ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1098
гр. Пловдив, 02.05.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 706
по описа на съда за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на Д.В.М. с ЕГН **********, Д.В.М. с ЕГН **********, двете с адрес: ***,
чрез адвокат В.Т., и жалба на П.В.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
заповед № 21 ОА-3383/15.12.2021 г. на кмета на община Пловдив, с която е
одобрено изменение на ПУП – План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за част от
кв. 57 по плана на кв. Македония, гр. Пловдив, с който:
- се изменят регулационните
граници на УПИ III – 815, УПИ IV- 818, УПИ VII – 816 и УПИ IX – 808, като за ПИ 56784.560.816 се урегулира нов УПИ VII 530.816, жил. застр. по имотните му граници и се урегулират нови УПИ III – 815, УПИ IV – 818 и УПИ IX – 808;
- в УПИ VII – 530.816, жил. застр. се предвижда ново три
- , четири и пететажно средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ VI и УПИ VIII, с височина
10,00 м, 11,50 м и 14,50 м, без промяна в начина и характера на застрояване,
при спазване на устройствените показатели за Зона „Смф3“, отразени в матрицата
за кв. 57, както следва: Височина до 15 м, П.застрояване до 50 %, Кнт до 2,5, Позел. мин 30 %;
- РУП за УПИ VII-530.816, жил. застр. с ново три - , четири и пететажно средно застрояване с височина на корниза при
свързано застрояване – 11,50 м в относителни коти и 171,80 м в абсолютни коти
към УПИ VI – 817 и 14,50 м в относителни коти и 174,80 м в абсолютни коти към VIII – 807; по
означенията на регулацията със зачертавания, линии, надписи и щрихи в зелен
цвят, и означеното застрояване с червени плътни линии, коти в черен цвят, матрица
в син цвят и таблица с устройствени показатели в черен цвят.
В жалбите се поддържа
становище за незаконосъобразност на административния акт. Сочат се противоречие
в описателната част на заповедта и правните основания, както и процесуални нарушения в производството по
допускане изработването на проект за изменение на плана. Твърди се, че не
са спазени и показатели за посочената устройствена зона съобразно
предвижданията на Общия устройствен план на гр. Пловдив. Оспорващите заявяват,
че правният им интерес от търсената съдебна защита произтича от качеството им
на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Ответникът - кмета на община
Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. , поддържа становище
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Заинтересованите страни – М.П.К., Б.А.К., А.И.Б., чрез адв.
Д., поддържат становище за неоснователност
на жалбата и претендират присъждане на съдебни разноски.
Заинтересованите страни - И.Н.С.,
М.В.С., Я.С.Е. и Л.С.Е., чрез адвокат А., поддържат становище за неоснователност на жалбата и претендират
присъждане на съдебни разноски.
Заинтересованите страни - Л.Г.Г., П.И.И.-П., И.С.П., В.В.Г., Г.С.П., А.Т.П. и В.С.П., чрез особения представител адв. Д., поддържат становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни - Б.М.Д., Ю.М.Е.,
М.С.Б., И.Д.П.-Т. , Е.Г.П., Е.А.М., Г.А.П., Д.И.В.,
Т.Д.В., Т.Д.В., И.Д.В., Л.И.В., Д.А.Д., Б.В.Ч., М.Р.А., К.Р.А. и Е.Г.Е., не
взимат становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Според представените по
делото доказателства Д.В.М., Д.В.М. и П.В.Д. са собственици в УПИ VIII – 807, кв. 57 по
плана на кв. Македония, гр. Пловдив. Този имот се явява съседен от юг на новообразувания
УПИ VII 530.816, жил. застр.,
представляващ имот - предмет на самия план.
По делото се допуснаха две
единични съдебно - технически експертизи с вещи лица: арх. Х.С. и арх. Р.Н., чиито заключения се приеха със заявено
оспорване от страните. Допусната бе и тройна съдебно - технически експертизи,
заключението по която се прие без заявени резерви.
Непротиворечиво и двете
заключения по единичните съдебно - технически експертизи установяват, че с процесното изменение на ПУП – ПРЗ по отношение на УПИ VII-816, от който
се образува нов УПИ VII 530.816, жил. застр. не се предвижда промяна в устройствени показатели по
смисъла на чл. 18 от ЗУТ. Предназначението, характерът на застрояването и начинът
за застрояване в имота се запазват съобразно предвижданията на действащия
ПУП-ПР за кв. 57 по плана на кв. Македония, гр. Пловдив, одобрен със заповед № 21 ОА-2572 от 22.12.1993г., а именно:
отреждане за жилищно средноетажно
до 15 м застрояване, свързано към съседни УПИ (включително
собствения на жалбоподателите УПИ VIII – 807).
Отново непротиворечиво и
двете заключения по единичните съдебно - технически експертизи установяват, че
с процесното изменение на ПУП – ПРЗ по отношение на УПИ
VIII – 807 не се предвижда промяна в предназначението, начина и характера на
застрояване, нито намалени разстояния или промяна в регулацията и границите на
имота. Не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота.
Единодушно и трите
експертизи установяват, че територията на кв. 57 по плана на кв. Македония, гр.
Пловдив, в графичната част на Общия устройствен план на гр. Пловдив – 2007г. не
е защрихована с предадения цвят и щрих за устройствена зона Смф3. Вещото лице
арх. С. и тройната съдебна експертиза приемат, че това води до извод за
разположение на кв. 57 в реална зона Жс – жилищна с
преобладаващо застрояване със средна височина, която следва да се отнесе и за УПИ
VII-816 (стар). Вещото ли арх. Н. не споделя тази позиция, като отбелязва, че
макар и да не е положен щрих върху територията на кв. 57 същият попада в
очертаната от ОУП граница на зона Смф3, а в случай, че това се дължи на
допусната грешка, най – близката съседна зона, в която следва да се постави
имотът е зона Жг.
Според правилото на чл. 131,
ал. 2 ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен
план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните
имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване
между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти,
включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4.
съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на
плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в
режима на застрояване и ползване.
При тази фактическа и правна обстановка съдът
намира, че по отношение на жалбоподателите не се установява наличието на
хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2
и т. 3 ЗУТ, доколкото непротиворечиво и двете съдебни експертизи
установяват, че притежаваният от жалбоподателите УПИ VIII – 807, кв. 57 по
плана на кв. Македония, гр. Пловдив, не е предмет на плана и за него не се
предвижда промяна в застрояването, ново свързано застрояване или намалени
разстояния.
Вещите лица са единодушни и по това, че за УПИ
VII-816, в частност за нов УПИ VII 530.816, жил. застр - имотът
предмет на плана, не се предвижда променя на предназначението, т.е. в случая не
е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Посочената норма прави ясна
препратка към чл. 8 от ЗУТ, според който конкретното предназначение на
поземлените имоти се определя с подробния устройствен план. В случая този план
се явява ПУП-ПРЗ за кв. 57 по плана на кв. Македония, гр. Пловдив, одобрен със
заповед № 21 ОА-2572 от 22.12.1993г. (л.
111), според който УПИ VII-816 е включен в територия, отредена за жилищно
строителство. При това положение въпросът за устройствената
зона по Общия устройствен план на гр. Пловдив – 2007г., в която попада УПИ
VII-816 се явява без отношение към неговото предназначение, което се запазва за
жилищно застрояване както в зона Смф3, така и в зона Жс.
По отношение на хипотезата на чл.
131, ал. 2, т. 2 ЗУТ следва да се отбележи също, че след изменението,
обнародвано в ДВ, бр. 16/23.02.2021 г., отпада заинтересоваността на
непосредствените съседи при предвидена промяна в застрояването в съседен имот.
Според действащата редакция на нормата непосредствено засегнати от
предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава
свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Тоест
към момента промените в режима на застрояване в имота предмет на плана, касаещи
характера на застрояването му (височината на застрояване), не са предвидени от
законодателя като такива, обосноваващи непосредствено засягане за съседните имоти.
Тази разпоредба е с процесуален характер и има незабавно действие, т.е. прилага
се и по отношение на висящи неприключили производства.
Относно хипотезата на чл.
131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, по аргумент от чл. 18 ЗУТ вр.
чл. 7 на Наредба № 7 от 22.12.2003 г., следва да се приеме, че релевантни към
режима на застрояването в конкретен имот са показателите: площ, линии на
застрояване, плътност на застрояване, интензивност на застрояване и процент на
озеленяване. Тоест, за да е налице промяна в режима на застрояване на съответен
имот, следва да е установена промяна най – малко в един от тези показатели.
По смисъла на чл. 8 вр. ал. 9, ал. 2 и чл. 112, ал. 3 вр.
§ 5, т. 33 ДР на ЗУТ, пряко отношение към режима на ползване на имотите има всяка
промяна в отреденото им с ПУП предназначение, респ. установяването на
сервитутни зони,
с които се въвеждат ограничения за промяна на
предназначението им и режима на ползването им.
В случая за имота на
жалбоподателите - УПИ VIII – 807, кв. 57 по плана на кв. Македония, гр. Пловдив,
не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в
предназначението, нито е предвидена сервитутни зони или друго ограничение върху
ползването му, поради което не се обосновава и наличието на засягане в
хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.
На обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове,
общите административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове
е характерно, че съдържат властническо
волеизявление, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи
или законни интереси.
Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда
общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове,
които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон.
По смисъла на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК
наличието на парвания интерес от търсената защита е абсолютна положителна
процесуална предпоставка, която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на
съдебното производство. Правният интерес представлява интерес, насочен към
защита на материално субективно право, свободи или законен интерес, чрез
съдебно обжалване с цел премахване на неблагоприятните правни последици от
индивидуален административен акт. Това обуславя наличието на пряк и личен
правен интерес от съдебно обжалване, който ще е налице, ако с административния
акт се изменят, прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или
се създават, или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за
упражняване на субективно право.
След като в случая жалбоподателите не доказват наличието на нито една от
предпоставките по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, жалбите им се явяват подадени при липса
на правен интерес, поради което на основание чл. 159, т. 4 АПК са недопустими и
следва да бъдат оставени без разглеждане, а съдебното производство –
прекратено.
Предвид изхода на делото и правилата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК,
претенциите за присъждане на съдебни разноски, заявени от ответника и
заинтересованите страни - М.П.К., Б.А.К., А.И.Б. и М.В.С., се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение за
процесуалния представител на ответника в размер на 80 лева, която сума ведно
с разноските на ответника - в размер на 330
лева за възнаграждение на вещо лице, формира общ размер на съдебни разноски от 410
лева.
Разноските на заинтересованата страни - М.П.К., Б.А.К. и А.И.Б., се
доказват в общ размер на 2130 лева, от които 1800 лева за адвокатска защита и
330 лева за възнаграждение на вещо лице.
Разноските на заинтересованата страни М.В.С. се доказват в общ размер на 600
лева за адвокатска защита.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ хода по
същество, даден с протоколно определение в открито съдебно заседание на 03.04.2023
г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.В.М.
с ЕГН **********, Д.В.М. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, чрез адвокат В.Т., срещу заповед № 21 ОА-3383/15.12.2021 г. на
кмета на община Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.В.Д.
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед № 21 ОА-3383/15.12.2021 г. на
кмета на община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 706 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Д.В.М. с ЕГН **********,
Д.В.М. с ЕГН **********, двете с адрес: *** и П.В.Д. с ЕГН **********, с адрес:
***, да
заплатят на община Пловдив, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева,
представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА
Д.В.М. с
ЕГН **********, Д.В.М. с ЕГН **********, двете с адрес: *** и П.В.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на М.П.К. с ЕГН ********** и Б.А.К. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, и на А.И.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2130
/две хиляди сто и тридесет/ лева, представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА
Д.В.М. с
ЕГН **********, Д.В.М. с ЕГН **********, двете с адрес: *** и П.В.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на М.В.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 600 /шестстотин/ лева, представляваща съдебни разноски.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: