Решение по адм. дело №469/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Й. Д. С., с постоянен адрес в [населено място], обл.Русе, чрез адв.-пълномощник Б. С., против заповед № 336з-2729 от 26.06.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.1, чл.194, ал.2, т.4 – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (т.13, б.„г“ и „л“, т.71 и т.75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.67 от 12 Август 2014 г.) и чл.198, ал.2 от ЗМВР – „маловажно нарушение“, на жалбоподателя – младши инспектор Й. Д. С. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР - Русе е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата и в хода на устните състезания по делото се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, твърди, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по-конкретно че има разминаване между заповедта за извършване на проверка и заповедта за налагане на наказание относно нарушените етични правила и че дисциплинарната отговорност е ангажирана и за нарушение на т.75 от Етичния кодекс, което не е било предмет на проверката по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР и съответно на жалбоподателя не са били искани обяснения за нарушение по т.75 от Етичния кодекс, както и че заповедта била издадена в нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, предвид факта, че ДНО не е спазил преклузивните срокове, посочени в тази разпоредба. По съществото на спора, по отношение противоречието на заповедта с материалноправните разпоредби, счита, че не е извършил вмененото му нарушение като не е нарушил визираните от ДНО етични правила. Конкретно относно фактите по проведеното дисциплинарно производство сочи, че действително е направил снимка на положителна проба № 04194 за извършена проверка с техническо средство - алкотест „Дрегер“ на свой колега, но твърди, че така направената снимка била изпратена неволно от него на друг негов колега, който вече знаел за положителната проба. В действията му нямало умисъл или користна цел. Не целял да разпространява снимката до трети лица и не е давал съгласието си снимката да бъде препращана на трето лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските (л.28 от делото).

Ответникът по жалбата – ВПД директорът на ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. Д., изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л.29 от делото). Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

По делото не е спорно, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание „мъмрене“ жалбоподателят заема длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР - Русе. Според чл.204, т.3 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл.37 – за всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3. Жалбоподателят изпълнява служебните си задължения в структурно звено на ОД на МВР – Русе. Следователно заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган – от ВПД директор на ОД на МВР – Русе.

Оспореният акт е издаден в предвидената в закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР, респ. чл.63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (oбн., ДВ, бр.59 от 16.07.2021 г.). Заповедта е съставена съгласно образеца, утвърден в съответствие с § 2 от ДР на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. с т.24 от заповед № 8121з-1046 от 13.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.л.17-21 от делото). В нея дисциплинарнонаказващият орган е посочил жалбоподателя като извършител на нарушението и подробно е описал мястото, времето и обстоятелствата на неговото извършване. Законът не предвижда забрана при описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта да бъдат възпроизвеждани подробно и доказателствата, въз основа на които то е установено. Всъщност подобно изискване за посочване на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, е изрично предвидено в чл.210, ал.1 от ЗМВР. В случая органът не само е посочил тези доказателства, но е възпроизвел и тяхното съдържание в заповедта. Това обстоятелство не само не накърнява правото на защита на дисциплинарнонаказания служител, а напротив, гарантира пълноценното упражняване на това право, като дава възможност на последния да разбере кои факти и въз основа на кои конкретни доказателства дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени. В оспорения акт са посочени и нарушените от жалбоподателя разпоредби, а именно т.13, б.„г“ и „л“, т.71 и т.75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.67 от 12 Август 2014 г., както и разпоредбите, съставляващи правното основание за налагане на дисциплинарното наказание „Мъмрене“ – чл.198, ал.2, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.1 и чл.204, т.3 от ЗМВР. В заключителната част на акта са дадени и коректни указания относно възможността за обжалването му пред Административен съд – Русе и срокът, в който може да стане това.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед peг. № 336з-922 от 06.03.2025 г. на ВПД директора на ОД на МВР – Русе (л.л.121-123 от преписката), издадена на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, за изясняване на предварителни данни, постъпили с постановление № 470/2025 от 21.02.2025 г. на прокурор при РП - Русе (УРИ 336000-1583/25 от 24.02.2025 г. по описа на ОД на МВР - Русе) на л.л.62 и сл. от преписката за това, че младши инспектор Й. С. на 01.10.2024 г., в сградата на РУ - Сливо поле, е включил техническо средство А. Д. с фабричен номер ARDN-0011 и е направил снимка с телефона си на проба № 04194 за извършена проверка за употреба на алкохол на колегата си инсп. С. Н. С. - полицейски инспектор V степен (ТП) в група „Охранителна полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе, която впоследствие е изпратил на колегата си мл. инсп. С. Т. Б. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе.

В заповедта е посочено, че данните били за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, конкретно на т.13, б.„г“ и „л“, т.15, т.19 и т.71 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.67 от 12 Август 2014 г., съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР - „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, за което се предвиждало налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Те не били анонимни и съдържали информация за неетично поведение на служител на МВР. Със същата заповед проверката е възложена на комисия в състав - председател: гл. инсп. К. К. – началник на РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе и членове: П. С. – ст. експ. в сектор „Човешки ресурси и правно обслужване“ при ОД на МВР – Русе и инсп. Г. А. - пол. инсп. IV (КОС) в група „Териториална полиция и контрол на общоопасните средства на сектор „Опазване на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе. Определен е срок за докладване на писмена справка за резултата от проверката - до 07.06.2025 г. Заповедта има предвиденото съдържание съгласно чл.30, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена е от компетентния ДНО. В случая тази заповед представлява и първото действие по чл.208 от ЗМВР за установяване на дисциплинарното нарушение (ал.3 на чл.30 от Инструкцията). Проверяващата комисия е изпълнила задължението си по чл.31 от Инструкцията, като е запознала служителя, срещу когото се извършва проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР, със заповедта по чл.30, ал.1, с правата му по чл.205, ал.3 и 5 и чл.207, ал.8 от ЗМВР и със задължението му по чл.21, ал.1, това е удостоверено с полагането на подпис, имена и отбелязване на дата и час от негова страна. Със заповед peг. № ЗЗ6з-1016 от 13.03.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР - Русе, заповед peг. № 336з-922 от 06.03.2025 г. на ВПД директора на ОД на МВР – Русе е изменена като е променен съставът на проверяващата комисия поради това, че член на комисията е в родствени отношения по линия на съпругите им с инспектор С. Н. С., като участието на този член в производството би довело до пораждане на съмнения за неговата безпристрастност и заинтересованост от изхода на разследването по дисциплинарната проверка, с която заповед служителят също е бил надлежно запознат (л.118 и л.119 от преписката).

В хода на проверката, проверяващата комисия е събрала редица относими към случая доказателства, въз основа на които е установила, че с писмо peг. № 7855р-10367/09.10.2024 г. по описа на ДВС-МВР в ОД на МВР - Русе е бил изпратен сигнал вх. № 785501-219/09.10.2024 г. с подател И. И. И., постъпил на интернет страницата за сигнали на МВР на 07.10.2024 г., в който подателят му, след като е отбелязал, че желае самоличността му да бъде запазена в тайна е посочил, че на 01.10.2024 г., в 08:13 ч. при извършване на проверка за употреба на алкохол на служители на РУ - Сливо поле техническото устройство А. Д. е отчело 0,19 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух на служител от районното управление – инсп. С. Н. С. – пол. инсп. V степен (ТП) в група „Охранителна полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе. Проверката е била извършена от инсп. С. С. П. – пол. инсп. V степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе. В сигнала било посочено, че след установяването на положителната проба е било преустановено тестването на служителите, като инсп. С. С. не е бил отстранен от работа, като според подателя на сигнала е продължил да изпълнява служебните си задължения под влияние на алкохол. Към сигнала била приложена и снимка на използваното при проверката техническо средство с положителния резултат от пробата на инсп. С. С..

На същата интернет страница, на 11.10.2024 г. е бил подаден втори сигнал вх. № 785501-223/14.10.2024 г. по описа на ДВС-МВР с подател Р. А. Д., като подателят също бил отбелязал, че желае самоличността му да бъде запазена в тайна. В сигнала е посочено, че на 30.09.2024 г., около 08:00 ч., в РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе била извършена проверка за алкохол на служителите, които са били на смяна. При проверката на инсп. С. Н. С. техническото средство е отчело около 0, 20 промила алкохол. Под влиянието на алкохола униформеният служител е продължил да изпълнява служебните си задължения през целия работен ден.

Във връзка с двата подадени сигнала до ДВС-МВР в РУ - Сливо поле била извършена проверка от ст. инсп. Д. В. Й. - началник на група „Охранителна полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе, която е установила, че подател на двата сигнала е Д. С. Д., който към този момент е служител в Първо РУ при ОД на МВР - Русе, но е бивш служител на РУ - Сливо поле. От снето обяснение на Р. А. Д. било установено, че той отрича съпричастността си към подадените сигнали и акаунта, от който са изпратени (л.116 от преписката). От отговор изх. № 399/13.11.2024 г. от „МЕЙЛ.БГ“ ЕАД (УРИ 453000-2008/18.11.2024 г. по описа на РУ - Сливо поле) е било установено, че подателите на сигнали [електронна поща] и [електронна поща] са посочили като алтернативен имейл адрес: [електронна поща], от което е направен извод, че са подадени от един и същи подател. Според снето сведение от Д. С. Д., той е получил информация от служител на РУ - Сливо поле, че инсп. С. С. е установен да изпълнява служебните си задължения с концентрация на алкохол от 0,19 промила на хиляда, поради което е подал анонимен сигнал в сайта на ДВС-МВР. Поради факта, че не е получил отговор е решил да изпрати втори сигнал от имейл адрес [електронна поща], в който е потвърдил сигнала и е пожелал служителят да бъде предупреден.

Било установено още, че приложената към сигнала до ДВС-МВР снимка на техническото средство А. Д. е получена от мл. инсп. Д. Д. през социалната мрежа „Viber“ от служителя мл. инсп. С. Т. Б. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе. Същата снимка е била направена с личен мобилен телефон от мл. инсп. Й. Д. С. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе, който от своя страна я е изпратил на мл. инсп. С. Б. отново през социалната мрежа „Viber“. В снето обяснение от дата 19.12.2024 г., С. Т. Б. посочва, че на 01.10.2024 г. е получил снимката на дрегера, с който са били тествани за наличие на алкохол на 30.09.2024 г. от колегата си Й. С.. Двамата служители решили да документират показанието от дрегера - пробата на колегата им С. С., с цел обмяна на опит и подобряване на работата. Снимката е препратил на Д. Д. с цел подобряване на работата в личен аспект. В деня на пробата е видял колегата си С., като последният е бил видимо наред, не е изглеждал да е пил и е бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. Снимката с показанието на дрегера не му е била искана от Д., а е изпратена от Б. по негово собствено желание. (л.70 от преписката).

Прието е, че изпратената снимка представлява служебна информация, която не следва да се предава на служители, тъй като не касае изпълнението на възложените им служебни задължения.

В хода на тази проверка било снето обяснение и от жалбоподателя мл. инсп. Й. Д. С., в което той признава, че след като е разбрал за положителната проба на колегата си, на 01.10.2024 г. той направил снимка на техническото средство с пробата на колегата си, след което изпратил тази снимка по приложението „VIBER“, без умисъл в своите действия на колегата си С. Б.. На по-късен етап е разбрал, че снимката е била препратена от Б. на служителя от Първо РУ - Русе - Д. Д. (л.114 от преписката). Събрано е веществено доказателство – CD, съдържащо файл с видеонаблюдение от камера, монтирана в РУ - Сливо поле, за времевия диапазон от 07:50 часа до 08:20 часа на 01.10.2024 г., от който е видно поведението на служителя – включване на техническото средство и впоследствие неговото заснемане със смартфона си, което не се и оспорва от жалбоподателя.

От събраните писмени доказателства по извършената проверка по посочените по-горе сигнали, приобщени към дисциплинарната проверка, се установява, че на 30.09.2024 г., от 07:50 часа до 08:40 часа, на 13 служители от РУ - Сливо поле е била извършена проверка от ст. инсп. Д. Й. за правилното носене на униформеното облекло, служебни карти, личен полицейски знак, служебно оръжие и употреба на алкохол като при извършване на проверката за употреба на алкохол техническото устройство А. Д. е отчело 0,19 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух на служител от районното управление инсп. С. Н. С. – пол. инсп. V степен (ТП) в група „Охранителна полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Русе.

От събраните писмени доказателства по извършената проверка по посочените по-горе сигнали, приобщени към дисциплинарната проверка - снети обяснения от служители в РУ – Сливо поле за процесната дата – 30.09.2025 г., се установява, че при идването на инспектор С. С. в районното управление и след извършване на проверката му с техническо средство, той не е имал вид на човек, употребил алкохол, не е лъхал на алкохол и не е имал нарушения в координацията и моториката, като е изпълнявал служебните си задължения нормално. В снето сведение, инсп. С. Н. С. заявил, че е употребил алкохол - 2 бири от по 330 мл. вечерта на 29.09.2024 г. във времевия интервал от 18:00 ч. - 20:30 часа, а положителният резултат на пробата му с техническото средство на 30.09.2024 г. в 08:24 г., според него, се дължал на ползвана от служителя вода за уста с високо процентно съдържание на алкохол.

С доклад peг. № 453р-491/15.01.2025 г. от извършена допълнителна проверка по сигнал № 812102-1139/15.10.2024 г. по описа на ДВС-МВР, било предложено проверката по сигналите да бъде прекратена с мотиви, че двата сигнала били неоснователни като липсвали данни за извършено дисциплинарно нарушение от инсп. С. С., предложено е още да се уведоми ДВС-МВР, а всички материали да се изпратят в РП - Русе за решаване по същество (л.л.67-69 от преписката).

С постановление № 470/2025 от 21.02.2025 г., прокурор при РП - Русе, е отказал да образува досъдебно наказателно производство и е прекратил преписката, като я е изпратил на директора на ОД на МВР - Русе по компетентност, с оглед преценка за търсене на дисциплинарна отговорност (л.62 и л.63 от преписката).

Резултатите от извършената дисциплинарна проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР били отразени в справка рег. № 336р-14286 от 27.05.2025 г. (л.л.25-34 от преписката).

Заключението на проверяващата комисия било, че са налице данни за допуснато от страна на мл. инсп. С. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, по-конкретно на т.13, б.„г“ и „л“, т.71 и т.75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.67 от 12 Август 2014 г., съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР - „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, изразяващо се в това, че младши инспектор Й. С. на 01.10.2024 г. в сградата на РУ - Сливо поле е включил техническо средство А. Д. с фабричен номер ARDN-0011 и е направил снимка с телефона си на проба № 04194 за извършена проверка за употреба на алкохол на колегата си - инспектор С. Н. С. - полицейски инспектор V степен (ТП) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР - Русе, която впоследствие е изпратил на колегата си - младши инспектор С. Т. Б. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР – Русе. За така описаното нарушение комисията предлага, на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

На 30.05.2025 г., в 09:05 ч. инсп. С. е запознат със справката и приложените към нея материали като това е удостоверено чрез полагането на подпис, имена и отбелязване на дата и час от негова страна (л.34 от преписката). Депозирал е обяснения УРИ 336р-14844/02.06.2025 г. (л.л. 21-24 от преписката).

На 04.06.2025 г. му е връчена покана peг. № 336р-15218/03.06.2025 г. от дисциплинарнонаказващия орган за даване на писмени обяснения и е депозирал обяснения УРИ ЗЗбр-15428/05.06.2025 г. (л.л.16-20 от преписката).

Най-рано на дата 27.05.2025 г., когато е входирана справка рег. № 336р-14286, следва да се приеме, че ВПД директорът на ОД на МВР – Русе се е запознал с материалите по дисциплинарната преписка като е удостоверил този факт с поставяне на резолюция на 03.06.2025 г. „1.Не приемам. 2.Да се приложи разпоредбата на чл.198 от ЗМВР. 3.За заповед – „Мъмрене“, срок 3 месеца“ върху справката.

На 26.06.2025 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя.

