№ 299
гр. Благоевград, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря М. С.-Въкова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600119 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба с допълнение към нея срещу
Присъда № 9144/05.07.2023 г. по НОХД № 7/2021 г. по описа на РС-Г. Д..
С облажваната присъда съдът е признал подсъдимия Б. А. Б., роден на
*** г. в гр. Г. Д., област Благоевград, с постоянен адрес гр. Г. Д., ул. „Д.“ № 49,
вход А, етаж 3, ап.7 и настоящ адрес гр. С., ж.к. „Б.“, бл.21, вх.Б, ет.3, ап.21,
***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че за периода от месец декември
на 2018 година до месец ноември 2020 година включително, в град Г. Д., обл.
Благоевград, след като е бил осъден с Решение № 2317/1819/29.06.2015 г. по
гр. дело № 38/2015 г. по описа на Районен съд – Г. Д., влязло в законна сила на
03.12.2015 г., да издържа свои низходящи – малолетните си деца А. Б. Б., с
ЕГН ********** и А. Б. Б., с ЕГН **********, родени на *** г., като със
спогодба от 26.06.2018 г. по гр. дело № 7253 по описа на Районен съд гр. С. за
2018 г., влязла в законна сила на същата дата, размерът на дължимата
издръжка е бил увеличен от 110.00 лв. на месец на 130.00 лв. на месец за всяко
едно от децата, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две вноски, а именно 24 /двадесет и четири/ месечни вноски от по общо
1
260.00 /двеста и шестдесет/ лева месечно за двете деца, на обща стойност
6240.00 лв. /шест хиляди двеста и четиридесет лева/ - престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, поради което и на основА.е чл.183, ал.1 от НК, вр. с чл.57, ал.1 от
НК, вр. чл.54 от НК и чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК и чл.42б, ал.1 и 2 от НК му е
наложил наказА.е ПРОБАЦИЯ, включващо следните огрА.чителни мерки за
контрол и въздействие:
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС в гр. С.,
ж.к. „Б.“, бл.21, вх.Б, ет.3, ап.21, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност
два пъти седмично.
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА по график, определен от последния.
Със същата присъда подсъдимият Б. е осъден да заплати по сметка на
ОДМВР Благоевград сторените на досъдебното производство разноски за
възнаграждение на вещи лица в размер на 768,60 лева и по сметка на РС -Г. Д.
– 150 лв. – възнаграждения на вещи лица, както и д.т. в размер на по 5 лева за
всяка от сумите, за издаване на изпълнителен лист, ако издаването на такъв се
наложи.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
постановената присъда, като се настоява същата да бъде отменена и вместо
нея да бъде постановена нова, с която Б. да бъде признат за невиновен по
повдигнатите обвинения, ведно с всички последици от това. В съдебно
заседА.е служебният защитник излага съображения в няколко насоки. В
първата за липсата на съзнателно неизпълнение, като се отчете влошеното
здравословно състояние на подсъдимия и наличието и на друго дете, за което
той полага грижи. Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения
във връзка с протичане на самото разследване, тъй като подсъдимият е
работил като разследващ орган в гр. Г. Д. и е бил в тясна трудова
ангажираност с прокурора. На следващо място се настоява се да се отчетат
предвидените в чл.81, ал.3 от НК вр. чл.80, т.5 от НК давностни срокове за
наказателно преследване и делото да бъде прекратено. Алтернативно се иска
присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан, поради извод за
неговата невиновност.
Представителят на окръжната прокуратура пледира за обоснованост,
законност и справедливост на присъдата, като настоява да бъде потвърдена от
2
настоящата инстанция.
В право на лична защита и в последната си дума подсъдимият Б. твърди,
че когато има възможност заплаща издръжката и при него липсва умисъл,
поради което и същият се смятал за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Въззивният съд, като обсъди събрА.те по делото доказателства приема
за действително осъществена възприетата и в мотивите на районния съд
фактическа обстановка, която е била установена в законосъобразно
проведеното съдебно следствие.
Съобразно доказателствата се установява, че подсъдимият Б. и
свидетелката М. А. П., сключили граждански брак на 21.09.2008 г., като от
брака си имали родени две деца, а именно А. Б. Б. и А. Б. Б..
С Решение № 2317/1819/29.06.2015 г., постановено по гр. дело №
38/2015 г. по описа на Районен съд – Г. Д., влязло в законна сила на 03.12.2015
г., бракът между Б. А. Б. и свидетелката М. А. П. бил прекратен, като дълбоко
и непоправимо разстроен, като упражняването на родителските права върху
децата било предоставено на майката М. П.. Бащата в случая подсъдимият бил
осъден да заплаща месечна издръжка на децата си А. Б. Б. и А. Б. Б., платима
чрез тяхната майка, в размер на по 110 /сто и десет/ лева за всеки от тях.
Подсъдимият още от самото начало, след влизане в сила на
първоначалното решение на съда за определяне на дължимата месечна
издръжка, не изплащал такава за децата си А. Б. Б. и А. Б. Б. и бил признат за
виновен с Присъда № 321 от 09.05.2018 г., влязла в сила 29.11.2018 г. за това,
че за времето от месец декември 2015 г. до месец януари 2017 г., включително,
след като е бил осъден с Решение № 2317/1819/29.06.2015 г., постановено по
гр. дело № 38/2015 г. по описа на Районен съд – Г. Д., влязло в законна сила на
03.12.2015 г.да издържа свои низходящи – малолетната си дъщеря А. Б. Б.,
родена на *** г. и малолетния си син – А. Б. Б., роден на *** г., като е била
определена месечна издръжка в размер на 110 /сто и десет/ лева за всяко едно
от децата, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две, а именно по 14 /четиринадесет/ месечни вноски в размер на 1540 /хиляда
петстотин и четиридесет/ лева за всяко едно от децата или общо 28 /двадесет и
осем/ месечни вноски в размер на 3080 /три хиляди и осемдесет/ лева,
представляващо престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но с Решение №
5426/29.11.2018 г. по ВНОХД № 358/2018 г. същата присъда е била изменена в
3
частта, с която на подс. Б. е наложено наказА.е пробация, като на основА.е
чл.78а от НК той е освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл.183, ал.1 от НК и му е наложено административно
наказА.е „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева/.
Със спогодба от 26.06.2018 г. по гр. дело № 7253 по описа на Районен
съд гр. С. за 2018 г., влязла в законна сила на същата дата, размерът на
дължимата издръжка бил увеличен от 110.00 лв. на месец на 130.00 лв. на
месец за всяко едно от децата. Въпреки че спогодбата била влязла в сила,
подсъдимият не изпълнявал задължението си по нея за времето от месец
декември 2018 г. до месец ноември 2020 г. включително. За този период
същият дължал издръжка за 24 /двадесет и четири/ месечни вноски от по общо
260.00 /двеста и шестдесет/ лв. месечно за двете деца, общо в размер на
6240.00 /шест хиляди двеста и четиридесет/ лева. За неизпълнението било
образувано изпълнително дело №1194/2015г., но по него не били постъпили
каквито и да е плащА.я от страна на подсъдимия. Същевременно подсъдимият
не бил регистриран като безработен, но имал регистрирА. трудови договори
през инкриминирА.я период: трудов договор с „Т. г.“ ЕООД – сключен на
10.09.2019 г. и прекратен на 13.01.2020 г. и трудов договор с „Д. К.“ ЕООД –
сключен на 24.02.2020 г. и прекратен на 15.06.2020 г.
Съгласно Експертно решение на ТЕЛК от 03.12.2020 г., на подсъдимият
е определена трайно намалена работоспособност 50%, заради нефролитиаза –
чести бъбречни кризи, но същото, както и останалите представени
медицински документи, не се отнасят до неговата работоспособност и
здравословно състояние в инкриминирА.я период.
Съгласно заключението на изготвената на етап ДП съдебномедицинска
експертиза подс. Б. страда от „глаукома“ /прогресивно дегенеративно
изменение на зрителния нерв, като централното зрение се уврежда последно/,
но последният е с висока зрителна функция и запазено централно зрение.
Същият е работоспособен, като останалите му заболявА.я – дислипидемия,
автоимунен тиреоидит, нефролитиаза, посочени като придружаващи и за
които липсва медицинска документация, също не са пречка Б. да осъществява
трудова дейност.
Въз основа на тези факти въззивният съд приема за правилни и законни
мотивите на първостепенния съд по отношение на правото, а именно, че
4
подсъдимият е виновен в извършване на престъплението по чл.183, ал.1 от
НК.
По отношение на авторството и обективната страна съдът споделя
правните доводи на първата инстанция, като отново акцентира, че
подсъдимият, след като е осъден с влязло в сила Решение да заплаща на свои
низходящи – малолетните си деца издръжка, не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски.
От друга страна споделя съображенията за наличието и на субективна
страна, тъй като доказателствата обуславят наличието на умисъл да не
изпълнява, чрез бездействия решението на съда относно плащането на
издръжка. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението за наличието на съответното задължение за плащане на
издръжка и за това – за какъв период от време не е внасял дължимите суми,
като е целял настъпването на общественоопасните последици или допускал
/примирявал се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Съгласно
нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже
и да съставлява особено затруднение за родителите. В настоящият случай
безусловно се установява, че по отношение на подсъдимият не са налични
каквито и да е непреодолими препятствия от обективен характер, които да
рефлектират на възможността да изплаща издръжка. Последният е
трудоспособен човек в млада възраст и всички доводи на районния съд в тази
насока се подкрепят и от настоящата инстанция. Финансовите затруднения не
изключват съзнА.е относно обективните елементи на състава на чл.183, ал.1
НК. В настоящият случай безусловно се установява, че по отношение на
подсъдимия не са налични каквито и да е непреодолими препятствия от
обективен характер, които да рефлектират на възможността да изплаща
издръжка в посочения период. Отделно от това въззивният съд споделя
направения прочит, в мотивите на районния съд, на информацията съдържаща
се в показА.ята на разпитаната свидетелка П. в аспект на липсата на
доказателства за изплащА. суми по издръжка отстрана на подсъдимия и
съобразно съдебното решение за инкриминирА.я период. Несъмнено,
изброените писмените доказателства /обсъдени по-горе/ и експертните
заключения не сочат на твърдяната от защитата обективна невъзможност за
5
изпълнение на задълженията на дееца и липсват пречки от непреодолим
характер, препятстващи заплащането на дължимата по закон издръжка.
Въззивната инстанция застъпва виждането, че осъждането на
подсъдимия с влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка е
достатъчният аргумент за наличие на безусловно имуществено задължение,
произтичащо от този съдебен акт. Това от своя страна означава, че основА.ята,
изтъкнати в защита, са несъстоятелни, защото всяко едно осъдително
съдебното решение, което има сила на присъдено нещо, респективно подлежи
на изпълнение, поначало може да служи като основа за осъждане по чл.183 от
НК, след като е налице знА.е за задължението и от какво основА.е произтича,
какъвто е настоящия случай. В този ред на мисли са неприемливи всякакви
съображения за липсата на вина, заради липсата на обективна възможност да
работи и липсата на средства, каквито се застъпват в защита и по този
аргумент съдът приема искането за отмяна на присъдата и постановяване на
нова с оправдаването на подсъдимия, че е неоснователно.
Възраженията на защитата за евентуална заинтересованост и
предубеденост на участвалия по делото прокурор са несъстоятелни, тъй като
въззивният съд отчете, че в нито един момент от хода на досъдебното или
съдебното производство пред районния съд, подсъдимият и защитата му не са
изразявали подобни възражения и не са поискали отвод на участвалия
прокурор, налагащо и последващо, задължително произнасяне от съда,
съгласно чл. 31 вр. чл. 274 НПК. Сам по себе си фактът, че подсъдимият е
работил като разследващ орган в гр. Г. Д., не обуславя основА.е за отвод на
прокурора по чл.47, ал.1 във вр. с чл.29, ал.2 НПК. Не е имало никакви
обективни данни за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото.
Същевременно развилото се пред първата инстанция съдебно следствие е
проведено в условия на устност, състезателност и непосредственост, като са
били осигурени в максимална степен правата на всички стрА. да бъдат
законосъобразно събрА., обективно проверени и оценени наличните
доказателства от независим и безпристрастен съд.
Въззивният съд намира за неоснователно и направеното искане от
защитата за прекратяване на наказателното производство поради изтекла
давност. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено
престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, продължаващо
6
бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване,
зависещи или не от волята на дееца. Предвид посочения в обвинителния акт
период на извършване на престъплението, включващ времето от декември
2018 г. до ноември 2020 г. включително, и с оглед разпоредбите на чл.81, ал.3
вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК е очевидно, че абсолютният давностен срок за
престъплението, за което подс. Б. е предаден на съд, не е изтекъл, защото е
започнал да тече на 01.12.2020 г.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказА.ето, не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид
от първостепенния съд, който е наложил наказА.е пробация след като
законосъобразно се е мотивирал. В допълнение към тези обстоятелства се
отчита, че до приключване на настоящото производство подсъдимият не е
внесъл каквато и да е допълнителна дължима по решението сума, което е друг
аргумент настоящата инстанция да приеме, че районният съд правилно и
справедливо е разгрА.чил отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното
наказА.е. В този смисъл въззивният съд не намира основА.я за ревизиране на
съдебния акт и по отношение вида и размера на наложеното наказА.е.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК правилно районният съд е възложил в
тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основА.е чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, въззивната инстанция не констатира основА.я,
допускащи нейното изменяне или налагащи отмяната й, поради което и с
оглед изложените съображения прие, че тя следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основА.е чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9144/05.07.2023 г. по НОХД № 7/2021 г.
по описа на Районен съд-Г. Д..
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8