№ 269
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110201468 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. СТ. Д., ЕГН **********, против НП № 21-
0433-000093/23.03.2021 год. на Началник Първо РУ при ОД МВР - Варна, с
което на основание чл.178е. от ЗДвП на жалбоподателят е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за
нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е
незаконосъобразно. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата страна редовно призована, в заседанието не се явява и не
се представлява. Депозирани са писменни бележки от ю.к.Л., която НП да
бъде потвърдено. Моли съда да и бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
1
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 10.03.2021 год. около 12:49 ч. в гр.Варна, като водач на МПС - лек
автомобил марка „Фолксваген Поло“ с ДК № В 13-13 КВ на ул.”Васил
Априлов” до № 10 е паркирал върху тротоара в населено място извън
разрешените за това места определени от администрацията или от
собственика на пъта, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 94, ал.3
от ЗДвП.
Нарушението било констатирано на место от св.Г. и св.Д. служители на
Първо РУ при ОД МВР - Варна. На възз. Д. СТ. Д. бил съставен АУАН,
серия „АА“, бл. № 859703/15.03.2021 год., който бил подписан с възражения.
В законоустановеният по чл.44 срок от ЗАНН, срещу съставения АУАН
постъпили писмени възражение от Д. СТ. Д..
Въпреки направените възражения въз основа на съставения АУАН,
Началник Първо РУ при ОД МВР - Варна Варна издал процесното НП, като е
възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че
въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП и на основание
чл.178е. от същия закон му наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 /петдесет/ лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
2
Така приетата фактическа обстановка се оспорва от въззивника.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
В хода на въззивното производство са разпитани св.Г. и св.Д., които
лично са възприели мястото, на което е бил паркирал лекият автомобил на
въззивника, а именно на тротоара на улицата в нарушение на правилата и е
затруднявал движението на пешеходците. Представен е хода на адм.
производство снимков материал от нарушението.
В хода на делото факта на паркиране на лекия автомобил на тротоара не
се обори от въззивната страна по никакъв начин и това обстоятелство не е
спорно между страните.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, се явява процесуално допустима.
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна
проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Видно от показанията на свидетелите, жалбоподателят бил спрял
лекият си автомобил на тротоара. В разпоредбата на чл.93 от ЗДвП са дадени
легалните определения на понятията „престой” и „паркиране”, като от
показанията на свидетелите не се установява управляваното от
жалбоподателят МПС да е било престой за слизане или качване на пътници
или товаро-разтоварни дейност. С оглед горното съдът намира, че МПС на
жалбоподателя е бил паркиран. Действително ЗДвП допуска паркиране на
тротоара в населено място, но в чл.94 ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е
допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци. В конкретния случай не се установява да е имало
обозначение, че това място е било определено за паркиране, поради което
съдът счита, че горното обстоятелство сочи и за липсата на предпоставките на
чл.94 от ЗДвП.
Въззивникът не оспорва обстоятелството, че автомобилът му е бил
паркиран на тротоара, но счита, че закона му е давал право за това.
3
Съгласно чл.94, ал.3, предл. второ от ЗДвП допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5
тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Както се установява от текста на разпоредбата, в частта й относно
предложение две, посочено като нарушена норма в АУАН и наказателното
постановление, престоя и паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо
само, ако това са определени от собствениците на пътя или администрацията
места за паркиране и то, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В случая по несъмнен начин е установено от събраните писмени
доказателства, предявени на въззивника при връчване на АУАН, че МПС се
намира върху тротоара, а последния не е измежду местата определени за
паркиране. Разпоредбата на чл.94, ал.3, предл.2 от ЗДвП предвижда две
кумулативни предпоставки – тротоарът да е отнапред определено място за
паркиране и между това място и сградите да има разстояние най-малко 2
метра. В конкретният случай отсъства едната предпоставка - тротоарът, върху
който е паркиран автомобилът не е място, което да е определено за такава
цел. Наличието или липсата на втората предпоставка не може да промени
крайния извод за извършено административно нарушение и тя следва да бъде
изследване само ако първата от двете кумулативно предвидени предпоставки
е на лице. Поради това и съдът не възприема направеното възражение в тази
посока.
Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място,
но в чл.94 ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране
на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите, но на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В конкретния случай не се установява да е имало обозначение, че това
място е било определено за паркиране, поради което съдът счита, че горното
обстоятелство сочи и за липсата на предпоставките на чл.94 от ЗДвП. В обст.
части на АУАН и атакуваното НП на първо място липсват факти досежно
мястото на което е било паркирано МПС - то, в частност било ли е
определено от собствениците на пътя или администрацията за паркиране или
4
не.
Почения факт е от съществено значение за съставомерността на
вмененото нарушение, тъй като както бе посочено по - горе паркирането
върху тротоара в населени места е допустимо на определено от собственика
на пътя или администрацията място и при спазване на определени условия
при паркирането.
На следващо място посочените в обст. части на АУАН и НП факти, че
паркираното МПС е създавало пречки за пешеходците, по-скоро сочат на
извод, че мястото е било отредено за паркиране. В тази хипотеза обаче следва
в обст. част да са налице факти свързани с това как точно е паркирано МПС
спрямо оста на пътя, има ли сгради и дали откъм страната на сградите остава
разстояние най - малко 2 метра за преминаване на пешеходците. Такива
изложени факти също няма. Нещо повече доколкото е налице специална
нормативна уредба указваща начина, по който се обозначават местата
определени за паркиране върху тротоарите на територията на община Варна,
в обст. част на НП винаги следва да има изложени факти и в тази насока като
такива свързани със субективната страна на нарушението.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите, ведно с датата и мястото на
извършване, индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването на фактите, които ги касаят по ясен и категоричен начин
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като лишава нарушителят от възможност да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира
защитата си. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, описаното по-горе
процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли
е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се
установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да присъстват в
НП.
В случая на практика е налице пълна неясно във волята на АНО
досежно това за какво точно нарушение и при какви приети за установени
факти е ангажирал отговорността на въззивника.
5
В контекста на изложеното съдът намира че описаното от АНО в обст.
част представлява изцяло правен извод, некореспондиращ с приетите за
установени факти, доколкото такива изобщо липсват.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова се
отхвърля от съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 - 0433 -00093/ 23.03.2021 год.
на Началник Първо РУ при ОД МВР - Варна, с което на Д. СТ. Д., ЕГН
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
50.00 /петдесет/ лева на основание чл.178е. ЗДвП, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6