№ 12415
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
Гражданско дело № 20211110139758 по описа за 2021 година
Предмет на иска са две вземания (в случая, първоначално насочени по отношение на двама
ответника) – за главница и за лихва.
Първото възлиза на 4 136,21 лева (чиста главница – цена за ТЕ) + 72,22 лева (дялово
разпределение) = 4 208,43 лева.
Лихвата възлиза на 444,97 лева + 13,08 лева = 458,05 лева.
Първоинстанционното решение е с предмет именно тези суми.
Този състав не намира, че дяловото разпределение не следва да се включва в
главницата (съответно и се дължи/претендира и една лихва). Съображенията са следните:
1. дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.
Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва
изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1
месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).
Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на
гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на
услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния
етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният
адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург.
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно)
на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС – те имат
социален характер.
2. Ако исковата молба е неясна (в случая, по разбиранията на състава, лошо
формулирана), от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù съдържание (18-60-ІV);
3. Ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него право,
1
т.е. да го квалифицира правно. И да даде такава квалификация, тя не обвързва, съда. Той е
длъжен да я определи служебно (трайна практика на Р. № 644 от 12.10.2010г. на ВКС, ІV
г.о., по гр.д. № 1269/2009г.; Р. на ВКС, ТК ІІ г.о. № 51 от 07.04.2009г. по гр.д. № 623/2008г.;
ВС: 66-75-1; 139-83-ІІІ; 2224-84-ІІ; 75-88-ОСГК; 288-89-ІІІ; 1208-98-V; на ВДА: 712-74 IX
100; 194-78 XI 9; 19-84 XIII 37 и на АС при БТПП; ВАД 38-97-VІІ, 111). Това включва и
преценката на броя на предявените искове.
Съобразно изложеното, не е налице нито ЯФГ, нито непроизнасяне по част от
предмета на спора. Ако адвокат Д. счита нещо различно, то той дължи и допълнителна ДТ
за пред СГС (2 Х 25 лева) - Определение № 8 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. № 755/2009г., г.к., ІІІ
г.о. на ВКС.
С оглед посоченото, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДЕЛОТО да се изпрати обратно на СГС за произнасяне по депозираната ВЖ
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2