При така изложената хронология на процесуалните действия по дисциплинарното производство, съдът констатира, че, противно на твърденията на жалбоподателя, сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР са спазени. Деянието, за което жалбоподателят е наказан дисциплинарно, е осъществено на 01.10.2024 г., поради което от неговото извършване до датата на връчване на оспорената заповед – 27.06.2025 г., не е изтекъл едногодишният срок по посочената разпоредба. Не е изтекъл и двумесечният срок, който тече от откриване на нарушението. Според чл.196, ал.1 от ЗМВР то се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая обективните и субективни признаци на извършеното от жалбоподателя нарушение са описани в изготвената справка № 336з-14286 от 27.05.2025 г., с която, както и с всички приложени към нея, събрани в хода на извършената проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, писмени доказателства дисциплинарнонаказващият орган се е запознал най-рано на дата 27.05.2025 г., когато е входирана справката. Следователно двумесечният срок изтича на 27.07.2025 г., а оспорената заповед е издадена преди това – на 26.06.2025 г. и връчена на жалбоподателя на 27.06.2025 г. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че на ДНО му е било известно нарушението и нарушителя от предходна справка. Това е така, тъй като именно със справка № 336з-14286 от 27.05.2025 г. се приключва разпоредената проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР като от момента, в който именно тази справка ведно с всички събрани в хода на проверката доказателства постъпят при ДНО, следва да се приеме, че дисциплинарното нарушение и самоличността на нарушителя са установени.

Противно на твърденията на жалбоподателя, при провеждане на дисциплинарното производство не е допуснато и съществено нарушение, изразяващо се в това, че е налице разминаване между заповедта за извършване на проверка и заповедта за налагане на наказание относно нарушените етични правила и че дисциплинарната отговорност е ангажирана и за нарушение на т.75 от Етичния кодекс, което не е било предмет на проверката и съответно на жалбоподателя не са искани обяснения за нарушения по т.75 от Етичния кодекс. Заповедта за извършване на проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР се основава на предварителни данни за извършено от служителя нарушение на служебната дисциплина като са изложени и конкретни факти, именно които и подлежат на проверка. Изрично в тази заповед е посочено, че извършителят на описаното в предварителните данни деяние е известен, но не се съдържа информация относно обстоятелствата, свързани с извършването на деянието и наличието или липсата на умисъл в действията на служителя. Проверяващата комисия не е обвързана с дадената в тези предварителни данни правна квалификация на деянието на служителя като тя има правомощието да изменя или допълва същата, както и да изменя или допълва и конкретно нарушените материалноправни разпоредби. Така действително в предварителните данни, получени в ОД на МВР – Русе, не се сочи като нарушена разпоредбата на т.75 от Етичния кодекс, но същата изрично е визирана като нарушена от служителя в изготвената справка, с която се приключва дисциплинарната проверка. В случая, както вече беше посочено, С. е бил запознат със справката и приложените към нея доказателства и след запознаването му е дал писмени обяснения пред ДНО, имайки възможност да възрази досежно всички вменени му нарушения на етичните правила, включително и на това по т.75.

Въз основа на събраните доказателства органът е приложил правилно и материалния закон.

Разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР предвижда, че дисциплинарно нарушение е и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което деяние се явява съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, но в случай че се установи, че отклонението от изискванията е незначително нарушението следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на закона, за което се следва налагането на наказание „Мъмрене“ за срок от един до три месеца (чл.198 от ЗМВР).

Съдът намира, че извършването на деянието, за което жалбоподателят е наказан дисциплинарно, се установява от всички събрани доказателства.

От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят младши инспектор Й. Д. С. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР - Русе е извършил вмененото му нарушение, а именно на 01.10.2024 г. в сградата на Районно управление - Сливо поле е включил техническо средство А. Д. с фабричен номер ARDN-0011 и е направил снимка с телефона си на проба № 04194 за извършена проверка за употреба на алкохол на колегата си - инспектор С. Н. С. - полицейски инспектор V степен (ТП) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР - Русе, която впоследствие е изпратил на колегата си - младши инспектор С. Т. Б. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР – Русе.

Правилно и обоснова ДНО е приел, че с това си поведение служителят е нарушил следните разпоредби на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи:

т.13, 6.„г“ - „Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: б. „г“ - лоялност - поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и личния им живот“. Действието на младши инспектор Й. С. се явява некоректно предвид факта, че без да е налице необходимост е включил техническо средство А. Д. с фабричен номер ARDN-0011 и е направил снимка с телефона си на проба № 04194 за извършена проверка за употреба на алкохол на колегата си - инспектор С. Н. С. - полицейски инспектор V степен (ТП) в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР - Русе, която впоследствие е изпратил на колегата си - младши инспектор С. Т. Б. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР – Русе. Действително с това си действие е създал реална предпоставка тази снимка да бъде препратена на трети лица и да бъде уронен авторитетът и доброто име на институцията, чийто служител е и инспектор С., независимо че не е доказан по безспорен и категоричен начин умисълът в неговите действия.

т.13, 6.„л“ - „Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: б. „л“ - конфиденциалност - поведение, съобразено с международните принципи за защита на данните и националното законодателство, гарантиращо неприкосновеност на личността и личния живот на гражданите, посредством опазване фактите и/или сведенията, станали известни на служителя при или по повод изпълнение на служебните задължения“. След направата на снимковия файл - снимката на проба № 04194 за извършена проверка за употреба на алкохол на колегата си - инспектор С. Н. С., жалбоподателят не е опазил този факт - положителната проба за наличие на алкохол 0, 19 промила, констатирана на 30.09.2024 г. при извършена проверка на служители на Районно управление - Сливо поле, който му е станал известен в хода на изпълнение на служебните му задължения.

т.71 - „Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона ред“. С действията на служителя - направата на снимката и последващото й изпращане на друг служител на районното управление е създадена реална предпоставка придобитата от него информация да стане широко достъпна, като жалбоподателят не е отчитал факта, че това може да доведе до вредни последици за инспектор С. С. и

т.75 - „Държавният служител не придобива и не разгласява служебна информация, съдържаща текст, графични и художествени изображения, аудиозаписи, видеозаписи и други, извън установения от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР“. Служителят е придобил информация - снимков файл - снимката на проба № 04194 за извършена проверка за употреба на алкохол на колегата си инспектор С. Н. С., без да е била налице служебна необходимост за това и го е разгласил, изпращайки направената от него снимка на колегата си младши инспектор С. Т. Б. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при Областна дирекция на МВР – Русе.

Извършените действия се признават от жалбоподателя в дадените в хода на извършената проверка по подадените сигнали в Дирекция „Вътрешна сигурност“ писмени обяснения, които са част от материалите по пр.пр. № 470/2025 г. по описа на РП – Русе (пр.№ 812102-6670/2024 г. на ОД на МВР – Русе), приобщени и към извършената дисциплинарна проверка. В тези писмени обяснения служителят признава, че след като е разбрал за положителната проба на колегата си, той на 01.10.2024 г. е направил снимка на техническото средство с пробата на колегата си, след което изпратил тази снимка по приложението „VIBER“, без умисъл в своите действия на колегата си С. Б.. На по-късен етап е разбрал, че снимката е била препратена от Б. на служителя от Първо РУ - Русе - Д. Д. (л.114 от преписката). Едва в обяснения УРИ 336р-14844/02.06.2025 г. (л.л.21-24 от преписката) и в обяснения УРИ ЗЗбр-15428/05.06.2025 г. (л.л.16-20 от преписката), дадени пред ДНО, служителят вече навежда твърдение, че той неволно е изпратил снимката на колегата си С. Б.. Тази теза, и чрез показанията на мл. инсп. Св. Б., разпитан в качеството му на свидетел по делото, се поддържа и пред съда. Съдът, в настоящия му състав, обаче счита същата за изцяло израз на защитата на С. срещу наложеното му дисциплинарно наказание. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Св. Б. в частта им, че въпросната снимка му е била изпратена от жалбоподателя по погрешка като всъщност С. е искал да изпрати снимка на някакво момиче, тяхна приятелка. Така дадените пред съда показания се явяват изцяло в противоречие със снетите му писмени обяснения в хода на извършената проверка по подадените сигнали в Дирекция „Вътрешна сигурност“, които са част от материалите по пр.пр. № 470/2025 г. по описа на РП – Русе (пр.№ 812102-6670/2024 г. на ОД на МВР – Русе) и са приобщени към процесната дисциплинарна проверка на л.70 от преписката. В тях С. Т. Б. посочва, че на 01.10.2024 г. е получил снимката на дрегера, с който са били тествани за наличие на алкохол на 30.09.2024 г. от колегата си Й. С.. Двамата служители решили да документират показанието от дрегера - пробата на колегата им С. С., с цел обмяна на опит и подобряване на работата. Снимката е препратил на Д. Д. с цел подобряване на работата в личен аспект. В деня на пробата е видял колегата си С., като последният е бил видимо наред, не е изглеждал да е пил и е бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. Снимката с показанието на дрегера не му е била искана от Д., а е изпратена от Б. по негово собствено желание. В хода на настоящото дисциплинарно производство свидетелят е отказал да даде писмени обяснения по случая пред проверяващата комисия (л.39 от преписката). Едва пред съда свидетелят заявява, че не поддържа дадените в хода на извършената проверка по подадените сигнали в Дирекция „Вътрешна сигурност“ писмени обяснения като посочва, че същите били дадени в резултат на оказана му принуда от неговите началници, но не сочи в какво конкретно се изразявали противоправните им действия, с които го мотивирали към написването им, а единствено сочи, че „просто бях там, в стаята на началниците“.

Действително фактическите изводи на проверяващата комисия, възприети и от ДНО, са формирани преимуществено на основата на писмени доказателства, съдържащи се основно в пр.пр. № 470/2025 г. по описа на РП – Русе (пр.№ 812102-6670/2024 г. на ОД на МВР – Русе). В тази връзка следва да се посочи, че според трайно утвърдената практика на ВАС разпоредбата на чл.206, ал.3 от ЗМВР е препращаща и допуска обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл.39, ал.1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че в дисциплинарното производство могат да се използват и редовно събраните по реда на друг нормативен акт доказателства в хода на водена друга административна или съответно прокурорска преписка. Следователно няма пречка с редовно събрани по реда на друг закон по друго производство доказателства да се установяват релевантни за дисциплинарното производство обстоятелства. Приложение намира и нормата на чл.171, ал.1 от АПК, съгласно която доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Това означава, че съдът може и е длъжен въз основа на събраните и приобщени доказателства да прави изводи за фактите по спора.

На следващо място, по повод възражение на жалбоподателя, че неговото поведение е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, а да се яви полицейски служител на работа с концентрация на алкохол в издишания въздух, установена при проверка с техническо средство, макар и под 0,5‰ не съставлявало нарушение, съдът намира за необходимо да посочи, че несъмнено едно такова поведение е укоримо и не би следвало служител в МВР, който по служба разполага и борави и с огнестрелно оръжие, при направена му проба с техническо средство за употреба на алкохол да дава положителна такава, дори и същата да е много под прага, над който съответното количество промили концентрация на алкохол в издишания от него въздух да се явява административно нарушение по ЗДвП. Това обстоятелство обаче не изключва деятелността на жалбоподателя, изразяваща се в неспазване на горецитираните правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и не го освобождава от дисциплинарна отговорност.

Правилно и обосновано ДНО е счел, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на закона. Това е така, предвид установеното, че в резултат на описаното по-горе деяние, извършено от С., не са настъпили вредни последици за лицето /полицейския служител/, дало алкохолната проба, чието показание е на процесната снимка, но безспорно действието на младши инспектор С. е създало реални предпоставки за негативни последици за неговия колега, а и за други лица. Всичко изложено обосновава налагането на дисциплинарно наказание „Мъмрене“, като ДНО е наложил същото за максималния предвиден от закона срок - за три месеца. Съдът споделя напълно мотивите на ДНО в тази насока като счита, че дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за минимален и среден размер на срока няма да съответства на извършеното от младши инспектор С. дисциплинарно нарушение и няма да има възпитателен ефект върху служителя и върху останалите служители на ОД на МВР - Русе. Няма спор, че процесната снимка, доколкото на нея е заснето показание на техническо средство за установяване на употребата на алкохол, с което полицейските служители боравят по служба, представлява служебна информация, а действието му да я препрати на младши инспектор С. Б. се явява реална предпоставка за настъпване на вредни последици и създаване на лоши практики за разгласяване на служебна информация.

По изложените съображения оспорената заповед се явява законосъобразна и обоснована с оглед събраните доказателства, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 200 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Настоящото решение, доколкото с него се решава спор за наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР (мъмрене), съгласно чл.211, изр. трето от ЗМВР, не подлежи на касационно оспорване.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Д. С., с [ЕГН], против заповед № 336з-2729 от 26.06.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.1, чл.194, ал.2, т.4 – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (т.13, б.„г“ и „л“, т.71 и т.75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.67 от 12 Август 2014 г.) и чл.198, ал.2 от ЗМВР – „маловажно нарушение“, на жалбоподателя – младши инспектор Й. Д. С. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Сливо поле при ОД на МВР – Русе, е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Й. Д. С., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл.Русе, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес [населено място], [улица], сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.