НОХД №00177/2020г. МОТИВИ по присъда № 260000
от 12.01.2021г на Районен съд Г.Т. срещу подсъдимата
А.С.Я..
Обвинителният акт, внесен в
съда от Районна прокуратура Г.Т., е за престъпление по чл.195,ал.І,т.3 във вр. с чл.194, ал.І във вр. с чл.18,ал.1 от НК
срещу посочената подсъдима.
В съдебно заседание
представителят на РП подържа обвинението, като предложи наказанието да се
определи с прилагане на разпоредбата на чл.55,ал.І,т.1 от НК.
От доказателствата по делото се
установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимата, заедно с децата
си, живее в с. Р., общ.Г.Т.. На 9.03.2020г.,заедно с едни от синовете си,
минавала край къщата на свид.Д.И.Й. ***, за която къща знаела, че не се обитава
постоянно. Двамата с детето влезли в двора на къщата през металната пътна врата
и отишли до входа на къщата, където имало изградена метална „маркиза“, на
която едно от стъклата на единия от
прозорците било пропукано. Подсъдимата ударила с ръката си това стъкло, което
се счупило. Подсъдимата влязла през този отвор, издърпала резето отвътре на
входната врата и я отворила. Двамата с детето влезли в стаите на къщата и
започнали да търсят вещи в гардероб и скрин. Изнесли от една от стаите два дървени
стола, които оставили пред входната врата.
Не след дълго при кметския
наместник свид.А. Ж. А. дошъл свид. И.К.П., който живее в съсесдство на къщата
на свид. Й., и казал на свид.А., че чул шум от счупено стъкло в близост до
неговата къща. Свидетелите А. А. и И. П. веднага отишли при къщата на свид. Й..
Там видели отворената входна врата, счупен прозорец на маркизата и два дървени
стола, изнесени пред къщата. Свид. А. чула гласове и шум от стаите на къщата, влязла вътре в
една от стаите и заварила подс. Я. да вади дрехи от един скрин. В това време
детето на подсъдимата избягало, а подсъдимата последвала свидетелката А. в
кметството на селото, откъдето свид. А. подала сигнал в полицията.
По оценка на вещото лице
стойността на двата дървени стола възлиза на сумата от 18, 00 лв.
Пред съда подсъдимата обяснява,
че намерила стъклото на прозореца на маркизата счупено, тя влязла през отвора,
който бил широк около половин метър.
Тези обяснения се опровергават
по категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. Свид. Й.,
собственик на къщата, заявява, че често посещавал имота си, като една седмица
преди датата на проникване бил там и към
този момент стъклото на прозореца на маркизата било само пропукано, но не и
счупено. Свид. А. дава показания, че при нея дошъл свид. И. П., понеже чул шум
от счупено стъкло. Свид. А. заварила подсъдимата в къщата, като видяла, че по
дланта на ръката на подсъдимата имало кръв.
В своята съвкупност и
последователност тези показания опровергават по категоричен начин изложената теза от подсъдимата.
Изложената фактическа
обстановка се потвърждава и приложените
по делото писмени доказателства по досъдебно производство № 95/2020г. : протокол за оглед
местопроизшествието с приложен фотоалбум, оценъчна експертиза.
Защитата на подсъдимата пледира
за оправдателна присъда, поради малозначителност на извършеното деяние по
смисъла на чл.9,ал.2 НК.
Тази теза не може да бъде
споделена поради следното: Не може да се приеме, че макар и формално да са
осъществени признаците на предвиденото в закона престъпление по своята
малозначителност то не е обществено опасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Обществената опасност засягаща посегателствата
против собствеността, в частност престъплението кражба, е типична за този вид
деяния, предпоставя тяхната криминализация и дава основания на законодателя да
ги обяви за престъпления. В случая кражбата е извършена в необитаема къща, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот. Само ниската
парична стойност на инкриминираните вещи
не може да квалифицира деянието по чл.9,ал.2 от НК. Единствено намесата на
свид. А. е предотвратила настъпването по-големи вредни последици. От субективна
страна не може да се приеме, че личноста
на дееца е с по-ниска степен на
обществна опасност, тъй като за подсъдимата са приложени изключително лоши
хакатерстичнни данни, на същата е наложено административно наказание по УБДХ.
Поради това съдът намира
възражението по чл.9,ал.2 от НК за неоснователно.
Обсъдени в тяхната съвкупност и
последователност събраните по делото доказателства сочат по несъмнен начин, че
престъплението е извършено от подсъдимата.
От субективна страна
престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимата
е съзнавала обществено-опасния
характер на извършеното, предвиждала е обществено опасните последици и се е стремяла към настъпването
им.
На лице е квалифициращото обстоятелство по чл.195,ал.І,т.3 от НК, тъй
като от приложените по делото доказателства е установено по безспорен начин
повреждането на преграда, здраво направена за защита на имот. Престъплението е
останало недовършено във фазата на опита по независещи от подсъдимиата причини.
Причини за извършеното престъпление са ниското правно съзнание на
подсъдимата и незачитане правния ред в
Р. Б.
С оглед на изложеното съдът
приема за установено, че от обективна и субективна страна подсъдимта А. С. Я. е
осъществила наказателния състав на чл.195,ал.І,т.3 във вр. с чл.194,ал.І от НК във вр. с
чл.18,ал.1 от НК като на 9.03.2020г. в с. Р., общ. Г.Т.
чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот отнела чужди движими вещи: два дървени
стола на стойност 18, 00 лв. от владението на Д.И.Й. без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието остнало недовършено, поради
независещи от дееца причини
Престъплението е извършено от
подсъдимата при наличието на смекчаващи вината обстоятелства : признанията на досъдебното производство, чисто съдебно минало, ниската парична стойност на отнетите вещи,
липсата на висящи наказателни производства за
престъпление от общ характер и невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимата. Следва да се отбележи,
че деянието е останало недовършено, както и подбудите за извършеното престъпление:
подсъдимата е трайно безработна, без
парични средства.
Преценявайки тези обстоятелства
съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи вината за подсъдимата обстоятелства, тъй като предвиденото по чл.195,ал.І НК минимално наказание една година лишаване от свобода би
се оказало несъразмерно тежко, С оглед
на това съдът определи наказанието на подсъдимата под най ниския предел на осн.
чл.55,ал.І,т.1 НК, като наложи минималното наказание от три месеца лишаване от свобода.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимата съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е наложително да се изтърпява наказанието.
Поради това налице са условията на чл.66,ал.І НК за отлагане на изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :