РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Златоград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100075 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Е. С. В. срещу О.
Н., с която е предявен иск за установяване правото на собственост върху
реална част с площ от един декар и половина, разположена в югоизточната
част от имот идентификатор с 51319.12.265 по КККР на гр. Н. одобрени със
Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
целият с площ от 14 694 кв. м. - начин на трайно ползване Ливада, при
граници и съседи имоти с идентификатори 51319.12.266; 51319.12.287;
51319.12.288; 51319.12.289; 51319.12.290; 51319.244, придобито въз основа на
изтекъл в полза на ищеца 10-годишен давностен срок.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на реална част с площ от един декар и половина,
разположена в югоизточната част от имот идентификатор с 51319.12.265 по
КККР на гр. Н. одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 14 694 кв. м. - начин на
трайно ползване Ливада, при граници и съседи имоти с идентификатори
51319.12.266; 51319.12.287; 51319.12.288; 51319.12.289; 51319.12.290;
51319.244. Ищцата твърди, че притежава правото на собственост върху
сочената реална част от описания имот, която е придобила по наследство от
нейната баба и от владее считано от 1995 г. явно и необезпокоявано от
никого. В исковата молба се сочи, че ежегодно, считано от 1995 г., ищцата, а
преди това и нейния баща, както и нейните баба и дядо са обработвали
процесната част от един декар и половина като през годините са засаждали
1
различни селскостопански култури заедно със семействата си. Към настоящия
момент процесната реална част съставлява в едната си част нива, а в другата
ливада, които се обработват от нея. Построените в имота две жилищни сгради
са обитаеми и съответно са свързани и с електропреносната мрежа на ЕВН Б.
ЕАД през 70 г. на миналия век. При направена справка ищцата установила, че
процесния имот включително и нейната реална част от един декар и половина
от имота, е записан като стопанисван от о. Н. и попадащи в категорията на
земи по чл.19 ЗСПЗЗ, като сочи, че имот с идентификатор 51319.12.265, КККР
на гр. Н., стар номер 008015, никога не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен, а още по-малко О. Н. някога го е управлявала и стопанисвала,
възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Сочи още, че процесният имот
никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на
тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени
в чл. 10 ЗСПЗЗ.Излагат се съображения, че в периода от 1995 г. до настоящия
момент вкл. ищцата не е прекъсвала и не е губила владението върху имота,
който постоянно, явно и необезпокояван от никого е владян от нея като
собствен. По тези причини, ищцата счита, че О. Н. не е могла да стане
собственик на имота предмет на спора, тъй като не са били налице
предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността,
доколкото никога не е влизал в блокове на ТКЗС, не е бил отчуждаван и
одържавяван и не са съществували пречки за придобиването му по давност.
При тези твърдения ищцата моли, съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника О. Н., че е собственик на
реална част с площ един декар и половина, находяща се в югоизточната част
на имот с идентификатор 51319.12.265 по КККР на гр. Н., в землището на гр.
Н., местността Р., целият с обща площ от 14694 кв.м., въз основа на изтекла в
нейна полза придобивна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. Н. не е депозирал отговор на
исковата молба, не е изразил становище по предявения иск и не е ангажирал
доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание, процесуалният представител
на ищеца, като е съобразил представеното и прието без възражения
заключение на СТЕ е направил искане за изменение на предявения иск, който
да се счита предявен за процесната реална част с площ от 1558 кв.м. Искането
е уважено, поради което и на основание чл. 214 ГПК съдът е приел
изменението с протоколно определение от 13.10.2022 г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не е изпратил представител и не е изразил желание делото да се
разгледа в негово отсъствие. Ищецът чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа исковата молба, съобразно изменението на
предявения иск и моли съдът да уважи същия като постанови неприсъствено
решение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
2
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, за установяване по отношение на О. Н. правото
на собственост на ищеца Е. С. В. по отношение на реална част с площ от 1558
кв.м., разположена в югоизточната част от имот идентификатор с
51319.12.265 по КККР на гр. Н. одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021
г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 14 694 кв.м. - начин
на трайно ползване Ливада, при граници и съседи имоти с идентификатори:
51319.12.266; 51319.12.287; 51319.12.288; 51319.12.289; 51319.12.290;
51319.244, придобито въз основа на изтекъл в полза на ищеца 10-годишен
давностен срок.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от
ГПК. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно
е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответника о.Н., редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на иска, предвид посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните доказателства – писмени и гласни (свидетелските
показания на св. М. А. Б. и св. З. Д. М. разпитани в проведеното открито
съдебно заседание), както и приетата по делото СТЕ.
С оглед горното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 910 лв., от които: 50 лв. – заплатена държавна такса,
10 лв. – такса за вписване на ИМ, 400 лв. – депозит за възнаграждение на
вещо лице и 450 лв. – адв. възнаграждение – заплатено изцяло в брой,
съобразно ДПСЗ на л. 51 от делото. Посочените разноски са действително
3
заплатени от ищеца, поради което и с оглед изхода на делото, следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК .,
адрес: гр. Н. обл. С. ул. „А. С.“ № ., че Е. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Н. общ. Н., обл. С., ул. „К.“ № . е собственик на реална част с площ от 1558
кв.м., повдигната в жълт цвят на комбинирана скица към заключение на СТЕ,
изготвена от в.л. инж. М. Т. (л. 47 от делото), разположена в югоизточната
част от имот идентификатор с 51319.12.265 по КККР на гр. Н. одобрени със
Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
целият с площ от 14 694 кв.м. - начин на трайно ползване Ливада, при
граници и съседи имоти с идентификатори: 51319.12.266; 51319.12.287;
51319.12.288; 51319.12.289; 51319.12.290; 51319.244, придобита въз основа на
давностно владение.
Комбинирана скица към съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. М. Т. (л. 47 от гр.д. № 75/2022 г. на РС-З.),
приподписана от съдия-докладчик, да се счита неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н.ЕИК ., адрес: гр. Н., обл. С., ул.
„А. С.“ № ., да заплати на Е. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н.,
обл. С., ул. „К.“ № ., сумата в общ размер на 910 лева (деветстотин и десет
лева) – разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________В.Д.____________
4