Решение по дело №1805/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна против Решение № 924/16.06.2023 г. по АНД № 2985/2022 г. на РС-Варна, с което е отменено НП № 03-014088/28.07.2021г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на В.Н.С., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за това, че не е оказал съдействие на контролен орган като възпрепятства идентифицирането на работодателя, в чиято полза полагат труд работниците.

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение поради неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка по делото, поради преквалифицирането на констатираното нарушение като маловажно. Посочва се, че неправилно съдът е взел предвид твърденията на въззивника, че не е отговорен. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа касационната жалба, като в отношение на алтернативност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – В.Н.С., не се явява, представлява се от адв. Р.Н.К., който оспорва изцяло като неоснователна касационната жалба. Посочва, че въззивният съд правилно е преценил, че в случая е налице неправилно приложение на материалния закон. В НП не е посочена нормата на поведение, която е нарушена, не е доказана в съдебното производство връзката на въззивника с проверявания обект, респ. лицата, които са установени в него, както и принадлежността им към дружеството „////“ ЕООД, чийто собственик и управител е С.. Моли за оставяне в сила на решението на ВРС и присъждане на съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатски хонорар, за плащането на който представя доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и прави искане за неговото потвърждаване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 02.07.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – кухненско помещение, находящо се на плаж „Кабакум юг 1“ в к.к. „Чайка“, гр. Варна, при което установили две кухненски работнички. Предоставили им за попълване декларации по чл. 402 ал. 1 т. 3 от КТ за данни относно осъществяваната от тях в обекта трудова дейност. Когато декларациите били предадени на един от служителите, ответникът по касация С. ги издърпал от ръцете му и ги скъсал, като разпоредил на двете работнички да седнат на една маса и да не отговарят на въпроси на проверяващите и да не попълват никакви документи. Служителите напуснали обекта, без да потърсят съдействие на органите на МВР и без да установят самоличността на работещите в обекта лица и техния работодател. Впоследствие, на 19.07.2021г. срещу С. бил съставен и връчен лично АУАН № 03-014088 за нарушение по чл. 415 ал. 3 от КТ, че не е оказал съдействие на контролните органи като възпрепятства идентифицирането на работодателя, в чиято полза полагат труд работниците. Въз основа на акта е издадено и НП № 03-014088/28.07.2021г., с което на основание чл. 415 ал. 3 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето, като му е наложена глоба в размер на 500 лева.

При така установената фактическа обстановка съставът на РС – Варна приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в установените срокове по чл. 34 от ЗАНН, не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановената форма и съдържание. Съдът е приел, че е установено поведението на С. по издърпване и унищожаване на попълнени от работещи лица декларации по чл. 402 ал. 1 т. 3 от КТ, което макар и да е неправомерно и подлежащо на санкциониране, не представлява нарушение на нормата на чл. 415 ал. 3 от КТ. Нормата, установяваща задължение за съдействие на проверяващите органи е разпоредбата на чл. 402 ал. 2 от КТ, според която работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Нито в АУАН, нито в НП е наведено твърдение С. да има качеството на задължено лице по чл. 402 ал. 2 от КТ, както и доказателства, че контролният орган е заявил необходимост от съдействащо поведение от конкретно лице, което да е отказало такова. С оглед горното, първостепенният съд е отменил процесното НП.

Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. За да постанови своя акт, въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и е стигнал до правилен извод за несъставомерност на деянието на посочената норма - чл. 415 ал. 3 от КТ. За да отмени НП, съдът не е приел, че е налице маловажен случай, дори изобщо не е коментирано приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съдът е изложил подробни мотиви за това, че е установено извършеното от С., но е отменил НП тъй като не е установено нито качеството му на задължено лице по чл. 402 ал. 2 от КТ, нито че обектът е стопанисван от фирмата на С. и не на последно място, че всъщност липсва посочване на нормата, която органът е приел, че е нарушена, доколкото посоченият чл. 415 ал. 3 от КТ визира само размера на санкцията за нарушението неоказване на съдействие на контролен орган.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143 ал. 1 от АПК, на ответника по касация се дължат направените съдебно-деловодни разноски, които съгласно представените доказателства са в размер на 400 лева, представляващи платеното адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 924/16.06.2023 г. по АНД № 2985/2022 г. на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на В.Н.С., ЕГН **********,***, сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: