Решение по дело №450/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Д. Г. Т. от [населено място], чрез пълномощник адвокат Ж. Д. Т.-А. от *, против Заповед № 3286з-4485 от 03.12.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, с която е отказано снемането на извършената на Д. Г. Т. полицейска регистрация рег. № 18997 от 30.05.2018 г. по описа на ОДМВР - Ямбол.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден въз основа на правни норми, противоречащи на правото на Европейския съюз. Счита се, че органът неправилно е приложил материалния закон. Излагат се съображения за немотивираност и необоснованост на акта. Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адвокат Ж. Т.-А., която поддържа жалбата на посочените в нея основания и с направеното искане за отмяна. В допълнение сочи, че макар в процесната заповед съвсем формално административният орган да се позовава на решение на СЕС, същият не е обосновал извод с каква цел и какво е изисквало данните по полицейската регистрация да бъдат съхранявани. Подробни съображения по съществото на спора излага в представени по делото писмени бележки. Претендира се отмяната на оспорения акт, ведно с разноските по делото.

Ответната страна - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е чрез главен юрисконсулт Р. П. писмена защита, с която по същество жалбата се оспорва като неоснователна. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като се присъди юрисконсултско възнаграждение, прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя.

По делото е приобщена административната преписка, постъпила с писмо вх. № 101 от 14. 01.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е било образувано по подадено от жалбоподателя Д. Г. Т. З. вх. № 326000-9006/29.08.2024г. до Директора на ОДМВР-Ямбол чрез адвокат Ж. Т.-А., с което е отправено искане за снемане на извършената му полицейска регистрация рег. № 18997 от 30.05.2018 г. по описа на ОДМВР – Ямбол. В хода на проведеното производство са изискани и представени справка за съдимост на заявителя Т.; справка от РП-Ямбол относно данни за образувани наказателни производства срещу Д. Г. Т.; справка от ЯРС относно водени срещу лицето НОХД и актове на Районен съд – Ямбол, изискано и представено е и заверено копие на споразумението по НОХД 737/2018 г. на РС-Ямбол; приложена е справка от заявителски дневник на РУ-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол.

Във връзка с подаденото заявление въз основа на така събраната информация служители в ОДМВР-Ямбол са изготвили до Директора на ОДМВР-Ямбол Докладна записка(ДЗ) рег. № 326р-18066 от 16.09.2024 г. със становище, че Д. Г. Т. не отговаря на условията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация № 18997 от 30.05.2018 г., извършена в ОДМВР-Ямбол. На база на изложеното в ДЗ Директорът на ОД на МВР-Ямбол е направил Предложение рег. № 326р-18222 от 18.09.2024 г. до Директора на ГДНП-София за издаване на заповед за отказ за снемане на полицейската регистрация на Д. Г. Т., тъй като не отговоря на нормативно установените изисквания за това. Предложението е придружено с изисканите и представени в хода на проверката справки, ведно със заявлението за снемане на регистрацията.

Преди издаването на заповедта за отказ да се снеме полицейската регистрация е извършена справка в автоматизираните информационни фондове на МВР, при която е установено, че Д. Г. Т. има нарушения на правилата за безопасност на движението по пътищата, за които са издадени 2 бр. АУАН, 1 бр. НП, 2 бр. ЗППАМ и 12 фиша по ЗДвП за различни по вид и тежест нарушения с наложени различни по размер глоби/санкции

Издадена е процесната Заповед № 3286з-4485 от 03.12.2024 г., с която Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР отказал снемането на извършената на Д. Г. Т. полицейска регистрация рег. № 18997 от 30.05.2018 г. по описа на ОДМВР – Ямбол при излагане на следните мотиви:

