М О Т
И В И към Присъда №19/17.05.2016 година, постановена по НЧХД № 843/2015г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от частен характер производство е
образувано по тъжба на Г.Д.К., с ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощника му – адв.Г.Д. от ЯАК против И.М.К., с поС.ен
адрес ***, с ЕГН ********** и Б.Б.В.,
с поС.ен адрес ***,
с ЕГН **********, с която против двамата
подсъдими е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.130 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 23.06.2015г. около 17.30 часа в с.***,
обл.Ямбол, пред краварника на тъжителя, находящ се в
Стопанския двор на с.***, общ.Елхово, в двора, действайки в съучастие помежду
си като извършители, чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло с дръжка
на вила и друг прът, са причинили на тъжителя Г. ***, лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По реда на чл.84 и сл. от НПК частният тъжител Г.Д.К. е
конституиран и в качеството на граждански ищец в наказателното производство и
същият упражнявайки своите процесуални права, предяви против подсъдимите И.М.К.
и Б.Б.В. граждански иск с правно основание чл.45 и
следв.от ЗЗД, за солидарно заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева, за
причинените му болки и страдания като пострадал от нанесените му от подсъдимите
телесни повреди – предмет на повдигнатото с частната тъжба обвинение по чл.130
ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК. Тъжителят и гр.ищец претендира и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание гражданският ищец и частен тъжител
Г.Д.К. и неговият повереник – адв.Г.Д.
*** поддържат предявения граждански иск и правят искане същия да бъде уважен в пълен
размер. Поддържат обвинението срещу подсъдимите И.М.К. и Б.Б.В.
и представят доказателства в подкрепа на обвинението и исковата претенция.
Повереникът на частния тъжител - адв.Д., в хода на
съдебните прения по делото излага доводите си, поради които счита, че
обвинението против подсъдимите И.М.К. и Б.Б.В. в
извършване на вмененото им престъпление по чл.130 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, е
доказано. В тази насока адв.Д. се позовава на
показанията на свидетелката К. С. - очевидец на инцидента. От показанията на
тази свидетелка, които напълно кореспондират според повереника, на изложената в
тъжбата фактология, се установява както механизма, така и нанасянето на удари „с
нещо като прът – вила или нещо друго…“ от двамата подсъдими, съС.ието на тъжителя на следващия
ден. Повереникът е изложил доводи за обективност и последователност и на
показанията на св.К.К. – съпруга на тъжителя, която е
възприела на инкриминираната дата, няколко часа след случилото се,
здравословното и емоционално съС.ие
на тъжителя и която установява появата на синини почти по цялото тяло на К.
няколко дни след въпросната дата и предприетото лечение. Показанията на св.К. кореспондират
с приложените медицински документи - съдебно-медицинско удостоверение, издадено
от съдебен лекар и епикриза. Според повереника на тъжителя, макар и подсъдимите
да отричат, че са го удряли, констатираните от
д-р Ч. телесни увреждания на тъжителя не биха могли да се получат по
друг начин. Предвид на тези си доводи, адв.Д. моли
съда да признае подсъдимите И.М.К. и Б.Б.В. за
виновни в осъществяване на вмененото им с тъжбата престъпление по чл.130 ал.1
вр.с чл.20 ал.2 от НК и да им бъдат наложени справедливи наказания, като бъде
съобразено и процесуалното поведение на подс.К., както и да бъдат осъдени
подсъдимите да заплатят на Г.К. претендираните в
пълен размер неимуществени вреди и разноските
по делото.
Подсъдимите И.М.К. и Б.Б.В.,***, редовно и своевременно
призовани, участват в съдебните заседания лично и по тяхно желание без защитници.
И двамата подсъдими не се признават за виновни в извършване на вмененото им
престъпление. Заявяват, че възпроизведената в тъжбата фактическа обстановка не
отговаря на действителната такава. И
двамата подсъдими – тъст и зет, дават подробни обяснения по случилото се като
визират фактология, различна от тази изложена в тъжбата. Категорично отричат да
са нанасяли на тъжителя К. удари с дръжка на мила и прът, но признават, че на
инкриминираната дата са посетили краварника му, находящ се в Стопанския двор на
с.***, за да му потърсят сметка за извършеното от него на същата дата няколко
часа преди това посегателство спрямо дъщерята на подс.К.. Твърдят, че
действително са били афектирани, но само са се скарали с тъжителя. В
предоставената им в хода на устните прения възможност за лична защита всеки
един от двамата подсъдими поотделно заявява, че нищо от това, което се сочи в
тъжбата не е извършвал. Отричат да са удряли тъжителя К. на инкриминираната
дата.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.М.К. е роден на ***
***, с поС.ен адрес ***,
българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен,
неосъждан, ЕГН – **********, а подсъдимият Б.Б.В.
е роден на *** година в гр.***, с поС.ен адрес ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН – **********. Двамата подсъдими не са в родствена
връзка. Установи се, че подс.В. съжителства на
съпружески начала с В. - една от дъщерите на подс.К.. Към инкриминираната дата
– 23.06.2015г. двамата подсъдими със семействата си, са живеели в с.***,
общ.Елхово, където подсъдимите работили в животновъдната ферма на К. И. К.,
находяща се в Стопанския двор на с.***.
Частният тъжител Г.Д.К., с ЕГН **********,
е с поС.ен адрес ***.
Същият се занимава с отглеждане на животни в краварника си, находящ се в
Стопанския двор на с.***, общ.Елхово, намиращ се в края на селото и поради това
ежедневно пътува от гр.Елхово до с.*** и обратно. В същият Стопански двор се
помещават стопанствата на още трима фермери, между които това на свидетелката К.
С., на работодателя на двамата подсъдими – К. К. и на работодателя на другия зет
Д. /по прякор „Ш.“/ на подс.К..
Установи се, че страните се познават от преди около 5
години, като през този период от време няма данни отношенията помежду им да са
били влошени. Напротив двамата подсъдими сочат в обясненията си за случай, при
който са помагали на тъжителя при редене на бали.
На 23.06.2015г. през деня двамата подсъдими – И.К. и Б.В.
са почиствали пасището на фермера К., при който работили, находящо се извън с.***,
в близост до разклона за с.***. След като приключили около 17.00 часа, двамата
подсъдими натоварили на платформата на каруцата инструментите, с които работили
- две вили, щилка и брадва и тръгнали да се прибират към с.***. Минавайки през
центъра на селото подсъдимите видели съпругата на подс.К.,
А. и двете му дъщери – В., с която подс.В.
съжителствал без сключен граждански брак и по-малката дъщеря – Ж.. Двамата
подсъдими след като спрели кобилата с платформата приближили до трите жени и
видели, че Ж. е видимо разстроена, плачела, а дрехите й били „накъсани“.
Съпругата А. съобщила на двамата подсъдими, че тъжителят Г.К. „се е опитал да
изнасили” Ж., поради което трите жени подали сигнал на тел.112 и от РУ-Елхово
им съобщили, че патрулен полицейски автомобил е тръгнал към с.***. Възприемайки
чутото подс.К. се ядосал и заедно с подс.В. се качили на каруцата. Отправили се към
кравефермата на тъжителя К.. След като пристигнали там, около 17.30 часа, двамата
подсъдими спрели каруцата и тъй като тъжителят не се е виждал, подс.К. на
няколко пъти на висок глас му извикал да се покаже. След като тъжителят излязъл
от стаичката си, подс.К. го попитал „Не те ли е срам
да изнасилваш дъщеря ми?”, при което К. отрекъл да е вярно. Подс.К. се е ядосал
на отговора, слязъл от каруцата и заявявайки, че полицията е уведомена и идва,
тръгнал към Г.К.. Започнал да го псува, при което и тъжителят отвърнал също с
псувни. Двамата се скарали. В това време подс.В.,
който също бил слязъл от платформата на каруцата, се приближил до спорещите. На
място в този момент, чувайки кавгата, пристигнал и другият зет на подс.К., Д.
от с.***, който също бил в Стопанския двор, но в съседен обор, стопанистван от работодателя
му С.. Зетят Д. и подс.В. се намесили в момент, в
който подс.К. понечил да се саморазправя с тъжителя,
замахвайки с ръка да удари К.. Двамата зетя успели да издърпат подс.К., качили го на платформата на каруцата и потеглили
към дома на подсъдимите, напускайки обора на тъжителя. След 17.30-18.00 часа подсъдимите
К. и В. пристигнали в дома си. В този момент пристигнали и служителите на
РУ-Елхово – полицаите Н.П.П. и Т.П.Д..*** чрез
тел.112, на същата дата – 23.06.2015г. в следобедните часове, сигнал за извършени
блудствени действия спрямо Ж. К., на място се
отзовали разпитаните по делото като свидетели – полицаите Н.П.П. и Т.П.Д.. От показанията им се установи, че при
пристигането си след 17.30-18.00 часа в дома на подсъдимия И.К. ***, двамата
свидетели заварили двамата подсъдими, съпругата на подс.К. и двете му дъщери – В.
и Ж., която плачела. В една от стаите двамата полицаи провели беседа с
непълнолетната Ж. във връзка с
подадения сигнал за блудствени действия, която била видимо разстроена. След
като разговаряли насаме с пострадалата предвид естеството на осъществените
спрямо нея блудствени действия, двамата полицаи на излизане от дома на подс.К. предупредили
устно двамата подсъдими да не се саморазправят със сочения като извършител Г.К.
и се отправили към Стопанския двор, за да снемат и обясненията на тъжителя във
връзка с подадения сигнал от Ж. К.. Свидетелите П. и Д. заварили тъжителя в
стопанството си. Св.П. провел разговор с К. в стаичката към обора, а св.Д.
изчаквал отвън в двора. Нито един от двамата свидетели не са възприели през
това време присъствие на други лица в Стопанския двор, в т.ч. и на свидетелката
К. С., чийто обор е в съседство с този на тъжителя, както и на двамата
подсъдими. След като в рамките на около половин час св.П. снел устните и
писмените обяснения на Г.К. по случилото се по-рано през деня между него и
непълнолетната Ж. К. по повод на подадения от последната сигнал, двамата
полицаи се качили на служебния автомобил и напуснали района на Стопанския двор
и с.***. На двамата полицейски служители не е направило впечатление да има нещо
обезпокоително както в поведението на тъжителя К., така и във външния му вид,
като и двамата свидетели П. и Д. са категорични, че Г.К. не им е заявявал, че
му е бил нанесен побой от двамата подсъдими, както и не са възприели каквито и
да е белези или видими следи по откритите части на тялото на тъжителя, който в
онзи ден е бил облечен с тениска и къси гащета. Св.П. в показанията си сочи, че
в един от следващите дни е разговарял с тъжителя във връзка със заведената
срещу него полицейска преписка по сигнала на Ж. К., но не му е направило
впечатление и тогава да е имал видими кръвонасядания, отоци или др.белези от
естеството на телесно увреждане, по откритите части на тялото.
По повод на подадения от Ж. К. сигнал на тел.112 и
подадено на следващия ден – 24.06.2015г. писмено заявление е била образувана
полицейска преписка №ЗМ №312/2015г., а впоследствие с Постановление №1590 от
05.08. 2015г. на РП-Елхово е образувано досъдебно производство №312/2015г. по
описа на РУ-Елхово срещу тъжителя Г.Д.К. за това, че на 23.06.2015г. в
землището на с.***, обл.Ямбол, извършил действие с
цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст – Ж. И. К. от с.***, обл.Ямбол,
като употребил за това сила – престъпление по чл.150 ал.1 от НК. Това се
установя от изисканите от съда справка от РУ-Елхово с рег.№261000-1896 от
12.05.2016г. и справка от РП-Елхово с изх.№1590 от 17.05.2016г. с приложено към
нея Постановление №1590/05.08.2015г. Към датата на постановяване на присъдата
по настоящото производство разследването по посоченото ДП №312/2015г. по описа
на РУ-Елхово е било приключено като с писмено мнение от 25.04.2016г. е било
изпратено на РП-Елхово за произнасяне по реда на чл.242 ал.4 от НК.
Въз основа на показанията на съпругата на тъжителя К.,
допусната като свидетел, К.Н.К., съдът прие за достоверно, че съпругът й се е
прибрал надвечер, т.е. след като полицаите са снели обясненията му във връзка
със сигнала на непълнолетната Ж. К.. Тогава тъжителят е споделил на съпругата
си, че е „бил бит“ от двама човека – „бащата на момичето и съпруга на сестрата
на момичето”, които свидетелката заяви в показанията си, че не познава.
Тъжителят за случилото се с момичето споделил на съпругата си, че го е взел с
автомобила си от с.*** за гр.Елхово, тъй като момичето е искало да закупи
лекарства, като К. я е бил предупредил предварително, че на връщане за с.*** ще
спре по пътя, за да насече клони за метла. Според разказаното от съпруга й, св.К.
сочи в показанията си, че след като се върнали обратно в с.*** на тъжителя е
направило впечатление, че вместо да се съгласи на предложението му да я откара
до дома му, момичето е поискало да я свали на площада на селото. В показанията
си св.К. е категорична, че същия ден – 23.06.2015г. надвечер, когато съпругът й
се е прибрал в дома им в гр.Елхово, не е възприела по откритите части на тялото
му видими следи от телесни увреждания –
синини и кръвонасядания, както и оплаквания за изпитвана болка. Същата вечер
тъжителят К. и съпругата му с автомобила им, управляван от К. се върнали
обратно в кравефермата в с.***, за да издоят кравите и след това отново се
прибрали в дома си в гр.Елхово. На следващата сутрин – 24.06.2015г. тъжителят и
св.К. отново с управлявания от К. автомобил се придвижили от гр.Елхово до
кравефермата си в с.*** и издоили
кравите. Същият ден тъжителят е заявил на съпругата си, че е взел от адв.Д. адресът на съдебен лекар и според свидетелката К.
„два дни след случката“, което не кореспиндира с датата на издаване на
съдебно-медицинското удостоверение – 29.06.2015г., са посетили съдебния лекар в
гр.Сливен, който му издал приложения по делото медицински документ. Св.К. сочи,
че тогава именно са видели избилите по тялото /“…по краката, по ръцете, по слабините,
на много места. Имаше и болка.“/ на тъжителя синини, които „на места
преминаваха в синьо-лилаво“. Свидетелката сочи в показанията си, че поради
това, че съпругът й е започнал да изпитва болка и трудно да се придвижва, са
започнали да третират нараняванията по тялото му с гелове, които закупували от
аптека. Впоследствие поради това, че тъжителят К. е започнал да вдига и кръвно
е бил приет в болницата в гр.Елхово, където му било проведено стационарно
лечение за период от 5-7 дни, като е било констатирано от лекарите, че са били
засегнати и бъбреците му. И към момента св.К. твърди, че тъжителят продължава
да приема лекарства за кръвно и ползва гелове, тъй като „трудно му е
движението“.
За установяване на твърдените причинени му телесни увреждания,
към тъжбата си тъжителят Г.К. е приложил Съдебно-медицинско удостоверение с
изх.№327 от 29.06.2015г., издадено от д-р Т. А. Ч. със специалности – съдебна
медицина и обща и клинична патология, от което е видно, че на К. по съобщени от
него предварителни сведения за инцидент на 23.06.2015г., „нанесени му удари с
дръжката на вилата в областта на цялото тяло“, са били причинени „множество двойноивицести
кръвонасядания в областта на лявата предностранична и задностранична повърхност
на гръдния кош, в лявата седалищна област, в областта на задната повърхност на
лявото бедро и в областта на задната повърхност на лявата подбедрица и
множество такива в областта на двете предмишници. В областта на дясната
предмишница се установи и наличието на продълговата разкъсно-контузна рана
покрита с кафеникава коричка. Тъканите са оточни и болезнени и болките се
засилват при функционална активност на травмираните области на тялото.
Кръвонасяданията са в процес на резорбция.” Описаните травматични увреждания според
становището на д-р Ч. са получени вследствие на действието на твърди тъпи
предмети с цилиндрична форма и са причинили на освидетелствания К. временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Този медицински документ, с оглед удостоверените с
него увреждания в резултат на инцидента, състоял се на 23.06.2015г., е оспорен
от двамата подсъдими със заявеното от тях отричане на отправеното им обвинение
в извършване на вмененото им престъпление, с непризнаването да са нанасяли
каквито и да е удари спрямо К. както със сочените в тъжбата предмети – дървен
прът и дръжка на вила, така и по какъвто и да е друг начин. Но въпреки това
оспорване тъжителят и повереникът му, в чиято тежест е доказването на
обвинението, не предприеха необходимите процесуални действия, за да установят
по надлежен ред и начин, че описаните и констатирани от компетентно лице и то 6 дни след инкриминираната дата, увреждания са
в причинно следствена връзка и са в резултат на инцидента и са причинени по
сочения в тъжбата механизъм и с посочените средства. В тази насока са
ангажирани единствено гласни доказателства показанията на свидетелките К. и К.
С. – сочена като очевидец на инцидента.
Според съдебната практика и медицинската доктрина,
когато увреждания са причинени от „множество удари” с твърди тъпи предмети от
естеството на сочените от тъжителя в тъжбата му, телесните повреди непосредствено
след инцидента и първите няколко дни след датата – 23.06.2015г. биха имали характер
на отоци, кръвонасядания и синини, каквито наранявания е констатирал д-р Ч., както
и реакция на болка. Но прави впечатление, че в сочания период от време такива
телесни увреждания не са били възприети както от съпругата – св.К., така и от
полицаите П. и Д., озовали се на мястото на инцидента, непосредствено след
отшумяването му, които бяха категорични в показанията си, че тъжителят К. не се
е оплакал, че около час преди това му е бил нанесън побой и то по начин и със
средства, които биха дали отражение на общото му физическо съС.ие. Най-малкото същият би
изпитвал болка. Макар и част от констатираните от д-р Ч. телесни увреждания да
са били на места, които не биха могли да бъдат възприети – гръдния кош,
седалищната област и др., то са налице и такива, които с оглед както на
месторазположението си и естеството си, естествено би било да се възприемат –
множество двойноивицести кръвонасядания в областта на двете предмишници, в
областта на задната повърхност на лявата подбедрица, разкъсно-контузна рана
покрита с кафеникава коричка в областта на дясната предмишница. Напротив от
показанията на полицейските служители съдът остана с впечатление, че нищо в поведението,
в действията, във вида и в съС.ието
на тъжителя К. не е подсказало на свидетелите П. и Д., че разпитвания от тях К.
изпитва болка, респ. че се чувства дискомфортно. Нелогично е и поведението на
сочената като очевидец на нанесения от двамата подсъдими побой над Г.К., св.К.
С., която възприемайки „гюрултията” и „налагането на Г. с нещо като прът...”
/неприемливо и нелогично е двамата подсъдими с един прът заедно и едновременно
да нанасят удари/, макар че се е възмутила от възприетото, не е извикала, за да
предотврати видяното от нея, не се е притекла да окаже помощ на пострадалия или
най-малкото да прояви загриженост за съС.ието му, а е продължила да извършва обичайните си
задължения в стопанството си – „Животните ми се бяха върнали и аз започнах да
доя...”. Изолирани от останалите гласни доказателства, в т.ч. и от показанията
на съпругата на тъжителя – св.К., на полицаите Д. и П., се явяват твърденията
на св.С.ова, че на следващия ден е видяла тъжителя и
е възприела, че по откритите части „целият беше ужас, по ръце и крака наляти с
кръв ... целият беше в синини”. Съмнение буди заявеното от св.С.ова, че макар и телесният вид на тъжителя да е бил според
нея „ужасен”, К. в следващите няколко дни след инцидента е продължил да
извършва обичайните си дейности и работа в стопанството си и да се грижи за
животните си. Необичайно е, че не е потърсил медицинска помощ непосредствено
след инцидента, както и в следващите дни, а едва 6 дни по-късно се снабдява със
съдебно-медицинско удостоверение.
Съдът при постановяване на съдебния си акт не
кредитира представения от тъжителя към тъжбата му медицински документ –
надлежно заверено за вярност с оригинала копие от Епикриза от 01.08.2015г. на
Вътрешно отделение при МБАЛ”Св.И. ***, тъй като не се установи отразеното в нея
и предприето месец след инкриминираната дата, за периода от 27.07.2015г. до
01.08.2015г. болнично лечение на Г. К. по заболяване с поставена диагноза
„Пиелонефритис хроника калкулоза екзацербата” да е в причинно-следствена връзка
със случилото се на 23.06.2015г.
Видно от приложените по делото справки
за съдимост /л.16 и 17 от делото/ с рег.№86 от 01.02.2016г. и №88 от 01.02.2016г.
се установи, че подсъдимите И.М.К. и Б.Б.В. не са
осъждани.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин на първо място от
обясненията на подсъдимите И.К. и Б.В., които съпоставени помежду им се
припокриват и напълно кореспондират едни с други, както и с показанията на
свидетелите П., Д. и отчасти на св.К., поради което се приемат за последователни,
логични и обективни. В обясненията си двамата подсъдими разказват подробно за
протеклите събития, като не отричат, че действително подс.К.
е влязъл в словесно съприкосновение с тъжителя К., но не и във физическа саморазправа,
тъй като е бил спрян от намесата на подс.В. и на
другия си зет – Д. и то в момент, в който действително е замахнал с ръка да
удари К.. Причината поради която двамата подсъдими на 23.06.2015г. около 17.30
часа са се озовали в кравефермата на тъжителя, намира своето обяснение в
заявеното от тях, както и установено въз основа на справките на РУ-Елхово и
РП-Елхово за вменените на К. по-рано същият ден блудствени действия спрямо
дъщерята на К., Ж.. Подс.К. в обясненията си
заявявайки, че „с нищо не съм посегнал да го бия”, признава емоционалното си съС.ие, повлияно от случая с дъщеря
му - „идваше ми да го удуша”. Но до физическа разправа не се е стигнало, тъй
като не се доказа по безспорен начин, че твърдените от тъжителя и констатирани
от съдебния лекар – д-р Ч. в издаденото от него съдебно-медицинско свидетелство
след извършен преглед 6 дни по-късно, телесни увреждания са в
причинно-следствена връзка със случилото се между двамата подсъдими и тъжителя К..
Единственият „очевидец” на инцидента между тримата, който отчасти подкрепя
изложената в тъжбата фактология е свидетелката С.ова, но нейните показания съдът не възприе за обективни,
тъй като от една страна са нелогични относно посочения начин на нанасяне на
множество удари от двамата подсъдими с един прът, а от друга страна се явяват
изолирани и в противоречие с показанията на съпругата на тъжителя – св.К. и на
полицаите – свидетелите П. и Д., на които както на инкриминираната дата
23.06.2015г. час – два след инцидента, така и в един от следващите дни – според
полицая П. и св.К., не е направило впечатление да има нещо обезпокоително във
вида на тъжителя, респ.белези от нанесен му побой и то в такава степен – до
„ужас” според св.С.ова, че е необяснима и липсата на невъзприета
реакция на болка от страна на К.. Нещо повече въпреки „ужасния” вид на тъжителя
на следващия ден, „ръце и крака наляти с кръв”, неестествено и нелогично е
заявеното от св.С.ова, че тъжителят е продължил да
изпълнява нормално задълженията си в кравефермата си. Макар и в тази част
показанията на К. С. да се покрепят от тези на св.К., която също заяви, че на
следващия ден тъжителят придружаван от нея както обичайно сутринта и привечер е
посетил стопанството си в с.***, за да извърши обичайните си дейности по
обгрижване на животните си, то за разлика от св.С. съпругата не е възприела по
тялото на съпруга й К. да е имало кръвонасядания, които биха го карали да се
чувства дискомфортно и биха му пречили да извършва нормално задълженията си по
животните му. Ето защо съдът прие, че показанията
на свидетелката С.ова явяващи се изолирани от
останалите гласни доказателства не отговарят на обективната истина, депозирани
са изцяло в интерес на частния тъжител и са целящи не установяване на обективни
факти от действителността, а подкрепяне на неговата теза, изложена в
депозираната тъжба.
Възприетото
от съда се подкрепя преди всичко от показанията на свидетелите Н.П. и Т.Д., възприели
участниците в инкриминирания инцидент на 23.06.2015г. почти непосредствено след
отшумяването му. Показанията на тези двама свидетели кореспондират както
помежду си, така и с обясненията на двамата подсъдими, отчасти с показанията на
св.К., както и с приобщените по делото писмени доказателства - справка от
РУ-Елхово с рег.№261000-1896 от 12.05.2016г. и справка от РП-Елхово с изх.№
1590 от 17.05.2016г. с приложено към нея Постановление №1590/05.08.2015г.,
свидетелства за съдимост. Съдът счита посочените гласни доказателства за
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду им,
отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства и внасящи яснота
досежно спорните обстоятелства по възприетото от двамата полицаи поведение,
действия и реакция на участниците в отшумелия инцидент, чийто параметри и
установена фактология въз основа на доказателствената съвкупност не
кореспондира с изложеното в обстоятелствената част на тъжбата на тъжителя за
нанесена му от двамата подсъдими лека телесна повреда. Съмнение в изложената в
тъжбата фактология и отправеното с нея обвинение спрямо двамата подсъдими К. и В.
дава и обстоятелството, че двама полицаи с опит и практика, каквито са
свидетелите П. и Д., не са възприели при разговора си с тъжителя около час след
инцидента каквото и да е телесно увреждане, и то при положение, че в издаденото
съдебно-медицинско удостоверение, д-р Ч. е констатирал и вписал както
кръвонасядания по видими и открити части на тялото на К. /същият е бил облечен
с тениска и къси гащета/, така и разкъсно-контузна рана в областта на дясната
предмишница. Полицаите не са възприели каквато и да е реакция на болка или
видим дискомфорт, а още повече самият К. не се е оплакал, че му е бил нанесен
побой, което би било обичайно поведение на пострадал, удрян множество пъти с
дръжка на вила и прът, вследствие на което са му били причинени наранявания и
телесни увреждания от естеството на констатираните от д-р Ч..
Съдът даде вяра на обясненията на двамата
подсъдими като доказателствено средство, макар и същите да представляват
принципно и възможност за излагане защитната позиция на тези лица по делото.
Основание за това схващане на състава е преди всичко както вътрешната
непротиворечивост, последователност и логичност на обясненията на И.К. и Б.В.,
така и преди всичко факта, че изложеното от тях се подкрепя по един категоричен
начин от преобладаващата част на останалите гласни и писмени доказателства по
делото. Така във връзка с най-съществените елементи на повдигнатото обвинение –
налице ли е нанасяне на удари /с дръжка на вила и прът/ от подсъдимите по
тъжителя, в резултат на които да е причинено на последния разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, описаното от подсъдимите
категорично се подкрепя от показанията на свидетелите Н.П., Т.Д. и К.К.. Тези трима свидетели макар и да не са възприели пряко
инцидента, т.е. същите не са очевидци, в показанията си описват безпротиворечиво
липсата на възприятия за следи от наранявания по тялото на тъжителя, както и
непосредствено час-два след инцидента на 23.06.2015г. поведението и съС.ието на К.. Самата съпруга на
тъжителя св.К. в показанията си заявява, че е възприела синини едва при
посещението при д-р Ч. в гр.Сливен.
При така очертаната фактическа обстановка и съвкупния анализ на доказателствената маса, съдът
намира от правна страна, че подсъдимите И.М.К. и Б.Б.В. нито от обективна, нито от субективна страна
са осъществили съставомерните
признаци на вмененото им във вина деяние по чл.130 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК. Гореизложените
мотиви относно приобщените по делото гласни и писмени доказателства налагат
извода, че липсват преки доказателства, както и не се
очертава система от косвени такива,
които по категоричен и несъмнен начин, така както
изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК, да обосноват обвинителната
теза спрямо двамата подсъдими, особено в насока те да са автори на деянието, т.е. да са нанесли лека телесна повреда на тъжителя чрез множество удари с
дръжката на вила и друг дървен прът. Единствено безспорен факт се явява
наличието на травматични увреждания
на тъжителя Г.К., но обстоятелството, че същите са констатирани от компетентно
медицинско лице 6 дни след инкриминираната дата – 23.06.2015г., поставя под
съмнение обвинителната теза, а именно че са били причинени на сочената дата, по
сочения механизъм и от двамата подсъдими. Изводът на съда в горния
смисъл е съобразен поотделно и в съвкупност с обясненията на двамата подсъдими, показанията на двамата полицаи П. и Д. като независими свидетели, като на всички тях съдът
се доверява напълно, както и с показанията на св.К.К. ценени досежно възприятията й за нараняванията на
съпруга й, а също и с приложените
по делото писмени доказателства- справка от РУ-Елхово с
рег.№261000-1896 от 12.05.2016г. и справка от РП-Елхово с изх.№ 1590 от
17.05.2016г. с приложено към нея Постановление №1590/05.08. 2015г., съдебно-медицинско
удостоверение №325 от 29.06.2015г. Логически
се налага изводът, че не
може по категоричен
и безспорен начин причинените на частния тъжител наранявания, констатирани от д-р Ч. в
посоченото медицинско удостоверение, да се свържат с неправомерно
и целенасочено поведение от страна на
подсъдимите К. и В. в насока увреждане на телесния му интегритет. Подобни твърдения се съдържат само в гореобсъдената част от показанията
на свидетелката С.ова, за които бяха изложени мотиви
по какви причини не се възприемат от съда. В тази връзка тук е необходимо
единствено да се допълни, че между показанията на свидетелката С.ова и обясненията на двамата подсъми е налице съществено
противоречие, контрастиращо и с изложеното в тъжбата, тъй като единствено
свидетелката твърди, че докато двамата подсъдими са налагали Г.К. „с нещо като
прът” е видяла, че дъщерята /без да е уточнено коя/ на подс.К.
е била в района на Стопанския двор, до стаичката на работниците на С.ова и е наблюдавала, а тъжителят и двамата подсъдими сочат,
че на място освен тримата участници /подсъдимите и тъжителя/ е бил зетят Д.,
който пристигайки се е намесил и е предотвратил физическата саморазправа.
Съществено е противоречието и между изложеното в обстоятелствената част на
тъжбата и показанията на свидетелите на тъжителя – С. и К. досежно физическото
и здравословно съС.ие на Г.К..
Противно на заявеното от тъжителя в тъжбата му, че както на следващия ден –
24.06.2015г. така и след това, не е могъл да се движи, лежал е поС.но и цялото му тяло е било в синини, и двете посочени
свидетелки в показанията си заявиха, че още на 24.06.2015г. К. е бил на
стопанството си и е извършвал обичайните си задължения по отглеждането на
животните си, като св.К. дори е категорична и за обстоятелството, че още същата
вечер на 23.06.2015г. съпругът й и самата тя, са се върнали обратно с
управлявания от тъжителя автомобил до кравефермата им в с.***, за да издоят
кравите. Последното противоречи и оборва заявеното от тъжителя в тъжбата му, че
същият е изпитвал силни болки непосредствено след инцидента, като житейски
нелогично е, че К. въпреки твърдяното от него съС.ие на обездвижване и на болка не се е консултирал с медицински
специалист в следващите дни, а едва на
29.06.2015г. е посетил съдебния лекар - д-р Ч., за да се снабди с медицинско
удостоверение.
Твърденията
на очевидеца - свидетелката С. и на самия тъжител за противоправни действия от
страна на подсъдимите, от една страна съпоставени едни с други не се
припокриват и се разминават както с оглед на соченото от свидетелката едно
единствено средство – „видях, че налагат Г. с нещо като прът, вила ли е, нещо
друго ли е...”, ползвано от двамата подсъдими за твърдяното нанасяне на
множеството удари, така и относно лицата присъствали в района на
местоизвършването, както бе посочено по-горе, а от друга страна не са
подкрепиха от други, обективни доказателства, което поражда основателно
съмнение в тяхната достоверност. Ето защо съдът прие, че предявеното
с тъжбата обвинение спрямо двамата подсъдими в извършване на престъпление по
чл.130 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК не се доказа по безспорен и категоричен начин
от страна на тъжителя, който не съумя да ангажира доказателства в подкрепа на
обвинителната си теза. Въз основа на доказателствената съвкупност, анализирана
и преценена съобразно изложеното, настоящият съдебен състав прие за установено,
че подсъдимите не са имали каквото и да е физическо съприкосновение на инкриминираната
дата и място с тъжителя, освен единствено словесно такова и то реализирано от
подс.К..
Предвид
горното деянието на подсъдимите К. и В. се явява несъставомерно и от субективна
страна. Като не са нанасяли никакви удари на тъжителя, подсъдимите не са имали
и за цел да увредят неговото здраве, като му причинят разстройство, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда. По мнение на съда е
налице телесно увреждане на тъжителя К. от естеството на визираното в тъжбата,
но не се доказа същото да е резултат и да е пряка и непосредствена последица от
действия на двамата подсъдими, макар и да се установи, че същите са имали мотив
да се саморазправят с Г.К. – вменени му като извършени от него по-рано същият
ден блудствени действия по отношение на
непълнолетната дъщеря на подс.К., Ж. К., които са предмет на образувано спрямо
него ДП №312/2015г. по описа на РУ-Елхово.
Поради всичко изложено съдът намери подсъдимите И.М.К. и Б.Б.В.,
ЗА НЕВИНОВНИ в това, че на 23.06.2015г. около 17.30 часа в
с.***, обл.Ямбол, пред краварника на тъжителя, находящ
се в Стопанския двор на с.***, в двора, действайки в съучастие помежду си като
извършители , чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло с дръжка на вила
и друг прът, са причинили на тъжителя Г. ***, лека телесна повреда, с
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в множество двойноивицести
кръвонасядания в областта на лявата предностранична и задностранична повърхност
на гръдния кош, в лявата седалищна област, в областта на задната повърхност на
лявото бедро и в областта на задната повърхност на лявата подбедрица и
множество такива в областта на двете предмишници, наличието на продълговата
разкъсно-контузна рана покрита с кафеникава коричка в областта на дясната
предмишница. С оглед на това и на основание чл.304 от НПК двамата
подсъдими бяха ОПРАВДАНИ по така
повдигнатото им от тъжителя К. обвинение в извършване на престъпление по
чл.130 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Гражданският иск в наказателния
процес е неразривно свързан с обвинението и споделя съдбата му. При така изложената и приета за
установена по категоричен и безспорен начин фактическа обстановка, съдът
намери, че предявеният за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от тъжителя Г.К. против подсъдимите И.К. и Б.В. за заплащане при
условията на солидарност на сумата от 10 000 лв. като обезщетение за
причинените на тъжителя неимуществени вреди, се явява недоказан по основание.
Основна причина за това е обстоятелството, че подсъдимите не са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление против телесния
интегритет на тъжителя, което да има за пряка и непосредствена последица
причиняването на болки и страдания у пострадалия, какъвто е и характера на
предявения иск – за причинени неимуществени вреди. Поради това и предявеният от
Г.К. против подсъдимите И.М.К. и Б.Б.В. граждански
иск за солидарно заплащане на сумата
от 10 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени
на тъжителя Г.Д.К. неимуществени вреди от вмененото на подсъдимите с тъжбата
престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, по което
същите бяха признати за невиновни и оправдани, бе ОТХВЪРЛЕН
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Разноски:
Предвид
признаването на подсъдимите за невиновни по повдигнатото им обвинение по чл.130
ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, то на основание чл.190 ал.1 от НПК тъжителят Г.Д.К. дължи заплащането на разноски
направени от И.К. и Б.В. по делото, но тъй като такива не са сторени, то и не
бяха присъдени с акта на съда.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/