РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Ямбол, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИ.Н СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Ж. П. Ил.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова ВъззИ.о наказателно дело
от общ характер № 20212300600273 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивният съд е образувано по въззивна жалба от адв. М. Г.
от АК-*****, в качеството й на защитник на подсъдимия М. И. Ч., против Присъда №
47/15.10.2021 г., постановена по НОХД № 612/2021 г. по описа на РС-Ямбол, в частта й
касаеща нейния подзащитен.
С обжалваната присъда въззивникът - подсъдим М. И. Ч., заедно с въззиваемите -
подсъдими К. И. Г. и А. Д. К., са признати за виновни в извършване на престъпление по
чл.195, ал.1, т.12 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК - за Г. и К. и по чл.195, ал.1, т.7 и т.12,
вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК - за Ч., т.к. в неустановен точен час за времето от около
23.00 ч. на **.**.**** г. до около 04.30 ч. на **.**.**** г. в с. ********, обл. *****, от
селскостопанска база, находяща се в ТКЗС на селото, действайки в съучастие помежду си,
като извършители са отнели чужди движими вещи: 1бр. моторно превозно средство -
колесен трактор „***-**“ с peг. № * ***** на стойност 5000 лв., комплект ключове на
стойност 82 лв. и комплект гидория на стойност 90 лв., всички вещи на обща стойност 5172
лв. от владението на собственика им Г. М. И. от гр. *****, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като за подсъдимия М. И. Ч. деянието е извършено в
1
условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради което и във връзка с
чл.54 от НК са осъдени както следва: на по 1/една/ година лишаване от свобода - за всеки от
подсъдимите К.Г. и А.К., което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от по 3 години за всеки един от тях, а за подс.М.Ч. - 1 /една/ година и
6/шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание следва да изтърпи при първоначален
строг режим.
С присъдата, на основание чл.68, ал.1 от НК е прИ.дено в изпълнение общото
наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода по НОХД №№ ****/**** г., ***/**** г.,
наложено на подсъдимия М. И. Ч. по ЧНД №***/**** г. по описа на ЯРС, за което на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
С присъдата, подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски
в размер на по 484.00 лв., за всеки един от тях, в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОДМВР – Ямбол, както и по 24.04 лв. в приход на бюджета на съдебната власт
по сметка на ЯРС.
В подадената въззивна жалба и в допълнението към нея се твърди
незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на обжалваната присъда в
частта й относно подс.М.Ч.. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава, с която подс.Ч. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимите К.Г. и А.К. не упражняват правото си по чл.320, ал.6 от НПК и не се
присъединяват към вече подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол оспорва основателността на
въззивната жалба и моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен съд-гр.Ямбол,
като изразява становище за правилност и обоснованост на атакуваната присъда и в посока
явна справедливост на наложените на подсъдимите наказания.
Частният обвинител Г. М. И. претендира потвърждаване на присъдата и заявява
становището си за неоснователлност на депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемият – подсъдим К.Г. - лично и чрез своя защитник, а
въззиваемият - подсъдим А.К. - чрез своя защитник /предвид задочното разглеждане на
делото спрямо него/, заявяват становището си, че са доволни от постановената от районният
съд присъда и молят да бъде потвърдена.
Въззивникът М.Ч. и неговия упълномощен защитник - адвокат от АК-*****
поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи, т.к. считат присъдата за необоснована
и неправилна, като постановена при нарушение на материалния и процесуалния наказателен
закон. Защитникът сочи, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, изразяващи се в липса на мотиви за това защо съдът е
приел, че се доказва вината на подс.Ч. в осъществяване на процесното престъпление, на база
показанията на свидетелят К. М., както и предвид трите изготвени експертизи -
2
дактилоскопна, трасологична и ДНК-експертиза, при положение, че св.М. е единствения
свидетел-очевидец и неговите показания не се подкрепят от останалите доказателства по
делото, както и с оглед на това, че заключенията по посочените експертизи съдържат данни
за авторство на други лица, но не и на подс.Ч.. Отделно, защитникът твърди, че в своите
мотви към присъдата Районен съд - Ямбол не е обяснил защо не кредитира приобщената
към писмените доказателства по делото докладна записка на инспектор А. Т., от която
безспорно се установявало, че движение на трактора на подс.Ч. в процесната вечер няма.
Липсвали мотиви на РС - Ямбол и защо е кредитирал само една част от обясненията на
подсъдимия М.Ч., без да мотивира защо не е кредитирал останалата им част, в която той
обяснява, че не е участвал в кражбата. В тази връзка се иска отмяна на присъдата и връщане
на делото на първоинстанционния съд поради допуснати от него отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила. Алтернативно се претендира отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият М.Ч. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението към
нея, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след
цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по
чл.313 и сл.от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество се
преценява като основателна.
При постановяване на обжалваната присъда Районен съд-гр.Ямбол е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.2, вр.чл.348,
ал.3, т.2, пр.първо от НПК, т.к. мотивите на първоинстанционната присъда не съдържат
никакъв отговор на направените от защитника на подсъдимия М.Ч. в първата инстанция
възражения и доводи относно липса на извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.7
и т.12, вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, респ. липсват мотИ. към постановената и
обжалвана пред настоящата инстанция присъда.
НОХД № 612/2021 г. по описа на Районен съд-Ямбол е образувано по внесен
обвинителен акт срещу М. И. Ч., К. И. Г. и А. Д. К. за това, че в неустановен точен час за
времето от около 23.00 ч. на **.**.**** г. до около 04.30 ч. на **.**.**** г. в с. ********,
обл. *****, от селскостопанска база, находяща се в ТКЗС на селото, действайки в съучастие
помежду си, като извършители са отнели чужди движими вещи: 1бр. моторно превозно
средство-колесен трактор „***-**“ с peг. № * ***** на стойност 5000 лв., комплект ключове
на стойност 82 лв. и комплект гидория на стойност 90 лв., всички вещи на обща стойност
5172 лв. от владението на собственика им Г. М. И. от гр. *****, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като за подсъдимия М. И. Ч. деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
Делото е било разгледано и решено по общия ред.
3
В пледоарията си пред районният съд, служебният защитник на подс.Ч. /тогава
адв.С.Д. от АК-*****/ е изложил правните си и фактически възражения относно това Ч. да е
автор на вмененото му във вина престъпно деяние. По-конкретно защитникът е изразил
становище, че от събраните доказателства по делото, разгледано по общия ред, не са се
събрали категорични и безспорни доказателства за виновността му. С оглед на това,
защитникът е претендирал за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
По посочените възражения на защитника на подсъдимия М.Ч., съдът не е взел
отношение в мотите към осъдителната присъда, в никаква степен.
В резултат, въззивният съд намира, че е допуснато от първоинстанционният съд
съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в необсъждане в пълнота на
съществените възражения на защитата, отнасящи се както до фактите, така и до правото,
направени в хода на първоинстанционното съдебно производство. Липсва ясен отговор на
съда относно възраженията на защитата във връзка с авторството на престъплението в
лицето на подс.Ч.. Тези доводи на защитата не са получили никакъв конкретен отговор при
положение, че първоинстанционният съд е задължен да обективира вътрешното си
убеждение чрез излагане на собствени съображения по повдигнатите оплаквания.
Декларативно и общо в мотивите съдът е посочил само, че и тримата подсъдими са
участвали в отнемането на вещите, като за този си извод се е базирал както на показанията
на св.К. М., така и на заключенията на назначените по делото дактилоскопна, трасологична
и ДНК-експертиза. Липсват обаче мотиви, защо тези доказателства обосновават извода за
авторството на подс.Ч., при положение, че св.М. е единствения свидетел и показанията му
не се подкрепят от останалите доказателства по делото, като освен това са и прочетени
изцяло на осн. чл.281, ал.1 от НПК, както и предвид факта, че заключенията по посочените
експертизи съдържат данни за авторство на други лица, но не и на подс.Ч..
Отговор на съществените възражения на защитата винаги се дължи от съда, т.к.
само така страните могат да разберат ясно и точно съдебната воля, а настоящата инстанция -
да извърши проверка на законосъобразността на присъдата.
Игнорирането на аргументите на защитника - адв.Д. и простото деклариране на
несъгласие с доводите й, без да се изследват в пълнота и да им се даде мотивиран отговор,
сочи на необективно, невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по
делото, а то вече е нарушение на принципа, уреден в чл. 14 от НПК.
Като отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила въззивният съд
прецени и липсата на мотиви на обжалваната присъда относно целта/намерението, с която
процесният трактор е бил противозаконно отнет, респ. съдът не е извършил необходимото
фактическо и правно отграничаване на престъплението по повдигнатото обвинение и това
по чл.346, ал.1 от НК. Поради тази причина, въззивният съд не би могъл да извърши
дължимата въззивна проверка на присъдата и относно субективната страна на престъпното
деяние, вменено във вина на подсъдимите.
От всичко изложено дотук следва извод за формално разглеждане на делото както
4
от процесуална, така и от материално-правна гледна точка, което е недопустимо и води до
особено съществено накърняване правата на всички страни в процеса.
В резултат, въззивният съд намира, че процесуалните нарушения визирани по-горе
и допуснати от първостепенния съд са съществени, т.к. са довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимите и по-конкретно - до ограничаване правото им на
защита. Същите освен това са неотстраними в тази фаза на процеса, а са отстраними само
при ново разглеждане на делото от първостепенния съд. Това налага отмяната на
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Ямболски районен съд.
Ето защо и на основание чл.314, ал.1 и ал.2 от НПК и чл.335, ал.2 вр.чл.348, ал.3 т.2
пр.1 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 47/15.10.2021 г. постановена по НОХД № 612/2021 г. по
описа на РС-Ямбол и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5