Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на пети февруари
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Маркова в.гр.д.№ 2872 по описа
за 2018 г., за да
се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС, срещу решение №
300637 от 21.12.2017 г., постановено от СРС, І ГО, 41 с-в, по гр.д.№ 27845 по
описа за 2017 г. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното
решение, с което предявените от въззивника искове по чл.422 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД СРЕЩУ Е.Я.А., са били отхвърлени като неоснователни. СРС неправилно бил
приложил разпоредбата на чл.153 ЗЕ и пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ и достигнал до
грешния извод, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия
/ТЕ/. Същевременно сочи, че ответникът не бил представил нот.акт за собственост
на процесния ап.23, находящ се в гр.София, ж.к.“********, аб.№ 298175. Такъв
нот.акт за установяване на собствеността бил необходим като се аргументира с
чл.18 ЗЗД.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени така
предявените искове. Разноски се претендират.
От въззиваемата страна, ответник в
производството пред СРС – Е.Я.А. е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното първоинстанционно решение. Правилно
СРС бил приел, че ответникът нямал качеството на потребител на топлинна
енергия, тъй като не бил собственик на ап., за който се претендира да бъде
заплатена стойност на топлинна енергия. От представените с исковата молба
доказателства се установило, че в списъка на живущите във вх.А по отношение на
решение по в.гр.д.№ 2872 по описа за 2018 г., с.2
собствениците
на процесния ап.23 била вписана Т.Т.И.. По делото била представена и справка от
Агенцията по вписванията от която било видно, че по отношение на партидата на
ответника няма вписвания, заличавания и разпореждания с процесния имот. От
ищеца бил представен нот.акт за продажба на недвижим имот на ул.“Суходолска“,
който бил неотносим по делото. При това положение ищецът не бил доказал, че
ответника има качеството на потребител по смисъл на разпоредбата на пар.1,т.42
от ДР на ЗЕ и ТР № 2/2017 г. Тежестта за доказване наличието на облигационна
връзка била на ищеца, в този смисъл била и съдебната практика, която се цитира.
Претендират се разноски.
Третото лице-помагач-„ Б.Б.” ООД не взема становище по
въззивната жалба.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 02.01.2018
г., Въззивната
жалба е подадена на 16.01.2018 г., следователно същата е в срок.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
На 10.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 6783 по описа за 2017 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, видно от
която заявлението е уважено и претендираните суми са присъдени в полза на
заявителя-въззивник пред настоящата инстанция.
За така издадената заповед за изпълнение длъжникът е
уведомен на 17.02.2017 г.
В срока по чл.414 ГПК – на 22.02.2017 г. длъжникът е
подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, и на ищеца е
указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок.
Указанията са достигнали до последния на 03.04. 2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 03.05.2017 г.
Следователно обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По доводите
във въззивната жалба:
С решение № 300637 от 21.12.2017 г., постановено от
СРС, І ГО, 41 с-в, по гр.д.№ 27845 по описа за 2017 г. е отхвърлен иска по
чл.422 ГПК, предявен от „Т.С.” ЕАД,
да бъде признато за установено, че Е.Я.А.
дължи сумата в размер на 1603,10 лв. - главница,
представляваща стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия в размер
на 1564,70 лв. за периода от м.01.2014 г. до м.04.2016 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“Овча
решение по
в.гр.д.№ 2872 по описа за 2018 г., с.3
********,
абонатен №298175, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в общ размер от
244,87 лв., представляваща лихва за
забава от 15.03.2014 г.- 26.01.2017 г. върху главницата, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 6783 по описа за 2017 г.
на СРС, І ГО, 41 с-в.
За да стори това, СРС е приел, че от представените от
ищеца писмени доказателства не се е установило ответникът да има качеството на
потребител по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, защото не са ангажирани
доказателства за собственост.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.” ООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Спорно по делото е обстоятелството, е ли ответникът /в
производството пред СРС/ потребител на ТЕ, съответно негово ли е задължението
за заплащане стойността й.
Съгласно чл.107 от Закона за енергетиката, доставчикът
на енергия може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
потребителя. Според разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, потребител на
енергия или природен гази за битови нужди е физическо лице-собственик или
титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва ел. или топлинна
енергия.
В тежест на ищеца по положителния установителен иск е
да докаже, че ответника е потребител на ТЕ. В този смисъл са и били указанията
на СРС в доклада по делото. Във връзка с доклада на съда и разпределението на
доказателствената тежест, ищецът е направил доказателствени искания и съответно
е представил доказателства. От последните, обаче, не се доказва тезата му, а
точно обратното- от данните от Агенцията по вписванията е видно, че е налице
вписване във връзка с разпореждане от страна на ответника, но с недвижим имот,
находящ се на ул.“Суходолска“.
Представеният списък е на живущите, а не на
собствениците на имоти в процесния блок 28 и е датиран на 08.11.1988 г., т.е.
далеч преди исковия период. Решението от 02.04.2013 г. по в.гр.д.№ 4033 по
описа за 2012 г. освен, че е със заличени лични данни на страните по спора, а и
касае периода м.12.2006 г. до м.04.2009 г.; не става ясно и за кой топлоснабден
имот се отнася.
С оглед приетото в ТР 2/17
г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ.
При положение, че
от ищеца не се доказа, че ответника е собственик на процесния имот; липсва и сключен договор между топлопреносното
решение по
в.гр.д.№ 2872 по описа за 2018 г., с.4
предприятие
и ответника за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, то претенциите са неоснователни.
На основание гореизложеното настоящата инстанция
счита, че решението на СРС, ГО, 41 с-в е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски
и такива няма да бъдат присъдени.
Въззиваемият претендира разноски и такива са били
сторени в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
С молба от 25.09.2018 г. въззивника е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Като се има предвид, че това е минималния размер по
чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения,
възражението е неоснователно.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 300637 от 21.12.2017 г., постановено от
СРС, І ГО, 41 с-в, по гр.д.№ 27845 по описа за 2017 г., изцяло.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Я.А.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, партер-адв. И. Д., разноските пред въззивната инстанция в размер на 300
лв.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б.” ООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: