Решение по дело №10558/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 897
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20211110210558
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20211110210558 по описа за 2021
година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „А34” ЕООД срещу електронен фиш /ЕФ/ серия Г № 0026822 на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
С жалбата се твърди, че: при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения; за автомобила е имало сключена застраховка„гражданска
отговорност”; неправилно е наложена санкция на дружеството, тъй като то не е собственик
на автомобила. Моли ЕФ да бъде отменен.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. Моли ЕФ да
бъде отменен. Претендира разноски по реда на чл. чл. 36, ал. 3 ЗА
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взима становище по
жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
„А34” ЕООД ползвало като лизингополучател л.а. „Ауди СК5” с ДК № ***, който бил
собственост на „Порше Лизинг БГ” ЕООД /лизингодател/. За автомобила бил сключен на
24.06.2020 г. със ЗАД „Армеец” договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите с крайна дата на покритие – 24.06.2021 г. На 02.02.2021 г. в 14:12 ч.
автомобилът бил заснет с автоматизирана техническа система № 11743с7 да се движи в гр.
София, по ул. „Околовръстен път”.
Бил издаден атакуваният ЕФ за това, че жалбоподателя като собственик на автомобила не
бил сключил договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите към тази
дата.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От справката от Гаранционен фонд, както и копието на застрахователната полица е видно,
че към 02.02.2021 г. за автомобила е имало валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения.
ЕФ не се издава по начина, по който се издава НП и по дефиниция не носи подпис на
издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В
него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено.
В този смисъл е и ТР № 1 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, според което: „Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
Предвид това, за ЕФ не се отнасят изискванията относно реквизитите в НП и, доколкото
законодателят не е предвидил изискване за дата на издаването му, то липсата й не е
процесуален порок. В оспорения ЕФ са налице в достатъчна степен изискуемите
задължителни реквизити.
2
Правната квалификация е правилна и адекватна на описанието на нарушението. Същото е
описано ясно и точно със всички съставомерни факти.
По същество:
Съгласно чл. 461, т. 1 КЗ „Гражданска отговорност” е задължителна застраховка за
автомобилистите по раздел II, буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 към закона. Чл. 483, ал.
1, т. 1 КЗ въвежда следното задължение: договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение. Нарушаването на това задължение, като форма на
изпълнителното деяние, се изразява в бездействие т.е. необходимо е адресатът на същото да
не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност за съответната година.
Санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда, че на юридическо лице по чл.
483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000
лева.
Доказа се обаче, че за просеното време за автомобила е имало действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това и няма извършено
нарушение, за каквото е наказан жалбоподателя. Отделно от това, същият и не е собственик
на автомобила а само ползвател, тъй като е ползвал същия по договор за финансов лизинг.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваният ЕФ следва да отмени.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който предвид липата на договора за
правна защита следва да се определи по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата вр.
чл. 2, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 500 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № 0026822 на Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание 63д, ал. 2 ЗАНН да
заплати на „А34” ЕООД сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение по делото, както и
в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
3
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4