Мотиви към присъда N 28 / 25.05.2011год. по НОХД N 249 / 2011г. по описа на Окръжен съд- Русе.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила Л.Д.Н. за извършено престъпление по чл.142, ал.1
от НК, за това, че на 17.04.2010год. в гр.Русе и село Н.,
обл.Русенска, отвлякъл другиго – И.А.А..
Прокурорът поддържа обвинението.
Защитника
на подсъдимия – адв.Д.С., пледира за оправдателна присъда, развивайки
съображения за несъставомерност на извършеното.
Подсъдимият дава обяснения, като отрича
упражняване на принуда, пледира за
оправдателна присъда.
Проведено
е съкратено съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.1 от НПК (дадено от адв.С. и подс.Н.
съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица по делото).
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Л.Д.Н. и свидетелката И.А.А. имали интимна връзка, която започнала от
запознаването им в края на 2009год. и продължавала и към началото на месец
април 2010год. Напоследък поради проявявана от подсъдимия ревност, а и поради
по - дребни поводи, при срещите им и при разговорите си по телефоните се
скарвали, след което отново търсели контакт помежду си. При поредно скарване между
двамата, на 15.04.2010год. св.А. му заявила, че иска да прекратят връзката.
Последвала среща между двамата на следващият ден, при която се разбрали, че
занапред ще останат само приятели, като се опитат да запазят добри отношенията
помежду си.
На 17.04.2010год. подс.Н. решил да се срещне със св.А. и
да продължат да обсъждат отношенията си, както и да вземе същата с автомобил и
да отидат до селото му – село Б., обл.Русенска. Обадил й се от своя мобилен
телефон с № *** на нейния с № ***, първоначално в 14, 35 часа и няколко пъти в
следващият период от време, както и многократно й изпращал съобщения чрез SMS. Св.А. също му изпратила три
съобщения, както и инициирала едно обаждане. При проведените разговори, подс.Н.
поканил св.А. на гости в селото му, но тя отказала, тъй като имала други
планове. Обяснила му, че предпочита да отиде на дискотека в Русе с приятелки –
свидетелките Д.К.Д. и С.С.И.. Подсъдимият Н. се ядосал от това, че св.А. го
пренебрегва и след 21,00 часа продължил да й звъни непрекъснато, като ту и се
обяснявал в любов, ту я заплашвал, че ще я пребие, че ще направи скандал в
дискотеката, ако отиде там. По това време, св.А. била в дома на св.Д. ***. Там
била и св.И., тъй като трите заедно мислели да излизат по-късно вечерта. По-рано
през деня, подсъдимия Н. бил употребел алкохол. При пореден разговор между
двамата по телефона, около 22,30 часа подсъдимият казал на св.А. да слезе пред входа
на блока, за да поговорят. Св.А. се съгласила, като имала намерение да си
изяснят отношенията, а и се притеснявала да не се качи подсъдимия до апартамента
и да притесни по някакъв начин родителите на св.Д.. Едновременно с това, тъй
като се притеснявала от реакциите на подсъдимия и от разговорите им, усетила, че
е повлиян от алкохол, тръгвайки да излиза, св.А. помолила свидетелките Д. и И.
да наблюдават през терасата и ако подсъдимия й направи нещо, да извикат
полиция. След това слязла пред входа и зачакала подсъдимия. В това време, около
22, 42 часа, последния управлявал автомобил в гр.Русе (л.а.”Пежо 206” с рег.№ ***, с две врати), и пътувал към блока, движейки
се по бул.”България”. Бил спрян за проверка от служители на КАТ – Русе, във
връзка с установена скорост на движение 121 км/ч, а при проверката
било установено, че има алкохол в издишания въздух – 0, 60 на хиляда. На място
бил съставен АУАН срещу него /л.76 от досъд. п/во/, след което бил освободен от
органите и продължил да управлява автомобила. Обадил се на св.А., че се
забавил, защото бил спрян от КАТ. Малко след това, около 23,00 часа подсъдимият
пристигнал пред блока с автомобила. Св.А. отворила дясната врата на автомобила
и му предложила да слезе и да разговарят отвън, но той й отказал, под
предтекст, че му е студено, а и не желае други хора да чуят разговора им. Св.А.
се съгласила, влязла в автомобила и седнала на предната дясна седалка, като
считала, че ще поговорят известно време вътре в колата, на място. Веднага след
като св.А. се качила, подс.Н. привел в движение автомобила с висока скорост, в
посока към намиращият се недалеч изход на града към село Н.. Свидетелката А.
възприела, че е повлиян от алкохола, както и че управлява автомобила с висока
скорост, опасявала се, че може да стане произшествие и се страхувала от
възможна физическа разправа или нещо подобно към нея, намислено от подс.Н.. За това,
започнала да го моли да спре автомобила, за да слезе от него. Въпреки молбите й,
подс.Н. не спирал автомобила и продължавал да го управлява с висока скорост. След
като разбрала, че не може да го разубеди, докато преминавали в района на
т.нар.”пирамиди” /при спирка за село Н. на излизане от гр.Русе/, в 23, 17 часа,
св.А. се обадила от мобилният си телефон, на майка си – свидетелката Г.Й.А.,
която ползвала тел. с № ***. Казала й, че пътува в посока към село Н. с подс.Н.,
че същият карал много бързо и не й казвал къде и защо отиват, че не знаела
какво може да й направи и помолила майка си да се обади на полицията. Ядосан от
това, подс.Н. в този момент издърпал телефона от св.А., отворил прозореца на
автомобила и заплашил, че щял да го хвърли навън. Св.А. го помолила да не го
прави и подсъдимия сложил телефона на седалката между краката си. Продължил да
управлява с висока скорост автомобила към село Н.. След разговора с дъщеря си,
св.Г.А. се обадила веднага на другата си дъщеря – св.А.Й. и й разказала за
случващото се. Така за случая разбрал веднага разбрал и съпруга на последната –
св.М.Й.. Той звъннал на телефона на св.А.. Същата видяла позвъняването на
телефона, бързо го взела от мястото, където го бил оставил подсъдимия и успяла
да се свърже, като казала на св.Й.,***, като се движат с подсъдимия в посока
към бензиностанцията, след което прекратила разговора. Св.Й. се опитал пак да
се свърже със св.А., но първоначално било отказано, а при следващ опит телефона
на А. не бил активен. Тогава свидетелите Й. и Й. с автомобил се отправили към
село Н., за да търсят св.А.. Малко след това от района на селото се обадили в
полицията и съобщили за случващото се. Междувременно, през цялото време на
движение на автомобила, подс.Н. се държал агресивно към св.А., като я дърпал за
косата, скубел я, а в един момент успял и да я ухапе в областта на гърба и не и
давал възможност да слезе от автомобила, въпреки настояванията й за това. В
един момент, подс.Н. достигнал с автомобила до първата гърбица по пътя, преминаващ
през село Н. /т.нар.”легнал полицай”/, и
пред нея намалил скоростта. Св.А. преценила, че това е възможност, за да излезе
от колата, отворила бързо вратата й, и скочила в движение на платното.
Побягнала, държейки телефона си в ръка, в обратна посока, към близки къщи,
викайки „Помощ !”. Това още повече вбесило подсъдимия, при което спрял
автомобила, слязъл и започнал да я гони. Настигнал св.А., взел телефона й, и го
счупил в земята. Хванал я за косата и започнал да я дърпа, както и влачи
обратно в посока съм автомобила, вкарал я насила обратно в автомобила и отново
потеглил с висока скорост, като вече
било малко преди 24, 00 часа. Към момента на вкарването й в автомобила, св.А.
продължавала да вика за помощ, а вътре в автомобила натиснала няколко пъти клаксона
му. Виковете й и звуковия сигнал на автомобила били чути от свидетеля М.Г.Н.,
работещ в намиращият се в близост снек - бар „Палермо” в село Н., както й
същият възприел общо автомобила и че в него шофьор е момче, а на мястото в
дясно от него имало момиче, което викало за помощ. Подсъдимият продължил да
управлява автомобила, въпреки, че св.А.
го молела отново да спре и искала да слезе от колата, като не можела да се
ориентира накъде се движел автомобила. Също така й казал: „Сега ще видиш каква
изненада съм ти приготвил”. Продължил да управлява автомобила и малко след това
стигнали до ниви в края на селото. Там подсъдимият спрял автомобила и й казал
да слезе. Св.А. слязла веднага от автомобила и побягнала в посока към селото, а
подсъдимия първоначално потеглил с автомобила. Района бил в тъмнина. След това
няколкократно се връщал с автомобила в района, оглеждайки, за да я търси, при
което св.А. се криела между храстите край пътя, а след това продължавала да
бяга към селото. Наближавайки първата
къща на селото по ул.”Арда” по която нямало улично осветление, св.А. срещнала
жител на селото – св.П.Д.Ц.. Веднага го питала има ли мобилен телефон, тъй като
искала да се обади на майка си и в полицията, понеже приятелят й я гонел. Св.Ц.
й отговорил, че нямало пари за разговори с телефона му, при което св.А.
продължила да бяга и бързо влязла в двора на първата възможна къща в близост -
по ул.”Арда” № 5 в село Н.. Св.Д. влязъл след нея за съдействие (тъй като видял, че св.А. била
много уплашена, вкл. и треперела) и позвънил на вратата, за да отворят. От къщата излязъл св.М.П., видял
силно изплашената и объркана св.А., която искала помощ, за да се обади на майка
си и на полицията. Св.П. веднага и предоставил телефон и св.А. се обадила на
майка си, от която разбрала, че е съобщено в полицията за случая и да чака на
място. Впоследствие на място пристигнали и органите на полицията. Подс.Н. се
прибрал с автомобила си в село Б.. Там, в ранните часове на 18.04.2010год. бил
извършен оглед на автомобила, при който на пода, под и на предната дясна
седалка били открити нишковидни влакна. Съгласно изводите на назначената в
започналото досъдебно производство СМЕ на веществени доказателства /л.61 и 62
от досъд. п/во/, иззетите влакна са части от човешки косми от глава и показват
сходни признаци с косми, иззети от главата на св.А. за нуждите на изследването.
На 19.04.2010год. св.А. била освидетелствана медицински, като съгласно изводите
на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза /л.58 от досъд. п/во/
по нея били установени следните увреждания: охлузване на лява предкитка,
повърхностно нараняване на дясна ръка, комплекс от охлузване и кръвонасядане
характерни за ухапване от човек на гърба, одраскване на дясната гърда,
кръвонасядания по долните крайници. Достигнат е извод за добро съответствие,
тези увреждания да бъдат получени, по начина и с давност датата на деянието,
заявени от свидетелката при прегледа, както и в показанията й. Като медикобиологичен
признак уврежданията са определени като причинили болка и страдание. Била
назначена и одорологично експертиза /л.51 до 56 от досъд. п/во/, която не
дала категоричен отговор, поради
недостатъчно качество на иззетите мирисови следи с оглед възможностите на ползваните
животни.
Тази
фактическа обстановка, съдът приема за доказана от прочетените по реда на чл.373, ал.1, вр. с
чл.283 от НПК показания на свидетелите - И.А.А. /л.25 и 26, 29 и 30 от досъд.
п/во/, А.А.Й. /л.31 от досъд. п/во/, М.Д.Й. /л.32 от досъд. п/во/, П. Д. Ц.
/л.33 от досъд. п/во/, М.Г.Н. /л.24 от досъд. п/во/, М.П.П. /л.36 от досъд.
п/во/, Д.К.Д. /л.37 от досъд. п/во/, С.С.И. /л.38 от досъд. п/во/, Г.Й.А. /л.39
от досъд. п/во/, К.Н.К. /л.40 от досъд. п/во/, от част от обясненията на подс.Л.Д.Н.
/тази, извън обслужващата версията за липса на упражнена принуда спрямо св.А./
дадени по време на съдебното следствие, както и същата част от тези, приобщени
към доказателственият материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.1,
т.4, пр.2 от НПК /л.82 от досъд. п/во/; от приобщените по реда на чл.373, ал.1,
вр. с чл.283 от НПК експертни заключения – на Съдебномедицинска експертиза
/л.58 от досъд. п/во/; СМЕ на веществени доказателства /л.61 и 62 от досъд.
п/во/; от Протокол за оглед на местопроизшествие /л.46 и 47 от досъд. п/во/;
Протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л.63 от досъд. п/во/;
Справки за проведени разговори от мобилни оператори /л.65 до 71 от досъд.
п/во/; от АУАН № 1424/17.04.2010год. /л.76 от досъд. п/во/; справка за
съдимост, декларация и автобиография на подс.Н. /л.83 до 85 от досъд. п/во/.
Следва
да се маркира, че конкретно изводите на приетата одорологична експертиза /л.51
до 56 от досъд. п/во/, не съдържат информация от значение по предмета на
делото, предвид визираното в забележката от експерта, относно резултата от
научния метод, поради което и не се обсъждат от съда като доказателство от
значение за решаване на делото.
Анализ на
доказателствата:
В доказателствената съвкупност по
делото се съдържа противоречие, установяващо се при съпоставяне на показанията
на всички свидетели, конкретизирани горе,
от една страна, и от от друга страна
– обясненията на подс. Н., в частта им за основният подлежащ на установяване
факт по делото – за липса или наличие на съставомерна принуда спрямо св.А. по
начина и съобразно квалификацията, въведени с обвинителният акт. Приетата за
установена от съда, описана по-горе фактическа обстановка следва от показанията
на свидетелите И.А.А. /л.25 и 26, 29 и 30 от досъд. п/во/, А.А.Й./л.31 от
досъд. п/во/, М.Д.Й. /л.32 от досъд. п/во/, П. Д. Ц. /л.33 от досъд. п/во/, М.Г.Н.
/л.24 от досъд. п/во/, М.П.П. /л.36 от досъд. п/во/, Д.К.Д. /л.37 от досъд.
п/во/, С.С.И. /л.38 от досъд. п/во/, Г.Й.А. /л.39 от досъд. п/во/, К.Н.К. – с
доказателствено значение, обсъдено по-долу, както и от частта на обясненията на
подс.Н., съответстваща им за конкретни обстоятелства, като с оглед наличното
противоречие в доказателствения материал по отговора на въпроса налице ли са
извършено деяние и извършено ли е от подс.Н., и за решаването му по реда на
чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът условно определя тази част от матирал като
първа група. Като втора група определя
обясненията на подс.Н. в същностната им относно предмета на доказване част. Преди
излагане на решението на съда по наличното противоречие, съобразно чл.305,
ал.3, изр.1 от НПК следва да се посочат обстоятелствата, които съдът счита за
установени несъмнено от целия доказателствен материал.
Такива
са познанството на подсъдимия и св.А., връзката между тях в периода да
процесната дата, зачестилите към началото на месец април 2010год. конфликти
между тях, множеството скарвания, след което отново търсене на контакт помежду
им, включително и следващото от тях решение да прекратят връзката си /независимо
от инициатора за това, по които въпрос е налице несъответствие в материала,
обсъдено и решено от съда по –долу/. За тези обстоятелства източник са
показанията на св.А., обясн. на подс.Н., както и показанията на свидетелките Д.,
И., както и косвен източник – показанията на св.К.. Индиректно този характер на
отношенията им, следва и от активната комуникация, обективирана за процесният
ден в приложените на досъд. п/во справки от мобилни оператори. От същите
доказателствени източници, вкл. и от изричната информация в справка на л.71 от
досъд. п/во /отразяваща телефонните разговори от моб. №, ползван от св.А./,
несъмнено установяващи се обстоятелства са първото по време, за 17.07.2010год.
– инициирано от подс.Н. обаждане към свидетелката, както и многобройността на
последващите такива, както и изпращани съобщения. Съответно и едното обаждане и
три съобщения инициирани от св.А.. /съдържанието на разговорите и по-конкретно
имало ли разногласие между двамата за следващите им действия процесната вечер
или не, съвкупността съдържа противоречие, решението по което съдът е изложил
по-долу/. На следващо място, несъмнени обстоятелства са употребата на алкохол
от подс.Н., управлянието на автомобила по бул.”България”, съответния съставеният
му АУАН със съответни констатации, визирани в обстановката, последвалото малко по-късно
пристигане пред съответния жилищен блок /и времето, когато станало това/,
където вече била и го очаквала св.А. /източник са отново показанията на св.А.,
обясненията на подс.Н., показанията на свидетелките Д. и И. в тази им част,
данните в АУАН, както и показанията на св.К. за същите обстоятелства.
Несъмнено, посредством показанията на св.А. и на свидетелките И. и Д., а и на
св.К. в тази им част, се установява и обстоятелството, че преди да слезе пред
входа на блока, първата помолила свидетелките И. и Д. да наблюдават случващото
се и при необходимост по тяхна преценка, да сизират полицията, съответно, че
същите наблюдавали мястото, краткия разговор между подс.Н. и св.А., след което
влизането на последната в автомобила и последвалото му превеждане в движение от
подсъдимия. По хронология, следващи несъмнени обстоятелства са, че подс.Н.
управлявал автомобила в посока излизане от града към село Н., също така
възприетото от св.А. и обективирано в показанията й, относно повлияването на
подсъдимия от алкохол, както и високата по нейна преценка скорост на движение
на автомобила, съответно опасенията й, че поради това може да настъпи произшествие.
За тези обстоятелства източник са показанията на св.А., а също, но извън
състоянието му и скоростта на движение /в каквато насока подсъдимия не споделя
оценка/, са и обясненията на подс.А., както и в тази част отново косвен
източник - показанията на св.К.. По хронология поради отричането от подс.Н., за
каквото и да е свързване на св.А. по телефона, докато била в автомобила, а и да
е извършвал някакви действия спрямо телефона й, за всички обусловени от същото
обстоятелства по фактологията, приета за установена от съда по - горе от една
страна /разговори между св.А. и майка й, действията на последната, след което и
на св.Й. и св.Й., предизвикани от узнатото при тези разговори/, и от друга
установяването именно на тази фактология от определената като първа група от
доказателствата, в доказателствената съвкупност се явява противоречие по тези
обстоятелства, обсъдено и решено от съда по-долу. Следващи несъмнено
установяващи се обстоятелства са достигането на автомобила и навлизането му в
село Н., обл.Русенска, както и, че на определено място в селото св.А. слязла от
автомобила /извън обстоятелствата, точно къде, по какъв начин, по чия
инициатива от двамата и по каква причина, по които елементи доказателствената
съвкупност съдържа противоречие и е предмет на обсъждане по-долу/, като източник за тези, установяващи се
безпротиворечиви обстоятелства са показанията на св.А., както и обясненията на
подс.Н., също в тази им част показанията на св.К.. По хронология, несъмнено
обстоятелство се явява и това, че св.М.Н. възприел в близост до съответния бар
в село Н., викове за помощ от жена, както и звуков сигнал от автомобил, а също
и този автомобил и наличието в него на мъж и жена, след което и потеглянето на автомобила – в тази насока
при липса на противоречие източник са неговите показания, а индиректно източник
са и показанията на св.К. в тази им част /по въпроса дали св.А. била тази жена,
съответно видяният от св.Н. автомобил, бил ли този, управляван от подсъдимия,
съответно потеглил ли с намиращата се в него св.А., доказателствената
съвкупност съдържа противоречие – предвид твърдението на подс.Н., че след
обичайното слизане на св.А. от автомобила, нямало второ влизане в него, а той
продължил движението му сам и се прибрал веднага в село Б., съответно нямало каквато
и да е реакция на несъгласие с това или неговите действия въобще от страна на
св.А., като същото е предмет на оценка и решение на съда по-долу/. Следващи
обстоятелства, за които не се явява противоречие в съвкупността, са наличието
на св.А. в района на пътя при изхода от
село Н., контакта със и искането към св.Ц., както и всяко обстоятелство от
последвалите действия на св.А., св.П., намеса на полицейските органи и
последвали процесуални действия, както и установените по св.А. увреждания
/станало при извършеният й преглед на 19.04.2010год./. За всички тях в
съответните им части източник са показанията на св.А., на свидетелите Ц., П., Й.,
Й., А. и К., а за проведените следствия действия и съответно достигнатите експертни
изводи – визираните горе протоколи, както и експертни заключения, които ги
обективират.
Съдът
приема като счита за достоверен източник на доказателства посочената по-горе
като първа група от доказателствения материал /от която се установява
гореописаната фактическа обстановка/, а отхвърля като счита за недостоверна
частта от обясненията на подс.Н., определени като втора група доказателствен
материал – по отричане извършване на действия, обективирали принуда спрямо св.А.
при конкретиката, залегнала в същата обстановка. Съображенията на съда за това
решение по наличното противоречие в доказателствения материал относно извършеното
деяние и авторството му, съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК са следните: На
първо място, съдът съобразява характеристиката на гласните доказателства,
съставляващи първата група доказателственият материал - както показанията на
св.А., така и показанията на всички останали свидетели, за възприетите и възпроизведени
в производства обстоятелства са максимално обстоятелствени, в самостоятелното
им съдържание не се констатират несъответствия и положения, които да се явяват
несъответни на общоприетата логика за настъпване на конкретните сочени събития,
а и при съпоставката между съдържанието
на всеки от тях се извежда хронологично и в пълно съответствие, именно горната
фактическа обстановка, по начин, изключващ съмнение за истинността й. За
разлика от тях, обясненията на подс.А. не притежават подобно качество и по-конкретно
освен, че са твърде повърхностно описващи моменти от случилото се, а и конкретни
твърдения по въпроси от значение за предмета на делото и то с уличаващо го
значение, категорично се опровергават, като едновремено с това в обясненията му
на практика напълно липсват данни за други конкреатни моменти, и то основните
като фактолигия, явяващи се важни, тъй като обективират именно реализирана
принуда спрямо св.А., насочена към промяна, без нейно съгласие на
местонахождението й на процесните дата и места, при фактологията, изложена
по-горе, което и самостоятелно е белег за недостоверността им. Така например като
се подходи по хронология на събитията, от косвено значение в отговор на въпроса
против волята или със съгласието на св.А. било потеглянето от района на
бл.”Бреза” на автомобила, управляван от подсъдимия, непосредствено след
влизането й вътре, последвалото движение на същия в посока село Н., при което
било променено личното й местонахождение, е какво намерение на свидетелката
обективирало действието й по влизане в автомобили, съответно настъпила ли
евентуална промяна в него. В обясненията си в съдебното следствие, подс.Н.
твърди, че св.А. при срещата им пред блока, се съгласила да се качи в колата и
го направила, за да отиде с него на село
/очевидно имайки предвид село Б., възможен маршрут към което бил и преминаването
през село Н./. В обясненията си обаче в предходната фаза на производството
/л.82 от досъд. п/во/, същият сочи, че тя се качила в автомобила, той потеглил,
двамата си говорили за отношенията им, и едва по-късно при управлението на автомобила
по бул.”Липник” в града „докато шофирал попитал И. иска ли да дойде с него на
село, при което тя му казала, че е съгласна”.../л.82, стр.2 от досъд. п/во/.
Първо, самото несъответствие в този смисъл в изложените обяснения от подс.Н.
внася съмнение в истинността им, а в частност несъстоятелно е следващото от
тези на досъдебното производство, че влизането на св.А. в автомобила, не било
предпоставено от представа за това, защо всъщност го прави и къде следвало да
отидат с автомобила. За разлика от
тази оценка, показанията на св.А. относно причината да влезе в автомобила,
както и, че не свързвала това с каквото и да е лично намерение, или някаква
уговорка с подсъдимия, да привежда автомобила в движение и отиват с него до
определено място /даже и безцелно движение с него в града/ са последователни и
в двете фази на процеса, както и соченото от нея отношение към случващото се,
се потвърждава посредством друга част от доказателствената съвкупност –
показанията на свидетелките И. и Д., поради което и съдът ги кредитира, като
достоверни. Допълнително, установените хронологично за целия времеви период
факти по делото /обсъдени последователно по-долу/, от влизането й в автомобила,
до исканата от св.А. помощ в къща в покрайнините на село Н., по – късно същата
вечер, и тяхната логична взаимовръзка, както и настъпването на всеки следващ,
именно като предпоставен от предходен, установени от съвкупността, определена
като първа група доказателствен материал катерогично определят именно това
качество на показанията й, съответно на истинността на съдържанието именно на
тази група от доказателственият материал за случилото се.
И при двата проведени разпита на досъдебното
производство, както и в съдебното следствие,
св.А. сочи, че след множество инициирани разговори и изпращани й съобщения от
подс.Н. на процесната дата, до момента на пристигането му при блока /което се установява
и от информацията на л.71 от досъд. п/во/, а и от показанията на свидетелките И.
и Д., същата слязла при блока с единственото намерение да уточнят отношенията
си с подсъдимия разговаряйки на място, а не и да пътува в автомобила му, още
по-малко към село Б.. Още – повече – същата се опасявала, че поради
повлияването му от алкохола и раздразнението, че има намерение да отиде на
дискотека с двете свидетелки /което също казала на подсъдимия при множеството
им разговори/, а не и някъде с него. Всичко това се потвърждава от показанията на
свидетелките И. и Д. (липсват и минимални данни по делото, които да внесат съмнение както във фактическото им наличие заедно
със свидетелката А. в апартамента на втората, така и в самостоятелната
достоверност на техните показания), като и двете го възпроизвеждат в производството като узнато от самите
разговори, включително и за изрично заявеното намерение на св.А. за следващите
и планове, различни от пътуване в автомобила с подсъдимия, а и за изричният й
отказ да отиде процесната вечер с подсъдимия както същият й предлагал на гости
в село Б. (пресъздадено
в показанията на св.Д. – л.37 от досъд. п/во/. Нежеланието на св.А. за
последното, съответно единствено за определен кратък период да разговаря с
него, след което отново да се върне в жилището при двете свидетелки, се доказва
даже и изолирано от факта, че помолила и двете да наблюдават случващото се при
автомобила и при евентуални действия срещу нея от страна на подсъдимия, да
сигнализират полицията. Подобра претенция във всеки случай не би била изявена,
ако у св.А. са липсвали подобни опасения, съответния тя ясно доказва, че същата
не желаела да променя местонахождението си, посредством возенето й в автомобила
на подс.Н.. Едновременно с това, съдът кредитира показанията на свидетелките И.
и Д., отново поради съответствието им по съдържание с изложеното и от св.А. в
насока, че слизането на св.А. пред блока, за да разговаря с подсъдимия, било
действие, предпоставено от, и наложено
именно поради настоятелните действия на подсъдимия до момента, в който
пристигнал с автомобила си пред блока /множеството позвънявания към св.А. и
изпращани съобщения, с които изразявал своето несъгласие с желанието на св.А.
да се прекрати връзката им, както и в частност процесната вечер да върши нещо
без негово участие/, което развитие на отношенията им към процесната дата, отново индицира достоверност на първата група
от доказателствената съвкупност, в подкрепа на соченото от св.А., че не желаела
като последица от тази среща при блока, да бъде променяно по какъвто и да е
начин от подсъдимия мястото, където се намирала, включително и да я вози с автомобила,
където и да е. Тук следва да се посочи, че поднасяното като важно обстоятелство
в обясненията на подсъдимия, както и в съдебно следствие от защитата му /за
отправяно от св.А. съобщение по мобилен телефон със съдържанието ”няма да ми се
сърдиш, любов моя”, всъщност въобще не стои в противоречие с визираното и
следващо от първата група от доказателствената съвкупност от значение за
делото, а именно – че св.А. нямала намерение и не желаела, да променя
местонахождението си посредством пътуване в автомобила на подсъдимия процесната
вечер, за което както изложеното дотук, така и следващите констатации,
категорично свидетелстват. Като значима индиция, доказваща липсата на съгласие
у св.А. да бъде в управлявания от подс.А. автомобил, и въобще с отправянето й
посредством придвижването й с него на място, което е различно от желаното от
нея /че придвижването ставало против нейната воля/, съдът приема телефонното
обаждане от св.А. към майка й – св.Г.А., както и установеното за съдържанието
на молбата към последната. В тази връзка първо ясно следва от доказателствената
съвкупност /показания на свидетелите А., И., Д. и А. както и на свидетелите Й.
и Й. относно приблизителното време на провеждане на този разговор/, съпоставени
с изричната справка за телефонни разговори, проведени от номера, ползван от св.А.
процесната вечер, че този разговор е конкретно отразения в разпечатката на л.71
от досъд. п/во – на 17.04.2010год. в 23,17 часа – с инициатор телефона на св.А.
и насрещен номер – ползвания от майка й св.Г.А., с продължителност 39 секунди /разговора
е осъществен по време, което непротиворечиво въз основа на съвкупността се
установява, че било след срещата между св.А. и подс.Н. и последвалото
привеждане на автомобила в движение в посока село Н. от последния, заедно със
седналата в него свидетелка/. Същото следва категорично и само въз основа на
информацията относно обслужващата този разговор клетка, видно от която е
различен от предходната, намираща се в бл.”Мура” /в непосредствена близост до
жилището на св.Д./, обслужила множеството предходни разговори и изпращани
съобщения между подс.Н. и св.А.. Или тази неподлежаща на манипулация техническа
доказателствена информация, стои в пълно съответствие с, по който начин и
свидетелства за достоверността на соченото от св.А., че се обадила на майка си
по телефона, съответно на показанията на св.А. за този факт, както и
съдържанието на разговора, в каквато насока отново тези гласни източници са в
пълно съответствие. Едновременно с това, категорично опровергава декларативното
твърдение на подсъдимия, че докато пътували с автомобила, св.А. не била
ползвала мобилният си телефон, което твърдение очевидно излага в обслужване на
защитата си версия по делото за липса в неговите действия на принудително
промяна местонахождението на св.А. чрез управлявания от него автомобил, която
версия обаче се установява като недостоверна. Съдът съобразявайки установеното
от показанията на св.А., както и на свидетелите Й. и Й. факти /като липсва
съмнение във възпроизведеното от който и да е от тях/, констатира, че същите категорично
свидетелстват за достоверността на соченото от св.А. за съдържанието на
разговора с майка й, съответно, че това й действия било именно израз на
нежеланието й да се намира в и да пътува в автомобила на подс.Н.. В тази насока
взема предвид, че реакцията на св.А. на това обаждане /след приключването му веднага се обадила на своите роднини,
искайки им съдействие и предавайки им заявеното от св.А., че се намира в
автомобила на подсъдимия, че пътуват в посока към село Н. се опасява поради
неговото състояние и скорост на движение да не настъпи произшествие и исканото
съдействие, за да сигнализира полицията, при което свидетелите Й. и веднага
предприели мерки да намерят А., а малко след това и сигнализирали полицията
посредством друг свой роднина/, сама по себе си, свидетелства за факта на това
обаждане, както и за причината за него - че същото било предпоставено именно от
оплакване на дъщеря й, каквото същата сочи в показанията й, както и се
възпроизвежда и в показанията на тези свидетели. Като индиция с особено
значение, в подкрепа на следващото от първата група доказателствен материал и
основните в нея показания на св.И.А., и
от друга страна – за недостоверността на обясненията на подсъдимия в значимата
им по предмета на доказване част, съдът отчита факта на установените
посредством неоспорената и приета по делото СМЕ увреждания по св.А.. От
доказателствената съвкупност, както и от страните по делото, не се навежда и
минимално съмнение, че уврежданията, констатирани при прегледа й на
19.07.2010тод. от съдебен лекар, настъпили именно по време на процесното
събитие /като в тази насока относно давността на причиняването им, както и
съответствието на соченото от свидетелката за начина на причиняването им се
съдържа и като изводи на експертизата/. Причиняването на тези увреждания,
съответства да е настъпило именно по соченият в показанията на св.А. начин –
при дърпането й, захапване за гърба, последвало след излизане от автомобила в
село Н., дърпане за косата и за определено време и влачене по този начин на свидетелката
обратно към колата от подсъдимия, а едновременно с това – от съвкупноста не
следва друго възможно обяснение за наличието им на процесната дата, нито се
навежда такова от страните, както и в частност – да са причинени по време,
предхождащо или следващо, неголемият времеви период, през който св.А.
процесната вечер се намирала в управляваният от подс.Н. автомобил, излязла за кратко
от него и влязла отново, след което малко по-късно отново излязла. Предвид
това, факта на наличието им, индицира достоверност на соченото от св.А., че
били причинени по време и място, както и по начина, визиран в показанията й,
идентични по съдържание и в тази им част в цялото наказателно производство. Не
следва да се пропуска факта, че достоверността на излаганото от св.А., не само
по тази част от случилото се, а и изцяло, се индицира и посредством показанията
на св.К. /л.40 от досъд. п/во/, видно от които възпроизвежда идентични
обстоятелства за случилото се, заявени му от пострадалата непосредствено след
деянието, при проведена беседа.
При
следващо насочване към хронологията на случилото се, отново се констатира факт,
допълнително индициращ истинността на соченото от св.А., който факт, разгледан
съвкупно с посоченото дотук, и сам по себе си свидетелства, че наличието й в
управляваният от подсъдимия автомобил и конкретно за продължаващото му движение
към момента на влизането му в село Н., също било против нейната воля, и
несъмнено, че несъгласието и за това било ясно за подсъдимия, а именно:
Соченото от св.А. за случилото се при т.нар.”легнал полицай” по пътя в село Н.,
и в частност за ясно обективиращите несъгласието й да бъде в автомобила,
отправени викове за помощ, както и последвалият й опит да привлече внимание на
намиращи се наоколо лица, несъмнено със същата цел, се потвърждава в
производството посредством показанията на св.М.Н.. Същият категорично излага
лично възприетото, че излизайки навън между 23 и 23,30 часа в близост до
соченото от св.А. място, видял автомобил и момиче викащо „Помощ”, както и на
шофьорското място на автомобила малко сред това момче, както и до него същото
момиче, в който момент възприел и задействането на звуковият сигнал на
автомобила /показания на л.34 от досъд. п/во/. Сочи, че след това автомобила
потеглил. Няма съмнение, че този свидетел възприел случващото се именно с
участници процесните подсъдим и свидетелка, както и, че отправяне на викове за
помощ, така и настойчиво натискане клаксона на автомобил, са присъщи да обективират
именно негативни емоции, от вида като сочените за преживяни от св.А., и изцяло
стоящи в противоречие с твърдяното от подсъдимия желано от нея присъствие в
автомобила му, постоянно променящ при движението си фактическото й
местоположение.
Индиректно установащият се
несъмнено по този начин факт на искана помощ от св.А. ***, опровергава и твърдението
на подсъдимия, че всъщност слязла в селото от автомобила по негово настояване,
след като за пореден път, пътувайки се скарали. (от което следва в обслужване на
версията му, че поначало свидетелката желаела да пътува в автомобила до него
момент). Едновременно с това, въз основа
на първата група доказателствен материал категорично се опровергава и твърдението
на подсъдимия, че след това слизане на свидетелката от автомобила му, същият
продължил движението му и се прибрал в село Б., с което се изчерпало случилото
се процесната вечер в района на село Н.. Съдът акцентира на установяващото се
посредством показанвията на свидетелите Ц. и П., че мястото, на което първият
срещнал св.А., а втория – където се намирал домът му, се намирало в крайната
част на село Н. /на изхода за гр.М./ - изрично обяснено от св.П., което място
било срещуположно на мястото, където се установява, че св.А. се намирала заедно
с подсъдимия в автомобила по-рано и викала за помощ. /както сочи св.М.Н. – при
първия легнал полицай в началото на селото на влизане от гр.Русе –
ул.”Липник”/. Освен това, външно видимото състояние и проявявани реакции от св.А.
още при внезапната й среща със св.Ц. /уплашена, стресната, трепереща, както
същият пояснява приел, че е нужно да и отвлича вниманието с каквито и да е други
разговори, както и настоятелното търсене на телефон, и споделеното защо – за
връзка с майка й, и полиция поради действията на приятелят й, който я гонел/, а
същите обективирани достатъчно красноречиво и в показанията на следващо възприело
я лице – св.М.П. (цялата
трепереща, силно уплашена, объркана, не знаела къде се намира), свидетелстват за преживяни
събития от същата, именно като сочените в показанията й, защото са от характера
да предизвикат именно такова състояние, и индицират цялостната им достоверност.
Едновременно с това, не може да намери разумно обяснение подобно състояние на
св.А., да бъде налице, ако се приеме за достоверна тезата на подсъдимия, че
всъщност в недългия период на съвместното им наличие в автомобила от гр.Русе,
до село Н., настъпило единствено някакво
скарване, след което тя слязла от автомобила и с това се изчерпало случилото
се. В действителност, единственото разумно и следващо от доказателствената съвкупност,
определена като първа група, обяснение на последното местонахождение на
свидетелката А. ***/, състоянието /физическо, както и психическо/ в което се
намирала и настояването й да се сезира за случилото се полицията, категорично
свидетелстват именно за току - що упражнена спрямо нея и преживяна принуда, с
интензитет и вид като сочените в показанията й. Тези констатации, сами по себе
си, напълно оправдават недоверието, с което следва да се подходи към
твърденията на подсъдимия в противен на визираната по фактическата обстановка, смисъл
за случилото се процесната вечер. Съдът цени показанията на св.П. и като източник на производно косвено
доказателство за случилото се на процесната дата, в частта им, с която
възпроизвежда узнатото от св.А. за малко преди това, преживяното от нея и конкретните
действия на подсъдимия – че не можела да ползва своя телефон, тъй като бил
счупен от подсъдимия, че изкочила от колата по-рано в селото, че била дърпана
за косата и влачена и вкарана от подсъдимия отново в нея, след което и
изоставена недалеч от къщата на свидетеля, а след това и преследвана от подсъдимия,
което заявила и пред полицейския служител К. /чийто показания в тази им част
имат същият доказателствен характер/, която идентичност в съдържанието на
соченото от св.А., продължила като състояние и в цялото наказателно
производство, е допълнителен белег за истинност.
Не на последно място, от значение
за решението на съда да кредитира изцяло показанията на св.А., съответно и
съдържанието на всички доказателствени източници от първата група, поради
взаимното им съответствие и взаимно потвърждаване на това им качество, съдът
отчита и следното: Налице е пълна липса на данни, от характера да навеждат на
съмнение, че установените по делото поведение, физическо и психическо състояние
и факт на искане да бъдат сизирани полицейските органи /още от майка й в района
в края на гр.Русе, така и впоследствие от другите посочени свидетели от село Н./,
били последица именно от реално упражнена спрямо св.А. принуда от страна на
подс.Н. /с която и наложил да пътува в автомобила му, с което променял мястото,
където се намира свидетелката, въпреки нейното несъгласие за това/. Липсват конкретно
и данни за намерение на св.А. да излага уличаващи, ненастъпили обстоятелства
срещу подс.Н., и в подкрепа на истинността на соченото от същата свидетелка за
случилото се, стои и факта, че и самият подсъдим очевидно не намира различно
обяснение за оплакването й, обективирано по делото /отразено в обясненията му в
съдебното следствие на въпрос в тази насока/. Това и самостоятелно сочи за
обективно пресъздаване и достоверност на съдържанието на показанията на
пострадалата.
От събраните доказателства и след обсъждането им, съдът е стигнал до
единствено възможния извод за виновността на подсъдимия Л.Д.Н. и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него. Съгласно чл.102 от НПК в
наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по делото и
обсъдени по-горе доказателства, безспорно се установи факта на извършено деяние, в извършването на които е обвинен
подсъдимият Н.. Съдът е постановил осъдителна присъда срещу него, тъй като
анализирайки обсъдените по-горе доказателства събрани по делото, е достигнал до
единствено възможният извод за основният факт по делото - относно авторството
на престъплението и виновността на подсъдимия, както и за характерът на вредите,
причинени на пострадалото лице от него. Предвид изложеното съдът след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
достигна до следните правни изводи:
Подсъдимият Л.Д.Н. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна
страна подс.Л.Д.Н. осъществил състава на
престъплението по чл.142, ал.1 от НК, като на 17.04.2010год. в гр.Русе и село Н., обл.Русенска, отвлякъл другиго – И.А.А..
Налице е фактически усложнено
престъпно деяние, като е единно, но
извършено с две прояви, осъществени последователно и в изпълнение на едно
решение на подс.Н., взето и обективирано при реализиране на първата проява /в
гр.Русе/ и продължаващо да съществува и по времето на извършване на втората
проява /в село Н./, при неизменна една и съща форма на вина. Констатира се, че
е налице единство и неизменност на условията, при които се реализирало
престъпното въздействие върху пострадалата А., изразило се в двукратното й, за
относително кратък период от време /не –повече от 1 час/, принудително
отвеждане /въпреки нейното несъгласие за това действие/, от мястото, където се
намирала и промяната по този начин на досегашното й местонахождение. Първата
проява на такова престъпно въздействие върху св.А. била извършена от подс.Н. ***,
с факта на привеждане на автомобила в движение със седналата в него свидетелка,
с което без тя да е съгласна /като изрично му заявила, че не желае да пътува с
автомобила и иска да слезе от него/ подсъдимият променил мястото, на което
свидетелката се намирала преди привеждането на автомобила в движение –
фактически като елемент на усложненото престъпление отвличане, тази проява от
него била реализирана с факта, че продължил движението на автомобила, въпреки
нейното изрично несъгласие за това и искане да го спре, за да слезе от него.
Доказателствената съвкупност сочи, че това станало почти непосредствено след
потеглянето на автомобила, съответно като реакция на съществуващото у св.А.
нежелание да бъде променяно местопребиваването й чрез това придвижване, след
изминаване на неголямо разстояние, още в чертите на града. При продължилото
движение на автомобила, управляван от подсъдимия в недълъг участък извън гр.Русе
в посока към село Н., това престъпно въздействие продължавало да съществува
като състояние, до момента, в който стигайки до т.нар.”легнал полицай” в село Н.,
св.А. успяла да преустанови за кратко, този нежелана, извършвана въпреки несъгласието
й, постоянна промяна на местонахождението й чрез движещият се автомобил – като
скочила от автомобила и за кратко останала на съответното място по пътя в село Н..
Секунди след преустановяване по
този начин на престъпното въздействие, с действията си подс.Н., отново – за
втори път реализирал принуда спрямо св.А., като отново въпреки нейното
несъгласие, я вкарал в автомобила и привеждайки го в движение, наново променил
мястото, където се намирала фактически, против нейната воля. При привеждането
на автомобила отново в движение, от това място в село Н. и така в продължение
на периода до достигането му в участъка за излизане от селото, в посока към гр.М.
/където вече по собствено решение на подсъдимия, същият спрял автомобила и
наредил на св.А. да слезе от него, което тя направила/, това престъпно въздействие
продължавало да съществува като състояние.
Несъмнено тези две прояви на
подсъдимия – по двукратно, последователно една след друга, за относително
кратък времеви период цялостно, както и почти веднага по време след приключване
съществуването на престъпното състояние по първата, реализиране и на втората
такава прояви, поради тази им фактическа характеристика били в резултат на едно
решение за осъществяването им, сложило се у подс.Н., още при начеване реализирането
на първата проява, което решение непрекъснато съществувало, съответно се
проявило именно с тези две прояви в периода от време от първоначалното влизане
в автомобила на свидетелката в гр.Русе, до момента, в който за втори път слязла
от него по пътя на излизане от село Н.. Едновременно с това, начина на въздействие,
както и субекта, срещу който било насочено, били едни и същи и при двете прояви
/променял местонахождението на свидетелката по един и същ начин – чрез придвижването
й с автомобил, което въздействие реализирал срещу едно и също лице – св.А./.
За това, всяка от отделните
обсъдени две прояви на подсъдимия Н. по престъпни въздействия върху
пострадалата – по принудителното и отвеждане от мястото, където се намирала –
първо това, протекло в периода от потеглянето на автомобила от гр.Русе при
блока на св.Д. до момента, в които скочила от него /при т.нал.”легнал полицай”
в село Н., след това и в село Н. – на мястото при „легналият полицаи”, където
за кратко успяла да слезе от автомобила, от момента на вкарването й от
подсъдимия обратно в автомобила до слизането от него, в края на селото, макар и
самостоятелно да реализират отделни отвличания, поради посочените обединяващи
ги характеристики, следва от правна страна да се третират като елементи на
едно, цялостно усложнено престъпление – отвличане. В този смисъл, правилна е конструкцията на
обвинението, въведена с обвинителният акт по делото.
В този аспект е Тълкувателно
решение № 2 от 18.06.99г. на ВКС по н.д.2/98г., ОСНК, докл.В. И., както и
Решение № 52 от 21.06.2002год. по н.д.№ 667/2001год., I н.о. на ВКС, докл. П. Т..
Подс. Л.Д.Н. осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.142, ал.1 от НК, тъй като при извършването на
всяка от проявите,
съвкупно обуславящо това явяващо се усложнено престъпление, с действията си, променял
местонахождението на св.А., при нейно несъгласие и нежелание за това /въпреки нейната воля/, в
което се изразила принудата. С факта на принудителната промяна на
местонахождението на св.А., отвличането било довършено. Със самият факт на управление на
автомобилиа и движението му, заставил пострадала да стои в него и така да се променя
мястото на което същата се намира, въпреки несъгласието
й.
От субективна страна подс.Л.Д.Н. е извършил престъплението с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния му характер и на
проявите, които са негови елементи - че са запретени, а затова и наказуеми от
закона, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици при реализираното
отвличане на св.А., съзнавал, че това става против волята й, но въпреки това,
воден от желанието да реализира принуда в този й вид срещу пострадалата, е
искал настъпването на тези последици.
Причини за извършването на престъплението – ниско правосъзнание,
незачитане на правото на доброволното определяне на местонахождението на
останалите граждани, желанието да се уреждат определени обусловени от връзка с
пострадалото лице отношения, по престъпен начин.
Индивидуализация на наказанието: Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подс.Н. към датата на
извършване на престъплението; полагането на обществено полезен труд и добрите
характеристични данни, следващи от данните в биографична справка и
автобиография /л.85 от досъс. п/во/, относително малкото време на протичане на
престъпните състояния, обусловили процесното усложнено престъпление. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита причиняването на увреждания по
пострадалата при реализиране на престъпната принуда. Вземайки предвид тези
обстоятелства съдът приема, че отчетените като смекчаващи са многобройни, както
и относително ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние,
съдът преценява, че и най-лекото предвидено в основния състав наказание
лишаване от свобода – три години лишаване от свобода, се оказва за този
подсъдим и за извършеното от него несъразмерно тежко, поради което, съдът
приема, че целите на наказанието за него и основно да се превъзпита занапред, както и му се въздейства предупредително, биха
се постигнали с определяне на наказанието с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК по размер, ориентиран повече към минимума, съобразно възможния му диапазон,
формиран по правилото на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. В достатъчна степен с това наказание ще се постигне и
генералната превенция. Налице са материалноправните предпоставки за
приложението института на условното осъждане за подсъдимия Н. и съдът счита, че
изтърпяването на определеното му наказание лишаване от свобода, следва на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок, като подходящ
размер за него приема малко над минимално възможния - ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът намира, че целите на
наказанието ще се постигнат в достатъчна степен спрямо подсъдимия и без
неговото ефективно изтърпяване с приложението на този институт.
Подсъдимият Н. следва да
заплати направените в наказателното производство разноски – 170 лева за
досъдебната фаза.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен
съдия: