.2023 г. до 28.04.2023 г., за което е представена и фактура № ********** за отчетен
период 30.08.2022 г. – 27.09.2022 г., видно от която на абоната не е начислено количество
ВиК услуги, като след извършен реален отчет на 27.09.2022 г. е отразена консумация в
имота 0 куб. м.
Във връзка с обитаването на имота от ответника по насрещния иск са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М..ров Коцев.
Свидетелят Иванов заявява, че е домоуправител на бл. 186 в ж. к. „..ло“, потвърждава,
че М. М. живее в този блок и всяка вечер се прибира там. Заплаща таксите на входа,
свидетелят не знае ищецът да има друг имот в ж. к. „......а“.
Свидетелят Коцев заявява, че живее в ж. к. „......а“, бл. 145В, вх. Б, ет. 7, ап. № 27 от
2021 г. Познава М. М., съседи са на етажа. Виждал го да ползва апартамента, виждал
майстори, засичали се два пъти седмично в различни части на блока. Добавя, че през 2022 г.
имало доста ремонтни дейности на етажа, от март до октомври, използвали се общите части,
асансьорът, общите помещения с вода и мивка, заявява, че никой друг не прави ремонт,
четири апартамента са, живущите в които се познават, работниците използвали общите
части. Допълва, че е виждал ищеца през седмицата след шест часа и в събота и в неделя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на обект в режим
на ЕС, приемане на оспорените решения на ОС на ЕС на посочената дата и с посоченото
съдържание (безспорно), както и че е спазил 30-дневния преклузивен срок от узнаването на
решението за предявяване на иска.
В тежест на ответника е да докаже, че общото събрание е било свикано и проведено
по предвидения в закона ред, вкл. и че решенията са били взето при предвидения в ЗУЕС
кворум, както и материалната законосъобразност на атакуваните решения.
Относно допустимостта на исковете по чл. 40 ЗУЕС:
Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на
общото събрание се подава пред районния съд по местонахождението на .... в 30-
дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Редът по чл. 16, ал.
7 ЗУЕС предвижда протоколът за проведеното ОС да се изготви в 7-дневен срок от
провеждане на събранието, в който срок председателят на УС да постави на видно място на
4
входа съобщение за изготвянето на протокола, като за поставянето се съставя протокол.
Копие от протокола от провеждане на общото събрание и приложенията към него се
предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите. Следователно, релеватен
момент за началото на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е получаване на копие от протокола за
проведеното ОС в сроковете по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, от който момент тече 30-
дневеният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
В случая общото събрание е било проведено на 15.02.2022 г. Съдът приема за
установено, че на 21.02.2022 г. (в изискуемия от закона срок) е било изготвено съобщение за
това, че протоколът за проведеното ОС е изготвен, което обстоятелство се признава и от
ищеца по иска по чл. 40 ЗУЕС. Според чл. 60, ал. 5 ГПК, срокът, който се брои на дни, се
изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на
последния ден - считано от 22.02.2022 г. срокът по чл. 40 ЗУЕС е изтекъл на 23.03.2022 г.,
сряда, работен ден, когато е и подадена исковата молба, поради което съдът приема, че
исковете за отмяна на решенията на общото събрание са предявени в преклузивния срок по
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. По делото е установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
в процесната сграда с административен адрес гр. София, ж. к. „......а/Вълчо Иванов“, бл.
145В, вх. Б, представляващ апартамент № 29, поради което и по общо правило той
разполага с правото да оспорва решенията на ОС на ЕС.
Искът по чл. 40 ЗУЕС е конститутивен. Той е предоставен като защита срещу
незаконосъобразни решения на общото събрание на ЕС и цели настъпване на правна
промяна, изразяваща се в отмяна на акт, пораждащ правни последици за всички собственици
на отделни обекти в ЕС, независимо от това дали са били съгласни с взетото от ОС на ЕС
решение. На контрол по реда на чл. 40 ЗУЕС подлежат само онези решения, които променят
съществуващата фактическа обстановка. Изключение от това правило е само отказ на ОС на
ЕС да извърши належащ ремонт на общи части.
Видно от представения по делото протокол от проведено на посочената дата общо
събрание – съответно на 15.02.2022 г. не е взето решение за промяна в таксата за управление
и поддържане (такса „Общи части“) и начина на определянето й, тоест няма нова цена
(различна от определената на общо събрание от 08.09.2021 г. в размер на 20 лв. на база един
апартамент с един живущ и по 5 лв. за всеки възрастен, дете (навършило 9 години) и
домашен любимец (животно, подлежащо на извеждане)). Предмет на иска
по чл. 40 ЗУЕС могат да бъдат само решения, посочени в чл. 11 ЗУЕС, но не и такива, с
които е отказано вземане на решение, респективно е отказано да се измени или отмени
предходно решение на ОС, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото
събрание (в този смисъл и решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на
ВКС, I г. о.). Процесното решение по т. 3, касаещо таксата за управление и поддържане на
общите части не променя съществуващата правна и фактическа обстановка в процесната
сграда в режим на етажна собственост, поради което и не подлежи на съдебен контрол по
реда на чл. 40 ЗУЕС. То няма конститутивно действие, защото не води до промяна в
правния мир на етажните собственици/ ползватели – не поражда права и задължения, които
5
към този момент не са съществували, а само констатира вече възникнали задължения,
приемайки, че последните са дължими, така както и досега. В подкрепа на този извод
представлява и използвания глагол „запази“, индикиращ, че с взетото решение статуквото се
съхранява такова, каквото е заварено, тоест продължава да съществува в завареното
състояние, без каквито и да е промени, поради което ищецът няма правен интерес от
отмяната му (така решение № 2921/02.06.2023 г. по в. гр. д. № 3377/2022 г. по описа на СГС,
II - Г състав, решение № 184/12.01.2023 г. по в. гр. д. № 12894/2021 г. по описа на СГС, IV -
Б състав, решение № 261896/07.06.2022 г. по в. гр. д. № 5373/2021 г. по описа на СГС, II - Д
състав и др.). Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството. Съдът
следи служебно за наличието по всяко време на процеса, а при констатирана липса на
правен интерес предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на
основание чл. 130 ГПК. По изложените съображения искът за отмяна на решението по т. 3
от общото събрание от 15.02.2022 г., със съдържание, че се запазва текущият размер на
таксата за управление и поддържане на общите части и начина на определянето й, е
недопустим - решението не подлежи на съдебен контрол поради характера и естеството на
приетото с него. В тази част производството по делото следва да бъде прекратено.
В допълнение следва да се посочи, че относно законосъобразното определяне на
разходите за общи части е образувано гр. д. № 46607/2021 г. по описа на СРС, 151 състав, в
което подлежи на разглеждане този въпрос. Дори обаче да бъде отменено решението на ОС,
с което е приет начин на определяне и размер на таксите за общи части, решението на съда
би имало действие занапред (отпадане занапред на последиците от евентуално
незаконосъобразно приетото решение на общото събрание), съответно не би довело до
правна промяна към 15.02.2022 г. Липсва разпоредба, която да придава обратно действие на
отмяната, а и действието занапред е наложително за гарантиране правната сигурност
предвид отношенията с трети лица, в които влиза ...., поради което и изходът от посоченото
гражданско дело не би рефлектирал върху иска по чл. 40 ЗУЕС по настоящото дело, който
съдът прие за недопустим. Същевременно производството следва да бъде прекратено и по
искането на ищеца съдът да задължи управителя на .... да преизчисли всички платени от
собствениците, ползвателите и обитателите средства, считано от 15.06.2021 г., като бъде
представен подробен отчет, тъй като подобно искане е недопустимо и в правомощията
единствено на общото събрание на .... е да призчисли дължимите, съответно недължимо
платените от отделните собственици суми, при наличие на влязло в сила съдебно решение, с
което е отменено като незаконосъобразно предходно взето от .... решение за определяне на
разходите за .....
Искът по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решението по т. 3 от общото събрание от
15.02.2022 г., с което се определя вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ на 1 % от размера
на минималната работна заплата за страната (МРЗ), която вноска се обновява при промяна в
размер на МРЗ и е прието, че таксата влиза в сила, считано от 01.03.2022 г., събира се на
база апартамент и по банковата сметка, по която се събира такса „Общи части“ е допустим,
6
тъй като е взето решение, което рефлектира пряко върху имуществената сфера на ищеца,
като по същество съдът приема следното:
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато се касае за проверка за
законосъобразността на решенията на общото събрание на етажна собственост по реда
на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за
допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и
вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва
да са конкретно посочени. С оглед исковия характер на производството и при спазване на
основния принцип в него - диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от
изложените в исковата молба обстоятелства, т. е. съдът е обвързан само от основанията за
отмяна на обжалваното решение на ОС на ЕС, посочени в исковата молба или добавени
по-късно по реда на отстраняване на нередовности в исковата молба или чрез изменение на
иска, каквито в настоящия случай не са налице. Това е така и доколкото съдът не дължи да
проверява служебно спазването на процедурата по свикване и провеждане на общото
събрание. В този смисъл решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. по описа на
ВКС, І г. о., решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. по описа на ВКС, І г. о. и
др.
В настоящата хипотеза ищецът не оспорва процедурата по свикване и провеждане на
общото събрание, а единствено материалната законосъобразност на взетото решение, с
доводи, че то противоречи на чл. 50 ЗУЕС, където е указано как се разпределят разходите за
фонд „Ремонт и обновяване“, поради което съдът е длъжен да се произнесе само по
наведеното оплакване за незаконосъобразност, като приеме, че общото събрание е свикано и
проведено надлежно.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗУЕС общото събрание на собствениците или сдружението
създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, а в разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС е
регламентирано, че средствата във фонда се набират от: 1. ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните
части на отделните собственици в общите части на ...., но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната; 2. други източници. Посочените разпоредби имат
императивен характер, тъй като са установени в обществен интерес.
В случая решението по т. 3 от дневния ред по протокола от 15.02.2022 г. на Общото
събрание е взето в противоречие с установените императивни правни норми на чл. 50, ал.
2 ЗУЕС, тъй като разходите за фонд „Ремонт и обновяване” са определени в размер на 1 %
от минималната работна заплата, но не съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на ...., а на база апартамент или по начин, който противоречи на
закона. Както се изясни, разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС не предпоставя възможност
за тълкуване, тя е императивна, тъй като определя начина на разпределение на разходите за
фонд „Ремонт и обновяване“ и минималния размер на вноската за този фонд, поради което
не може да бъде дерогирана от Общото събрание. Когато се касае за средства, събирани във
фонд „Ремонт и обновяване“ законодателят изрично е предвидил, че те се разпределят
7
между етажните собственици съобразно размера на притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата, а не както е определило общото събрание – на база апартамент,
без да са включени и офисите - видно от представената таблица за дължимите вноски. ОС
няма правомощия да променя законоустановения начин за изчисляване на дължимата
месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, а по арг. от чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС може
само да определи размера на паричните вноски във фонда (над нормативно определената
долна граница на вноската). Съдът приема, че определянето на вноска в минимален размер
от 1 % за всеки апартамент (т. е. уеднаквяването на таксите) не отговаря на изискването на
закона, тъй като не отчита принципа, посочен в чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС относно начина на
определяне на таксата - че следва да има съотношение между собствениците в ЕС
съразмерно на притежаваните от тях права, т. е. тези с по-малко идеални части от общите
части да заплащат по-малка такса, но не по-малка от 1 % от МРЗ, в какъвто смисъл са и
оплакванията на ищеца. В допълнение съдът приема и че бюджетът на .... включва
очакваните разходи и приходи във връзка с управлението, ползването, поддръжката и
ремонта на общите части на сградата. Обичайният начин, по който се формира бюджетът на
...., е като първо се прогнозира какъв ще е размерът на разходите и едва след това въз основа
на така направеното предположение се определят приходите – вноските, които ще дължат
собствениците, ползвателите и/или обитателите на самостоятелни обекти в сградата.
Основен приход в бюджета са дължимите от етажните собственици парични вноски,
предвидени в ЗУЕС - в размер и при разпределение в зависимост от вида и
предназначението им. Законодателят не е предвидил горна граница на размера на вноските
към фонд „Ремонт и обновяване“. Предоставена е свобода на преценка от страна на Общото
събрание на етажните собственици, което взема решението относно размера на дължимите
вноски с оглед очакваните и планирани в бюджета разходи. В този смисъл размерът на
вноските не е произволен, а зависи от планираните разходи. И това е така, доколкото
предоставянето на средства от етажните собственици е целево – вноските се събират, за да
покрият конкретни нужди в ..... В частност определянето на размера на дължимите вноски е
следвало да бъде осъществено въз основа на очакваните разходи за ...., установени въз
основа на приет бюджет на ..../план на разходите, за което в случая няма данни.
С оглед изложеното, взетото решение по т. 3 от дневния ред (в частта за вноските за
фонд „Ремонт и обновяване“) е в противоречие с императивната норма на чл. 50, ал. 2, т.
1 ЗУЕС относно начина на разпределение на месечните вноски поравно на апартамент,
поради което е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, съответно искът по чл. 40 ЗУЕС
следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 38, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС,
вр. чл. 51 ЗУЕС ищецът следва да установи, че е взето валидно и стабилизирано по реда на
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС решение на общото събрание за събирането на суми за управление и
поддържане на общите части, че представител на ответника е присъствал на проведеното
общо събрание или че това решение е получено от ответника по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС,
както и размера на дължимите от ответника месечни вноски за управление и поддръжка на
8
общите части в сградата.
При доказване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил
процесните задължения, а в случая и възражението си, че не дължи същите, тъй като не е
пребивавал в .... повече от 30 дни в рамките на една календарна година - чл. 51, ал. 2 ЗУЕС
(в приложимата към спора редакция).
В § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС е посочено, че „разходи за управление и поддържане“
представляват разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и
за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор
и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Дейността по „Поддържане на общите части“ е определена в закона като дейност,
насочена към запазването им в добро състояние (§ 1, т. 13 от ДР ЗУЕС).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС в правомощията на общото събрание е възложено
определянето размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Веднъж определен от общото събрание, размерът на вноските
обвързва всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна собственост и
освобождава .... от процесуалното задължение да доказва конкретните суми, които са били
необходими за покриване на разходите за общите части за всеки конкретен период.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части
на .... се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Разпределението
на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между
етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а
поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в .....
В случая ответникът по насрещния иск е възразил, че таксата не е определена по
посочения начин. Следва да се има предвид, че за разлика от нищожността на сделките, на
която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на .... е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на
иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението – чл. 40, ал.
2 ЗУЕС. Отмяната на решението на .... може да се иска при нарушаване на процедурата и
при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС,
уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за
уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за
иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
9
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че
нищожност може да се установява без срок (в този смисъл е решение № 39/19.02.2013 г. по
гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I г. о.). С оглед предходното, законосъобразността на
процесните решения на общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на
настоящото производство, респ. не подлежат на разглеждане възражения за нарушение на
нормите на ЗУЕС при определяне на таксата за общи части. Тъй като в случая от страна на
ответника изрично се признава, че решението по т. 10 от протокола от общото събрание от
08.09.2021 г. не е било оспорено, съответно отменено по съдебен ред, задължителната му
сила следва да бъде зачетена, като бъдат приложени произтичащите от него правни
последици, обвързващи и ответника. Следва да се посочи, че дори да бъде отменено
решението по протокол от 15.06.2021 г. това няма да рефлектира върху размера на
дължимата за процесния период такса, тъй като решението би имало действие занапред, а
освен това с неоспореното решение от 08.09.2021 г. е определен нов размер на таксата,
който не е оспорен в преклузивните срокове по ЗУЕС.
Както се прие, ответникът по насрещния иск е собственик на апартамент № 29 и
съгласно приетото решение от 08.09.2021 г. дължи вноска в размер на 20 лв. за управление и
поддържане на общите части. Вноската е определена на живущ, като за всеки следващ
живущ се доплаща допълнителна такса, както и такса за домашен любимец. Решението от
общото събрание на 08.09.2021 г. не е оспорено по реда и в срока по чл. 40 ЗУЕС.
За процесния период ответникът отрича да дължи вноски към ЕС за управление и
поддържане на общите части с възражение, че не е обитавал имота повече от 30 дни в
рамките на календарната година. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в действащата през процесния
период редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 14/17.02.2021 г.) не се заплащат разходите по ал. 1 (за
управление и поддържане на общите части на ....) за деца, ненавършили 6-годишна възраст,
както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в .... не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. В съдебната практика е прието, че нормата на чл. 51, ал.
2 ЗУЕС е императивна и пребиваващите в .... лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са
освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси) във връзка с дейности по
управлението и поддържането на общите части на .... без да е необходимо вземане на
решение от общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части (арг.
от чл. 2, ал. 2 ЗУЕС), дори и етажният собственик да не е подал декларация за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на ....
и въз основа на това да не е постановено решение на общото събрание на ЕС за
освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на .... на тези обстоятелства
не обвързва съда автоматично да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния
собственик от плащане на разходите за управлението и поддържането на ..... При направено
по гражданско дело възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходи за
управление и поддържане на общи части на .... поради това, че етажният собственик не е
10
пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение,
е за страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с
доказването на факта, на който то се основава - че етажният собственик е пребивавал в
имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година (решение № 60181/20.10.2021
г. по гр. д. № 86/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 93/06.10.2022 г. по гр. д. №
395/2022 г. по описа на ВКС, I г. о. и др.). Законодателната формулировка на разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС изисква лицето „да е пребивавало“ в имота „не повече от 30 дни за
една календарна година“. Когато в тази хипотеза страната се позовава на правната
възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна тежест е да
установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т. ч. както личното си отсъствие от
обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време, като
ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван (така
определение № 264/06.04.2021 г. по гр. д. № 3899/2020 г. по описа на ВКС, III г. о.).
От събраните доказателства съдът счита за доказано, че ответникът М. М.
действително не е пребивавал в имота си повече от 30 дни през 2022 г. На първо място,
съдът кредитира показанията на свидетеля Мирослав Иванов, които са логични и отразяват
непосредствените впечатления на свидетеля, че ответникът живее на адрес, различен от
процесния, а именно в ж. к. „..ло“, бл. 186, като заплаща и таксите на входа. В подкрепа на
извода, че искът е недоказан по основание са и представените доказателства относно
липсата на консумация на вода и минимално количество начислена електрическа енергия в
имота в ж. к. „......а“. Отразеното в справките обстоятелство, че за апартамент № 29
потребеното количество вода е със стойност „0“, а потребената електроенергия е със
стойност „9 kw/h“ за исковия период сочи на извод, че имотът не е обитаван повече от 30
дни в рамките на календарната 2022 г. Показанията на свидетеля Златомир Коцев,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, не разколебават този извод, тъй като самият свидетел
заявява, че в имота на М. са се извършвали ремонтни дейности през исковия период, което
предполага, че М. не е живял в него. Твърдението на свидетеля, че е виждал М. веднъж в
седмицата след шест часа и в събота и неделя също сочи на извод, че ответникът не е
пребивавал трайно в имотас си, тъй като е засичан инцидентно (свидетелят не заявява, че е
виждал М. всяка събота и неделя), като няма данни в имота да е живяло друго лице.
Извършването на ремонтни дейности според настоящия състав не значи пребиваване в
имота по смисъла на закона, за което да се дължи такса за управление и поддържане на
общите части. Предвид това съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС (в приложимата й към казуса редакция) и на основание същата императивна норма
ответникът не дължи разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за
исковия период, поради което насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на възражението за прихващане със сумата от 71 лв. – разходи за
бариера и дистанционно (сумата от 20 лв. – разноски за справки не е част от възражението
за прихващане, а от искането за присъждане на разноски, сторени във връзка с делото, и ще
бъде разгледана именно като такава при разпределение на отговорността за съдебните
11
разноски):
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера
на по-малкото от тях - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Прихващането има прекратително действие по
отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото
задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право. Длъжникът
по насрещното задължение трябва да изрази воля за прихващане. Съдебното прихващане се
извършва чрез насрещен иск или чрез възражение. Възражението за прихващане може да
бъде предявено като евентуално. В този случай съдът се произнася по възражението, само
ако не уважи другите възражения на ответника по иска на ищеца. Предвид това, че съдът
уважи възражението на ответника по насрещния иск по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, както и отхвърли
насрещния иск, то не дължи произнасяне по възражението за прихващане.
По разноските:
С оглед този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът М. М. претендира разноски за държавна такса – 80 лв., адвокатски
хонорар в размер на 300 лв. и разноски за справки от „...“ АД и от „Е...“ АД, като по делото
са налице доказателства за сторени такива в размер на 8 лв. съгласно приложени
доказателства (няма данни за сторени разноски над 8 лв. до 20 лв.). Доколкото по делото
ищецът не е бил представляван от адвокат, както и всички процесуални действия са
извършвани лично от него, то няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение,
нито за юрисконсултско възнаграждение, каквото се претендира в исковата молба.
Съразмерно на уважената част от иска по чл. 40 ЗУЕС на ищеца следва да се присъди сумата
от 40 лв. – държавна такса. Доколкото разходите в размер на 8 лв. за справки са сторени във
връзка със защитата по насрещния иск, който съдът отхвърли, то тези разноски следва да се
присъдят в полза на ответника по насрещния иск, или в полза на М. М. се дължат разноски в
общ размер на 48 лв.
На ответника се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК само за
прекратената част от производството по чл. 40 ЗУЕС. Такива се претендират за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство по предявения иск от
М. М., съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.11.2022 г., който служи за
разписка за заплащане на сумата на адвоката. С оглед това, че се обжалват две отделни
решения на общото събрание, обективирани в една точка от протокола, съдът приема, че за
прекратената част на ответника се дължат разноски в размер на 200 лв. (половината от
претендираните по иска по чл. 40 ЗУЕС), доколкото уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от 400 лв. не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата към момента на
уговаряне на възнаграждението редакция. Разноските в размер на 50 лв. – държавна такса по
насрещния иск и 400 лв. – адвокатско възнаграждение по насрещния иск, следва да останат
в тежест на страната, предвид отхвърлянето на насрещния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15244/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 48 състав, в частта по предявения от М. М. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. ... к. „..ло“, бл. 186, ет. 6, ап. 29, срещу Етажните собственици на сграда в режим на
Етажна собственост, находяща се в гр. ..., бл. 145 В, вх. Б, представлявани от председателя
на управителния съвет .., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна
на решението по т. 3 от дневния ред по протокол № 4 от 15.02.2022 г. на общо събрание на
Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. ..., бл.
12
145 В, вх. Б, с което е прието, че се запазва текущият размер на таксата за управление и
поддържане (такса „Общи части“) и начина й на определяне, както и в частта, с която се
иска от съда да задължи управителя на .... да преизчисли всички платени от собствениците,
ползвателите и обитателите средства, считано от 15.06.2021 г. в едномесечен срок от
постановяване на решението, като бъде предоставен подробен отчет, като недопустимо.
ОТМЕНЯ по предявения от М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ... к. „..ло“, бл.
186, ет. 6, ап. 29, срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост,
находяща се в гр. ..., бл. 145 В, вх. Б, представлявани от председателя на управителния съвет
.., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решението по т. 3 от дневния
ред по протокол № 4 от 15.02.2022 г. на общо събрание на Етажните собственици на сграда
в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. ..., бл. 145 В, вх. Б, с което е прието, че
размерът на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ се определя на 1 % от размера на
минималната работна заплата (МРЗ) и се обновява при промяна в размера на МРЗ, таксата
влиза в сила, считано от 01.03.2022 г., събира се на база апартамент и по банковата сметка,
по която се събира такса „Общи части“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажните собственици на сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. ..., бл. 145 В, вх. Б, представлявани от председателя на
управителния съвет .., срещу М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ... к. „..ло“, бл. 186, ет.
6, ап. 29, насрещен иск с правно основание чл. 38, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 51
ЗУЕС за осъждане на М. М. М. да заплати на етажните собственици сумата от 160 лв.,
представляваща разходи за управление и поддържане на общите части на сградата - етажна
собственост за периода от 01.03.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от
10.11.2022 г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост,
находяща се в гр. ..., бл. 145 В, вх. Б, представлявани от председателя на управителния съвет
.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ... к.
„..ло“, бл. 186, ет. 6, ап. 29, сумата от 48 лв. – разноски за производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ... к. „..ло“, бл. 186, ет. 6, ап. 29,
да заплати на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се
в гр. ..., бл. 145 В, вх. Б, представлявани от председателя на управителния съвет .., на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС, съразмерно с прекратената част от производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, в която производството по
делото е прекратено, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13