От извършената в ОДМВР-Ямбол и в ГДНП проверка е установено, че заявителят Т. има полицейска регистрация под № 18997 от 30.05.2018 г. в ОД на МВР-Ямбол за деяния по чл. 343б, ал. 3 и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК по ДП 146/2018 г. на РУ-Ямбол – ОДМВР-Ямбол, пр. пр. № 569/2018 г. по описа на РП-Ямбол; образувано е НОХД № 737/2018 г., по което е постановено Протоколно определение от 09.10.2018 г. за одобряване на постигнатото между прокуратурата и защитата на подсъдимия споразумение. Съгласно споразумението Д. Г. Т. се е признал за виновен по обвинението за управление на лек автомобил под влияние на наркотични вещества (престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с отложено изпълнение при изпитателен срок от три години), както и по обвинението за държане без надлежно разрешение на високорисково наркотично вещество (престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с отложено изпълнение при изпитателен срок от три години); за тези престъпления по правилата на чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено при определен изпитателен срок от три години. При така изложените факти органът приел, че прекратяването на делото със сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Обсъдени са заявените в молбата доводи за настъпила реабилитация по право, като е посочено, че тя не е сред разписаните в ЗМВР основания за снемане на регистрацията и е направено позоваване в тази връзка на съображение 67 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022 г. на СЕС, където е възприето становище, че настъпилата реабилитация не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е единствено индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. Прието е, че предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработване на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено в чл. 8 от ЕКЗПЧОС, като е посочено, че именно поради това реабилитацията не е сред основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗВМР, възприети от законодателя като правопораждащи обстоятелства досежно възможността за снемането на полицейската регистрация. Направено е позоваване и на съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680, както и на съображения 54, 55 и 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022 г. на СЕС, като е акцентирано върху възприетото в съображение 66 от решението становище, че съхранението на биометрични и генетични данни на вече осъдени с влязла в сила присъда лица, включително до смъртта им, може да е абсолютно необходимо по смисъла на чл. 10 от Директива (ЕС) 2016/680, и по-специално за проверката дали тези лица евентуално са замесени в други престъпления, както и че следва да се отчита важността на този вид данни за наказателните разследвания дори и много години след извършване на деянията, в частност когато тези престъпления са тежки. Направен е и анализ съгласно изискването на съображение 67 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022 г. на СЕС, като е прието, че данните от анализа определят личността на Д. Г. Т. като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред; продължаване обработването на данните за извършената на Т. полицейска регистрация следва да способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 и 9 от ЗМВР. Посочено е в допълнение, че освен осъжданията за престъпления по л. 343б, ал. 3 и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, Д. Г. Т. има и профил на нарушител на правилата за безопасност на движение по пътищата, тъй като са му издадени 2 бр. АУАН и 1 бр. НП, наложени са му 2 бр. принудителни административни мерки с влезли в сила ЗППАМ, като са му съставени и 12 фиша по ЗДвП за различни по вид и тежест нарушения с наложени различни по размер глоби/санкции; това е възприето като индиция за незачитане на правовия ред от страна на Т., независимо от по-ниската степен на обществена опасност на деянията. Във връзка със съображение 68 от решението на СЕС е счетено, че към настоящия момент данните от извършената на Д. Г. Т. полицейска регистрация № 18997 от 30.05.2018 г. по описа на ОДМВР-Ямбол, се съхраняват в подходящ и разумен срок с оглед целите, за които се обработват – противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст – за да достигнат полицейските органи до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Посочено е в заключение, че постъпилото от Директора на ОДМВР-Ямбол предложение също е за отказ да се снеме полицейската регистрация. При тези съображения и на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация № 18997 от 30.05.2018 г., извършена на Д. Г. Т. в ОДМВР-Ямбол.

Заповедта е надлежно връчена на 17.12.2024 г. на пълномощника на заявителя адвокат Ж. Т.-А..Жалба против заповедта е постъпила с вх. № 2406/31.12.2024 г. (с пощенско клеймо от 30.12.2024 г.) в Административен съд Ямбол, въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, пред родово и местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя, насочена е против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Предвид това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я преценя като основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 3286з-4485 от 03.12.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР, с която е отказано снемането на извършената на Д. Г. Т. полицейска регистрация рег. № 18997 от 30.05.2018 г. по описа на ОДМВР - Ямбол.

Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на Министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена – със Заповед № 8121з-267 от 10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. В този смисъл оспореният акт изхожда от компетентен административен орган, тъй като е произнесен от надлежно оправомощено лице – Директор на Главна дирекция „Национална полиция“-МВР.

Заповедта е обективирана в писмена форма, съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя. При издаването й са изпълнени разписаните в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация изисквания по чл. 19, ал. 4, т. 2 от същата, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията. Изложени са мотиви от фактическа и правна страна.

Независимо от горното, съдът намира, че актът е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел, предвид следното:

По съществото си полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От анализа на съображение 34 от директивата се налага извод, че обработването за посочените в чл. 1, § 1 цели следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в чл. 5 и чл. 13, § 2 и § 3 от Директива 2016/680, където са регламентирани срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни.

Предпоставките за снемане на полицейска регистрация на национално ниво са изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като сред тях не е предвидена възможност за снемането й поради настъпила реабилитация по право или в случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК (когато съдът одобри споразумение за решаване на делото), какъвто безспорно е и настоящият случай. На практика националната уредба дава неограничено право за обработване на данни от компетентните органи за целите по чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 и регистрираното лице няма право да поиска да бъде ограничено обработването, заличаване или унищожаване на данните му извън изброените в закона случаи(когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона;2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.)

В конкретния случай няма спор, че на жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР заради привличането му като обвиняем за извършени умишлени престъпления от общ характер по чл. 343б, ал. 3 и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК по ДП 146/2018 г. на РУ-Ямбол – ОДМВР-Ямбол, пр. пр. № 569/2018 г. по описа на РП-Ямбол, като е образувано НОХД № 737/2018 г., по което е постановено Протоколно определение от 09.10.2018 г. за одобряване на постигнатото между прокуратурата и защитата на подсъдимия споразумение, а подсъдимият се е признал за виновен в извършване на сочените престъпления, за което му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено при определен изпитателен срок от три години. На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК жалбоподателят е реабилитиран по право. При тези данни и при посочената нормативна уредба ответният орган е извел извод, че в разглеждания случай разпоредбите от националното право не могат да намерят приложение.

Вярно е, че съобразно законодателното разрешение в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, не е налице нито едно от посочените основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано.Поради това и тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето до смъртта на това лице. Същевременно, съхранението от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, попадат в приложното поле на Директива 2016/680. Съгласно чл. 4, § 1, буква „в“ от директивата държавите-членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с разписаните в чл. 1, § 1 от нея цели, за които се обработват. Тази разпоредба изисква държавите-членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“ с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, параграф 1, буква „д“ от Директива 2016/680 държавите-членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

Доколкото чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 предоставя на държавите-членки възможност да решат дали да определят подходящи срокове за съхранението и да решат дали тези срокове се отнасят за изтриването на данните или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, в решението си от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22 СЕС възприема становището, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка, трябва в съответствие с чл. 4, § 1, букви „в“ и „д“ от тази директива в светлината на чл. 52, § 1 от Хартата в крайна сметка да се позволи изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. В решението на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви „в“ и „д“ от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква „б“ и чл. 16, § 2 и 3 от директивата в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. От анализа на съображение 50, 51 и 71 от решението на СЕС следва, че тези разпоредби не допускат национално законодателство, което не позволява упражняването на правото на изтриване и на правото на ограничаване на обработването от лице, осъдено с вляла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. Доколкото съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. В този смисъл се налага извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена.

В съображение 68 от Решението си Съда на ЕС посочва че, срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация трябва да е подходящ и разумен срок, без да се уточнява какъв като размер трябва да е този срок на съхранение. С оглед на това решаващият орган е длъжен да прецени необходимостта от продължаване на съхранението на данните в регистрацията на жалбоподателя за целите, за които са били обработени, като съобрази настъпилата реабилитация и изтеклия до момента период от датата на регистрацията, постановяването на присъдите и тяхното изтърпяване. За спазване принципите на Директивата административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. Проверката за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР дължи да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1-5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри, в т.ч. естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

В съдържанието на акта сочи, че е извършен необходимият анализ в посочения по-горе смисъл като е счетено, че данните определят личността на Д. Г. Т. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред.

С оглед наличните по делото доказателства съдът намира, че посочените от органа съображения не мотивират безспорния и категоричен извод, че личността на Т. е рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, както и че продължаването на обработването на данните за извършената му полицейска регистрация е необходимо за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 от ЗМВР.

При безспорно установените по делото факти, че след осъжданията на Т. с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 737/2018 г., (по което е постановено Протоколно определение от 09.10.2018 г. за одобряване на постигнатото между прокуратурата и защитата на подсъдимия споразумение), срещу него няма образувани нови прокурорски преписки или водени досъдебни или наказателни производства, съдът счита, че необосновано в обжалваната заповед е прието, че в случая не са налице предпоставките за снемане на полицейската регистрация на Д. Т., тъй като не са отпаднали целите, за които същите се съхраняват. В тази връзка неправилно са взети предвид извършените от заявителя нарушения по ЗДвП - те са административни и като такива са деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията и не могат да се преценяват при обсъждане на въпроса за снемане на регистрацията по ЗМВР, която е криминалистична. В този смисъл произнесената заповед е материално незаконосъобразна и противоречаща с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

Предвид обстоятелството, че въпросът не може да бъде решен от съда, на основание чл.173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението.

С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 760 лева, от който 10 лева за внесена държавна такса, и 750 лева за договорен и заплатен адвокатски хонорар, който с оглед направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира, че не е прекомерен предвид проявената от пълномощника на страната процесуална активност и обема на предоставената правна защита.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 3286з-4485 от 03.12.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР, с която е отказано снемането на извършената на Д. Г. Т. полицейска регистрация рег. № 18997 от 30.05.2018 г. по описа на ОДМВР - Ямбол.

 

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР за ново разглеждане на Заявление вх. № 326000-9006/29.08.2024 г. по описа на ОДМВР-Ямбол, подадено от Д. Г. Т. чрез адвокат Ж. Т.-А., с което е отправено искане за снемане на полицейска регистрация рег. № 18997 от 30.05.2018г. по описа на ОДМВР–Ямбол, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ НА МВР да заплати на Д. Г. Т. от [населено място], [жк], [адрес], разноски по делото в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок пред Върховния административен съд.